РЕШЕНИЕ
№ 8592
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110148308
по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника СТ. Г. СТ., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до собствения му топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. ..., като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена
на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай,
че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон на интернет страницата на продавача, което ответникът С. не е сторил,
поради което претендира сумите, както следва: 5 057,17 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.; 663,62 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 14.09.2016
г. до 31.01.2019 г.; 61,50 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г., както и 11,04 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2016 г. до
31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 20.08.2021 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът СТ. Г. СТ., чрез назначения по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител – адв. С.Р., е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че не е бил ползвател на топлоснабдения имот в рамките
1
на исковия период, поради което няма качеството „потребител“ на топлинна енергия по
отношение на него. Оспорва приложимостта на общите условия на ищеца поради липсата на
изрично писмено приемане от негова страна, поради което счита, че същите не го обвързват.
Твърди, че не е ясно за кои общи условия се отнасят претенциите и считано от кой момент
са валидни същите. Оспорва да е получавал уведомление за поставянето си в забава, както и
да е получил процесните фактури и покана за плащане на претендираните суми, считано от
когато ще възникне задължението му за тяхното заплащане. Оспорва доставянето и
начисляването на твърдяното количество топлинна енергия в посочените стойности през
исковия период. Навежда довод за изтекла погасителна давност на всички вземания за
главници и мораторни лихви. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че дяловото
разпределение е законосъобразно извършено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на
топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и
потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си
да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за
купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и,
че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е
извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е
възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от съдържанието на
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 49, том VI, нот. дело №
1012/2008 г. /л. 21-22 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот,
се установява, че считано от 01.10.2008 г. ответникът СТ. Г. СТ. е придобил собствеността
върху апартамент № 41, находящ се в ..., заедно с избено помещение № 18 и 4,182 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място.
Действително горепосочената прехвърлителна сделка се е осъществила значителен период
от време преди процесния период, но доколкото по делото няма данни за осъществяването
на последващи юридически факти, довели до промяна в правата върху него, то съдът прави
извод, че включително и в рамките на исковия период – от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.
ответникът С. се легитимира като негов изключителен собственик. Ето защо, именно той е
имал качеството потребител на топлинна енергия, респ. на страна по облигационното
2
правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието
основно задължение е да заплаща цената на доставеното и потребено количество такава,
както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като
сключването на индивидуален писмен договор с ищеца не е било необходимо. Нещо повече,
ирелевантно е дали именно ответникът С. е ползвал процесния имот в рамките на исковия
период, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична и тя
обвързва качеството потребител на топлинна енергия с наличието на право на собственост
или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по
делото.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответника
относно липсата на данни за влизане в сила на общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на него, тъй като не ги е приел писмено. Според
решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на
чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично изестни
общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им най-
малко в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото
им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която
топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата
за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането
в сила на представените общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното
решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои
всекидневници са публикувани общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.
В случая, с приложение намират общите условия на ищеца от 03.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., както и тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са публикувани във
вестник „Монитор“, като същите са представени в заверен препис /л. 28-29 от делото/.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква
между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл.
150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
писменото приемането на общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г.
по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни споразумения. В случая, по делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в закона
механизъм, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на
исковия период той е бил носител на правото на собственост върху процесния апартамент
съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
3
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 31.10.2000 г., списък към него,
договор от 14.11.2000 г. /л. 23-26 от делото/, представените индивидуални справки и
формуляри за отчет /л. 85-89 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, по делото се
установява, че етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: ..., са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач
„..., а то от своя страна на подизпълнителя си – „Директ“ ЕООД.
В същото време за установяване на факта, че през исковия период сградата, в която се
намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и, че
ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетено от общия топломер, по делото е изслушано и прието без оспорване от
страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на
адрес: ..., е било измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан по електронен път в началото на всеки месец, като технологичните разходи
са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са
за сметка на топлофикационното дружество. В периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. в
имота на ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод,
че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите
за отопление на имота са формирани въз основа на данните от 4 броя отоплителни тела, но
на база мощност, без отчет на уредите за дялово разпределение, тъй като абонатът не е
осигурил достъп. Сумите за битово гореща вода са начислени по данни от 1 брой водомер,
но на база 140 литра на денонощие, като за 2016 г. това е ставало на база 1 брой лица, а за
2017 г. и 2018 г. – на база 2 броя лица поради липсата на осигурен от абоната достъп.
Установява се още, че сумите за сградна инсталация са начислени на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването – между абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота - 150 куб.
м. и този на етажната собственост – 3 586 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за
дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните изравнителни сметки в
съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото лице изяснява, че е било
отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е извършено изравняване
между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ на протоколите и
свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период, експертът е достигнал
до извод, че общите топломери в абонатната станция са преминали изискуемите
метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
4
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В случая, при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 5 057,17 лв.,
представляваща сбор между начислените суми по фактури /4 699,40 лв./ и сумите за
доплащане от абоната по изравнителните сметки /357,77 лв./, като посочената стойност е без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Съдът намира
обаче, че при наличие на неосигурен достъп за целия исков период, както е в настоящия
случай, по отношение на компонента битово гореща вода приложение следва да намери чл.
69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като начисляването
на същата следва да се извърши от фирмата за дялово разпределение при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. В случая, този ред
за начисляване на сумите за битово гореща вода действително е бил спазен от ищеца, но с
оглед данните по съдебно-техническата експертиза за 2017 г. и 2018 г. това е ставало на база
2 броя обитатели, без да са ангажирани доказателства по делото, че това действително е
било така. Точно обратното, няма основание да се приеме, че за тази част от исковия период
процесният апартамент № 41 е бил обитаван и от друго лице, освен ответника С.С., поради
което съдът намира, че за него начисляването на сумите за битово гореща вода също е
следвало да се извърши на база 1 брой обитател, както това е ставало през 2016 г., а не на
база 2 броя такива. Оттук и при съобразяване на критериите по чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата и на база на 1 брой обитател за процесния имот съдът приема, че стойността на
реално доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 4 791,81 лв., както е посочило вещото лице при
изслушването си в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г., а не на изчислената от
фирмата за дялово разпределение и посочена по-горе сума от 5 057,17 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 61,50 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
.... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не се твърди, а и не се доказва плащане на процесните вземания в
посочените по-горе размери, като възникването в првната сфера на ответника С.С. на
задължението за заплащане на същите не е обусловено от получаването от негова страна на
процесните фактури или на покана за плащане на сумите по тях.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от процесните
суми ответникът дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на
20.08.2021 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
5
изискуемост настъпва след и на 20.08.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018
г., както и за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2016 г. до
30.04.2018 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура за съответния
отоплителен сезон на интернет страницата на продавача, както се твърди от ищеца с
исковата молба, а това означава, че най-късното месечно вземане за цена на топлинна
енергия и услуга за дялово разпределение – това за м. април 2018 г. е станало изискуемо на
14.06.2018 г., т. е. преди 20.08.2018 г., поради което то и всички, предхождащи го такива,
включени в рамките на исковия период, са изцяло погасени по давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2018 г., и чрез включването им в
тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно
от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а
не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка
не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях.
Изложеното обосновава извод, че процесните главни вземания за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., както и за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г., са изцяло погасени по давност,
поради което исковата претенция за заплащане на същите се явява неоснователна и следва
да се отхвърли изцяло.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за мораторна лихва предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
В случая, според правилото на чл. 119 ЗЗД, с оглед неоснователността на главниите
искове, неоснователна се явяват и акцесорните претенции за мораторна лихва в размер на
663,62 лв., претендирана за периода от 14.09.2016 г. до 31.01.2019 г., както и в размер на
11,04 лв., претендирана за периода от 01.03.2016 г. до 31.01.2019 г.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът, каквито обаче не следва да се
присъдят в негова полза с оглед липсата на изрично искане в този смисъл, а и на
доказателства за извършването на такива. При този изход на спора, сторените от ищеца
6
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... срещу
СТ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес: ..., ет. 7, ап. 41, осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както
следва: 5 057,17 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.;
663,62 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 14.09.2016 г. до 31.01.2019 г.; 61,50 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г., както и 11,04
лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2016 г. до 31.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 20.08.2021 г. до
окончателното им заплащане.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7