№ 722
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110214204 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на В. Н. В., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № BG03032023/5800/P8-240/23.08.2023 г., издадено от
директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ), с което на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на 179 ал. 3а от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Твърдят се съществени нарушения на процесуалните правила,
като се навежда, че актосъставителят не е очевидец на нарушението. Сочи се,
че не са представени доказателства за техническата изправност на
техническото средство, с което е заснето нарушението. Изтъква се, че
дружеството – собственик на МПС, е сключило договор с доставчик на
услуга за електронно събиране на такси за изминато разстояние. Твърди се
нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28
ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
1
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
който в чл. 2 § 7 предвижда задължение доставчиците на европейската услуга
за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ да информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство. Като се позовава на
посочената разпоредба, жалбоподателят счита, че във всеки случай на
установено нередовно деклариране на данни, следва да се предостави
възможност за отстраняване на нередовността, преди да се пристъпи към
прилагане на административна принуда. Изтъква се, че конкретното
нарушение е резултат от виновно поведение на доставчика на услугата за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние.
В съдебно заседание жалбоподателят В. В., редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. Моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление с писмени бележки, в които се излагат повторно
съображенията в жалбата.
Наказващият орган – Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, се представлява от юрк.
Д. Д. който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изтъква, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
Навежда, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен и
категоричен начин въз основа на доказателствата, генерирани от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/,
като акцентира на презумптивната им доказателства сила и обръща внимание,
че от жалбоподателя не са били представени доказателства, които да я оборят.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ в размер на 100,
00 лева.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в
срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – видно от известие за доставяне наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 11.09.2023 г., а жалбата (видно
от датата на пощенското клеймо) е подадена чрез пощенски оператор на
21.09.2023 г..
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
„ххххххххххх“ ООД, ЕИК ххххххххххххх е юридическо лице,
регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на
управление гр. хххххххххх, район Южен, ул. „хххххххххх № 20“ с управител
К.А.А. и с основна икономическа дейност: транспортна дейност в и извън
2
страната.
Към 14.02.2023 г. дружеството - жалбоподател било собственик на
влекач марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“ с рег. № ххххххххххх, категория
N3, клас ЕВРО 5, с 2 оси, с технически допустима максимална маса 18 000 кг.,
както и на полуремарке марка „Хумбаур“, модел „ХСА 351324 С“ с рег. №
ххххххххххх с 3 оси.
На 26.01.2023 г. между „хххххххххх“ ЕООД и „хххххххххха“ АД от
една страна и „ххххххххххх“ ООД от друга бил сключен рамков тристранен
договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с предплащане, съгласно който „хххххххххх“ ЕООД и
„хххххххххха“ АД се задължавали да предоставят на „ххххххххххх“ ООД
услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние,
като в Приложение № 2 към договора били описани избраните от
„ххххххххххх“ ООД услуги, техните параметри и вид, в това число
конкретния срок на ползване на всяко бордово устройство, ценови условия,
брой на ППС, за които се ползват и др. В Приложение № 2 към договора се
описвали включените в договора пътни превозни средства, както и срок за
използване на устройствата за спътниково позициониране, заявени за тях.
Съгласно т.2.6 от договора „ххххххххххх“ ООД следвало да заплати
дължимите суми, включително авансовата сума, по посочена в договора
банкова сметка. Отново на 26.01.2023 г. между "хххххххххх" ЕООД и
"ххххххххххх" ООД бил сключен договор за продажба на устройства за
спътниково позициониране (УСП) и за предоставяне на услуги за осигуряване
на трафик на данни, съгласно който "хххххххххх" ЕООД продало на
"ххххххххххх" ООД 2 броя устройства за спътниково позициониране,
работещи по технология GNSS (чрез сим карта), модел TELTONIKA FMB 90.
За срока на действие на договора "хххххххххх" ЕООД се задължавало и да
осигури на "ххххххххххх" ООД за ползване 3 броя сим карти за трафик на
данни, вградени в закупените УСП и чрез тях "хххххххххх" ЕООД следвало
да осигури трафик на данни от съответното УСП до комуникационната
услуга на "хххххххххх" ЕООД. Влекач с рег. № ххххххххххх също попадал
сред пътните превозни средства, по отношение на които от "Диджи Смарт
Инфраструктура" АД и "хххххххххх" ЕООД била предоставяна услуга
съгласно тристранния договор от 26.01.2023 г.
На 14.02.2023 г. в 17:20:32 ч. на Чепинци, по път А - 6, км. 60+705
(сегмент № 17777911000), посока намаляващ километър, който попада в
обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 10192, елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението
на влекач марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“ с рег. № ххххххххххх в състав с
полуремарке марка "Хумбаур" с рег. № ххххххххххх. Влекачът се управлявал
от жалбоподателя В. Н. В.. За посоченото ППС не била заплатена дължимата
пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. В електронната
система за събиране на пътни такси била получена декларация за сегмент №
17777911000, но декларираните данни били за ППС с категория над 12 тона и
3
с две оси, а процесният състав от пътни превозни средства бил общо с 5 оси.
За установеното преминаване на ППС бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с номер на
нарушението F4B64F651206ADE053011F160A2848.
На 03.03.2023 г. в 16:51 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно - пропускателен пункт Калотина
пристигнало ППС с рег. № ххххххххххх, вид: влекач, марка "Волво", модел
"ФХ 12 420" с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона,
управлявано от жалбоподателя В. В.. Свидетелката В. Г. на длъжност старши
инспектор в МП "Калотина" при ТД "Митница София" извършила проверка в
системата на НТУ и установила извършеното на 14.02.2023 г. нарушение.
Свидетелката Г. разяснила на жалбоподателя, че има възможност да заплати
компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева и да се освободи от
административнонаказателна отговорност или да му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение. Жалбоподателят В. В. не
заплатил компенсаторна такса и на 03.03.2023 г. в присъствието на един
свидетел - Людмила Богомилова Костадинова и на жалбоподателя,
свидетелката В. Г. съставила АУАН № BG03032023/5800/P8-240, с който
повдигнала против жалбоподателя административнонаказателно обвинение за
нарушение на чл. 179 ал. 3а ЗДвП, извършено на 14.02.2023 г. Актът бил
предявен на жалбоподателя, който вписал възраженията си, че нарушенията
не са по негова вина. Със съставяне на АУАН жалбоподателят бил уведомен и
за възможността в 14 - дневен срок да заплати компенсаторна такса в размер
на 750, 00 лева, в който случай няма да бъде издадено наказателно
постановление. На 03.03.2023 г. жалбоподателят заплатил и дължимата такса
по чл. 10б ал. 5 ЗП в размер на 399, 00 лева, за което била издадена квитанция
за платени пътни такси в Република България № 50223078/03.03.2023 г.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били депозирани
допълнителни възражения.
На 23.08.2023 г. Георги Темелков - директор на Национално тол
управление към Агенция "Пътна инфраструктура" издал обжалваното
Наказателно постановление № BG03032023/5800/P8-240/23.08.2023 г., с което
на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на 179 ал. 3а от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства: гласни – показанията на свидетелката В. Г., приобщените на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства: АУАН №
BG03032023/5800/P8-240/03.03.2023 г., разписка, квитанция за платени пътни
такси в Република България № 50223078/03.03.2023 г., копие на лична карта
№ 64867990, издадена на 21.11.2019 г. от МВР – хххххххххх, копие на
СУМПС № *********, издадено на 03.11.2020 г. от МВР – хххххххххх, копие
4
от свидетелство за регистрация част II № 01016646 по отношение на МПС с
рег. № ххххххххххх, копие от свидетелство за регистрация част II №
01016647 по отношение на полуремарке с рег. № ххххххххххх, заповед №
ЧР – СП – НТУ – 149/25.05.2023 г. на председателя на Управителния съвет на
АПИ, заповед № ЗАМ – 1434/32-263874/08.08.2022 г. на директор на Агенция
„Митници“, заповед № РД – 11-749/07.06.2023 г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, известие за доставяне, писмо по електронна
поща от К. Атанасов – управител на „ххххххххххх“ ООД, вх. № 94-00-
15553/09.07.2023 г., ведно с приложения, пътен лист серия Т №
358723/14.02.223 г., история за движението на МПС с рег. № СВ 4175ВТ за
периода от 17:00 часа до 17:59 часа на 14.02.2023 г., рамков тристранен
договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база
изминато разстояние с предплащане от 26.01.2023 г., сключен между
„хххххххххх“ ЕООД, „хххххххххха“ АД и „ххххххххххх“ ООД, декларация
към тристранен договор от 26.01.2023 г. и приложение № 2 към същия,
договор за продажба на устройства за спътниково позициониране и за
предоставяне на услуги за осигуряване на трафик на данни от 26.01.2023 г.,
създаден доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
167а ал. 3 от ЗДвП – извлечение, веществените доказателствени средства - 2
броя статични изображения във вид на снимков материал на ППС с рег. №
ххххххххххх.
Съдът се довери на показанията на свидетелката В. Г., които оцени като
еднопосочни, последователни и съответни на писмените доказателства и на
веществените доказателствени средства. От показанията на свидетелката Г. се
установяват обстоятелствата по съставяне на АУАН.
Съдът цени и писмените доказателства, които са също еднопосочни и
непротиворечиви. От писмените доказателства се установяват и
компетентността на наказващия орган и на актосъставителя.
Съгласно чл. 167а ал. 3 ЗДвП "електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата." Съгласно чл. 189е ал. 13 ЗДвП за
съставените актове за установяване на административни нарушения и
издадените наказателни постановления по този член (по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в -
бел. с.) се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 16. Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
5
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Ето защо съдът цени като веществени
доказателствени средства изготвените от електронната система за събиране на
пътни такси статични изображения, от които се установяват регистрационния
номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на
техническото средство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 1 ЗДвП актовете за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл.
167а съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 167 ал. 3а ЗДвП по
отношение на пътните превозни средства, които напускат Република
България, Агенция "Митници" контролира маршрутите на превозвачите, като
за тази цел може да проверява съответствието им с декларираните тол данни.
Разпоредбата на чл. 167 ал. 3б ЗДвП предвижда, че длъжностни лица от
Агенция "Митници": осъществяват контрол върху заплащането на таксите по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно
превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-
пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република
България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез
картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б,
ал. 5 от Закона за пътищата (т. 1); съставят и връчват актове за установяване
на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а (т. 2). Като писмено
доказателство по делото е приета заповед № ЗАМ – 1434/32-
263874/08.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която
служителите на МП „Калотина“ при ТД „Митница София“ са оправомощени
са съставят актове за установяване на административни нарушения по чл. 179
ал. 3 и ал. 3а ЗДвП. Ето защо съдът намира, че АУАН е съставен от
административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност – свидетелката В. Г., заемаща длъжност старши инспектор в
МП Калотина при ТД „Митница София“. Съгласно чл. 189е ал. 12 ЗДвП
наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3
– 3в се издават от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица. Като писмено
доказателство по делото е приета заповед № РД – 11-749/07.06.2023 г., с която
Председателят на Управителния съвет на АПИ оправомощава директора на
Национално тол управление да издава наказателни постановления за
нарушения на чл. 179 ал. 3 – 3в от ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
6
Не са основателни оплакванията в жалбата за нарушения в процедурата
по съставяне на АУАН. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40
и чл. 43 ЗАНН в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя В.,
подписан е от съставителя, свидетеля по акта и от жалбоподателя, на когото е
предявен за запознаване със съдържанието му. От показанията на
свидетелката Г. се доказва, че именно тя е установила нарушението
посредством извършване на справка в електронната система за събиране на
пътни такси.
Съдът намери обаче, че и при съставяне на АУАН, и при издаване на
обжалваното наказателно постановление, е допуснато съществено
процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на въззивника и
налага отмяна на наказателното постановление. В АУАН не е посочено ясно
мястото на нарушението, посочено е, че нарушението е извършено на
Чепинци, път А - 6, км. 60+705. Списъкът на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, се съдържа в
Приложение № 1 към т. 1 на Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на
Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. В
списъка са посочени наименованието на съответния тол сегмент, неговият
номер, както и координати на началото и края му. В списъка на
републиканските пътища, за които се събира тол такса, не се открива тол
сегмент с наименование "Чепинци, път А - 6, км. 60+705" (съобразно
описанието на мястото на нарушението в АУАН). Това нарушение обаче е
било отстранено от наказващия орган по реда на чл. 53 ал. 2 ЗАНН в
издаденото наказателно постановление, където вече е посочено, че пътното
превозно средство е навлязло в сегмент номер **********, поради което и не
налага отмяна на наказателното постановление. Констатира се обаче друго
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в АУАН и НП,
което обуславя цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление
поради нарушено право на защита на въззивника. Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 5
ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН в АУАН и в НП следва да се посочат
нарушените материалноправни разпоредби. В случая в АУАН е посочено, че
жалбоподателят В. В. е извършил административно нарушение по см. на чл.
179 ал. 3а ЗДвП. В наказателното постановление /стр. 4/ наказващият орган
също е посочил, че извършеното деяние представлява административно
нарушение по чл. 179 ал. 3а ЗДвП. Посочената като нарушена и в АУАН, и в
НП, разпоредбата на чл. 179 ал. 3а ЗДвП обаче е санкционна по своя характер
(предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
7
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с
глоба в размер 1800 лв), но не съдържа правило за поведение, което може да
бъде нарушено от водача. Нарушената разпоредба в случая е тази по чл. 139
ал. 7 ЗДвП. Последната урежда задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва,
или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Именно
задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 139 ал. 7 ЗДвП, не е
изпълнил жалбоподателят В. В. като водач на състава от пътни превозни
средства на 14.02.2023 г. В случая обаче разпоредбата на чл. 139 ал. 7 ЗДвП не
е посочена нито в АУАН, нито в НП, където единствено е възпроизведена
приложимата санкционна норма – тази на чл. 179 ал. 3а ЗДвП. Непосочването
на нарушената разпоредба в АУАН и НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава правото на защита
на жалбоподателя и възможността му да разбере срещу какво конкретно
административно обвинение следва да се защитава (в този смисъл и Решение
№ 172 от 8.01.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 10449/2023 г., Решение
№ 6409 от 27.10.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 5879/2023 г.).
Дори и да не бъде споделен горния извод обаче, са налице и следващи
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, които съдът
ще изложи за пълнота.
На първо място следва да се посочи, че съдът приема за безспорно
установено извършеното нарушение, във връзка с което е съставен АУАН и е
издадено НП.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разстояние. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата
такса за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 (такива с обща техническа допустима максимална
маса над 3, 5 тона - бел. с.), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на
едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно
превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на
сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък.
8
В случая от събраните доказателства - доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
F4B64F651206ADE053011F160A2848 и приложените към него статични
изображения /снимки/ се установява, че на 14.02.2023 г. в 17:20:32 ч. на
Чепинци, по път А - 6, км. 60+705, сегмент № 17777911000, посока
намаляващ километър, от устройство с № 10192, елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, е било засечено движението на влекач
марка „Волво“, модел „ФХ 12 420“ с рег. № ххххххххххх в състав с
полуремарке марка "Хумбаур" с рег. № ххххххххххх. За посоченото ППС не
била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за
пътищата. В електронната система за събиране на пътни такси била получена
декларация за сегмент № 17777911000, но декларираните данни били за ППС
с категория над 12 тона и с две оси, а процесният състав от влекач и
полуремарке, се движел общо с 5 оси, поради което и конкретната дължима
такса за изминато разстояние не е била правилно определена и заплатена в
дължимия й размер.
Както вече беше посочено, списъкът на републиканските пътища, за
които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, се съдържа в
Приложение № 1 към т. 1 на Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, и за отмяна на Решение № 101 на
Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. Видно
от същото тол сегмент № 17777911000 попада в обхвата на платената пътна
мрежа.
От пътен лист серия Т № 358723/14.02.223 г. се установява, че на
14.02.2023 г. именно жалбоподателят В. В. е управлявал влекач марка
„Волво“, модел „ФХ 12 420“ с рег. № ххххххххххх в състав с полуремарке
марка "Хумбаур" с рег. № ххххххххххх.
Предвид горното съдът намери, че извършването на нарушението е
доказано по несъмнен и категоричен начин.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика
или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга
9
по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на
частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от
14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се
образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалваното наказателно
постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да
не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
имат пряко действие, обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. От писмените
доказателства се установява, че дружеството - собственик на пътното
превозно средство - "ххххххххххх" ООД, е имало сключен договор с
"Диджитол Смарт Инфрастуктура" АД и "хххххххххх" ЕООД с предплатен
баланс, по силата на който "хххххххххха" АД и "хххххххххх" ЕООД се
задължават да предоставят на "ххххххххххх" ООД срещу заплащане услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и
процесното МПС е разполагало с устройство за спътниково позициониране,
поради което доставчикът на електронната услуга за събиране на пътни такси
за изминато разстояние е следвало да уведоми собственика на ППС относно
доброволно заплащане на дължимата тол такса за процесния сегмент. Едва
след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса
доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на
административнонаказателно производство.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - „такса
за изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно
средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата и
е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство“. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от
посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
10
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179,
ал. 3а ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от
1800 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат
санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще
стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една
държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при
съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В
случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна
норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да
остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от
09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от
цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
Съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на
Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 101 от 2019 г.), товарните автомобили
над 12 тона с 4 и повече оси, ЕВРО 5, в която категория попада и процесният
състав от пътни превозни средства, дължат по 0,36 лв./к. за движение по АМ,
като път А-6. Сравнявайки размера на незаплатената пътна такса с абсолютно
определения размер на глобата, предвидена за налагане спрямо водачите на
пътни превозни средства, отявлено личи несъразмерността между двете
стойности. Не на последно място, предвидената санкция превишава
многократно размера на дължимата „тол такса“. Абсолютната липса на
пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност
за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки
неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че
независимо от налагането на административното наказание, санкционираният
правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от
Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното
пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по
най-прекия й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия
11
случай тази такса е изчислена в размер на 399, 00 лева, а наложената на
водача глоба надвишава този размер повече от четири пъти. Отделно от това,
за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на
750,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според
техническите характеристики на превозното средство. Налагането на глоби и
имуществени санкции с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност
да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на
пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от
22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. C‑497/15, Spirál-Gép Kft.
C‑498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено,
че: „…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство национална правна
уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им.“
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар
и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната
юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива
задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване
(решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N & N,
C-384/17, ЕCLI:EU:C:2018:810, т. 58 – 61 от цитираната практика, решение от
24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI:EU:C:212:33, т. 24 от
цитираната практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни
и възпиращи, но преценени през принципа на пропорционалност, а при
липсата на такава санкционна разпоредба и наличието на административно
наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да
остане неприложена, а наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят не претендира и не доказва извършването на разноски,
а предвид изхода на производството наказващият орган няма право на
присъждане на такива.
12
Воден от горното и предвид констатираните нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG03032023/5800/P8-
240/23.08.2023 г., издадено от директор на Национално тол управление към
Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП
за нарушение на 179 ал. 3а от ЗДвП на В. Н. В., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава XXII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13