Р Е
Ш Е Н
И Е260189/18.11.2020г.
гр. ЯМБОЛ.18.11.2020.г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........22.10.2020г........година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря .......................С.М.…..................................…................и
в присъствието на
прокурора......................................................................................……като
разгледа докладваното от
......................................СЪДИЯ
Д.…………………...…...гр.дело N .2267 .. по
описа
за 2019год. и за да се произнесе взе предвид
следното.......................................................................
Производството по делото е образувано по молба на
„Агенция за събиране на вземания” ООД - гр.С., с която желае да се приеме за
установено по отношение на ответника Г.И.С., , че им дължи следните
суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г., а именно: - 958,56 лева,
представляващи главница по 12 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 1.05.2017 г. До 1.04.2018 г.; 117,87 лева /сто и седемнадесет лева и
87 стотинки/, възнаградителна лихва за периода от 1.05.2017 г. до 1.04.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението/; 185,37 лева /сто осемдесет и пет лева
и 37 стотинки/, представляващи обезщетение за забава: за периода от 1.05.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
Претендират
за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че на
20.11.2017 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ***, по силата
на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу Г.И.С.,
произтичащо от договор за стоков кредит № ***г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор. Посочва, че Общите условия на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът
е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
изпратено с известие за доставяне.
Съгласно договора за цесия
от 20.12.2016 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично
пълномощно от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за уведомяване
на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В изпълнение на
изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с изх. №*** от 28.11.2017 г., с известие за доставяне чрез „Български пощи" ЕАД на
постоянния/настоящ адрес на ответника, посочен в
процесния договор. Уведомлението за извършената цесия е получено лично от
ответника на 30.11.2017 г. -
доказано с известие за
доставяне с баркод *****.
На 2.04.2017 г. Г.И.С. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за стоков кредит № *** с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя стокови кредити, които Общи
условия са неразделна част от договора за кредит. Посочва, че с факта на
подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен
целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил
е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Съгласно разпоредбите на
Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД отпуска стоков кредит, същият се отпуска за цената на
стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по
кредита се превежда от Кредитодателя директно към съответния търговец, от който
Кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от
Потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит,
Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 898,20 лева,
при който отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца, на дата
02.04.2017
Съгласно сключения договор
страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е
958,56 лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност на
кредита 898,20 лв. и застрахователна премия 60,36 лв., която Кредитополучателят
се е задължил да заплати на Кредитора на 12 броя равни части, които са включени
в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки договора за
кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и
да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в
погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В
погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка
една от вноските.
Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е
фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на покупката
на стоката от търговския обект, като страните са договорили годишен лихвен
процент в размер на 26,00%. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ
размер на 140,28 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да
върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1098,84 лв., която
съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 12 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 91,57 лева, като първата погасителна
вноска е дължима на 1.05.2017 г., а последната е с падеж на 1.04.2018 г.,
съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в който е посочен
падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 1.04.2018 г./дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по отношения на
вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на
длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на
185,37 лв. за периода от 1.05.2017 г. до датата на входиране на задължението в
съда.
Кредитополучателят не е
извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем.
За вземанията си ищецът се
е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** г., по
описа на РС – Я.. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от
своя страна обуславя правния интерес на ищеца от подаването на настоящата
искова молба.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от назначеният от съда особен представител на ответника, с който оспорва
исковата претенция по основание и по размер по следните съображения:
Оспорва твърдението в исковата
молба, че уведомлението за извършената цесия на вземането /приложено с нея/ е
достигнало до ответника, поради което счита, че същото не произвежда действие
спрямо него. Според особения представител функцията й на особен представител на
длъжника се свежда до особеното й процесуално качество да защитава интересите
му в хода на съдебното производство, но не и да получава книжа вместо него. Ето
защо счита, че ищецът не е материално правно легитимиран да претендира
вземанията по посочения в исковата молба договор за стоков кредит.
Според назначеният особен
представител, относно претенцията за главницата с оглед представените към ИМ
писмени доказателства и фактическите твърдения в нея не става ясно каква стока
е закупена от ответника чрез ползване на кредит за това с оглед преценка на
размера на същата.
