Р Е Ш Е Н И Е
Номер 830/16.6.2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети състав,
на деветнадесети май, две
хиляди и двадесета година,
в публично заседание в
състав:
председател съдия Георги
Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното
от съдията
АНД № 662 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано
е по жалба на Л.Б. ЕООД, представлявано от управителя Г.П.К., подадена чрез адв.П. И. против наказателно постановление № 23-0000081/21.01.2020 г. на началника на
Областен отдел Автомобилна администрация Варна, с което за нарушение на чл.96г
ал.1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В
жалбата се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно
като се посочва, че
дружеството не е знаело, че лицето М.Д. извършва таксиметров превоз от името и
за сметка на дружеството и не е знаело, че няма удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил",
дружеството имало договорни отношения със собственика на автомобила Д.Д., според тях дружеството-превозвач следва да е назначило
дадено лице на работа като водач, за да може да му се търси отговорност по
чл.96г ал.1 от ЗАвтП.
В съдебно заседание, въззивникът редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.П.И., редовно
упълномощена. По същество адв.И. поддържа жалбата, пледира за отмяна на
постановлението, счита, че нарушението не е доказано, че собственикът на
автомобила е предоставил ползването му на своя познат М.Д. за лични цели,
автомобилът не е бил оборудван с необходимите реквизити за работа като такси.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с
което е изпратена административно-наказателната преписка, се моли съда да
отхвърли подадената жалба като неоснователна, да потвърди наказателното
постановление, счита възнаграждението за адвокат за прекомерно и моли да бъде
присъден по-нисък размер и да им бъде присъдено възнаграждение за осъществено
процесуално представителство.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 21.08.2019 г. св.К.Н.К. - служител на Областен отдел Автомобилна администрация Варна извършил
проверка на лек автомобил Дачия с рег.№ В 1929 НР в
гр.Варна на *** К. установил, че с автомобила се извършва таксиметров превоз на
пътници, водач бил Д.Д., който не притежавал
удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил".
На 19.11.2019 г. инспектор К.Н.К.
съставил против Лидерстрой ЕООД Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ № 269396 за това, че на 21.08.2019 г. в
гр.Варна е допуснал до управление на ЛТА Дачия, кат.М1, с рег.№ В 1929 НР, с
който е извършван таксиметров превоз на пътници на територията на гр.Варна с
водач Д.Д. ЕГН **********, който не отговаря на
изискванията на чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г., а именно – не
притежава валидно удостоверение „Водач на таксиметров автомобил“, валидно за
Община Варна, видно от снимков материал и справка УВЛТА. Според актосъставителят Л.Б. ЕООД е извършило нарушение на чл.96г
ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен в деня на
съставянето му на упълномощеното лице Ю.Н.Р., който записал като възражения: “Водачът
не е извършвал таксиметров превоз на пътници видно от представената пътна
книжка и отчет на водача за деня.“ АУАН е съставен въз основа на АУАН № 266653/21.08.2019
г. – приложено е заверено копие, от което се установява, че е съставен на
водача на автомобила Д.Д. и в него е записано, че
автомобилът е обозначен и оборудван като работещо такси с поставен знак
„такси“, без поставена табела „не работи“, с включен ЕТАФП на свободно без
пътници в момента.
Към АУАН № 269396 са
приложени четири фотоснимки на автомобила, че е оборудван като такси.
Срещу АУАН е подадено
писмено възражение вх.№ 52-00-10-6270 от 20.11.2019 г. от Г.П.К. в качеството
ѝ на управител на Л.Б. ЕООД. Във възражението е посочено, че АУАН е
съставен за това, че дружеството не е допуснало да се
управлява автомобила и е извършвана таксиметрова дейност от водач, който не
притежава валидно удостоверение „Водач на таксиметров автомобил“, валидно за
Община Варна, а всъщност АУАН е съставен за това, че дружеството е
допуснало управлението. Камбурова твърди, че автомобилът е
собственост на Добромир Николов Д., същият е имал УВЛТА, на него е издадена
пътна книжка за автомобила сер.Л № 098 на 29.05.2019 г., в която първият пътен
лист № 00001 е издаден едва на 05.09.2019 г. и че към дата 21.08.2019 г.
автомобилът не е извършвал дейност за Л.Б. ЕООД с водач М.Д.. Към възражението
са приложени:
-
копие от отчет фискална
памет на ЕКАФП от 21.08.2019 г. – от него е видно, че апаратът в автомобила е
на името на дружеството Лидерстрой БГ и е монтиран на 08.05.2019 г.;
-
копие от паспорта та ЕКАФП,
от който също е видно, че монтираният в таксиметровия автомобил електронен
касов апарат е на дружеството Лидерстрой БГ;
-
копие от пътна книжка № 098,
заверена на 29.05.2019 г., в която като водач е записан само Валентин
Д.Кръстев, но е заверявана за техническа изправност от дружеството.
Въз основа на възприетото в акта К.Р.П.– началник
на Областен отдел Автомобилна администрация Варна издал наказателно
постановление № 23-0000081 от 21.01.2020 г., в което възприел изцяло
фактическите и правни констатации, направени с акта, приел, че е налице
основание за ангажиране на обективната отговорност на въззивника за извършено
нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози, като на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП е наложил административно наказание
имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В хода на съдебното
следствие бе разпитан св.К.Н.К. - актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като дадени обективно и безпристрастно. От тях се установи, че нарушението
е било установено при извършена проверка на водача на таксиметровия автомобил и
на дружеството – превозвач. На 21.08.2019 г. св.К. лично установил, че лек
автомобил Дачия с рег.№ В 1929 НР е маркиран, обозначен и оборудван като
работещо такси, с поставен знак „такси“, без поставени табели „не работи“, с
включен ЕКАФП на свободно без пътници и се управлява от Д.Д.,
който не притежавал удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валиден
за Община Варна.
По искане на процесуалния
представител на жалбоподателя бе разпитан в съдебно заседание като свидетел
собственика на лекия автомобил Д.Д.. Според неговите
свидетелски показания той притежава автомобил Дачия с рег.№ В 1929 НР, който
ползвал за извършване на таксиметрови превози от него до месец юли 2019 година
към дружество Лидерстрой. За процесната дата дал автомобила на своя познат М.
да свърши лична работа в рамките на деня, но без пътната книжка, за
таксиметровия апарат и табелата не е сигурен дали са били в автомобила. Съдът
не кредитира показанията на св.Д., тъй като същите противоречат на останалите
гласни и писмени доказателства по делото, жалбоподателят е приятел на св.Д.,
поради което последният е заинтересован от изхода на делото.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, както и със събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и непротиворечиви/с изключение на свидетелските показания на
св.Д.Д./ и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление
е връчено на упълномощеното лице Ю.Р. на 28.01.2020 г., видно от разписката към
него, жалбата срещу него е подадена по пощата на 04.02.2020 г., видно от печата
върху приложения пощенски плик.
От служебно изготвената
справка от Търговски регистър към Агенцията по вписванията е видно, че Л.Б.
ЕООД е с управител и едноличен собственик на капитала Г.П.К..
Към
административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от:
- пълномощно рег.№ 90 от
06.01.2012 г. от регистъра на нотариус Д.С., с което Г.П.К. в качеството си на
собственик и управител на Л.Б. ЕООД упълномощава К.Х.М. да я представлява и
подписва пред държавни, административни, финансови, данъчни и съдебни органи и
служби, да оформя документи, с право да преупълномощава трети лица със същите
прави и важащо до оттеглянето му;
- пълномощно рег.№ 4511 ат
05.12.2017 г. от регистъра на нотариус Я.Н., с което К.Х.М. в качеството си на
пълномощник на Г.П.К. като собственик и управител на Л.Б. ЕООД преупълномощава Ю.Н.Р. да представлява дружеството пред
държавни, административни, финансови, данъчни и съдебни органи и служби, да
подписва и получава документи важащо до излишното му оттегляне.
АУАН и наказателното
постановление са получени срещу подпис от упълномощеното лице Ю.Р..
Жалбата е депозирана от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно
постановление, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
наказателното постановление и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН
е съставен от инспектор К.Н.К. – инспектор при Областен отдел Автомобилна
администрация Варна – длъжностно лице съгласно изискванията на чл.92 ал.1 от
ЗАвтП.
Наказателното постановление
№ 23-0000081/21.01.2020 г. е издадено от компетентен орган - от началника на
Областен отдел Автомобилна администрация Варна, съгласно изискванията на чл.92
ал.2 от ЗАвтП и заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и в шестмесечния преклузивен срок по
ЗАНН.
АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН, като нарушението е било описано в достатъчна степен, за да може
санкционираният субект да разбере вида и характера на вмененото му нарушение.
Съгласно разпоредбата на т.5
на чл.18 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от
министъра на транспорта, водачът на лек таксиметров автомобил трябва да
притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за
съответната община.
Според състава на съда в
случая е безспорно установено, че Л.Б. ЕООД извършва дейност като таксиметров
превозвач на пътници на територията на Община Варна по смисъла на чл.12 от ЗАвтП,
за което притежава съответното удостоверение.
По делото е безспорно установено,
че дружеството-жалбоподател има качеството „превозвач“ по смисъла на §1 т.5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози, доколкото същият
в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец – ЕООД, извършва
обществен превоз на пътници или товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел.
Търговецът притежава
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз №
10444/08.11.2011 г., поради което е имал задължение да осъществява превозите
само с водачи, които отговарят на нормативните изисквания, между които е и да
притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“, валидно за
съответната община.
Не е спорно по делото, че лек
автомобил Дачия с рег.№ В 1929 НР е бил заявен от Л.Б. ЕООД в списъка на
автомобилите, осъществяващи таксиметрова дейност, като е установено по
категоричен начин от попълненото в приложената към материалите по делото пътна
книжка, че именно такъв е бил характерът на извършваната с автомобила дейност.
Доколкото автомобилът е бил заявен от превозвача като такъв, извършващ
таксиметров превоз от името и за сметка на превозвача, то без значение в случая
според съда е чия собственост е бил лекия автомобил.
Съгласно разпоредбата на
чл.24 ал.1 от ЗАвтП, таксиметровите превози на пътници се извършват от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална
памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал. 5, след издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници. Съгласно т.5 на ал.3 от същия член,
водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава удостоверение на водач
на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, на чиято територия
се извършват превозите.
От събраните писмени доказателства
е установено, че на 21.08.2019 г. дружеството е извършвало таксиметров превоз
на пътници с лек таксиметров автомобил Дачия с рег.№ В 1929 НР, видно от пътната
книжка, констатациите на инспектор К. при извършената проверка и изготвения
снимков материал с водач Д.Д., ЕГН **********, без
същият да отговаря на изискванията на наредбата и на ЗАвтП да притежава удостоверение
на водач на лек таксиметров автомобил, валидно за съответната община, на чиято
територия се извършват превозите. От разпечатката от информационната система на
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е видно, че за лицето Д.Д. ЕГН********** няма издавано удостоверение на водач на
лек таксиметров автомобил, валидно за община Варна.
Поради това правилно
административно-наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по
чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
Съгласно административно-наказателната
разпоредба на чл. 96г ал.1 пр. 2 от Закона за автомобилните превози, действащ
към момента на извършване на деянието "Който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв.“.
Законодателят е фиксирал
размера на административното наказание и не е предоставил никакви възможности
за определяне на по-ниски или по-високи размери. В настоящият случай, при
определяне на административното наказание, административно-наказващият орган е
наложил предвидения абсолютен размер, който не може да бъде намален от съда.
Съдът не приема възраженията
на дружеството, изложено във въззивната жалба, че в наказателното постановление
не са посочени факти и обстоятелства, които обосновават правния извод, че
дружеството има трудовоправни или други договорни отношения с лицето Д.Д. и че дружеството не е имало знанието, че това лице
извършва таксиметрови превози и не се е съгласило това да става от името и за
сметка на превозвача. Съгласно т.26 от Допълнителните разпоредби към ЗАвтП
„Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани
от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да
изпълнят пътуване до определена от клиента цел. За ангажиране на обективната
отговорност на дружеството-провозвач не е необходимо водачът Д. да се намира в
трудовоправно отношение с превозвача. От приложения списък към Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10444/08.11.2011 г. на
превозвача Л.Б. ЕООД е видно, че лек автомобил Дачия с рег.№ В 1929 НР е включен в този списък за
извършване на таксиметров превоз към дружеството. След като автомобилът е
включен към списъка, задължение на превозвача е да контролира автомобилът да се
управлява от водачи, които да отговарят на изискванията на Наредба №
34/06.12.1999 г. на министъра на транспорта.
Съдът не приема възраженията
на дружеството, изложено във въззивната жалба, че на посочената в наказателното
постановление дата 21.08.2019 г. не е извършван таксиметров превоз с лек
автомобил Дачия с рег.№ В 1929 НР, тъй като в пътната книжка и на касовия
апарат няма регистрирани извършени курсове. Но в § 1 т.26 от Допълните
разпоредби на ЗАвтП е дадено легално определение на понятието „Таксиметрови
превози“ - „Таксиметрови превози"
са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи
или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за
своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача,
които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от
клиента цел“. Законодателят е приравнил към това понятие и държането в
готовност на обозначен, маркиран и оборудван таксиметров автомобил, дори в него
да няма пътници, какъвто е настоящият случай.
Съдът счита, че в случая не
са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН за определяне на нарушението като маловажен
случай. Допуснатото нарушение не се различава по нещо от останалите такива от
съответния вид. Изискването за наличие на удостоверение на водач на лек
таксиметров автомобил на водачите, извършващи таксиметрови превози е от
съществено значение за обезпечаване на безопасността на движението, поради
което и законът е вменил в задължение на превозвачите да следят за спазването
му.
Относно направеното искане
от административно-наказващия орган за присъждане на възнаграждение за
осъществено процесуално представителство:
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и
е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските, сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това. По делото обаче не е
конституиран процесуален представител на Областен отдел Автомобилна
администрация Варна, тъй като такъв не се яви в съдебно заседание, не представи
пълномощно и не изрази становище по делото. Макар в придружителното писмо, с
което делото е изпратено в съда, такова искане /за присъждане на разноски/ да е
направено от административно-наказващия орган, то при липса на процесуално
представителство по делото, такова не се следва на въззиваемата страна и не
може да бъде присъдено.
Поради изложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
Потвърждава наказателно постановление №
23-0000081/21.01.2020 г. на К.Р.П.- началника на Областен отдел Автомобилна
администрация Варна, с което за нарушаване нормата на чл.96г ал.1 пр. 2 от Закона за автомобилните
превози на Л.Б. ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 3 000/ три хиляди/ лева.
Оставя без уважение искането на началника на Областен отдел Автомобилна
администрация Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на
Областен отдел Автомобилна администрация Варна и на Л.Б. ЕООД чрез адв.П.И..
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд Варна по реда на Административно-процесуалния
кодекс.
След
влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да се върне
на Областен отдел Автомобилна администрация Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: