МОТИВИ към присъда № 9 от 15.07.2015 година по НОХД № 103/2014 година по описа на Сливенски военен съд:
След
съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен
материал по делото, съдът установи следното:
Бивш
главен старшина В.Н.Ч. е роден на *** ***. Завършил е средно образование, а от
16.06.1995 година е на кадрова военна служба във в.ф.26 420 - Бургас. За
допуснати нарушения на дисциплината е бил наказван два пъти, а за добро изпълнение
на службата е награждаван три пъти. Договора му за кадрова военна служба е бил
прекратен по негово искане на 22.08.2011 година. С решение № 177/22.12.2004
година на Сливенски военен съд, в сила от 07.01.2005 година, В.Ч. е бил признат за виновен по чл. 380 ал. 2 НК, бил е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.
Гр. л. Х.А.М.
е роден на *** ***. Брат е на подсъдимия О.М. /Осман Х./ и на А.З. и братовчед на подсъдимия А.М.. Завършил е основно образование и живее на съпружески
начала с Гюлчерай Мехмед. Във връзка с криминални прояви е бил регистриран като
криминален континген. На 12.01.2007
година Районен съд - Бургас с решение № 19/2007 година е признал Х.М. за виновен по чл. 343б ал. 1 НК, освободил го е от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание “глоба” в размер на 600 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца. По НОХД № 390/2007 година на
Районен съд - Бургас, Х. М. е осъден по чл. 129 ал. 2 НК на три месеца
лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. С определение №
60/18.05.2009 година на Окръжен съд - Бургас, подсъдимият е признат за виновен
по чл. 242 ал. 1 бук. “д” и чл. 251 ал.1 НК, като на основание чл. 55 НК му е
наложено общо наказание “пробация” и глоба в размер на 5 000 лева. Срещу него
има и висящо наказателно производство в Окръжен съд - Пловдив с обвинение по чл.
304а ал. 6 пр. 1 вр. чл. 304 ал. 1 алт. 1 пр. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 20 ал.
3 НК. Обект е и на проверка от Комисията за установяване на имущества придобити
от престъпна дейност.
Гр.л. О.А.М. /Осман Амет Х./ е
роден на *** ***. Брат е на подсъдимия Х.М.
и на А.З. и
братовчед на подсъдимия А.М.. Завършил е средно образование. Собственик е на капитала
на дружеството „Деннис Голд” ЕООД. С присъда № 1018/1991 година в сила от
19.12.1991 година, по която подсъдим е бил и А.М. е осъден като непълнолетен по чл. 152 ал.З т. 1 и ал. 1
т. 2 НК и по чл. 150 пр. 1 НК общо на две години и десет месеца лишаване от
свобода, условно, с изпитателен срок от
три години. За това осъждане О.М. /Осман Х./ е
реабилитиран. След тази дата не са констатирани случаи на нарушаване от негова
страна на установения правов ред.
Гр. л. А.О.М. е роден на
*** ***. Завършил е основно образование. Братовчед е на подсъдимите Х.М., О.М. /Осман Х./. С
присъда № 1018/1991 година в сила от 19.12.1991 година, като съпроцесник
на О.М. /Осман Х./ е бил осъден като
непълнолетен по чл. 152 ал.3 т.
1 и ал. 1 т. 2 НК и по чл. 150 пр. 1 НК общо на две години лишаване от свобода,
условно с изпитателен срок от три години. Реабилитиран. За криминални прояви
има регистрация в полицията. От 13.05.2011 година е работник в дружеството
„Карахан Голд” ЕООД.
Гр. л. И.М.В.
е роден на *** ***. Завършил е средно образование. За криминални прояви е
регистриран в полицията. С решение № 250/24.02.2009 година на Районен съд -
Бургас е признат за виновен по чл. 207 ал. 1 НК, освободен е от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100
лева. От 13.05.2011 година е работник в дружеството „Карахан Голд” ЕООД.
Собственик на „Карахан
Голд” ЕООД със седалище в гр. Бургас, търговски център Битака - нова част /т. 18 л. 150/ е гр. лице А.А.З.. От
месец септември 2011 година с пълномощно /т.15 л. 92/ управлението на дружеството било възложено на неговия брат подсъдимия Х.А. М.. В
дружеството като работници през 2011
година били назначени подсъдимите – И. В. и А.М. - братовчед на собственика и на управителя на
дружеството /т. 15 л.
93-98/. Подсъдимият О.М. /Осман Х./ бил собственик на магазин на дружеството „Деннис
Голд„ ЕООД, който се намирал в съседство с магазина на „Карахан Голд” ЕООД /т. 18 л.
79/. Двете
дружества имали лиценз за търговия с благородни метали /т. 15 л. 79 и л. 88/, като на практика в магазина на „Карахан Голд” ЕООД се извършвала търговска
дейност със злато и златни изделия, а в магазина на „Деннис Голд” ЕООД се
извършвала търговска дейност със сребро и сребърни изделия. Дружествата
„Карахан Голд” и „Деннис Голд” извършвали доставки на изделия от благороден
метал преимуществено от Република Турция. Доставките
от турските партньори и разплащането с тях ставало чрез дружеството „Джовани
Голд” със седалище в гр. София. Подсъдимият Х.М. се познавал с
другият подсъдим В.Ч., чиято съпруга имала търговски
обект в района, където били описаните по-горе два магазина. Подсъдимият Ч. през свободното си от служба време или
когато е в отпуск доставял стока за магазина
на съпругата си основно от Република Турция, и често пътувал до
там. За тези пътувания той използвал предоставен му с изрично пълномощно от
29.12.2010 година /т. 1 л.
96/ лек автомобил „Мерцедес” модел „Вито” per. № А 4599 КТ, собственост на подсъдимия Х.М., с
който били в близки отношения.
През 2011 година подсъдимия Х.М., който добре познавал пазара на
златото в страната и в Република Турция
решил да изкупува от заложни къщи и физически лица от страната бижутерийни изделия – злато и сребро и да ги
продава в Република Турция възползвайки се от разликата в цените. През този
период поддържал контакти с лице от Република
Турция, Сейхан, което се занимавало с търговия и преработка на злато, сребро и
изделия от такива материали и в
телефонни разговори между двамата,
подсъдимият се осведомявал за цената на златото и среброто в Турция. В началото на месец юни 2011 година в гр. Бургас, Х.М. образувал група, включваща подсъдимите О.М. /Осман Х./, А.М.,
И.В. и В.Ч., която започнала дейност по
изкупуване на злато, сребро и изделия от такива материали в страната, както и контрабандното
им пренасяне в Република Турция с цел
продажба. Дружествата „Карахан
Голд” и „Деннис Голд” имали разрешение за осъществяване на търговска дейност с
благородни метали, а членовете на групата, с изключение на В.Ч. работили в тези дружества. Под
прикритието на дейността на дружествата, използвайки
функцията си на управляващ „Карахан Голд” ЕООД, и възползвайки
се от посочените по горе обстоятелства, подсъдимият като ръководител на групата
установил контакти с други търговци на бижута
и благородни метали, със занаятчии, работещи с благородни метали и заложни
къщи. Подсъдимият Х.М. договарял изкупуването на златни и сребърни изделия в търговски вид или повредени
/лом/ както и стопилки от злато и сребро, а също и цената на сделките. Подсъдимият изпращал някой от
членовете на групата за получаване на стоката и
заплащане на договорената цена. По негови указания членовете на групата посещавали такива
търговски обекти в гр. Бургас и страната за да изкупуват злато, сребро и
изделия от тях. За извършеното от тях и резултатите от работата си, членовете
на групата уведомявали Х.М..
По този начин, както и чрез директно изкупуване на злато и
сребро в магазините на двете дружества,
групата осигурявала необходимото количество от тях, което да бъде пренесено през границата с Република
Турция без знанието и разрешението на митниците и продадено там на лицето
Сейхан.
През
инкриминираният период след като било осигурено известно количество златни и
сребърни изделия Х.М. подготвял изделията за пренасяне от членовете на групата
и техни близки и роднини при пътувания до Република Турция. Съгласно действащата тогава НАРЕДБА № 10 от 16.12.2003 г. на
министъра на финансите за износа и вноса на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия от
тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон /отменена
03.02.2012г./ се разрешавал свободен износ и внос без писмено деклариране
на бижута и аксесоари от сплави на златото до 60 гр. и на сребро до 300 гр.
Възползвайки се
от това обстоятелство подсъдимият Х.М. в зависимост от количеството злато и сребро, което е следвало да се
пренесе през границата, организирал пътуванията
и определял колко души ще пътуват и с колко автомобила. Винаги поне един член на групата бил в автомобила и раздавал
предварително подготвените количества благородни метали и изделия от тях до
размера на разрешеното. При извършваната на границата митническа проверка, при
поискване пътуващите в автомобила показвали
раздадените им преди това благородни метали и изделия от тях и посочвали, че са
тяхна собственост за лично и семейно ползване. След преминаване на границата,
члена на групата събирал раздадените
количества и ги предавал в Истанбул
на лицето, което ги чака. За предадените златни и сребърни
бижута
получавал договорената предварително от Х.М.
сума в евро или златни изделия за
продажба в Република България. При завръщането в страната, преди да се премине границата, членът на групата раздавал на пътуващите в автомобила суми
в размера до 10 000 евро, което е бил разрешения за пренасяне през границата
максимален размер без писмено деклариране, съгласно цитираната по-горе наредба
или златни изделия в разрешените количества. На
територията на Република България, той отново събирал от пътуващите раздадените
златни предмети и суми и ги предавал на Х.М.. Подсъдимият М.
лично или чрез другите подсъдими ги обменял изцяло или частично в лева. През
инкриминирания период при по-големи количества и стопилки, които не могат да се
декларират като бижута за лично ползване, стоката /злато и сребро/ била
изпращана по автобусни линии до Република Турция чрез укриване при превоз на багаж. По описания по-горе начин в страната били внасяни и парични суми, изплатени за изпратените
по автобусните линии контрабандни стоки.