Относно претенцията за
възнаградителна лихва в размер на 117.87 лв. счита същата за нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Договорения размер на лихва от 26% надхвърля
трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора за
стоков кредит. Отделно от това в исковата молба липсва конкретно посочване на
периода за който се дължи възнаградителната лихва.
Относно претендираното обезщетение
за забава в размер на сумата от 185.37 лв., посочва, че страните са уговорили същото в размер на
годишна законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава. От
изложението в исковата молба е видно, че е посочен период на забава от 01.05.2017
г до датата на входиране на задължението в съда без обаче да е конкретизирано с
какво обстоятелство е свързан началния период,а крайният такъв е твърде неясен.
С оглед на изложеното счита
исковата претенция за неоснователна, поради което моли да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена
същата, ведно със законните последици от това. В хода на производството
възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е представил договор за
стоков кредит № ***г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Г.И.С.,
който според Общите условия, приложени към него
се предоставя в търговските обекти и се отпуска с цел закупуване на
стоки от тях В договора е посочена цена на кредита от 898.20лв. за закупуване
на домакински електроуреди, както и погасителен план. За предоставения кредит е
уговорен годишен лихвен процент, който се начислява от датата на покупката от
търговската мрежа, в размер на 26% и ГПР от 29.33%, при издължаване на 12 броя
месечни вноски, в размер на 91.67лв., като общата дължима сума по кредита е в
размер на 1098.84лв. Представена е подписана от ответника декларация за
приемане на застраховането по застрахователни програми „Защита Макс“ или „66
плос“, като та името на Г.И.С. е издаден сертификат за застраховака „Защита
Макс“ № ***. Застрахователната премия е в размер на 60.36лв.
„Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД е издал уведомление договор № ***, за сключения с ответника
договор за стоков кредит, което да послужи пред „Технополис България“ ЕАД, като
последният е издал служебен бон за закупената на 02.04.2017г. стока – пералня и
хладилник „***“ на обща стойност от 898.20лв.
За извършената цесия ищецът е
представил рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, като цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, като цесионер, индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания сключен между същите страни на 20.11.2017г.,
потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД, Приложение №*** към Индивидуалния договор за продажбана и прехвърляне на
вземания от 20.11.2017г., в което под № *** е вписано вземането от ответника Г.И.С..
Ищецът е представил и две пълномощни към всеки договор за цесия с права по чл.99, ал.3 от ЗЗД на „АСВ” АД
дадени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. За извършената цесия ищецът е
изпратил до ответника уведомително писмо ***от 28.11.2017г., което видно от
приложеното известие за доставяне е получено лично от ответника на 30.11.2017г.
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС се установи, че е издадена заповед № ***г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът Г.И.С. е осъден да
заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД сумата 958.56 лв. - главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем, възнаградителна лихва 117.87 лв. от 01.05.2017 г. до
01.04.2018 г., обезщетение за забава в размер на 185.37 лв. за периода от 01.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2019 г, законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и съдебни разноски общо в размер на 75.24 лв., от които 25.24 лв. – платена държавна такса и 50.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение. Т.к. длъжникът е бил уведомен за заповедта при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът е издал разпореждане № ***г., с което на
заявителя указано, че в едномесечен срок може да предяви установителен иск за
вземането си по издадената заповед. Разпореждането е връчено на заявителя на
22.05.2019г., като на 21.06, 2019г. той е подал иска си в съда.
По искане от ищеца по делото бе
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според даденото заключение
по Договор № ***г. не са извършвани плащания. Към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда – 05.03.2019г., размерът на непогасеното задължение е
общо 1098.84лв. Размерът на лихвата за забава, изчислена върху падежиралата и
непогасена главница до датата на подаване на Заявлението по чл.419 ГПК в съда –
05.03.2019г. е 132.36лв. Вещото лице е посочило, че по делото е представена
фактура № ***г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, с получател – Г.И. К.,
от която се установява, че ответникът е закупил стоки на обща стойност с ДДС –
998.00лв.Приложена е отстъпка в размер на 10% и дължимата сума след
приспадането й е в размер на 898.20лв. Посочен е начин на плащане: „с кредитна
карта Уникредит“ и е посочено, че е „платено с платежно“. По делото е приложено
и Уведомление, издадено от „УКФ“ЕАД на кредитополучателя, за да послужи пред
„Технополис България“ ЕАД като основание за предоставяне на желаната стока,
обект на договора за финансиране/стоков кредит. Като се има предвид
гореизложеното, вещото лице е достигнало до извода, че сумата – предмет на
договора за стоков кредит, е предоставена на ответника на 02.04.2017г. Съдът
изцяло кредитира заключението като обективно и компетентно дадено.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
По делото не се спори и се
установи от представените писмени доказателства факта на сключен договор за
стоков кредит № ***г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и Г.И.С..,
вземането по който е било цедирано надлежно на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД. Страните по цесията са уговорили чрез
упълномощаване цесионера да изпълни задължението за уведомяване по чл.99, ал.3
от ГПК, което е сторено с уведомително писмо получено лично от ответника.
Направените възражения за това от особения представител са неоснователни.
В съответствие с
представените по делото писмени доказателства, съдът приема, че между ищеца и
ответника се е породила облигационна връзка по договор за стоков кредит №***г. , намираща правното си основание в разпоредбите на чл.240 ЗЗД, вр. чл.9 от Закона за потребителския
кредит и чл.86, ал.1 ЗЗД. По силата на договора за кредит „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е предоставила на ответника и
кредитополучател Г.И.С. кредит за закупуване на домакински електроуреди, като
общият размер на кредита е бил 958.56лв., в който е включен и стойността на
застрахователната премия, платима на 12 месечни вноски. За закупените стоки от
ответника е издадена от „Технополис
Бългаярия“ ЕАД фактура № ***г., като „УКФ“ЕАД е уведомил търговеца, за
предоставения кредит, като сумата – предмет на договора за стоков кредит, е
предоставена на ответника на 02.04.2017г. в съответствие с чл.5, ал.1 от Общите
условия.
От заключението на
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се
установи, че по процесния договор няма извършени плащания. От същата безспорно
се установиха сумите, дължащи се от ответника по договора за стоков кредит,
които са: главница в размер на 958лв., възнаградителна лихва за периода от
01.05.2017г. до 01.04.2018г. в размер на 140лв., която предвид диспозитивното
начало в гражданския процес и присъденото със заповедта за изпълнение, следва
да се уважи до размера от 117,87лв.
Съгласно чл.13, ал.1 от Общите условия в случай на
забава в плащанията на дължимите суми, „УКФ“ има право да получи и обезщетение
в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената главница. Същата за периода 01.05.2017г./ първа падежирала вноска/ до 05.03.2019г./датата
на подаване на заявлението в съда/ съобразно заключението на експертизата е 132,36лв.
, до който размер искът е основателен, като за разликата до 185,37лв. искът
следва да се отхъврли, като неоснователен.
При този изход на
делото съдът дължи произнасяне по направените разноски в настоящото и в
заповедното производство разноски. Видно от представения от ищеца списък по
чл.80 от ГПК тай е направил такива по настоящото дело общо в размер на
924,76лв., а в заповедното производство, в размер на 25,24лв.- платена държавна
такса и 50.00лв. – юрисконсултско възнаграждение. С оглед уважената част от
исковете ответникът дължи на ищеца разноски по съразмерност по настоящото
производство от 885,50лв. , а по заповедното производство от 72,05лв.
Воден от
гореизложеното, ЯРС
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на осн.чл.422 от ГПК в отношенията между страните, че Г.И.С., ЕГН ********** с
настоящ адрес *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 958.56 лв.
- главница, представляваща Задължение
по договор за паричен заем, възнаградителна лихва от 117.87 лв. от 01.05.2017 г. до 01.04.2018 г., обезщетение за забава
в размер на 132,36 лв. за периода от
01.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г,
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 05.03.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по
описа на ЯРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” иск по чл.422 ГПК срещу Г.И.С.
установителен иск за присъденото с издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС
обезщетение за забава за разликата от 132,36лв. до 185,37лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.И.С.
да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД направените по делото разноски
в размер общо на 885,50 лв., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 72,05 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: