Решение по дело №53/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 55
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20213300500053
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Разград , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЕТ „Палов-М-М. Палов-Х.П.“ гр. Лозница чрез
пълномощник против Решение № 342/ 12. 10. 2020 г. по гр. д. № 2253/ 2019 г. по описа на
РС Разград, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че С. А. Е. и Е. Л.
Е., двамата от с. Ловско са собственици на сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 с площ от
183 кв. м. едноетажна, селскостопанска, находяща се в имот с идентификатор 44973.54.2,
собственост на ДПФ - МЗГ. Решението се обжалва и в частта, с която е отменен НА за
собственост на недвижим имот № 45, т. 1, рег. № 6440, д. 36/ 24. 01. 19 г. на нотариус № 378
при НК, с който ЕТ „Палов-М-М. Палов-Х.П.“ е признат за собственик въз основа на
обстоятелствена проверка на имот с идентификатор № 44937.54.2.1, на осн. чл. 537, ал. 2 от
ГПК.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е
достигнал до необосновани правни изводи, като са изложени подробно доводи. Поддържа
въззивната жалба в съдебно заседание.
Въззиваемите С. А. Е. и Е. Л. Е. в подаден от тях писмен отговор заявяват становище,
че въззивната жалба е неоснователна. Поддържат изложените доводи в съдебно заседание.
1
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционният съд и няма да ги преповтаря, като препраща към тях на
осн. чл. 272 от ГПК и се има предвид и следното:
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
с Протокол № 4/ 14. 04. 1998 г. на свое заседание упълномощените лица от ОС на
пълномощниците на ТКЗС Лозница са приели решение за продажбата на сграда – Обект
„Краварник № 2“ на обща стойност 2 009 264 лв. на ищеца по делото С. А. Е.. С Договор за
предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение
имущество на ТКЗС Лозница от 10. 06. 1998 г., вписан под № 280/ 26. 06. 1998 г. в СВ
Разград, Общото събрание на пълномощниците се задължило да предаде в собственост на С.
Ебазер обект „Краварник“ № 2 от кравекомплекса в с. Ловско, находящ се в парцел IV от
8 163 кв. м. парцел XIV от 1271 кв. м. и от парцели I, II, VIII, IX и X по една трета идеална
част от тях съставляващи 1511 кв. м. Според чл. 4 от договора, собствеността на обекта
преминава върху купувача от момента на подписване на договора и издаване на фактура.
Приложени са ф-ри № 129 / 22. 07. 97 г., № 160, №158 и №142, квитанция от 05. 06. 1998 г.
за заплатената от С.Е. цена. Към договора е приложено описание на обекта „Краварник“ №
2, което съдържа Сграда, Битова сграда, пътища и площадки, Септична яма,
водопровод,канализация, различни инсталации, силажовместилища и други обекти. С
Договор за замяна на недвижими имоти № 6/ 19. 09. 2000 г. , сключен с МЗГ, на Е. е
отстъпено правото на собственост върху 9, 424 дка земя, частна държавна собственост в
землището на с. Ловско, общ. Лозница, представляващи по парцеларния план на стопански
двор прилежащи територии към обекти: „Краварник и силажовместилище“ – парцел № IV с
площ от 8, 153 дка, при съседи: парцел № III и от двете страни мера и парцел № XIII. Със
Заповед № 488/ 22. 11. 2000 г. на Областния управител на Разградска област е разпоредено
да се отпише от актовите книги за недвижими имоти – държавна собственост, същият имот,
за който бил съставен АДС № 130/ 05. 12. 95 г. съставляващ Прилежащ терен /Дворно място/
от 8, 153 дка към „Краварник и силажна яма“.
С Договор за наем на недвижим имот от 17. 09. 2009 г., вписан с р.№ 1306/ 23. 09.
2009 г. в Службата по вписванията към РРС, ищецът С.Е. и съпругата му Е.Е. са отдали под
наем същият недвижим имот на Леман Юмерова А. за срок от 10 години, считано от 01. 01.
2010 г. С анекс от 23. 04. 2015 г. срокът на договора е удължен с 9 години, считано от 01. 01.
2020 г. до 01. 10. 2029 г. Ищецът Е. се е съгласил с изходяща от него Декларация от 22. 10.
2
2009 г. наемателят да преустрои имота и да го ползва като Птицеферма. С Декларация от 22.
10. 2009 г. ищците са заявили съгласие наемателят да ползва собствената им Битова сграда
за всички нужди.
Ищците твърдят, че са собственици по силата на Договор за предаване на имущество
въз основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС
Лозница от 10. 06. 1998 г. и давностно владение на обект Битова сграда, представляващ
недвижим имот с идентификатор № 44937.54.2.1 със застроена площ от 183 кв. м., с
предназначение на обекта Селскостопанска сграда, който се намира в ПИ с идентификатор
№ 44937.54.2 в м. „Екинлик мера“ с площ от 1231 кв. м. с предходен идентификатор
44937.54.253, номер по предходен план 000253 /делба по КВС/ от 44937.54.253, парцел II, за
който ответника се е снабдил с НА за собственост № 45,т. 1, рег. № 640, дело № 36 от 24. 01.
2019 г. на нотариус Р. Иванова.
Ответникът оспорва иска, като се легитимира като собственик на процесния имот с
НА за собственост № 45,т. 1, рег. № 640, дело № 36 от 24. 01. 2019 г. на нотариус Р.
Иванова. Със същият НА ответникът е признат за собственик въз основа на покупко-
продажба и давностно владение върху недвижим имот, находящ се в с. Ловско,
представляващ: Масивна сграда с идентификатор 44937.54.2.1 с предназначение:
Селскостопанска сграда със застроена площ 183 кв. м. , разположена в ПИ, собственост на
ДПФ-МЗГ с идентификатор 44937.54.2 от КККР на с. Ловско, трайно предназначение на
територията:земеделска, начин на трайно ползване: за животновъдна ферма,, в местността
„Екинлик мера“ с площ от 1231 кв.м., стар идентификатор 44937.54.253, номер по предходен
план 000253 /делба по КВС/ от 44937.54.253. НА е съставен въз основа на Постановление за
възлагане на недв. имот от 05. 03. 2008 г.; Постановление от 24. 01. 2019 г.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 05. 03. 2008 г. на ЧСИ Д.Д. по
изп. д. № 20067620400175/ 07. 11. 2006 г. , на ответника са възложени следните недвижими
имоти: Имот № 054003 с площ от 7 894 дка в местността „Екинлик мера“, ПИ III по плана на
стопанския двор на с. Ловско по Договор за замяна № СД-85/ 17. 10. 2001 г. и нотариален
акт № 26, т. 4, рег. № 3340 от 05. 06. 2001 г. и построените в него: Стопански обект –
краварник, представляващ масивна стопанска сграда с обща застроена площ 1 600 кв. м. и
обем 4 800 к. м. и Силажовместилище; Имот № 054008 с площ от 0, 810 дка в м. „Екинлик
мера“, поземлен имот VIII по плана на стопанския двор на с. Ловско по Д оговор за замяна
№ СД-85/ 17. 10. 2001 г. и нотариален акт № 26, т. 4, рег. № 3340 от 05. 06. 2001 г. и
построените в него Стопански обект – трафопост представляващ масивна стопанска сграда
със застроена площ 75 кв. м. и обем 450 к. м.
С НА № 26, т. 4, рег. № 3340 от 05. 06. 2001 г. правото на собственост върху
Стопански обект – краварник, представляващ масивна стопанска сграда с обща застроена
площ 1 600 кв. м. и обем 4 800 к. м. и Стопански обект – трафопост е прехвърлено чрез
покупко-продажба от ПК „Слънце“ на „Радона“ ООД. С Договор за замяна на недвижими
3
имоти от 17. 10. 2001 г. МЗГ е отстъпило чрез замяна на „Радона“ ООД недвижим имот от
8, 074 дка земя, частна държавна собственост в землището на с. Ловско, представляваща по
парцеларния план на стопански двор извън строителните граници, прилежаща територия
към обект: „Трафопост“ – парцел VIII с площ от 0,180 дка, при съседи: парцел VI и път,
парцел IX;както и върху „Краварник и силажовместилище“ - парцел III с площ 7, 894 дка;
при съседи: изток- мера, запад –парцел IV, север – път, запад- парцел IV , юг – път.
Представена е и Скица № 101337/ 10. 10. 2008 г. на същия имот с № 054003, в която като
собственик е вписан ответника на основание Постановление за възлагане от 05. 03. 2008 г.
Ответникът е представил и по делото е приет като доказателство Протокол от 07. 06.