От началото на месец юни
до края на месец октомври 2011 година членовете на групата пътували постоянно до Република Турция. От началото на
периода до 18.08.2011 година В.Ч.
е осъществил около 19 пътувания до Република Турция, Х.М. е осъществил през инкриминирания период около 12
пътувания, О.М. /Осман Х./ - 4 пътувания, А.М.
- около 19 пътувания и И. В. - около 7 пътувания. Видно от приложените
материали по делото при осъществяваните гранични проверки било установено /том. 12 л. 98-101/, че на 08.09.2011 година подсъдимият А. М. и още три лица свидетелите Сергей
Чираков, Албена Х., Гюлчерай Мехмед са влезли
в страната с автомобил „Опел-вектра” per. № А 9773 КР и носени от тях от 6540 до 9 000 евро и злато от 50 до 55 грама. На 14.09.2011
година към 06.30 часа от Република България излиза автомобил „Опел-вектра” per. № А 9773 КР, в който пътуват подсъдимият А.М. и Сергей Чираков, Албена Х., Гюлчерай
Мехмед, Здравка Йорданова. Трима от тях носят
по 50 гр. злато, а двама по 55
грама. Същия ден към 22.30 часа същия автомобил със
същите лица влиза в страната, като пътуващите не носят злато, но четирима от
тях носят по 3 000 евро, а един 5 000 евро. На 26.09.2011 година отново автомобил „Опел-вектра” per. № А 9773 КР влиза в страната с подсъдимият А.М. и Албена Х., Гюлчерай Мехмед, Ангелина
Чиракова, Галя Кирякова, като всички носят по
50 гр. злато, четирима носят по 3 000 евро, а един 5 000 евро. На 01.10.2011 година в страната влиза
автомобил „Опел-астра” per. № А 5948 ВХ,
а с него подсъдимия Х. М. и К.М., Митко Серафимов, Г.А.Ш., Ю.А.И., които носят общо 48 000 евро и около 300 грама злато. На
04.10.2011 година в страната влиза същия автомобил „Опел-астра” per. № А 5948 ВХ, в който е подсъдимият Х.М. и
Маргарита Драгнева. Подсъдимият носи в себе си 5 000 евро и 55 грама злато. На 05.10.2011 година отново автомобил „Опел-астра” per. № А 5948 ВХ напуска страната с подсъдимия А.М. и Сергей Чираков, Гюлчерай Мехмед и
Албена Х., които носят общо 193 грама злато. Същия
ден по-късно автомобила със същите лица влиза в Република България, като
четиримата носят общо 32 000 евро и 200 грама злато. На 07.10.2011 година с автомобил
„Опел-вектра” per. № А 9773 КР, А. М. с Галя Кирякова,
Ангелина Чиракова, Зейра З. и Албена Х. напуска страната, като всички носят по 60
грама злато.
По
описания по-горе начин групата образувана и
ръководена от Х.М. и с участие в нея
на подсъдимите О.М. /Осман Х./, А.М.,
И.В. и В.Ч.
за периода от началото на месец юни до края на месец октомври 2011 година
успяла да пренесе през границите на страната в Република Турция без знанието и
разрешението на митниците и да продаде там неустановено количество злато,
сребро, златни и сребърни изделия.
С деянието си подсъдимият
Х.М. осъществил престъпния състав на чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 1 вр. ал. 1 от НК,
тъй като за периода от началото на месец юни 2011 до 31.10.2011г. в гр. Бургас
образувал и ръководил организирана престъпна група с участието в нея на
подсъдимите В.Ч., О.М. /Осман Х./, А.М. и
И.В., създадена с користна цел-получаване на имотна облага, чрез
извършване на престъпление по чл. 242 ал.1 букв. „д” от НК, за което е
предвидено наказание „лишаване от свобода” повече от три години.
С деянието си подсъдимите В.Ч., О.М. /Осман Х./, А.М.
и И.В. осъществили престъпния състав на чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК, тъй като за периода от началото на месец юни 2011 до 31.10.2011 г. в гр. Бургас
участвали в образувана и ръководена от подсъдимия Х.М. организирана престъпна
група създадена с користна цел-получаване на имотна облага, чрез извършване на
престъпления по чл. 242 ал. 1 букв. „д” от НК, за което е предвидено наказание „лишаване
от свобода” повече от три години.
Групата ръководена
от Х.М. към средата на месец август 2011г. събрала значително количество златни и сребърни изделия с
цел контрабандното им пренасяне в Република Турция. За да се намали обема и от
там да се улесни укриването от митническите власти и пренасянето
през границата с Република Турция, ръководителят на
групата Х.М. решил да претопи златните и сребърните изделия.
На 16.08.2011година /видно от ВДС по приложеното СРС, разговори №№
48, 50, 51/ в телефонен разговор
със свидетеля М.М., подсъдимият Х.М. договорил да закупи от него злато, но във формата на златен слитък. Свидетелят М. занесъл притежавания от него златен лом в ателието на
свидетеля О., който отлял слитък с тегло 190.20 грама. Х.М. същия ден изпратил брат си – подсъдимия О.М. /Осман Х./, който се срещнал с М. и взел златния слитък. На 17.08.2011 година Х. М. се свързал по телефона с лицето Сейхан /ВДС от приложеното СРС, разговор №52/ и уточнил цената на златото и среброто, след което
договорил да продаде „всичко” на 39
750, а на следващия ден още 800
грама „чисто”. На същата дата подсъдимият Х.М. и В.Ч. отишли в ателието на О., където последният претопил
носените от Х.М. изделия от злато и
сребро. Получените слитъци от злато с тегло 654.58 грама и 638.12 грама, както и
слитъците от сребро с тегло 432.60 грама, 458 грама, 525.80 грама, 217.50 грама и 347.50 грама, О.
предал на двамата подсъдими. Свидетелят О. им върнал и носените от тях за претопяване сребърни контакторни пъпки с
тегло 1183.75 грама, които отказал да претопи, тъй като при преработването им се отделя голямо количество
вредни газове. Получените златни и сребърни слитъци, контакторните пъпки и
подготвени но непретопени изделия от злато: златна гривна с тегло 19,07 грама и дължина 17,5 см; 18 карата; златен
медальон с фигурка на две човечета, с тегло 3,67 грама, кръгъл, с
диаметър 1,7 см,
17,6 карата; златен медальон с надпис „ANDREA
26-1.1-80”, с тегло 5,89 грама, с размери
2/1,5 см, 18 карата; златен синджир, с марка „750”, с тегло 16,75 грама, 17,3
карата; златен синджир, с тегло 11,00 грама, 18 карата; златен синджир, с
кръст, буква „Л” и медальон с формата на остров „Сицилия”, с тегло 22,62 грама, 18 карата;
златен синджир с тегло 7,83
грама, 18 карата; златен дамски пръстен с тегло 11,10 грама, 18,1
карата; чифт златни обеци,
смачкани, с тегло
1,70 грама,
18,3 карата; чифт златни обеци - разглобени, с тегло 3,04 грама, 18 карата;
златен медальон с формата на правоъгълник, с тегло 2,60 грама, 15,1 карата;
златен медальон с формата на конска глава, с тегло 1,54 грама, 19,5 карата;
златен обков за камъче, с тегло 0,07 грама, 18,1
карата, подсъдимия В.Ч. опаковал в шест
пакета, облепени в кафяво тиксо. Вечерта подсъдимият Ч. укрил пакетите под шофьорската седалка на автомобила, зад акумулатора в предоставения му от подсъдимия Х. личен лек автомобил „Мерцедес” модел „Вито” per. № А 4599 КТ, с който да пренесе през границата на страната без
знанието и разрешението на митниците подготвената контрабандна стока.
На 18.08.2011 година към 02.30 часа подсъдимият В.Ч., потеглил
с автомобила към Република Турция. С него пътували съпругата му В.Ч. и свидетелят Е.З.. При пристигане на ГКПП - Малко Търново, свидетелят К.П. провел разговор с
пътуващите, като ги питал дали
носят нещо за деклариране, при което получил отрицателен отговор и от тримата. Свидетелите П., Караджов
и И. извършили щателна митническа проверка
по искане на ЕД „Гранична полиция”,
като проверили обстойно пътниците и
автомобила, при което били намерени укритите в акумулаторното отделение пакети със златни и
сребърни изделия и предмети на обща стойност 58970 лв. Подсъдимият В.Ч. заявил на проверяващите, че не знае нищо за намерената
контрабандна стока. Веднага след това в
05.15 часа се обадил по телефона на Х.М.
като го уведомил за случващото се. В
следващите три часа В.Ч. и Х.М. провели множество разговори за уточняване поведението на Ч.,
каква версия да подържа той и пътуващите с него за намерените златни и сребърни
предмети, кой от митническите служители е бил
на смяна, какво предприемат служителите на граничния пункт. При почти всички
разговори Х.М. разпореждал никой от тримата да не дава обяснения, докато не се
консултират с адвокат, като настоявал Ч. да извади картата от телефона който ползва и да я пусне
в чантата на съпругата си. Подобни разговори Х.М. провел
и с Ч., на която също разпоредил да не дава обяснения. От своя страна подсъдимият Х.М. се свързал по телефона със свои роднини и познати,
търсейки възможност да се въздейства на длъжностните лица. Подсъдимият се
свързал и със свидетеля Мирослав К. и обсъдил с него каква версия да се поддържа
относно произхода на намерените вещи.С акт
за установяване на административно нарушение № 721/18.08.2011 година намерените вещи и автомобила били
задържани. След задържането на контрабандната стока, пренасяна от В.Ч., последния нямал възможност
да пътува извън страната. Групата ръководена от подсъдимият Х.М. продължила
дейността си по изкупуване на изделия от благороден метал в страната и изнасянето
им за Република Турция до задържането им на 01.11.2011г.
С деянието си подсъдимият В.Ч.
осъществил престъпния състав на чл. 242 ал. 1 букв. „ж” вр. чл. 20 ал.2 вр. чл.
18 ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2011г. към 04.00 часа на ГКПП – гр. Малко
Търново, като извършител умишлено улеснен от подсъдимия Х.М. и в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, направил опит да пренесе през
границата на страната стоки, предмети за търговски и производствени цели в
големи размери, златни и сребърни изделия на обща стойност 58 970 лева без
знанието и разрешението на митниците като деянието е останало недовършено по
независещи от извършителя причини.
С деянието си подсъдимият Х.М.
осъществил престъпния състав на чл. 242 ал. 1 букв.”д” и „ж” вр. чл. 20 ал. 4
вр. чл. 18 ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2011г. към 04.00 часа на ГКПП – гр.
Малко Търново, умишлено улеснил подсъдимият В.Ч. който като извършител и в
изпълнение на решение на организирана престъпна група направил опит да пренесе
през границата на страната стоки, предмети за търговски и производствени цели в
големи размери, златни и сребърни изделия на обща стойността 58 970 лева
без знанието и разрешението на митниците, като деянието е останало недовършено
по независещи от извършителя причини.
Описаната фактическа обстановка и правна
квалификация се установява по безспорен и категоричен начин от иззетите на 18.08.2011
година на ГКПП - Малко Търново веществени доказателства, от обясненията на
подсъдимите В.Ч., Х.М., О.М.
/Осман Х./, А.М.
и И.В., дадени на досъдебното производство пред разследващ
орган в присъствието на защитник на 05.12.2011г., от показанията на
свидетелите Милен Караджов, Недялко Еленчев, Ивайло И., К.П., И. Г., И. Тенев, Н. Нейкова, Р. Р., К. Я., Р.
Караманов, Б. Б., К. Вълков, Д.Г., Данаил Ацев, Г.А. – л. 84 и л.
85, том IV, частично от показанията на
свидетелите М. К., Х. М., Огнян Йорданов, А. Янева, А. Михайлов, Ж. Петков, М.
Христов, Р. М., А. Чиракова, И. И.,
С. Чираков, Христо Михайлов, З. Йорданова, Е. Антушев, Дж. Димитров, В.
Железчев, и Н. Ч., приобщени към
доказателствения материал по делото на
основание чл. 373 ал.1 във вр. чл. 283 от НПК, от показанията на свидетелите Е.З., Г.К., С.О., К.М.,
Г.Ш., Ю.И., Е. Д. от досъдебното производство депозирани пред съдия и пред
разследващия орган приобщени към доказателствения материал по делото, чрез огласяването
им в съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите М.М. и Г.Г. -
починали, депозирани пред друг състав на съда приобщени към доказателствения
материал по делото. Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация
се установява и от останалите веществени и писмени доказателства по делото, както
и от веществените доказателствени средства,
получени чрез използване на специални разузнавателни средства, след надлежно
получено разрешение за това.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият Ч. твърди, че не
си спомня обстоятелства по делото, поради което са огласени обясненията му
депозирани пред военен прокурор, в присъствието на защитник на 05.12.2011г.,
където подсъдимият се признава за виновен, подробно описва извършеното от него
деяние, както и деянията на останалите подсъдими, като разкрива механизма на извършените деянието.
В последващ разпит от 06.08.2012г. в присъствие на
защитник, след като е променена мярката му за неотклонение „Задържане под
стража” подсъдимият В.Ч. заявява, че дадените от него обяснения на 05.12.2011г.
не съответстват на действителността и бил принуден да даде такива обяснения,
поради обещание от адв. Потеров, че ще бъде освободен от ареста. Твърди, че
обясненията му били съгласувани от адв. Потеров и наблюдаващия прокурор. Отрича
да е извършил деянията, за които са му повдигнати обвинения.
В обясненията си,
депозирани пред военно разследващ полицай на 17.08.2012г. в присъствие на
защитник, подсъдимият посочва, че през месец юли 2011г., и първата половина на
месец август 2011г., закупувал от Х.М. различни количества злато и сребро и за
тях имал разписки и е заплатил посочената в разписките сума на Х.М.. Посочва
също, че заедно с Х.М. на 17.08.2011г. посетили златарското ателие на С.О.,
където златото било претопено. Твърди също, че решил да занесе златото и
контакторните пъпки в Турция на анализ, за да установи каква е точната проба.
Посочва, че златото и среброто сложил под шофьорската седалка, до акумулатора
на „Мерцедес Вито”, собственост на Х.М., а златото закупил с пари, негови спестявания,
8000 лева заем от родителите си и още един заем, а с изплатеното му обезщетение
върнал заема на родителите си. Инвестирал в злато и сребро, като имал намерение
когато цените се вдигнат, да го продаде.
В съдебно заседание пред друг състав на съда от
03.04.2013г., приобщени към доказателствения материал, подсъдимият В.Ч. посочва,
че не е ходил да изкупува злато от заложни къщи, не е пренасял злато през
границата през инкриминирания период. Твърди, че е пътувал до Турция за чанти. Твърди,
че теглил заем в размер на 35 хил. лева и имал още 10 000 лева и с тях закупил
злато и сребро от подсъдимият Х.М.. Решил да продаде това злато в Турция.
Посочва, че заедно с Х.М. отишли при свидетеля О. където били направени
отливките. Посочва, че златото обвил в пакети и поставил до акумулатора на автомобила. При проверката заявил, че не знае
на кого са тези вещи. Твърди, че се обадил на Х. и му съобщил, че са го
задържали със златото което са топили предния ден и поискал Х. да му помогне и не
знае как щял да продаде златото в Турция. Посочва, че Х.М. не му е казвал каква
версия да изложи за намереното у него злато, а М. можел да приеме пътуването му
в Турция със златото като конкуренция.
В съдебно заседание пред настоящия състав подсъдимият
заявява, че са верни обесненията му, депозирани пред друг състав на съда, както
и тези, депозирани пред военно разследващия орган, с изключение на депозираните
от него обяснения на 05.12.2011г., в които всичко е написано предварително от
защитника му Потеров и от прокурора.
Защитата на подсъдимия адв. С. поддържа изложеното от адв. В. за
липса на доказателства и за липса на организирана престъпна група. Излага
доводи, че липсват доказателства В.Ч. да е извършвал пътувания в различни
градове в Република България по указания на Х.М. и да е събирал от пътуващите в
автомобила златни бижута, за да бъдат пренесени в Република Турция. Прави се
искане да не се кредитират показанията на свидетелите, в които дословно се
възпроизвеждат разпитите им пред съдия и разследващите. Твърди се, че някои от
разпитите са подписани от неграмотни свидетели, а един свидетел сочи, че
подписа в разпита му не е положен от него. Прави се искане да се съобрази
обстоятелството, че свидетелите за втори път публично се отричат от показанията
си, дадени в досъдебното производство. Твърди се, че обясненията, дадени от
подсъдимите пред адв. Потеров са опорочени, тъй като към момента, когато
Потеров е защитавал всички обвиняеми и те са дали обяснения са имали
противоречиви интереси. Прави се искане да бъде оправдан В.Ч. за участие в
организирана престъпна група, като подсъдимият В.Ч. бъде оправдан да е извършил
деянието в съучастие с подсъдимия Х.М. и бъде оправдан по това обвинение.
Твърди се, че В.Ч. е закупил от Х.М. златото. Посочват се редица смекчаващи вината
обстоятелства и се прави искане за определяне на наказание под минимума с
условно осъждане.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимият Х.М. отказва да
даде обяснение поради което бяха огласени показанията му депозирани на
досъдебното производство пред прокурор в присъствието на защитник от
05.12.2011г., както и обясненията му депозирани пред друг състав на съда и
обясненията му депозирани на досъдебното производство пред разследващият орган в присъствието на защитник.
В депозираните от него обяснения от 05.12.2011г. подсъдимият
Х.М. подробно описва извършените от него деяния, като дава обяснения и относно
извършените деяния от останалите подсъдими, участници в групата като подробно
изяснява механизма на деянията.
В разпит от 07.08.2012г. се отрича от дадените обяснения
на 05.12.2011г., като сочи, че те не съответстват на действителността, а
причината да даде такива обяснения била, че искал да бъде пуснат от ареста.
Обяснява, че продавал през месец юли 2011г., на В.Ч. различни количества злато
и сребро, по 50-100 грама,
като общо му продал около 1400 гр. злато и над 3 кг. сребро.
В обясненията, депозирани пред военно разследващия орган
на 17.08.2012г. в присъствието на защитник подсъдимият Х.М. посочва, че през
месец юли 2011г. и първата половина на месец август 2011г. неколкократно
продавал на В.Ч. злато и сребро. Твърди, че бижутерийните изделия били стари или повредени, а златото е с по-нисък
карат от обичайното, затова и цената, на която го продал на В.Ч. е по-ниска от
обичайната за златото. Посочва, че на 17.08.2011г. придружил В.Ч. до
златарското ателие на О., където В. дал за претопяване закупеното злато и
сребро. Същият твърди, че не знае какво е направил Ч. с претопеното злато и
едва по-късно разбрал, че са го хванали на границата. Посочва, че продал
изделията на Ч. за около 30 и няколко лева на грам.
В обясненията депозирани пред друг състав на съда от
03.04.2013г. подсъдимият не се признава за виновен. Твърди, че дейността която осъществява
е законна, не е организирал и ръководил
престъпна група, не е извършвал незаконно изнасяне на злато и сребро за
Република Турция. Не е изпращал другите подсъдими както и свидетелите да
пренасят незаконно злато и сребро за Република Турция, като сочи, че същите са
купували чанти. Твърди, че не е внасял от Турция евро над законоустановената
сума. Не оспорва, че е обменял при свидетеля Ацев евро за лева. Относно
задържаното на границата злато и сребро на 18.08.2011г. в автомобил Мерцедес модел „Вито” per. № А 4599 КТ, сочи, че намереното и иззето злато
той е продал на подсъдимият В.Ч. за около месец, месец и нещо преди
инкриминираната дата за определена сума която не може да посочи. Твърди, че не
знае нищо за задържаното на границата
злато и в един по-късен момент разбрал, че задържаното злато е всъщност златото
което В.Ч. е купил от него.
Разпитан в съдебно заседание пред настоящия състав
подсъдимият Х.М. посочва, че са верни обясненията му, депозирани пред друг
състав на съда, както и обясненията му пред разследващите органи с изключение
на депозираните от него обяснения от 05.12.2011г. Посочва, че не е давал такива
показания на 05.12.2011г., а прокурорът и адвокатът са писали каквото си искат.
Защитата на Х.М., адв.
В. поддържа изложеното от защитниците на другите подсъдими. Твърди, че са
налице противоречиви интереси при депозиране на обяснения от страна на В.Ч. и
другите подсъдими на 05.12.2011г. В тази насока излага доводи, че не следва да
се кредитират обясненията им от тази дата, защото са негодни доказателствени
средства и са недостоверни, тъй като същите се опровергават от последващите им
обяснения. Прави се искане за преценка на свидетелските показания относно
тяхната достоверност и се прави искане да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите, депозирани в съдебно заседание. Твърди се, че липсва организирана
престъпна група, липсва контрабандно изнасяне на благородни метали без знанието
на митницата.Сочи се, че Х.М. и неговите братя извършват лицензирана търговия с
благородни метали и в конкретния случай се извършва нормална търговска дейност.
Прави се искане да бъде постановена оправдателна присъда за Х.М.. Относно
обвинението по чл. 242 НК се твърди, че Х.М. съвсем законно е продал на В.Ч.
предмета на престъплението на контрабандата и са налице необходимите документи за това. Не са налице и
доказателства, че Х.М. е подпомогнал като е улеснил В.Ч. да извърши
престъпление, предоставяйки му автомобила си. Твърди се, че подсъдимият Х.М. не
е знаел, че подсъдимият Ч. ще изнася без разрешение на митниците метали. Прави
се искане да се постанови оправдателна присъда и по двете обвинения.
Разпитан в съдебно заседание подсъдимия О.А.М. /Осман
Амет Х./ отказва да дава обяснения поради което бяха огласени обясненията му
депозирани на досъдебното производство пред орган на разследването в
присъствието на защитник и пред друг състав на
съда.
При разпита му на 05.12.2011г. подсъдимият е обяснил
участието си в инкриминираното деяние и е дал подробни обяснения относно деянията на останалите подсъдими и механизмът
на осъществяването им.
В обясненията депозирани в хода на досъдебното
производство в присъствието на защитник от 07.08.2012г. същият посочва, че не
са верни обясненията, които е депозирал на 05.12.2011г. и тези обяснения са дадени
под натиск на адв. Потеров. Подсъдимият твърди, че бил принуден да даде неверни
обяснения, тъй като му било обяснено, че само така ще го пуснат от ареста.
Посочва също, че за да даде такива обяснения бил мотивиран от обстоятелството,
че малката му дъщеря постъпила в болница.
В разпит пред друг състав на съда от 03.04.2013г., подсъдимият
О.М. /Осман Х./ твърди, че не е посещавал заложни къщи в страната, за да
изкупува злато и сребро, не е пренасял в Турция злато и сребро, а е пренасял
пари до разрешения размер. Не оспорва, че е пътувал с лек автомобил „Опел Астра”
бял на цвят до Република Турция и е обменял парични суми при свидетеля Ацев. Посочва,
че не знае нищо за задържането на В.Ч., а брат му Х.М. никога не му е давал да
пренася златни предмети през границата, не е нарушавал митническите разпоредби
и не е давал на пътуващи с него лица да пренасят злато през границата.
В съдебно заседание от 15.07.2015г., подсъдимият О.М.
/Осман Х./ заявява, че не е давал обяснения на 05.12.2011г., че адвокатът
Потеров е казвал какво точно да се пише, както и прокурора и това било записано
от машинописка. Твърди, че на този разпит заявил, че това което се пише не е вярно,
но адвокатът му казал, че е говорил с прокурора и ако даде точно такива обяснения ще бъде
пуснат от ареста. Посочва, че депозираните от него обяснения пред друг състав
на съда и тези от досъдебното производство от 07.08.2011г. са верни, а
обясненията от 05.12.2011г. не са верни по посочените причини.
Защитата на подсъдимия О.М. /Осман Х./, адв. В. в своята
пледоария излага доводи, че обвинението не е доказано, като посочва, че дори да
е доказана фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, деянието не
представлява престъпление. Прави се искане да бъде оправдан подсъдимия. Твърди
се, че няма организирана престъпна група, тъй като липсват всички елементи на
организирана престъпна група, а дейността, описана в обвинителния акт за
обвинението по чл. 242 от НК не е забранена от закона. Излагат се доводи, че деянието
на подсъдимия е несъставомерно и недоказано. Твърди се, че са нарушени
разпоредбите на НПК при разпита на свидетелите и на обвиняемите. Прави се
искане да бъдат кредитирани показанията на Е.З., С.О. и Г.Ш. и обясненията на
подсъдимите, депозирани в съдебното производство, а не тези от досъдебното
производство, като се посочва, че ако бъдат кредитирани показанията на Е.З., Г.К. и Г.Ш.
от досъдебното производство то следва да се кредитират тези депозирани пред
разследващия орган, а не пред съдия, тъй като повтарят тези депозирани пред
разследващият орган. Прави се извод, че
няма доказано престъпление, а е извършена правомерна дейност с лиценз и
спазване на митническите законодателства. Посочва се, че липсват доказателства О.М.
/Осман Х./ да е раздавал злато при влизане в Турция и да е събирал пари при
връщане в България. Прави се искане да бъде оправдан О.М. /Осман Х./.
Подсъдимият А.М. разпитан в съдебно заседание отказва да
дава обяснения поради което бяха огласени обясненията му депозирани на
досъдебното производство пред разследващият орган в присъствието на защитник, както и
пред друг състав на съда.
В обяснения от 05.12.2011г. подсъдимият подробно описва
извършеното от него деяние, както и деянията извършени от другите подсъдими и
начина по който са извършени.
Подсъдимият в обясненията си от досъдебното производство
пред разследващ орган депозирани на 07.08.2012г. твърди, че не са верни обясненията,
дадени на 05.12.2011г., а адвокат Потеров му заявил да разкаже това, което е
записано в протокола, защото ще стои една година в ареста. Заявява, че се е
съгласил, тъй като не искал да стои още в ареста.
В обясненията си депозирани пред друг състав на съда
подсъдимият не се признава за виновен, твърди, че не е ходил в страната да
изкупува злато и златни изделия от заложни къщи, както и от други магазини и
частни лица. Не отрича да е ходил до
Република Турция през инкриминирания период с лек автомобил „Опел Астра”, „Опел Вектра”, с „Мерцедес” и с
„Волво”. Твърди, че е ходил при лицето „Сейхан” за изпълнение на поръчки и по
каталог да избира моделите. Не е
пренасял златни предмети и е носил по 2000-3000 до 5000 евро за да има в себе
си пари. За задържането на В.Ч. разбрал на
втория или третия ден. Твърди, че понякога от Турция е носил чанти.
В съдебно заседание пред настоящия състав подсъдимият
заявява, че е вярно изложеното от него пред друг състав на съда, както и в
обясненията му, депозирани на 07.08.2012г., и не е вярно изложеното от него в
обясненията му от 05.12.2011г. Относно обясненията му от 05.12.2011г твърди, че
всичко било организирано от адвокат Потеров, който му казал, че е уговорил
условна присъда и трябва само да се подпише, като адвоката казвал на машинописката какво да пише. Бил му прочетен протокола, но той не го чувал, искал
да излезе и затова го подписал.
Подсъдимият И.В. в съдебно заседание отказва да дава
обяснение поради което са огласени обясненията му депозирани пред орган на досъдебното
производство в присъствието на защитник и пред друг състав на съда.
На 05.12.2011г. подсъдимият е депозирал обяснения, в
които подробно е описал своето участие в инкриминираното деяние, участието на останалите
подсъдими, и механизма на осъществяването.
В обясненията на подсъдимия от 06.08.2012г. се твърди, че
намерените в автомобила бижута са лично негови, тъй като ги е закупил преди
това от Република Турция, и намерените у него пари са също лично негови.
Относно обясненията му от 05.12.2011г. посочва, че след като бил задържан адв.
Потеров му казал, че ако не си признае, няма да излезе от ареста скоро, бил
уплашен и затова се съгласил да подпише. При разпита разказал това, което му
бил казал да казва адв. Потеров. Твърди, че не се запознал с протокола и
направо го подписал.
Пред друг състав на съда от 03.04.2012г. подсъдимият дава
обяснения, като не се признава за виновен. Твърди, че не е ходил до заложни
къщи в гр. Бургас или в страната за да изкупува злато. Посочва, че е ходил в Република
Турция с Г.К., с А.М. да прави поръчки за златни изделия, като е обменял евро,
лични и на Х.М.. При пътуване до Турция е носел
служебни пари по около 1000 – 1500 евро.
В съдебно заседание пред настоящия състав посочва, че са
верни обясненията му, депозирани пред друг състав на съда, както и тези от
06.08.2011г. Твърди, че обясненията му от 05.12.2011г. не са верни. Посочва, че
адв. Потеров му е казал, че трябва да се запише в протокола това, което той му
каже. Заявява, че адв. Потеров диктувал, а жената присъствала в стаята го
записвала. Твърди, че всичко записано в протокола, не е
заявено от него.
Защитата за подсъдимите И.В. и А.М., адв. Р. излага
доводи, че не съществува организирана престъпна група от обективна и субективна
страна. Прави се искане да бъде направен пълноценен анализ на доказателствата
по делото. Твърди се, че по делото няма доказана специална цел имотната облага.
Прави се искане да бъдат оправдани подсъдимите И.В. и О.М. /Осман Х./, тъй като липсват доказателства, и да
бъдат върнати иззетите сребърни бижута на А.М., сумата от 900 евро и сумата
12 000 евро, за които подсъдимият И.В. единствено в обясненията от
05.12.2011г. е посочил, че тази сума в евро принадлежи на Х.М..
Съдът изцяло кредитира обясненията
на подсъдимите от 05.12.2011 година които са депозирани пред прокурор от
ВОП – Сливен в присъствието на упълномощения
от тях адвокат Потеров, тъй като те са логични, последователни и
кореспондират с доказателствения материал по делото. Тези обяснения се
подкрепят от протоколите за разпити на свидетели от досъдебното производство приобщени
към доказателствения материал по делото, протоколите за изземване, ВДС от
приложените СРС, веществените и писмените доказателства по делото.
В обясненията си депозирани на посочената по-горе дата всички
подсъдими подробно изясняват факти и обстоятелства относно участието им в инкриминираните
деяние, и участието на останалите подсъдими. Те подробно обясняват в какви
взаимоотношения са били при осъществяване на деянията, кой е ръководил действията
на участниците в организираната престъпна група, каква е била целта на групата,
как се е осъществявала връзката между тях при изкупуването на златни предмети в
гр. Бургас и други градове на страната. Посочват с подробности как е ставала подготовка за пътуванията до Турция относно
кои хора ще пътуват и с какви автомобили
с цел да се изнесе определено количество
златни предмети предварително подготвени от подсъдимият Х.М.. Подсъдимите подробно
описват как се е процедирало при преминаването
и след преминаването на границата в Република Турция, както и други обстоятелства свързани с дейността на групата.
Тези техни
обяснения се потвърждават както от приложените по делото ВДС от използването на СРС
от които безспорно се установява участието
на подсъдимите В.Ч., О.М. /Осман Х./, А.М. и И.В. в организираната престъпна
група, механизма на извършване на деянията и ролята на ръководителя на групата
подсъдимият Х.М., така и от показанията на свидетелите депозирани в хода но
досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия Г.К., Кирил М., Ю.И.,
Г.Ш., Е.З.. Тези свидетели потвърждават обясненията на подсъдимите относно действията на участниците в групата по
подготовката и при пренасянето през границата на предварително подготвените от
ръководителя на групата подсъдимия Х.М. бижутерийни изделия за Турция. Установява, се че самият Х.М.
многократно е посещавал Република Турция в това число и със свидетелите К.М., Г.Ш.
/виж справка т.12 л. 99 – 101/, Е. З. като пренасял определено количество злато
което разпределял между пътуващите в автомобила с цел безпроблемно преминаване
на границата и продажба на златото в
Турция. Обясненията на подсъдимите кореспондират и с показанията на свидетелите Е. Д. от досъдебното
производство приобщени към доказателствения материал по делото, относно
изкупуването на бижутерийни изделия, на Г. А. л. 84-85 т. IV от делото
относно изкупуването на бижутерийни
изделия от страната и начина на пренасянето им за продажба в Република Турция, които
съдът изцяло кредитира като логични и кореспондиращи с доказателствения материал
по делото. Обясненията на подсъдимите се потвърждават и от показанията на
свидетелите, И. Г., И.Тенев, Р. Р., К. Я., Р. Караманов приобщени по реда на
чл. 373 ал. 1 вр. чл. 283 НПК, които са собственици или управители на заложни
къщи, относно търсенето и закупуването на бижутерийни изделия от заложни къщи в
гр. Бургас и други градове на страната, както от ръководителя на групата
подсъдимия Х.М. така и от участниците в групата.Обясненията на подсъдимите се
подкрепят и от показанията на свидетеля Ацев, който посочва как и от кого е обменяно
еврото което подсъдимият Х.М. му носел в бюро „Лотос” гр. Бургас.
Налице са множество доказателства подкрепящи
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите, от които те се отказват в съдебно
заседание. В разпита си митническия служител Д. Г. потвърждава обстоятелството, че подсъдимите заедно с други лица и с почти винаги едни и
същи автомобили преминават границата с носени от тях златни предмети и пари в
количества близки до максимално допустимите без деклариране.
Видно от приложената
справка /том. 12 л.
98-101/ която е официален документ, годен да послужи в наказателния
процес и е част от доказателствения материал подсъдимият А.М.
регулярно през месец септември и октомври 2011г. е пътувал до Република Турция
с автомобилите „Опел вектра” с ДКН А
9773 КР и лек автомобил „Опел астра” с ДКН А 5948 ВХ. С него са пътували едни и
същи лица които са изнасяли за Република Турция златни изделия за продажба и
са внасяли евро, като някой от тях свидетеля Г.К. и свидетеля Г.Ш. в съдебно
заседание се отричат от показанията си от досъдебното производство, където
подробно описват пътуванията си до Република Турция с някой от подсъдимите,
като заявяват, че не са носили златни предмети в Турция и не са внасяли евро в
България. Част от свидетелите С. Чираков,
З.Йорданова сочат, че са пътували с
подсъдимите до Турция за да си закупят чанти,
и други стоки за бита, никога не са
носили бижута от злато и сребро, но се установява, че
при пътуванията си до Турция с А.М. са носили златни изделия и са внасяли евро на връщане в страната вместо стоки. Тези свидетели показват на митническите служители значителни за еднодневно
пътуване парични суми, които не са носели при излизането си от страната / справка т. 12 л. 98- 101/.
Показанията на свидетели Г. К. и Г. Ш. депозирани в съдебно
заседание и на св. С. Чираков и З.
Йорданова приобщени към доказателствения
материал, не кореспондират с
кредитираните от съда доказателства и по тези съображения съдът не ги
приема за достоверни.
От изготвените
веществени доказателствени средства при използване на СРС, се установява, че Х.М. непосредствено
след проведен разговор за закупуване на злато в страната, се обажда на лицето
Сейхан, за да го пита за цената на златото в Турция. Очевидно тази информация
на подсъдимия не е необходима за осъществяване на продажба в страната, където
цените са различни от тези в Турция и справката от Сейхан би послужила само при
продажба в Турция. В разговори с участници в групата и свидетели
подсъдимият Х.М. уточнява за кой ден и колко хора са му необходими да
пътуват до Турция. От това става ясно, че не са верни твърденията за случайни
пътувания на роднини и близки на подсъдимите. При разговорите се конкретизира
дали четири или пет човека са необходими за пътуването, а в отделни случаи
става ясно, че Х.М. е изплащал
възнаграждения на свидетелите. Установява
се също, че през инкриминирания
период подсъдимите са обменяли от името на Х.М. и от свое име значителни парични средства. Тези обмени
се извършват основно в дните непосредствено след осъществени пътувания до
Република Турция на някой от членовете на групата, а отделни сделки са на
значителна стойност. Видно от разговор № 86 Х.М. договаря със свидетеля
Ацев, обмяната на 11 900 без да уточнява лева или
евро, а в разговор № 149 - 11 500, без да уточнява какво. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Ацев депозирани в хода на досъдебното производство като
безспорно от разпита на свидетеля се установява как се е обменяла валутата и че подсъдимите винаги са обменяли евро, като не е
правена обратна замяна. На подсъдимите са им правени отстъпки, като редовни клиенти, обменящи
големи суми.
Съдът като взе в предвид, че депозираните от подсъдимите самопризнания на 05.12.2011 година, се подкрепят както от посочените по-горе
доказателства, така и от ВДС по използваните СРС /разговори 2-4; 6; 11; 14; 19; 23; 35-36; 39;
51-52; 85; 97; 100; 103; 111; 123; 129-132; 165-166; 173-177; 181-182; 185-188;
193-194; 201-202; 207-208; 217-219; 221-222; 224; 262-264; 280; 285; 290 с
телефоните на Х. М. и разговори 4-12;
14-15; 17; 24;26;28-31; 33-34; 40-42 с телефона на А. М./, изцяло ги кредитира.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимите дадени в съдебно заседание пред настоящият
състав, както и обясненията им депозирани
пред друг състав на съда и обясненията им депозирани пред разследващият
орган в присъствия на защитник, с изключение на обясненията им депозирани на
05.12.2011г., тъй като същите са противоречиви и не кореспондират с доказателствения
материал по делото, както и по изложените по горе съображения. В тази насока са
неубедителни аргументите, че подсъдимите са
пътували до Република Турция за да дават поръчки за стока на дружествата. От
техните разпити в това число и на подсъдимия О.М. /Осман Х.//с.з
03.04.2013г. л. 341 по НОХД 268/2012г./,
както и от разпита на счетоводителя на дружествата - св. Нейкова се установява,
че официално двете дружества не са контактували пряко с турски партньори, а
чрез представителство в София - дружеството „Джовани Голд”. Поради това не се е
налагало пряко да договарят стоките, а това е можело да става в
представителството в София, още повече, че поръчките се правили по каталог,
както твърдят подсъдимите.
При
разпита пред предходния състав на съда и в съдебно заседание от 15 юли 2015г. подсъдимите твърдят, че
записаните обяснения депозирани на 05.12.11г. пред прокурор в присъствието
на защитника Потеров са диктувани от адвоката и прокурора и записвани от
секретарка, а съдържанието на
протоколите е идентично. Съдът не приема тази теза по следните
съображения: Видно от протоколите за разпит от
05.12.2011г., подсъдимите изясняват факти и обстоятелства относно дейността на групата и действията на всеки един от подсъдимите с подробности касаещи конкретния разпитван, за неговата
дейност и участие в общата престъпна деятелност. Към момента на
разпита им, всеки един е изложил факти и
обстоятелства които са му били известни. Именно тези факти и обстоятелства се
подкрепят от доказателствата по делото. След освобождаването на подсъдимите от
ареста същите излагат защитна теза като изцяло се отказват от депозираните на
05.12.11г обяснения, и твърдят, че
всичко вписано в протоколите е измислено
от адвоката и прокурорът и диктувано от тях. Съдът счита, че е налице едно не подкрепено от доказателствата по
делото твърдение на подсъдимите, формирано и
изразено от тях, след като са били освободени и са могли да осъществят контакт
помежду си, за някаква съвместна дейност на прокурора, упълномощения от тях
защитник и секретарката за дискредитирането им. Установява се,
че защитаващият ги адвокат е такъв по техен
избор, а не служебно назначен и дори подсъдимия И.В. е заменил друг упълномощен защитник, за да го защитава
адвокат Потеров.
Видно от материалите по делото подсъдимия Х.М. е
имал изключително голямо доверие на адвокат Потеров, който го е защитавал и по НОХД № 53/2009 година на Бургаския
окръжен съд, водено също за
контрабанда на златни изделия и приключило със споразумение /л. 235-238 от
наказателното дело/. На 18.08.2011 година, след като е разбрал за
задържане на златото и среброто на границата, подсъдимият Х.М. упорито е търсел именно адвокат Потеров /разговор № 76 от ВДС по използваните СРС/. Липсва и логично обяснение относно твърдящото от подсъдимите, че
адвокат Потеров и прокурорът са диктували записаното в протоколите. Съдът анализира твърденията на подсъдимите
и защитата в тази насока и констатира, че е
невъзможно адвоката да знае подробностите, които са записани в протоколите за
разпит на подсъдимите, ако те самите не са ги съобщили.
Съдът не приема
и тезата на защитата, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимите
от 05.11.2011г., поради допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като са
налице противоречиви интереси към момента на даване на обяснения от подсъдимият
В.Ч. и останалите подсъдими, всички защитавани
от адв. Потеров. В тази насока състав на ВКС на РБ в отменителното си решение №
225 от 15 юли 2014 г.,
подробно е изложил аргументи относно несъстоятелността на твърдяното от
защитата за допуснато съществено процесуално нарушение, които се споделят от
настоящият състав поради което не се налагат допълнителни аргументи в тази
посока.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г.Ш., Г.К.,
К.М., С.О., Евгени Д. и Ю.И. депозирани в досъдебното производство пред съдия и
пред органа на разследването, приобщени към доказателствения материал по делото,
чрез огласяването им в съдебно заседание, тъй като тези показания са
последователни, безпротиворечиви и кореспондират както помежду си така и с
показания на свидетели по делото-собственици и управители на заложни къщи, митнически
служители, обясненията на подсъдимите от 05.12.2011г., приложените по делото ВДС
от използваните СРС, писмените и веществени доказателства по делото. Съдът
счита, че именно тези показанията на
свидетелите следва да бъдат кредитирани,
тъй като преценени поотделно и в тяхната съвкупност разкриват участието на подсъдимите в
инкриминираните деяния, механизма на
закупуване и изнасяне на определени количества злато и сребро в Република Турция
без разрешение на митниците, продажбата в Турция на тези благородни метали и
внасянето в България на съответното количество евро. Освен посоченото по-горе тези показания са депозирани
непосредствено след извършване на инкриминираните деяния когато подсъдимите са
били задържани и не са имали възможност да окажат влияние на свидетелите. Показателен
е факта в тази насока, че свидетелят Ш. в съдебно заседание от 15 юли 2015г., в
което се отказва от показанията си депозирани на досъдебното производство пред
разследващ орган и пред съдия заяви, че не желае да му бъдат платени пътни
разноски Бургас – Сливен и обратно, тъй като пътувал с автомобила на
подсъдимият О.М. /Осман Х./, което сочи на определена зависимост при явяването
му в съдебно заседание за разпит като свидетел.
Съдът не приема
тезата на защитата и на част от тези свидетели Г. Ш., Г. К., К. М. изразена в
съдебно заседание, че те не са давали такива показания, че друг е диктувал
какво да се пише. Освен посоченото по-горе следва да се има в предвид, че
голяма част от свидетелите по делото са роднини и приятели на подсъдимите, и те
се отказват от първоначално дадените
показания с аргумент, че на досъдебното производство при разпита им
от разследващият орган и пред съдия са били
под натиск, а записаното в
протоколите не е казано от тях. Съдът счита, че ако се даде вяра на
показания на посочените по-горе свидетели депозирани в съдебно заседание
относно разпитите им на досъдебното производство пред разследващият орган и
пред съдия от които се отказват, означава, че
почти всички участващи на досъдебното производство в различно процесуално
качество лица са нарушавали функциите си в процеса с изключение на подсъдимите
и техните роднини, познати, свидетели по
делото. Съдът прецени и тази възможност, но стигна до извода, че няма данни в
тази насока още повече, че част от разпитите пред съдия са
депозирани пред председателя на състава по настоящото дело – св. Г.К. и св. К.М..
Съгласно легалното определение по чл.
93 т. 20 от НК „Организираната престъпна група” е структурирано трайно сдружение
на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или в чужбина
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до три години.
Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на
функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.
Съдът не споделя тезата на подсъдимите и на техните защитници, че в конкретния
случай не е налице Организирана престъпна група. От доказателствата по делото
се установява, че е било налице структурирано трайно сдружение на повече от три лица,
което въпреки, че не е имало развита структура, функциите на членовете на
групата са били ясно определени - съгласувани действия по изкупуване на злато, сребро и изделия от тях в страната и осъществяване
пренасянето им през границата на Република България за Република Турция без разрешение
на митниците, продажбата им и внасяне обратно
на получените срещу тях пари и златни изделия с търговски вид. Дейността на
членовете на групата се е ръководела от подсъдимия Х.М., който е поддържал контакти и е договарял изкупните цени
в България и продажните цени в Турция, координирал е действията на групата,
осигурявал е нужните средства и хора за пренасянето на стоката, давал е
указания за действие при възникнали затруднения в работата. Всеки един от
подсъдимите с действията си е декларирал участие в общата престъпна дейност,
насочена към постигане на поставената цел. Целта на групата е била да пренася през границата
на страната стоки за производствени и
търговски цели в големи размери без знанието и разрешението на митниците -
престъпление по чл. 242 ал. 1 бук. „д” НК, за което е предвидено наказание
„лишаване от свобода” повече от три години. Тази цел е ясно очертана и е
користна - получаване на имотна облага.Видно от доказателствата по делото,
подсъдимите многократно са изнасяли за Турция злато с цел продажбата му там,
осъществявайки контрабандна дейност и това сдружение не е събрано случайно за
непосредствено извършване на престъпление, а организирано от Х.М. и ръководено
от него за извършване на престъпления по чл. 242 ал.1 буква „д” НК.
Подсъдимите
са знаели и са работели съвместно, по осъществяване целите на групата. От ВДС по
използваните СРС се установява, че подсъдимите са
действали като група и са имали съзнанието, че са такава група. В
разговорите по повод задържането на В.Ч.
с контрабандната стока, подсъдимите обсъждат, че са ги следили, подслушвали и
наблюдавали, т.е. като група в множествено число, че всичко е било „изпято
и са ги чакали” и т.н. В разговор №
314 с Турция, Х.М. казва, че всяка
минута изпраща по 60 гр. и пак е изпратил кола, по 60 гр. да продадат. Самите
свидетели също са знаели, че пътуват по поръчка на Х.М., тъй като в отделни разговори сами питат колко човека
още трябва да осигурят за пътуването. При проблеми на границата са уведомявали
за това Х.М., както и за
действията им в Истанбул /разговори 35-36; 111 ;221 и други с телефоните на Х.М./.
Групата е извършвала през инкриминирания период конкретни
действия по изкупуване на злато от заложни къщи или лица от страната,
подготвяла е под ръководството на Х.М. незаконното му изнасяне за Република Турция чрез осигуряване на автомобили и хора. Членовете
на групата са реализирали преминаването на златото през границата с Турция, без
разрешение на митниците, като същото се разпределяло до допустимия минимум от 60 грама на човек, като са
извършвали продажбата на златото чрез доставката му до лицето Сейхан.
Извършвали са и доставката на евро от продаденото злато в България което
веднага се е предавало на подсъдимия Х.М., като ръководител на групата. Тази
дейност групата е осъществявала многократно през периода от
м. юни 2011г. до 31.10.2011г.
Предвид на изложеното съдът не приема и тезата на защитата,
и на подсъдимите, че се е
пренасяло злато в рамките на закона през границата и деянието на подсъдимите не е престъпно.
От доказателствата по делото се
установява, че подсъдимият Ч. направил опит да
пренесе през границата на страната стоки и предмети за търговски и
производствени цели в големи размери - златни и сребърни изделия на обща
стойност 58 970.00 лв., без знанието и разрешението на митниците, действайки
като извършител при условията на чл. 20 ал. 2 НК. За извършването на деянието по чл.
242 ал.1
буква „д” и „ ж „ от НК той е бил
умишлено улеснен от подсъдимия Х.М.,
който му е предоставил личния си лек автомобил „Мерцедес” модел „Вито” per. № А 4599 КТ, след като е знаел за какво ще се използва той и по този
начин е ангажирал отговорността си като помагач при условията на чл. 20 ал. 4 НК. Двамата са действали в изпълнение на решение на организираната престъпна
група, образувана и ръководена от Х.М.,
в която е участвал и В.Ч..
При извършената гранична проверка В.Ч.,
изрично поканен да декларира носени от него стоки не е направил това и укритата
контрабандната стока е била намерена от длъжностните лица. Така деянието е
останало недовършено по независещи от В.Ч.
причини и престъпната дейност на двамата подсъдими следва да се подведе под
хипотезата на чл. 18 ал. 1 НК.
В
разпита си пред друг състав на съда и пред разследващият орган в
присъствието на защитник по делото приобщени към доказателствения материал В. Ч. твърди, че е закупил стоката от Х.М., сам е планирал и подготвил
изнасянето на златото в Република Турция. В единият от разпитите си посочва, че
целта му е била да направи анализ на златото, а в следващият разпит твърди, че
целта му е била да го продаде. Твърди също, че Х.М. не
е знаел нищо за случилото се. По това обвинение подсъдимия Х.М. в
съдебно заседание пред друг състав на съда, също приобщени към доказателствения
материал по делото и пред орган на досъдебното производство в присъствието на
защитник отрича да е знаел за извършеното от В.Ч. и заявява, че му е продал определено количество злато и
сребро в рамките на месец и половина преди задържането. Посочените
по-горе обяснения на подсъдимите Ч. и М. са и вътрешно противоречиви относно
обстоятелствата за какви пари, колко карата е златото, и други факти и
обстоятелства от значение за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като те не
кореспондират с доказателствения материал по делото, частично с показанията на
свидетеля С.О. депозирани в съдебно заседание, както и с приобщените към
доказателствения материал показания депозирани на досъдебното производство от
свидетеля О., показанията на свидетеля М. М. /с. з от 02 .01.2013г. л. 181, на гърба л. 182 и л. 183 по НОХД № 268/12г.,/
приобщени към доказателствения материал по делото, ВДС по приложените СРС, както
и с обясненията на подсъдимите от 05.12.2011г.
Съда
дава вяра на обясненията, депозирани на 05.12.2011 година и приобщени към
доказателствения материал, а не на тези от съдебно
заседание, както и приобщените към доказателствения материал от предходното съдебно заседание и от досъдебното пред разследващ
орган в присъствие на защитник, тъй като и съдържанието на проведените телефонни разговори между В.Ч. и Х.М. непосредствено
след задържането на В.Ч., опровергава
твърдяното от подсъдимите Ч. и М. В съдебно
заседание от 03.04.2013г., пред друг състав Ч. твърди „Обадих се на Х., казах
му, че са ме задържали с това което сме топили предния ден, попитах го дали
може да ми помогне. Проведохме няколко разговора, той ме посъветва да не давам
обяснения.” Относно каратите на златото твърди „Когато купувах златото от Х.М.,
той ми показа къде е отбелязано, че златото е с висок карат. Златото беше 14
карата, а имаше и отделени, които не топих и бяха 18 карата”. Същевременно Х.М.
в разпит на 03.04.2015г. пред друг състав на съда твърди, че В.Ч. му е казал, че
са го хванали с някакъв метал, а по-късно разбрал, че е със златото което му
бил продал. Твърди също, че златото което му продал е с нисък карат.
Видно от проведения първи разговор № 55 В.Ч. уведомява Х.М.,
че са намерили някакви пакети, но не уточнява какви са те, какво има в тях и
колко тежат. Само седем минути по-късно Х.М. разговаря
с Мирослав К. /разговор № 58/ и на
въпроса с какво е хванат, Х.М. отговаря
„Нали знаеш”, а в разговор № 59 проведен 10 минути след
първото обаждане на В.Ч., Х.М. уточнява, че Ч. е
задържан с „кило и половина”, „кило и шестотин грама”. Подсъдимият Х.М. не би могъл да знае това, освен ако предварително не е
знаел какво пренася В.Ч. и в какъв
размер. В разговор № 61 също се
обсъжда какво е носено и колко тежи. От разговори
№№ 69 и 73 също става ясно, че Х.М. е
знаел за превозваната контрабандна стока от В.Ч. и че част от нея е на кюлчета. В разговор № 77 Х.М. директно
казва на лицето Сейхан, че неговия човек е хванат, когато е отивал при него и
ще вземе стока от друго място. От този разговор се опровергава твърдението на В.Ч., че не познава лице с име Сейхан, тъй като Сейхан пита
дали задържаният е оня с българското име и Х.М. потвърждава
и уточнява, че става въпрос за плешивия /подсъдимия В.Ч. е с оплешивяване/. Тези разговори, като и останалите,
проведени на 18.08.2011 година /разговори 55-80 с телефоните на Х.М./доказват, че следва
да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство
на 05.12.2011 година.
На
22.08.2011 година Х.М. разговаря с лице
Ведат /разговор № 103/, на когото
казва, че е хванат неговия човек с 4.787 кг. /заловената контрабандна стока според акта в
том 1 л. 86 е общо 4.735 кг./. При същия разговор се обсъжда възможността за превоз на
материала чрез карго, което също подкрепя признанията на подсъдимите за единия
от начините за превозване на материала през границата - чрез изпращане на багаж
по автобусните линии. В тази насока е и намерената у подсъдимия Х.М. бележка, приложена към делото като веществено
доказателство, копие от която се намира и на л. 37-38 том 8, в която е отразено
заплащане за карго, за подкупи на митницата и други.
Съдът
не намира за достоверни обясненията за закупуване на златото и среброто от
страна на В.Ч. за период около
месец и половина преди задържането му, т.е. от
юли до 17.08.2011 година от Х.М.,
като наред с изложените по-горе
обстоятелства съобрази и следния факт. Намереното у В.Ч. злато и сребро е на стойност 58 970.00 лв., а общите
приходи на дружествата „Карахан Голд” ЕООД и „Деннис Голд” ЕООД за 2011 година
са 27 367.03 лв., от което следва извода, че само от продажбата на намерената
стока дружествата биха имали по-големи приходи от декларираните за цялата
година, без да осъществяват други сделки. Самият Ч. твърди, че го е закупил за
45 хиляди лева „През м. юни 2011г. от ДСК изтеглих 35 хиляди лева, в къщи имахме
около 10000 лева и всички тези пари вложихме в злато…”. Нелогични са и обясненията на В.Ч., че не е уведомил Х.М. за
превозваната от него стока, за да не си помисли последния, че В.Ч. ще му „вземе занаята” или да възприеме пътуването му до
Турция със златото като „конкурентна на неговата дейност”, тъй като В.Ч. не
е имал регистрация и сертификат за да развива дейност конкурентна на тази на Х.М..
При
анализа на доказателствения материал, съдът съобрази и разпоредбите на чл. 177
ал. 1, чл. 279 ал. 4 и чл. 281 ал. 4 НПК. Изводите за виновността на
подсъдимите се основава освен на данните, събрани със специални разузнавателни
средства, на обясненията, приобщени по реда на чл. 279 ал. 2 и показанията,
приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 НПК и на цялостния доказателствен материал,
съобразно, посоченото по-горе в мотивите.
Причини,
условия и мотиви за извършване на престъпленията са: подсъдимите да
реализират бързи печалби от незаконно изнасяне от страната и продажба в
Република Турция на изделия от благородни метали, чрез използване на
прикритие създадено от легалната дейност
на двете дружества при търговия с благородни метали, като се облагодетелстват по престъпен начин, занижената
бдителност на граничните служители, допуснали многократни пътувания на едни и
същи лица, деклариращи гранични размери на допустими за износ благородни метали за лични и семейни нужди, въпреки изискването на
чл. 4 от цитираната Наредба № 10 това да става епизодично. Основен мотив е бил
получаването на по-големи печалби от тези, които биха били реализирани при осъществяване на дейността чрез дружествата, които
формално са отчели за 2011 година единствено счетоводна загуба.
При
определяне вида и размера на наказанията, съдът взе в предвид като отегчаващи вината обстоятелства обремененото съдебно
минало на Х. М., проявената престъпна упоритост, изразяваща
се в многобройните нарушения на правилата, касаещи износ на благородни метали,
въвличането в престъпната схема и на други лица за пренасяне през границите на
страната на контрабандна стока и пари. Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът съобрази чистото съдебно минало на
останалите четирима подсъдими, предвид и настъпилата реабилитация, касаеща О.М. /Осман Х./ и А.М.,
направените частични самопризнания от В.Ч.,
относително невисокия размер на контрабандната стока, касаеща обвинението за “големи размери” по чл. 242 ал. 1 букв. „д” НК.
Преценявайки всичко това, както и
обстоятелството, че всички участници - членове на групата са извършвали еднородни по характера си
действия в рамките на общата престъпна деятелност, съдът им определи наказания по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 НК в минималния,
предвиден от закона размер по три години „лишаване от свобода”, като за подсъдимия Х.М. съдът определи също минималния размер от пет години „лишаване от свобода” по
чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 1 вр. ал. 1 НК.
За извършеното от подсъдимите В.Ч. и Х.М.
престъпление по чл. 242 ал. 1 букв.
„д” и „ж” вр. чл. 20 ал. 2 за първия и вр. чл. 20 ал. 4 за втория, а за двамата
вр. чл. 18 ал. 1 НК, съдът им определи наказания от по три години „лишаване от свобода”,
което е към минималния предвиден в закона размер на наказанието “лишаване от свобода” по този текст, както и „глоба” в
минималния размер на по 20 000/двадесет хиляди/ лева. Макар, че се касае за
опит, степента на довършеност на деянието е доведена до максимално възможното
за осъществяване, като само действията на митническите служители са осуетили
довършването на престъплението. Съдът съобрази
тези обстоятелства, действията на двамата подсъдими за заличаване на следите от престъплението непосредствено след задържане на контрабандната стока, както и
действията от страна на Х.М. за
въздействие върху длъжностни лица, и
прецени, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 58 НК и за двамата
подсъдими.
Не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, нито някое от съществуващите е изключително по своя хаарактер,
за да се направи извода, че и най-лекото по размер наказание би се оказало
несъразмерно тежко за който и да е от подсъдимите и по двете обвинения, поради
което съдът не приложи разпоредбите на чл. 55 НК и определи всички наказания
при условията на чл. 54 НК.
На
подсъдимите В.Ч. и Х.М. по правилата на съвкупността бяха определени за изтърпяване най-тежките от наложените им
наказания в размер на пет години „лишаване
от свобода” за Х.М. и три години „лишаване
от свобода” за В. Ч..
На основание чл. 23 ал. 3 НК съдът
прецени, че следва наказанието „глоба” да се присъедини изцяло към наложените наказания „лишаване от свобода”, поради изключително користния характер
на извършените престъпления. Размера на наложените наказания е достатъчен за
постигане целите на наказанието и не се налага увеличаването му, съгласно разпоредбата по чл. 24 НК.
Наказанието „лишаване от свобода” в размер на пет години на
Х.М. изключва възможността за
приложение разпоредбата на чл. 66 НК, поради което
това наказание следва да бъдат изтърпяно ефективно. Съобразявайки изискванията на чл. 59 ал.1 и 61
т. 3 ЗИНЗС, съдът определи
първоначален „общ режим” за
изтърпяване на наложеното
наказание „Лишаване от свобода”
в затворническо общежитие от открит тип за подсъдимия Х.М..
Тъй
като са налице формалните
изисквания по чл. 66 от НК, досежно вида и размера на наложените наказания
и чистото съдебно минало за подсъдимите В.Ч., О.М. /Осман
Х./,
А. М. и И. В., съдът
отложи изпълнението на наложените им наказания
с по-дълъг изпитателен срок от по пет години за всеки от тях,
като по този начин ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК.
По
време на досъдебното производство петимата подсъдими, признати за виновни са
били задържани по делото за периода от 01.11
до 06.12.2011 година, с оглед на това и на
основание чл. 59 ал. 1 т. 1 НК, съдът приспадна от наложените им наказания
“лишаване от свобода” този срок на задържане.
Предвид осъдителната присъда, съдът
осъди В.Ч., Х.М.,
О.М. /Осман Х./, А.М.
и И.В. да заплатят направените по делото
разноски в размер на по 452.39 лв. за всеки от тях, като по сметката на
Сливенски военен съд - 308 лв. по 61.60 лв. за всеки от подсъдимите, по
сметката на Военна полиция - Сливен - 1770.36 лв. по 354.07 лв. за всеки от
подсъдимите и по сметката на Прокуратура на Република България — 183.60 лв. по
36.72 лв. за всеки от подсъдимите.
С оглед разпоредбата на чл. 242 ал. 7 НПК, с присъдата е постановено отнемане в полза на държавата предмета на контрабандата -
намерените на 18.08.2011г. на ГКПП
Малко Търново в лекия автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито”, per. № А 4599 КТ собственост на Х.М. и управляван от В.Ч.,
а именно бижутерийни изделия, съдържащи благороден метал злато: златна гривна с
тегло 19,07 грама
и дължина 17,5 см;
18 карата; златен медальон с фигурка на две човечета, с тегло 3,67 грама, кръгъл, с
диаметър 1,7 см,
17,6 карата; златен медальон с надпис „ANDREA
26-11-80”, с тегло 5,89 грама, с размери
2/1,5 см, 18 карата; златен синджир, с марка „750”, с тегло 16,75 грама, 17,3
карата; златен синджир, с тегло 11,00 грама, 18 карата; златен синджир, с
кръст, буква „Л” и медальон с формата на остров „Сицилия”, с тегло 22,62 грама, 18 карата;
златен синджир с тегло 7,83
грама, 18 карата; златен дамски пръстен с тегло 11,10 грама, 18,1
карата; чифт златни обеци, смачкани, с тегло 1,70 грама, 18,3 карата;
чифт златни обеци - разглобени, с тегло 3,04 грама, 18 карата;
златен медальон с формата на правоъгълник, с тегло 2,60 грама, 15,1 карата;
златен медальон с формата на конска глава, с тегло 1,54 грама, 19,5 карата;
златен обков за камъче, с тегло 0,07 грама, 18,1 карата; слитъци, съдържащи
благороден метал злато: златен слитък с размери 7x3,8 см, с черно петно в основата, с тегло 654,58 грама, 13,7
карата; златен слитък с размери 7x3,8 см, с тегло 638,12 грама, 14 карата; златен слитък с
размери 6,5x3 см, с дебелина 0,8 см, с надпис „ХХХХ”, с тегло 190,20 грама, 13,6
карата; слитъци, съдържащи благороден метал сребро: сребърен слитък с тегло 432,60 грама, проба
90,3 %; сребърен слитък, с размери 7 х 3,8 см, с тегло 458 грама, проба 91 %;
сребърен слитък, с размери 7 х 3,8
см, с тегло 525,80 грама, проба 91,2 %; сребърен слитък с
размери 6,8 х 3,4 см
и дебелина 1 см,
с тегло 217,5 грама,
проба 90 %; сребърен слитък с размери 6,8 х 3,8, с тегло 347,50 грама, проба
90,4 %; сребърни контакторни пъпки в неразтопен вид, с тегло 1183,75 грама, проба
78,4 %. Тъй като престъплението по чл. 242 ал. 1 бук. „д” и „ж” от НК е
умишлено и за извършването му Х.М. съзнателно
е предоставил личния си лек автомобил „Мерцедес” модел „Вито” per. № А 4599 КТ,
на основание чл. 53 ал. 1 бук. „а” НК, съдът го отне в полза на държавата.
Съдът се разпореди и с приложените по
делото като веществени доказателства предмети, иззети на досъдебното
производство, за които не се установи, че имат отношение към извършените
престъпления и притежаването им не е забранено.
След влизане на присъдата в сила бижутерийни изделия от бял метал, с общо тегло 2762,63 грама, иззети
на 01.11.2011 г. от магазин за продажба на бижутерийни изделия от злато и
сребро, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, Търговски център „Битака” -
нова част, както следва: съдържащи благороден метал сребро проба 925 - 2688,70 грама;
съдържащи благороден метал сребро проба 900 - 34,75 грама; съдържащи
благороден метал сребро проба под 800 - 7,83 грама; несъдържащи
благороден метал - 31,35
грама, както и монети от бял метал, с общо тегло 1939,67 грама, иззети
на 01.11.2011 г. от магазин за продажба на бижутерийни изделия от злато и
сребро, находящ се в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, Търговски център „Битака” -
нова част, както следва: 74 броя монети, с общо тегло 1806,89 грама - не
съдържат благороден метал; 10 броя монети с тегло 132,78 грама, съдържат
благороден метал - сребро без проба, да се върнат на О.М. /Осман Х./,
тъй като се установи, че са от магазина му и са били оставени на съхранение в
магазина на брат му З..
Бижутерийни изделия от бял метал, с
общо тегло 1239,87
грама, иззети на 01.11.2011 г. от апартамент, находящ се
в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, бл.69, вх.4, ет.1, както следва: съдържащи
благороден метал сребро проба 925
- 1239,87 грама
да се върнат на А.М., тъй като се установи, че принадлежат на семейството му.
Бижутерийни изделия от жълт метал, с
общо тегло 88,28 грама,
иззети на 01.11.2011 г. от лек автомобил „Опел” с per. № А 9773 КР, както следва: съдържащи благороден метал злато
- 14 карата - 84,01 грама;
несъдържащи благороден метал - 4,27 грама да се върнат на И.В., тъй като се
установи, че са негова собственост.
На 01.11.2011 г. от златарското
ателие в гр.Бургас, ул.Михаил Герджиков № 11, с ползвател С. Юлианов О. ***, е
бил иззет метален калъп „чепе” с дръжка и надпис „Raj 100”, за който няма данни да има отношение към извършените
престъпления и следва да се върне на С.О..
На досъдебното производство са били
иззети парични суми по отношение на някой
от които е наложена обезпечителна мярка. На
01.11.2011 г. при претърсване на жилище, находящо се в гр.Бургас, ж.к.Меден
рудник, бл.З7, вх.2, ет.8, ап.44, ползвано от бащата
на подсъдимия В. Ч. - Никола Вълчев Ч., а именно: 4 броя пачки
от банкноти, всяка състояща се от 100 /сто/ броя банкноти с номинал от 20 лева
- общо 8000 лева. Съдът приема за доказано, че тези пари са собственост на
подсъдимия В.Ч., тъй като бащата на подсъдимия при изземване на парите е заявил, че
тази сума е на подсъдимият, а и В.Ч. в обясненията
си на 05.12.2011 година, които съдът
изцяло кредитира, по изложените по-горе мотиви заявява, че тази сума е негова.
Майката на В.Ч.
дава показания, че това са нейни пари, но съда приема това като израз на желанието парите да не бъдат отнети. Тези
показания са дадени след като подсъдимите са били освободени от ареста,
уеднаквили са позицията си и В.Ч. вече
се е отказал от предишните си обяснения и е изградил версията за тези пари, поради което
съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията й относно сумата.
От подсъдимия Х.М. са били иззети при личен обиск на 01.11.2011г. 59 броя банкноти по 50 лева; 29 броя банкноти по 20
лева; 97 броя банкноти по 10 лева; 3 банкноти по 5 лева и 6 банкноти по 2 лева,
негова собственост.
От подсъдимия И.В. също
при личен обиск на 01.11.2011г. са иззети 5 брой
банкноти всяка с номинал от 500 евро, на обща стойност 2500 евро; 93 броя
банкноти всяка с номинал от 100 евро, на обща стойност 9300; 3 броя банкноти
всяка с номинал от 50 евро, на обща стойност 150 евро; 2 броя банкноти всяка с
номинал от 10 евро, на обща стойност 20 евро; 2 броя банкноти всяка с номинал
от 5 евро, на обща стойност 10 евро; 1 брой банкнота с номинал 50 турски лири;
2 броя банкноти всяка с номинал от 20 турски лири, на обща стойност 40 турски лири, 1 брой банкнота с номинал 10 турски лири; 4 броя
монети с номинал от едно евро на обща стойност 4 евро и турски монети на обща стойност
5,75 турски лири. Съдът приема, че тези пари са собственост на Х.М., както
са заявили и двамата подсъдими при разпитите си на 05.12.2011година, които обяснения съдът приема за достоверни, по изложените
по-горе мотиви.
Предвид
посочените съображения съдът счете, че тези суми
следва да останат на съхранение във Военна полиция - Сливен до привеждане на
присъдата в изпълнение.
При
личен обиск на подсъдимия А. М. на 01.11.2011 г. от него са иззети 9 броя
банкноти по 100 евро; 1 брой банкнота от 2 лева; 2 броя банкноти от 200 лева
/стара емисия/ с № АХ 3848548 и № АТ 1720488; 1 брой банкнота от 500 лева
/стара емисия/ № АБ 8326890, негова собственост, поради което съдът присъди тези пари да му бъдат върнати след влизане на присъдата в сила.
Предвид гореизложеното съдът постанови своя акт.
Мотивите се написаха на 12 август 2015 година.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк.