и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 57/16.04.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 64/2009 год., Момчилградският районен съд е признал Стефан Калинов Татаров от с.Старцево, общ.Златоград за виновен в това, че на 08.12.2008 год., по път ІІІ-ти клас, между с.Дрянова глава и с.Бенковски, общ.Кирково, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди 80” с ДК № С 58-75 МК, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.50 промила, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл. 343г от НК, съдът е наложил на Стефан Татаров и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 /дванадесет/ месеца. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на РС-Момчилград направените по делото разноски в размер на 163.00 лева. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.Стефан Калинов Татаров, подадена от защитника му – адв.Красимир Гочев. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна. От доказателствата по делото не можело да се направи обоснован извод за виновността на подсъдимия, а районният съд не бил направил правилен разбор и анализ на доказателствата. По делото липсвали преки доказателства, които да установяват, че подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Напротив установявало се, че той е употребил алкохол след ПТП с цел да приеме лекарства за успокоение и за сърце, поради липсата на друга питейна течност. По делото имало само едно косвено доказателство – показанията на полицаите – свидетели, които сочели, че подсъдимият е признал пред тях, че е изпил две водки в гр.Джебел. Този факт бил оспорен от подс.Татаров и оспорването се потвърждавало от разпита на свидетелите Бекриев и Керменов. Назначената по делото експертиза не установявала, кога подсъдимият е приел алкохол – преди или след инцидента, а и тя не била и не можело да бъде даже косвено доказателство по делото. Твърди се, че косвените доказателства събрани по делото не водели до един единствен извод, който да е възможен и да изключват всички останали изводи. Моли, осъдителната присъда на РС-Момчилград да бъде отменена и да се постанови нова присъда, с която подс.Стефан Калинов Татаров да бъде оправдан, поради това, че не е извършил престъпление по чл.343б от НК. В съдебно заседание подс.Татаров лично и чрез защитника си, поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, а наложените на жалбодателя наказания – справедливи, съответстващи на тежестта на извършеното деяние. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите, относими и възможни, поискани от страните доказателства. На въззивното следствие е извършен отново разпит на подсъдимия и на нов свидетел, както са приети и нови писмени доказателства. От събраните на първоинстанционното и въззивното следствие доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: На 08.12.2008 год. подсъдимият Стефан Калинов Татаров потеглил от гр.София, където работел, към родното си с.Старцево, с лек автомобил марка „Ауди 80” с ДК № С 58 75 МК, който автомобил бил служебен. Пътувал успоредно със семейство Бекриеви, с които били добри познати и също се прибирали в с.Старцево, като последните пътували със собствения си автомобил. По време на пътуването двата автомобила се изчаквали, като спирали и за почивка. Така привечер, спрели в гр.Джебел до „Деведжи маркет”, където вечеряли, като подсъдимият употребил и алкохол, като закупил бутилка мастика – 700 мл. и други продукти за вкъщи, след което отново потеглил с автомобила си за с.Старцево. Между селата Дрянова глава и Бенковски, подс.Татаров при опит за изпреварване на МПС, загубил контрол над управлявания от него автомобил, преминал през пред´азната ограда /мантинела/ и излязъл извън платното за движение. Когато автомобилът спрял, подсъдимият забелязал, че от него излиза пушек, поради което слязъл и извадил клемите от акумулатора. Подс.Татаров, след като се поуспокоил от преживяното, се обадил от мобилния си телефон на св.Керманов /в 19.15 ч./, като му разказал какво се е случило и го помолил да дойде на местопроизшествието, за да изтеглят и транспортират катастрофиралия автомобил, след което около 20.00 ч. се обадил в РУ-МВР-Кирково и съобщил за настъпилото ПТП. Съобщението било предадено на дежурните служители в управлението – свидетелите Боян Хубенов и Венцислав Топчиев, които към 20,15 ч. били на местопроизшествието, където на пътното платно ги чакал подсъдимият. Св.Хубенов попитал подс.Татаров дали той е участник в ПТП и след като получил положителен отговор му поискал документите за правоуправление и документите на автомобила. Подсъдимият се отправил към автомобила, който бил извън платното за движение, където се намирали поисканите за проверка документи, като полицейските служители го последвали. Вървейки към автомобила подсъдимият паднал, като преди това, св.Хубенов при разговора с подсъдимия усетил мирис на алкохол, поради което предупредил подс.Татаров, че ще му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, на което последният отговорил, че няма да има проблеми. Подсъдимият бил изпробван с техническо средство „Дрегер 7410”, който отчел наличие на алкохол в кръвта му 1.92 на хиляда. Първоначално Татаров отричал да е употребявал алкохол, като твърдял, че най-вероятно показанията на техническото средство са повлияни от лекарствата, които употребявал, но впоследствие казал на полицаите, че в гр.Джебел изпил 2 водки с приятели. Подсъдимият заявил на полицейските служители да „оставят” алкохола и да му издадат протокол за ПТП, за да му бъдат заплатени щетите по автомобила, тъй като имал застраховка „Каско”. Полицейските служители съставил на подсъдимия АУАН №1073/08.12.2008 г. за нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, както и му връчили талон за медицинско изследване. След това катастрофиралия автомобил бил заключен и полицейските служители заедно с подс.Татаров потеглили към гр.Кърджали, за да бъде взета кръв за химически анализ от подсъдимия. Малко след това на мобилния телефон на подсъдимия се обадили негови близки, че са пристигнали в близост до местопроизшествието, поради което Татаров помолил полицейските служители да се върнат. Те удовлетворили молбата и се върнали обратно до местопроизшествието с полицейския автомобил, като малко след това дошли и близките на подсъдимия – свидетелите Методи Керманов и Божидар Щърбов. Последните взели от автомобила на подсъдимия личния му багаж, документи и акумулатора на автомобила, след което отново го заключили и оставили на мястото, където бил аварирал. Подсъдимият бил отведен от полицаите в СПО МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”, гр.Кърджали, където бил освидетелстван, като бил съставен Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, както и му била взета кръвна проба. В протокола за медицинско изследване е посочено, че освидетелствувания Татаров не съобщава за субективни оплаквания, активен е, адекватен и с ясно съзнание. Отразено е също така, че не се усеща мирис на алкохол, както и освидетелствувания отричал употреба на алкохол, като съобщил, че през последните 24 часа е приел лекарствата Validol, Lexotan и Corvitol. Видно от протокол за химическа експертиза №568/09.12.2008 г., в кръвта на подс.Стефан Татаров се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1,5 на хиляда. От заключението на вещото лице – д-р Николай Маринов, извършил на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, се установява, че е логично към 20 ч. на 08.12.2008 г. концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Татаров отчетена с техническо средство „Дрегер 7410” да е била 1.92 промила, а към 21.30 ч. на същата дата, когато му е иззета кръв за изследване, да е била 1.5 промила, тъй като между двете изследвания са изминали 1 час и 30 мин., а средно от организма на човек се елиминирали по 0.15 промила етилов алкохол на 1 час. Вещото лице е дало заключение, че ако подс.Татаров е употребил лекарства с две-три глътки мастика, както е посочил в разпита си на 23.12.2008 г., тя е имала време да се резорбира от организма му и от нея в максимума си на концентрация след изчисление по подробно описана формула, етиловия алкохол в кръвта на Татаров би била 0.53 промила. В заключението е посочено също, че няма лекарствено средство, което прието в лечебни дози, каквито са при Татаров, да доведе до наличие на алкохол в кръвта. При разпита на вещото лице на първоинстанционното следствие, същото е посочило, че установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия отговаря на средна степен на алкохолно опиване, което е и причина за нарушена концентрация, но до такива последствия не биха довели приетите от него лекарства. От приетата като доказателство по делото справка с рег. № ПП – 4684 от 15.12.2008 г., изд. от ОД – Смолян, сектор КАТ – ОДП се установява, че Стефан Калинов Татаров се води на отчет в регион Смолян и през 2007 г. му са налагани наказания по ЗДвП – глоба и отнемане на контролни точки. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – отчасти от обясненията на подс.Татаров, показанията на разпитаните по делото свидетели Хубенов, Топчиев, Щърбов и Керманов, отчасти от показанията на свидетеля Бекриев; от писмените заключения по изготвените химическа и съдебномедицинска експертизи, изготвени на досъдебното производство; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд – АУАН №1073/08.12.2008 г., протокол за медицинско изследване и др. Спорно по делото се явява обстоятелството дали подсъдимият е употребил алкохол преди настъпване на ПТП или след това и то, за да приеме лекарства, както се твърди от жалбодателя. Съдът приема, че обясненията на подс.Татаров, в частта им, в която твърди, че не е употребил алкохол преди ПТП, а единствено е приел лекарства с мастика, но след ПТП, са нелогични и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства, поради което не им дава вяра, а ги приема единствено за защитна негова версия. Напълно нелогично е обяснението на подсъдимия, че не успял да прецени дали да отрича или да каже на пристигналите на местопроизшествието полицаи, че е употребил алкохол единствено, за да приеме лекарствата си, за да се успокои след претърпяното ПТП, затова решил първоначално да отрича, че е приемал алкохол, въпреки, че при изпробване с техническо средство, същото е отчело наличие на алкохол в кръвта му. Ако твърдението му, че е пил алкохол, за да приеме лекарства след настъпилото ПТП, а не преди това, е отговаряло на обективната действителност, то най-логичното поведение от негова страна би било именно съобщаването на това обстоятелство на полицейските служители, още повече, че както бе посочено техническото средство, с което е бил изпробван е отчело наличие на алкохол в кръвта му. В посочените части, обясненията на подсъдимия се опровергават от показÓнията на свидетелите Хубенов и Топчиев, които твърдят, че първоначално подсъдимият отричал да е приемал какъвто и да било алкохол, а по-късно им заявил, че когато спрял в гр.Джебел изпил 2 водки с приятели; както и от заключението на съдебномедицинската експертиза описана по-горе. В тази връзка, съдът изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Хубенов и Топчиев, тъй като същите са последователни и логични. На полицейските служители няма от къде да им е било известно, че подсъдимият е спирал в гр.Джебел, където е употребил алкохол, ако това обстоятелство не им било съобщено именно от подсъдимия, поради което искането на защитника на подсъдимия, да не се дава вяра на показанията на полицейските служители в тази им част, се явява неоснователно. Освен, че са логични и последователни, показанията на св.Хубенов и Топчиев кореспондират както по между си, така и с писмените заключения по изготвените химическа и съдебномедицинска експертизи, а и със съставения АУАН, който е подписан от подсъдимия без възражения. В този смисъл, извършената съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло възприема като правилна и обоснована, е в подкрепа на показанията на полицейските служители за съобщеното им от подсъдимия, че е изпил 2 водки и в същото време по категоричен начин опровергава обясненията на подсъдимия, че е приел 2-3 глътки алкохол – мастика, за да може да изпие приеманите от него лекарства, поради липсата на друга течност, но едва след настъпване на ПТП. Вещото лице в заключението си е посочило, че при прием на две-три глътки мастика след настъпилото ПТП, максималната концентрация на етилов алкохол в кръвта му при извършената химическа експертиза би била 0.53 промила, а установената у подсъдимия е трикратно над тази концентрация, а именно - 1,50 промила. В подкрепа на обясненията на подсъдимия, че не е пил алкохол в гр.Джебел, т.е. преди настъпването на ПТП, са единствено показанията на св.Бекриев, но съдът не кредитира същите относно описаното обстоятелство, тъй като както и обясненията на подс.Татаров, същите се опровергават от свидетелските показания на Топчиев и Хубенов, от химическата и съдебномедицинската експертизи, и съставения АУАН. При преценката на показанията на св.Бекриев, съдът съобрази и обстоятелството, че свидетелят като близък приятел на подсъдимия се явява заинтересован от изхода на делото. Доводът на защитника на подсъдимия в пледоарията му, че последният не би повикал полицаи, които да установят ПТП, ако преди това бил употребил алкохол, тъй като нямало логичен отговор на подобно поведение, е неоснователен. Логичен отговор на така поставения въпрос се съдържа в показанията на пристигналите на местопроизшествието полицаи, които разказват, че подсъдимия е потърсил съдействие от полицията, единствено, за да му бъде съставен протокол за ПТП, въз основа на който да може да поиска на база сключената застраховка „Каско” обезщетение за имуществените вреди по автомобила от съответния застраховател. Междувпрочем именно употребата на алкохол обяснява по-късното сигнализиране на полицейските органи за възникналото ПТП, а не непосредствено след него. Що се отнася до свидетелските показания на св.Керманов и Щърбов, то съдът им дава вяра, но заявените от тях обстоятелства не опровергават установената от съда фактическа обстановка, като твърдяното от тях, че в автомобила на подсъдимия е открита бутилка от мастика, на която част от съдържанието е липсвало, не води до извод, че липсващото количество е било изпито от подс.Татаров след ПТП, а още повече, че преди ПТП той не е употребил алкохол. Или, от анализа на събраните по делото доказателства следва несъмнения извод, че подс.Татаров е употребил алкохол преди настъпване на ПТП. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Стефан Калинов Татаров е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК – на инкриминираната дата между селата Дрянова глава и Бенковски управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, именно 1.50 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и на извършителя, подбудите за извършване на деянието, а също и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Извършената преценка е правилна и се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтаря, поради липсата на оплакване в тази насока. Съобразно преценката за превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът правилно е определил наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно 3 месеца “лишаване от свобода”, което на основание чл.66 от НК, е отложил за срок от 3 години, предвид, че са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане и най-вече, че за поправянето на подсъдимия не е наложително, същото да бъде изтърпяно ефективно. Определеното от първоинстанционния съд наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подс.Татаров деяние и би оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото.Посоченото се отнася в пълна мяра и по отношение на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание. С оглед всичко изложено, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №57 от 16.04.2009 г., постановена от Момчилградския районен съд по НОХД № 64 по описа за 2009 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |