№ 718
гр. Пловдив, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330207783 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. Д. Д. от *** против Наказателно
постановление НП № 1117/03.11.2021 г., издадено от Зам. Кмет „Обществен
ред и сигурност” в Община Пловдив, с който на жалбоподателя за нарушение
на чл.6, ал.2 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
Община Пловдив на основание чл.43, ал.3 от същата наредба е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. С жалбата се правят
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването
на наказателното постановление, поради което се моли същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. И.С. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не
взема становище по жалбата. Постъпили са писмени бележки от въззиваемата
страна, в които се излагат съображения за неоснователност на подадената
жалба и за правилност и законосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
1
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Свидетелят Анг. Д. Б., *** при 03 РУ –Пловдив съставил фиш №
********** за това че на 01.09.2021 г. в г*** е паркиран неправилно л.а.
Фолксваген Голф рег.№ ***, собственост на жалбоподателя.
Срещу съставения фиш от собственика на МПС е подадена жалба. Във
връзка с подадената жалба в РС Пловдив било образувано а.н.д.№ 6118/2021
г. С определение по посоченото дело съдът е приел, че подадената жалба е
недопустима, тъй като е насочена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол
съгласно чл.59 от ЗАНН, поради което производството по делото е
прекратено, а материалите по преписката са изпратени на
администартивнонаказващия орган по компетентност.
След връщане на преписката административнонаказателното
производство е продължило, като от собственика на МПС е попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която собственикът е посочил, че на
посочената в издадения фиш дата и място - 01.09.2021 г. в г***, автомобилът
е бил управляван лично от него.
Предвид попълнената декларация съставителят на фиша пристъпил към
съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу
собственика на МПС, за това че на дата 01.09.2021 г. в г*** е паркирал л.а.
Фолксваген Голф рег.№ *** неправилно, в нарушение на чл.6, ал.2 от
Наредба за организацията на движението и паркирането на Община Пловдив.
АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който го подписал без
възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което
на нарушителя била наложена глоба за нарушение със същата правна
квалификация, извършено на същото място при същите обстоятелства на
дата 01.10.2021 г.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
2
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Анг. Д. Б., фиш №
**********, декларация по чл.188 от ЗДвП, определение на РС Пловдив по
а.н.д.№ 6118/2021 г.
Разпитан пред съда, актосъставителят потвърди направените в
съставения акт констатации. Показанията на свидетеля съдът кредитира като
обективни, тъй като се намират в съответствие с писмените доказателства по
делото - фиш № **********, декларация по чл.188 от ЗДвП. Доказателства,
че жалбоподателят е била паркирала за кратко на посоченото в акта време, за
да свали дететето си не се представиха от страна на жалбоподателя в хода на
съдебното следствие, поради което съдът приема, че така твърдяното
обстоятелство е останало недоказано. Неоснователно е оплакването, че
жалбоподателят е собственик на недвижимия имот, пред който е паркирал
автомобила, собствеността на недвижимия имот , пред който епозиционирана
колата, не може да послужи като основание за отпадане на адм.нак.
отговорност, тъй като актът се отнася за неправилно паркиране на място,
където паркирането е било забранено.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни
органи като доказателство за компетентността на актосъставителя и на
наказващия орган са приложените към преписката Заповед № 21ОА-
744/12.03.2021 г. и Заповед № 21ОА-951/09.04.2021 г.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени при
спазване на сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН.
В АУАН не са били вписани възражения, актосъставителят не е приел
наличие на спорни обстоятелства.
Приетата в АУАН фактическа обстановка съдът приема за правилно и
обективно установена, като са събрани всички относими по случая
доказателства, отнасящи се до времето, мястото на нарушението, неговото
авторство.
Очевидно и административнонаказващият орган не е приел наличие на
спорни обстоятелства, поради което е издал наказателното постановление въз
основа на събраните от актосъставителя материали по преписката.
3
Независимо от това в наказателното постановление наказващият орган е
приел, че нарушението е извършено на друга дата, различна от посочената в
съставения преди това акт, а именно приел е за разлика от установеното в
АУАН, че нарушението е извършено на 01.10.2021 г. в г***.
Дори при установяване на датата на нарушението при разглеждане на
делото по същество пред районния съд, че деянието е извършено на
01.09.2021 г. не може да санира едно издадено при съществено процесуално
нарушение наказателно постановление. Нарушение и то съществено е
допуснал административнонказавщият орган при издаване на наказателното
постановление. Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит
от съдържанието на акта за установяване на административно нарушение,
респ. от наказателното постановление съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН, чл.57 т.5
от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, послужил
като основание за издаване на наказателното постановление,
актосъставителят е приел, че нарушението е извършено на 01.09.2021 г., а в
наказателното постановление на 01.10.2021 г. С издаденото наказателно
постановление на нарушителя се вменява нарушение, извършено на друга
дата. Несъответствието между акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление в коментираната част
представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничаващо правото на защита на нарушителя. Нарушението е съществено,
защото с издаденото наказателно постановление на нарушителя за първи път
се вменява нарушение, извършено на друга дата 01.10.2021 г. Със съставянето
на АУАН на соченото като нарушител лице се повдига обвинение за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези - деяние,
дата и място на извършване. От този момент за нарушителя възниква право
да се защитава срещу посочените в АУАН факти. Наличието на нови ,
различни факти, въведени за първи път в НП съществено ограничава правото
на защита на нарушителя и е недопустимо с НП да бъде наказан за
нарушение, извършено на друга дата, за което няма съставен АУАН. Не
може да се приеме, че констатираният порок представлява техническа грешка.
В ЗАНН не е предвиден ред за отстраняване на техническа грешка в НП. В
чл.53, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност за отстраняване на нередност в
акта, но в случая порокът не може да бъе възприет като нередност, а като
съществен, а отделно от това се касае за несъответствие не в акта, а в самото
4
наказателно постановение, което не може да бъде санирано от съда, в
производството по обжалване на наказателното постановление, в което
производство следва да бъде проверена единствено неговата
законосъобразност и правилност. Допуснатото неъсответствие е съществено,
засяга правото на защита на санкционираното лице, води до
незаконосъобразност на наказателното постановление и като единствена
възможност налага неговата отмяна.
По отношение на останалите оплаквания, изложени в жалбата и в хода
на съдебните прения, следва да се отбележи, че материалният закон е
приложен правилно. Нарушителят е санкциониран за паркиране в нарушение
на чл.6, ал.2 от Наредбата. Правилно е приложена и съответната на
нарушението санкционна разпоредба - чл.43, ал.3 от Наредбата, според която
на нарушителите на забраната на чл. 4, ал. 3 и ал. 4, чл. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 7, ал.
1 и чл. 8 от настоящата Наредба, се налага глоба в размер на 50 (петдесет)
лева. Така определеният размер на глобата е фиксиран. Следва да се
отбележи, че пълномощикът на жалбоподателя в защитатата се позовава на
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства
на територията на гр. Пловдив. В случая обаче не може да се приеме, че
защитата е водена неадекватно, тъй като посочената наредба не е отменена, а
е било изменено единствено нейното заглавие . /Загл. Изм –Р №350, пр. № 19
от 22.12.2020 г./ Глобата е наложена в размера, определен от
Наредбата/НОДП/, който е фиксиран, но не в минимален размер, както
изтъква пълномощникът на въззиваемата страна в писмените бележки, тъй
като специален минимум нормата на чл.43, ал. 3 от НОДП не предвижда, а
предвижда глоба във фиксиран размер.
С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя за присъждане на разноски, следва в тежест на въззиваемата
страна такива да бъдат присъдени предвид разпоредбата на чл.63д от ЗАНН.
По делото е представен договор за првана защита и съдействие, според който
е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., платени в брой.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 1117/03.11.2021 г.,
5
издадено от Зам. Кмет „Обществен ред и сигурност” в Община Пловдив, с
което на Б. Д. Д. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.6, ал.2 от
Наредба за организацията на движението и паркирането на Община Пловдив
на основание чл.43, ал.3 от същата наредба е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Б. Д. Д. от ***, ЕГН
********** сумата от 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6