Р Е
Ш Е Н И Е № 1582
гр. Пловдив, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на втори
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 974 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
предявен от М.П.В., срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника следните суми: ½ (или сумата от общо 237,82 лв.) от следните
суми: 427,10 лв. – неплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална
вода за периода от 24.04.2000 г. до 07.02.2007 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 21.04.2007 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 8,54 лв. за разноски и 40 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.04.2007 г., въз
основа на който е образувано изп. дело № ******* на ЧСИ *******, рег. № ***,
район на действие – ПОС.
Ищцата твърди, че с определение
№ 178 от 23.04.2007 г. по ч.гр.д. № 2968/2007 г. на ПРС, наследодателката й С.
Д. К. била осъдена да заплати на ответното дружество описаните по-горе суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист от 2007 г. било образувано изп. дело
№ ******* на ЧСИ *******, с молба от 12.06.2008 г. След образуване на делото на
наследодателката на ищцата била връчена на 21.07.2008 г. призовка за доброволно
изпълнение. На ********* длъжникът по изпълнителния лист починал, като на нейно
място били конституирани наследниците й по закон – П. Д. К. и Н. Д. И., като на
28.08.2010 г. на П. К. – **** на ищцата, била връчена покана за доброволно
изпълнение. На **** П. К. починал, а на 10.06.2015 г. ищцата била конституирана
като длъжник по изпълнителното дело. Тъй като наследниците на Н. И. се отказали
от нейното наследство, ищцата останала задължена за ½ част от
задължението по изпълнителното дело. Ищцата намира, че не дължи процесните
суми, като намира, че вземанията на ответното дружество били погасени по
давност. Евентуално, поддържа, че за процесния период наследодателката й нямала
качеството на потребител на питейна и отведена канална вода, както и че за
процесния обект не била ползвана услугата. Моли за уважаване на предявения иск
и присъждане на разноски в производството.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, със становище за
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че ищцата, в качеството си на
наследник на С. Д. К. имала задължения към ответното дружество, във връзка с
предоставени В и К услуги за водоснабден имот, находящ се в гр. *********. Счита,
че в настоящото производство не подлежат на доказване обстоятелства, които
длъжникът е могъл да релевира в заповедното производство. Намира, че по
образуваното изпълнително дело били извършвани изпълнителни действия, които
прекъсвали давността, като посочва последователно същите. Моли за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна следното:
Съдът е сезиран с установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищцата
не дължи процесните суми на ответното дружество, тъй като били погасени по
давност.
Не е спорно между страните, че
срещу наследодателката на ищцата – С. Д. К., било образувано изпълнително дело
№ ******* по описа на ЧСИ *******, за
принудително удовлетворяване на притезанието на ответното дружество за сумата от
427,10 лв., представляваща стойността на изразходвана питейна и отведена
канална вода за периода от 24.04.2000 г. до 07.02.2007 г., ведно със законната
лихва от 21.04.2007 г. Основание за образуване на изпълнителното дело било
издаден изпълнителен лист от 23.07.2007 г.
Не е спорно между страните също,
че С. Д. К. е починала на *********, като на основание чл.429, ал.2 ГПК като
длъжници по делото са конституирани законните й наследници – Н. Д. И. и П. Д.
К.. По делото се установява, че П. Д. К., конституиран като наследник на С. К.,
е починал на ****, като е оставил за свои законни наследници С. П. К.и М.П.В.
(ищцата), които са конституирани като длъжници по делото с разпореждане на ЧСИ
от 27.06.2017 г.
От текста на изпълнителния лист
/приложен на л.7/ от делото се установява, че заявлението за издаване на същия
е подадено в съда на дата 21.04.2007 г.
От приложеното като
доказателство по делото изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ ******* се
установяват следните обстоятелства:
- на 12.06.2008 г.
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД подало молба до ЧСИ ******* за образуване
на изпълнително дело срещу С. Д. К. въз основа на издадения изпълнителен лист
на извънсъдебно изпълнително основание от дата 23.04.2007 г., в която като
способ за принудително изпълнение е посочено налагането на запор върху пенсията
на длъжника или извършването на опис на движими вещи.
- на 19.07.2010 г. с
разпореждане на ЧСИ са конституирани наследниците на С. К. като длъжници по
изпълнителното дело.
- на 25.08.2010 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П. К..
- на 24.06.2011 г. от взискателя
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е подадена молба до ЧСИ ******* за
пристъпване към събиране на вземането, предмет на изпълнителното дело чрез
извършване на опис и продажба на движимите вещи, които ще се намерят в жилището
на конституираните наследници.
- на 28.11.2011 г. е наложен
запор върху МПС на П. К..
- на 22.03.2012 г. е наложен
запор върху пенсията на П. К..
- на 06.11.2013 г. от взискателя
е подадена молба до ЧСИ ******* за пристъпване към събиране на вземането,
предмет на изпълнителното дело чрез извършване на опис и продажба на движимите
вещи, които ще се намерят в жилището на длъжника.
- на 23.01.2014 г. (а не както
твърди ответникът на 23.11.2014 г.) е депозирана молба за извършване на опис и
продажба на движимите вещи, които ще се намерят в жилището на длъжника.
- на 06.04.2016 г. от взискателя
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е подадена молба до ЧСИ ******* за
пристъпване към събиране на вземането, предмет на изпълнителното дело чрез
извършване на опис и продажба на движимите вещи, които ще се намерят в жилището
на длъжника.
- на 29.05.2017 г. от взискателя
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е подадена молба до ЧСИ ******* за
пристъпване към събиране на вземането, предмет на изпълнителното дело чрез
извършване на опис и продажба на движимите вещи, които ще се намерят в жилището
на длъжника.
- на 27.06.2017 г. с
разпореждане на ЧСИ са конституирани наследниците на П. К. като длъжници по
изпълнителното дело.
- на 30.06.2017 г. е връчена ПДИ
до ищцата М.В..
- на 02.01.2019 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Спорът между страните от правна
страна се концентрира относно това дали при така посочената и безспорно
установена хронология на взаимоотношенията им вземанията на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД спрямо конституираната като длъжник М.П.В., предмет на
изпълнителния лист от 23.04.2007 г., са погасени по давност. От значение за
преценката са извършените изпълнителни действия, респективно периоди на
бездействие, както по отношение на прекия й наследодател П. К., така и по
отношение на наследодателката – длъжник С. К..
За да се отговори на
този въпрос, следва да се проследи процесуалното развитие на отношенията между
страните. Както вече се отбеляза, през 2007 г. кредиторът „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД се е снабдил срещу длъжника с изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание. Срещу
издадения изпълнителен лист и инициираното въз основа на него производство по
принудително изпълнение длъжникът по ГПК (отм.) е разполагал с два способа за
защита. Той е можел в седемдневен преклузивен срок да поиска спиране на
изпълнението, като представи убедителни доказателства в подкрепа на
възражението си, че присъдената сума не се дължи, в който случай взискателят
следва да предяви положителен установителен иск, за да установи вземането си,
под страх, че изпълнението ще се прекрати, ако искът не бъде предявен (чл. 250
и 252 от ГПК отм.). Ако няма възможност или пропусне да спре изпълнението,
длъжникът е можел да се защити, като предяви иск, че вземането не съществува -
отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), като този иск не е
обвързан със срок за предявяване. От значение за успешното провеждане на
отрицателния установителен иск по чл. 254 от ГПК (отм.) е установяването на
материалноправните възражения на длъжника, а не формалните пороци на несъдебното
изпълнителното основание, което може да е обективирано в абстрактна сделка или
чрез договор, който гарантира на кредитора повече от едно основание за връщане
на предадената парична сума. В тези случаи предмет на установяване по иска са
каузалните, респ. действителните отношения между страните. В зависимост от
естеството на заявените по исков ред материалноправни възражения на длъжника по
вече образуваното изпълнение, се разпределя и доказателствената тежест.
Независимо от качеството си на ищец или ответник, кредиторът трябва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а длъжникът следва да установи
положителните факти, от които черпи материалноправните си възражения за
недължимост на конкретното парично задължение, подлежащо на принудително
изпълнение. Тъй като в производството по издаване на изпълнителен лист не се
разглеждат материалноправните възражения на длъжника, то издаденият изпълнителен
лист не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземането, респективно
в процеса по чл. 254 ГПК (отм.) могат да се релевират възражения относими,
както към периода предшестващ изпълнителния лист, така и да се навеждат такива
правопогасяващи факти, които са се осъществили след издаването на изпълнителния
лист.
След приемането на новия
ГПК правният режим на изпълнителните основания е изцяло преуреден. По новия ГПК
отпада институтът на несъдебните изпълнителни основания, като той бива заменен
от заповедното производство. Отпада уредбата и на исковете по чл. 252 и 254 ГПК
(отм.), като същите биват заменени от исковете по чл. 422 и чл. 424 ГПК, които
обаче имат съвсем различни предпоставки за допустимост и основателност. За да
не бъде обаче поставен длъжникът по несъдебно изпълнително основание в
по-неблагоприятно материалноправно положение, поради промяната в процесуалната
уредба, трайната практика на ВКС приема, че за този длъжник съществува правен
интерес да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК (нов), в
рамките на който да предяви всички свои възражения, които е могъл да релевира в
рамките на процеса по чл. 254 ГПК (отм.) - тоест всички свои правоизклюващи,
правопроменящи и правопогасяващи възражения относими, както за периода,
предшестващ издаването на изпълнителния лист на несъдебно изпълнително
основание, така и следващи този момент. В посочения смисъл: решение № 41 от 22.04.2010 г. по т.д. № 575/
2009 г. на ВКС, ТК, решение № 23 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 744/2010 г. на ВКС,
решение № 143 от 12.04.2011 г. по т. д. № 634/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, определение № 331/17.06.2015 г., по ч.т.д. №
1476 / 2015 г., ВКС и др.
Точно
такъв е и настоящият иск - отрицателен установителен с правно основание чл. 124 ГПК, но в рамките на който се разглеждат всички възражения, допустими в иска по
чл. 254 ГПК (отм).
Предвид
изяснения предмет на иска и с оглед направеното общо възражение за погасяване
на вземането по давност, съдът дължи проверка дали не са възникнали основания
за погасяване на вземането във всеки един момент от възникването му до
настоящия момент.
Както
вече нееднократно се отбеляза, процесното вземане е за предоставени комунални
водоснабдителни услуги за периода
от 24.04.2000 г. до 07.02.2007 г. След приемането на Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС, не съществува съмнение
нито в теорията, нито в практиката, че вземанията на ВиК операторите са такива
за периодични плащания, които се погасяват с тригодишна давност. Така изрично
относно вземанията на ВиК операторите - решение № 134 от 01.07.2013
г. на ВКС по т. д. № 135/2011 г., II т.о, решение № 13 от 24.01.2015 г. по гр.
д. № 4071/2014 г. на ВКС, Решение № 25 от 27.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
1198/2011 г., I т. о.
От гореизложеното и
като се съобрази датата на възникване на вземането следва извод, че още към
датата на издаване на изпълнителния лист – 23.04.2007 г. вземането за
главницата, представляващо начислена такса за изразходвана питейна и отведена
канална вода е било погасено по давност за периода от 24.04.2000 г. до
22.04.2004 г., т.е. три години преди издаване на изпълнителния лист,
респективно е било недължимо за този период.
По отношение на
вземането за периода, следващ 22.04.2004 г. до 07.02.2007 г. следва да се
вземат предвид задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г.
следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и
промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че
в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи).
Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от
изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този
смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд -
решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен
съд – Пловдив, решение № 423 от
27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив,
решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г.
на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в.
гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив начин се
приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение
дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
От приетото по делото
изпълнително дело № ******* по описа на ЧСИ *******, се установяват
последователно предприетите по отношение на длъжника (респективно неговите
наследодатели) изпълнителни действия, които са описани подробно по-горе. От
така описаните действия годни да прекъснат давността са посочване на способ за
изпълнение от взискателя, макар да не е реализиран от съдебния изпълнител,
налагането на обезпечителни мерки – запор на МПС и на трудово възнаграждение/
пенсия. Следва да се отбележи, че конституирането на наследниците на длъжника
на основание чл.429, ал.2 ГПК не е действие, което да е от характер да прекъсне
давността.
От всички описани по-горе последователно изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността са на първо място, подаването на молба
за образуване на изпълнителното дело – 12.06.2008
г., в която е посочен и способ за изпълнение – запор върху пенсия и опис на
движими вещи. От тази дата, давността за вземането е била прекъсната и е
започнала да тече нова давност, която е тригодишна. От този момент се брои и
двугодишният срок, регламентиран в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с
изтичането на който изпълнителното дело се „перимира”. Този срок е изтекъл на 12.06.2010 г. За периода от 12.06.2008
г. до 12.06.2010 г. по изпълнителното дело не са извършвани други изпълнителни
действия, годни да прекъснат течението на този срок. Следва да се отбели още
веднъж, че връчването на покана за доброволно изпълнение не е годно действие,
прекъсващо давността, както се прие в ТР. Пасивността в поведението на
взискателя е довела до настъпване на „перемпция” на изпълнителното дело на 12.06.2010
г. – прекратяване по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, без
да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител, както се прие в ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Именно поради това с изтичането на две години от последното
валидно изпълнително действие на 12.06.2010 г. изпълнителното производство по
делото се е прекратило по право. Осъществяваните от взискателя изпълнителни
действия след датата на прекратяване ex lege
на изпълнителното производство са правно ирелевантни и непротивопоставими по отношение на длъжника. Всички предприети
по делото изпълнителни действия след неговото прекратяване (с изключение на
тези, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършени от трети лица плащания) се обезсилват по право. Затова и изпращането
на запорно съобщение до работодателя на конституирания наследник П. К., не би
могло да е валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността по
делото, доколкото е извършено, след като изпълнителното дело вече е било
прекратено.
Като се има предвид, че тригодишният давностен срок
за погасяване на вземането на ответника по давност е започнал да тече от
последното валидно изпълнителното
действие, за каквото се прие образуването на изпълнителното дело и посочването
на способ за изпълнение на 12.06.2008 г.,
то същият е изтекъл на 12.06.2011 г.
Така изложените съображения водят до извода за
недължимост на процесните суми, поради което предявеният отрицателен установителен
иск за главницата ще се уважи. Погасени по давност са и присъдените с
изпълнителния лист разноски. Това е така, доколкото с погасяването по давност
на главното вземане, се погасяват по давност и акцесорните вземания, каквито
несъмнено са тези за разноски.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца за
заплатена държавна такса в размер на 55 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. с ДДС, дължимо по договор за правна защита и съдействие от
01.04.2019 г. (л. 246 от делото).
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че М.П.В.,
ЕГН: **********, адрес: ***, не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 следните суми: ½ (или сумата от общо 237,82 лв.) от
следните суми: 427,10 лв. – неплатена сума за изразходвана питейна и отведена
канална вода за периода от 24.04.2000 г. до 07.02.2007 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 21.04.2007 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 8,54 лв. за разноски и 40 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.04.2007 г. по
ч.гр.д. № 2968/2007 г. на Районен съд Пловдив, въз основа на който е образувано
изп. дело № ******* на ЧСИ *******, рег. № ***, район на действие – ПОС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на М.П.В., ЕГН: ********** сумата от 415 лв. (четиристотин и петнадесет лева)
– разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.