1994 г. на комисия от представители на РС „ЗЗ“ гр. Разград, на ОбПК гр. Лозница и ЛС на
ТКЗС гр. Лозница, която на основание представени Кадастрален план на стопански двор,
Скица е констатирала и приела нормативно определения размер на прилежащите площи към
сгради и съоръжения на Стопански двор – Ловско, Свинекомплекс, Оранжерии, Кравеферма,
торище, незастроени парцели. В Обект 1.4 „Кравеферма“ са включени 10 бр. сгради, между
които: Битова сграда от 1231 кв. м. – парцел II; Краварник от 7894 кв. м. –парцел III;
Краварник от 8153 кв. м. – парцел IV;Краварник от 4118 кв. м. –парцел VI; Трафопост от
180 кв. м. – парцел VIII; Силажовместилище от 2726 кв. м. – парцел XVI.
По делото пред районния съд е назначена и изслушана СТЕ. Вещото лице е
извършило справка в ОД „Земеделие“, относно наличната информация за парцеларните
планове на обекти в с. Ловско на ТКЗС в ликвидация гр. Лозница, Архив на ТКЗС в
ликвидация гр. Лозница и в ОС „Земеделие“. Въз основа на данните от скиците на хартиен
носител за всеки един обект от ОД „Земеделие“, посредством сканиране и векторизиране на
данните, съдържащи се в скиците, е изготвен цифров модел на парцеларния план на Обект
„Кравеферма“, приет с Протокол на комисия от 07. 06. 1994 г. Съгласно този план, за
сградите в Обект „Кравеферма“ са отредени девет броя парцели /от I до VIII и XVI –
„Силажовместилище“/ и свободен парцел /незастроен/ IX. Извършен е и оглед на
процесните имоти в присъствие на страните по делото. При съобразяване и на събраните по
делото писмени доказателства, вещото лице е дало заключение, че в Списъка на сградите и
съоръжения кв. Ловско – Кравекомплекс, съществува само една Битова сграда. В Протокол
от 07. 06. 1994 г. на комисия от представители на РС „ЗЗ“ гр. Разград, на ОбПК гр. Лозница
и ЛС на ТКЗС гр. Лозница в обект „Кравеферма“ фигурира само един обект „ Битова
сграда“. С Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на
правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10. 06. 1998 г. Общото
събрание на пълномощниците на правоимащите е предало в собственост на ищците
описаните в горния Протокол от 07. 06. 1994 г. обекти: Битова сграда /в позиция 2 на описа
към договора/ , която е платена с ф-ра № 129/ 22. 07. 97 г. на стойност 87 505 лв. За подобект
2 „Битова сграда“ в обект „Кравеферма“ в парцеларния план, приет с Протокол от 07. 06.
1994 г. е отреден самостоятелен парцел № II. Няма данни същата да е прехвърляна от ТКЗС
в ликвидация „Иван Хараланов“ на други правоимащи или друг вид субекти. Според
заключението, сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 по КК и КР на с. Ловско е идентична
4
с описаната – Позиция 2 в приложения опис към Договор за предаване на имущество въз
основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС
Лозница от 10. 06. 1998 г., вписан под № 280/ 26. 06. 1998 г. в СВ Разград, според който ОС
на пълномощниците се е задължило да предаде на ищеца в собственост обект „Краварник №
2“ от кравекомплекса в с. Ловско, находящ се в парцел IV от 8 163 кв. м. парцел XIV от 1271
кв. м. и от парцели I, II, VIII, IX и X по една трета идеална част от тях съставляващи 1511 кв.
м. В имот с идентификатор 44937.54.2 има една сграда. Ищецът е закупил освен изброените
съоръжения, Краварник и Битова сграда. Към момента на изготвяне на заключението, част
от сградата /Приложение № 6/- северозапад е преустроена и е обособено помещение с
полезна площ 17, 40 кв. м., представляващо „Филтър“. Юг – в помещения с обща полезна
площ 47, 18 кв. м. са складирани бали слама. До останалата част от сградата няма достъп и
не се ползва. Сградата се владее от ответника ЕТ „ ПАЛОВ – М- М. Палов – Емине Палова“
. и
Според заключението на експертизата, двата имота, предмет на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 05. 03. 2008 г. на ЧСИ Д.Д., съответно: Имот с
идентификатор № 054003 по картата на възстановената собственост на с. Ловско с
построените в него „Краварник“ с площ от 1600 кв. м. и „Силажовместилище“
идентифициран като поземлен имот III е идентичен с имот с идентификатор № 44937.54.3
по КККР, имот с идентификатор № 054008 по картата на възстановената собственост на с.
Ловско с построения в него „Трафопост“ от 75 кв. м. идентифициран като поземлен имот
VIII е идентичен с имот с идентификатор № 44937.54.8 по КККР.
По делото пред районния съд са разпитани като свидетели Х.Р.П., Айше Алиева,
Бойка Стефанова, Л.А., Ф.С., Ф.Д. и Д.П..
Св. Х.Р.П., който е бил управител на „Радона“ ООД, чието имущество е продадено на
публична продан от ЧСИ Д. Д. на ответника, дава показания, че е бил собственик сграда
Кравеферма и в имота е имало общо три сгради „Кравеферми“. Тази кравеферма е била
продадена от ЧСИ на ответника. Пред неговата сграда е била процесната сграда „битовка“,
която не била завършена. Свидетелят имал уговорка с председателя на кооперацията да
закупи и нея. Заградил същата сграда, въпреки, че не я бил купил, заградил и мястото, което
било държавна собственост и направил портал с излаз на асфалта. До продажбата на
кравефермата, свидетелят и съседите му ползвали битовата сграда. Ищецът С. сложил слама
вътре. След продажбата, П.ползвали битовата сграда. Ищецът С. дал неговата кравеферма
под наем преди 4 или 5 години, наемателите му не ползвала битовката сега.
Св. Айше Алиева е майка на ищеца. Дава показания, че с талони на правоимащи през
1997 г. купили оборите – битова сграда и един краварник. На С. краварника бил в средата,
битовата сграда била на отделен парцел на другата страна. С. отдал под наем краварника, в
който наемателите отглеждали пилета, а в битовата сграда слагали слама. Битовата сграда,
когато я купили имала врати, прозорци, но нямала стъкла. Била заградена. От месец, два
5
ответника не ги пускал в сградата, защото станал неин собственик.
Св. Бойка Стефанова през 1998 г. била член на Ликвидационния съвет на ТКЗС
Лозница. Според показанията й, краварниците са три. Ищецът С. купил единия краварник –
средния и битова сграда. Битовата сграда, която била по-близо до неговия краварник е на
друг човек, а битовата сграда, закупена от С. е била малко по-нагоре. На Скица, Приложение
№ 4 от заключението на СТЕ / л. 354/ свидетелката е посочила, че процесната е Сграда № 2.
Св. Л.А. е наемател на купените от ищеца имоти, за което са сключили Договор за
наем на недвижим имот от 17. 09. 2009 г. Същата твърди, че преди да сключат договора за
отдаване под наем, направила справка в ОС „Земеделие“ чия собственост са имотите и
тогава с ищеца сключили договора за ползване под наем на торището му, Битовата сграда.
От 2009 г. ползвала имотите. Двамата с ищеца С. ползвали Битовата сградата до м.
октомври 2019 г., когато разбрали, че сградата не е негова. Съхранявали жито, царевица,
бали слама и сено. По повод необходимостта от снабдяване със скица на имота,
свидетелката случайно разбрала в ОС „Земеделие“ , че Битовата сграда не фигурира. След
извършени справки разбрали, че сградата е на името на ответника. През м. април 2020 г.
ответникът премахнал катинара, сложен от ищеца, сменил патрона на вратата и от тогава
възпрепятствал достъпа им до сградата. Свидетелката твърди, че ползва Битовата сграда от
2009 г., направила сух филтър, който се изисквал по наредба и през това помещение се
преминавало в птицефермата. Ищецът С. се съгласил, когато М. го помолил да му даде една
малка стаичка от сградата, за да си направи сух филтър. Тогава М. започнал да ползва малка
стаичка в дъното на сградата, докато починал, след което я ползвали Х.П. и синът й Тефик.
Сградата е масивна, бетонова, с разпределени стаички, но без врати и във вида, в който била
и през 2009 г. Имало само метална врата на сградата.
Св. Ф.С. дава показания, че бил собственик на първия обект, в средата бил обекта на
ищеца С., а последния бил на „Радона“ ООД. Битовата сграда била в двора на фирма
„Радона“ и с краварника сградите били заградени и имало портал към асфалта. Битовата
сграда никой не ползвал. Свидетелят има информация до 2007 г., когато продал краварника
си.
Св. Ф.Д. работи от 2012 г. при ответника. Твърди, че пилчарника на ответника
представлява две сгради – пилчарник и малка сграда пред него. В първата сграда в малка
стаичка е филтъра, през който се преминава и се отива в пилчарника. Твърди, че ищците не
са ползвали Битовата сграда, не са влизали в стаята да вземат слама, ответникът държал
сламата си, сградата имала отделна врата.
Св. Д.П. е роднина по сватовство на собственика на едноличния търговец на
ответника. Твърди, че ответникът купил имота - заградени фермата и сградата. Имота не
бил заграден от брат му, а така го купил. Купил го чрез ЧСИ от фирма „Радона“. Правил
ремонт в малката сграда на помещение, което да бъде пригодено за сух филтър на
пилчарника. Брат му М. ползвал цялата сграда. Не е влизал вътре. Не знае кога наследниците
6
на брат му са се снабдили с нотариален акт за обекта.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че ищците
са собственици на процесната сграда, т. нар. „Битова сграда“, представляваща
селскостопанска сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 на основание покупко-продажба.
С Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на
правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10. 06. 1998 г. е прехвърлено
правото на собственост на ищците върху обект „Краварник“ № 2 от кравекомплекса в с.
Ловско, находящ се в парцел IV от 8 163 кв. м. парцел XIV от 1271 кв. м. и от парцели I, II,
VIII, IX и X по една трета идеална част от тях съставляващи 1511 кв. м. Обект „Краварник
№ 2“, според приложения опис към договора в Позиция 2 съдържа Битова сграда на
стойност 87 505 лв. Видно от ф-ра № 129 / 22. 07. 97 г., ищецът е заплатил стойността на
процесната битова сграда и според уговорката на страните в чл. 4, договорът е породил
вещноправно действие.
Видно от представения от ответника Протокол от 07. 06. 1994 г. на комисия от
представители на РС „ЗЗ“ гр. Разград, на ОбПК гр. Лозница и ЛС на ТКЗС гр. Лозница за
нормативно определените размери на прилежащите площи към сгради и съоръжения на
стопанския двор с. Ловско, в Обект 1.4 „Кравеферма“ са включени 10 бр.обекти, между
които 3 сгради – краварници, едната от които Краварник от 8153 кв. м. –парцел IV, за която
няма спор, че е на ищеца и Битова сграда. Явно е, че в Обект „Кравеферма“ има една Битова
сграда, което се установява и от заключението на СТЕ и е същата, съдържаща се в описание
на обекта „Краварник“ № 2, приложен към Договор за предаване на имущество въз основа
на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10.
06. 1998 г.
Св. Бойка Стефанова, която през 1998 г. била член на Ликвидационния съвет на
ТКЗС Лозница установява с показанията си, че на ищеца е прехвърлено правото на
собственост на краварник и Битова сграда, което се подкрепя и от събраните писмени
доказателства.
Ответникът е придобил право на собственост върху недвижими имоти в същия
стопански двор на с. Ловско от публична продан чрез ЧСИ по изп. д. № 20067620400175/ 07.
11. 2006 г., които са били собственост на „Радона“ ООД.
Според заключението на СТЕ, процесната сграда с идентификатор № 44937.54.2.1 по
КК и КР на с. Ловско, предмет на НА за собственост № 45,т. 1, рег. № 640, дело № 36 от 24.
01. 2019 г. на нотариус Р. Иванова, е идентична с описаната – позиция 2 в приложения опис
към Договор за предаване на имущество въз основа на представени талони на правоимащи
7
от разпределение имущество на ТКЗС Лозница от 10. 06. 1998 г. Двата имота, предмет на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 05. 03. 2008 г. на ЧСИ Д.Д., съответно:
Имот с идентификатор № 054003 по картата на възстановената собственост на с. Ловско с
построените в него „Краварник“ с площ от 1600 кв. м. и „Силажовместилище“
идентифициран като поземлен имот III е идентичен с имот с идентификатор № 44937.54.3
по КККР, имот с идентификатор № 054008 по картата на възстановената собственост на с.
Ловско с построения в него „Трафопост“ от 75 кв. м. идентифициран като поземлен имот
VIII е идентичен с имот с идентификатор № 44937.54.8 по КККР. Заключението на СТЕ е
компетентно, обективно и пълно и следва да се приеме като доказателство, тъй като се
подкрепя, както от събраните писмени доказателства, така и от гласните доказателства.
Според представения от ответника Протокол от 07. 06. 1994 г. на комисия от представители
на РС „ЗЗ“ гр. Разград, на ОбПК гр. Лозница и ЛС на ТКЗС гр. Лозница, Битова сграда от
1231 кв. м. се идентифицира като парцел II, докато имотите, обект на постановлението за
възлагане се идентифицират като ПИ III и VIII. С Договор за предаване на имущество въз
основа на представени талони на правоимащи от разпределение имущество на ТКЗС
Лозница от 10. 06. 1998 г. Общото събрание на пълномощниците на правоимащите е
предало в собственост на ищците и по една трета идеална част от парцели I, II, VIII, IX и X,
от което също следва извода, че този обект е собственост на ищците по силата на сключения
договор от 10. 06. 1998 г.
Установеното от писмените доказателства и заключението на СТЕ се подкрепя и от
показанията на св. Х.Р.П., който е бил управител на „Радона“ ООД. Заявил е, че е бил
собственик на Краварник, впоследствие продаден от ЧСИ. Заградил Битовата сграда,
въпреки, че не била негова собственост. Тези показания кореспондират и на установеното с
НА № 26, т. 4, рег. № 3340 от 05. 06. 2001 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице събрани писмени доказателства,
установяващи правото на собственост на ответника върху процесната Битова сграда.
По делото не са събрани и гласни доказателства, установяващи по безспорен начин
упражнявано давностно владение от ответника в продължение на повече от 10 години по
смисъла на чл. 79 от ЗС.
Видно от показанията на св. Л.А., наемател на собствените на ищеца сгради, ищецът
предоставил облигационно право на ползване на една стая от Битовата сграда, за да си
направи сух филтър на М. Палов, който е наследодател на ответника, видно от фирменото
наименование и гласните доказателства. След смъртта му, стаята ползвали Х.П. и синът й
Тефик. Друга част от сградата се ползвала от св. Л.А. за сух филтър и от ищеца С. за
съхранение на селскостопанска продукция – зърно и слама. Съдът дава вяра на показанията
на този свидетел, тъй като се подкрепят и от показанията на св. Д.П., който твърди, че
правил ремонт на едното помещение, за да бъде пригодено за сух филтър на пилчарника.
Твърди също, че брат му ползвал цялата сграда, но същевременно е заявил, че не е влизал в
8
сградата и тъй като показанията му са противоречиви в тази част, не изнасят конкретни
факти, не следва да се кредитират. Според показанията на св. Х.Р.П., сградата се ползвала и
от ищеца С., където държал слама, както и от П.От показанията на св. Ф.Д. също се
установява, че ответникът е ползвал една стая от сградата за сух филтър. От събраните
гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че ответникът е ползвал едно
помещение от сградата, друго помещение се ползвало от св. А. също за сух филтър и от
ищеца. Придобиването на чужд имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано
и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да
се свои. Достатъчно е упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато. В практиката на съдилищата е прието, че за да е явно
владението, не е нужно владелецът изрично да заяви пред собственика намерението си да
свои имота, а е достатъчно да осъществява такива действия, които недвусмислено да сочат,
че счита имота за свой и тези действия да са явни - да са видими и известни на неограничен
кръг хора. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но за да се осъществи
фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това владение да е несъмнително
(осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта
като своя) и явно - т. е. намерението на владелците да своят вещта за себе си да е
противопоставено на собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за него, като такова да е достигнало до собствениците. Тези
признаци на осъществено владение ответникът –въззивник в настоящото производство, не е
установил чрез сочените от него гласни доказателства. Ползвал е едно помещение от
Битовата сграда със съгласието на ищеца, което сочи, че е упражнявал фактическа власт не
за себе си, а като държател. Няма други категорични доказателства за установено от
въззивника явно и непрекъснато владение върху имота – от кой момент и по какъв начин,
няма събрани доказателства за волята му за своене. От съвкупния анализ на гласните
доказателства може да се приеме, че след като ищецът С. узнал, че ответникът се е снабдил с
нотариален акт за собственост на процесната сграда и впоследствие възпрепятствал достъпа
му до имота, когато е и манифестирал претенциите си, ищецът завел настоящото дело, за да
защити правото си на собственост. Предвид тези съображения, предявените искове са
основателни, а въззивната жалба следва да се остави без уважение.
Достигайки до същите правни изводи, районният съд е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноските по делото пред
тази инстанция в размер на 450 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
9

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342/ 12. 10. 2020 г. по гр. д. № 2253/ 2019 г. по описа
на РС Разград.
ОСЪЖДА ЕТ „Палов-М-М. Палов-Х.П.“ гр. Лозница, ЕИК ********* да заплати на
С. А. Е. и Е. Л. Е., двамата от с. Ловско, общ. Лозница сумата 450 лева разноски пред
въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10