ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3723
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20241110201785 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№248447/31.07.2024 г., от Т. Б. А., ЕГН **********, с която на основание чл.248, ал.1 от
ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН се търси допълване на решение от
15.07.2024 г., постановено по НАХД №1785/2024 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта
за разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално представителство пред първата
съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 15.07.2024 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№1785/2024 г., е отменено наказателно постановление №КПК-НП-4/10.01.2024 г., издадено
от Председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на Т. Б. А., ЕГН
**********, е наложена „глоба“ в размер на 3500,00 лева за нарушение по чл.38, ал.1, т.2, вр.
чл.35, ал.1, т.2 от Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество (ЗПКОНПИ – отм.), поради маловажност на случая, като на
основание чл.28, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказанията (ЗАНН), А.
е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя, чрез
процесуалния му представител адв. Николов, на 22.07.2024 г., видно от обратна разписка.
Изрично в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-
дневен срок по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с
нормата на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или
измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът
за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за молителя
той е започнал от дата 22.07.2024 г. и е изтекъл на 05.07.2024 г. Молбата е постъпила в
деловодството на СРС на 31.07.2024 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в
рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което и доколкото
1
изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя
е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на „Т. Б. А., ЕГН **********, поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата
страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
отговорността за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред
СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което е възникнала
представителната власт за адв. Николов, подал молбата за постановяване на допълнително
решение. Процесуалният представител е взел лично участие в съдебното заседание, в което
делото е обявено за решаване и е формулирал искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплащането на
сумата от 650,00 лева – договор за правна защита и съдействие с инкорпорирана в него
разписка за предаване на уговорената сума и списък с разноски.
Съгл. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер. Съдът не е длъжен, но може да намали
размера на заплатения адвокатски хонорар до минималния размер по Наредба № 1/04г, само
ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно
възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Съгласно т.3 от решение
№6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, задължително по чл.130, ал.1 от ЗСВ за
съдилищата, намаляването на адвокатското възнаграждение при направено възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент,
които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него. Възражението за
прекомерност на възнаграждението на адвоката се свежда до преценка на съотношението на
цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като
уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените
минимални размери в Наредба №1/2004г., само по себе си, не е основание да се приеме, че е
прекомерно. Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от Тълкувателно решение
№6/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за присъждане на разноски следва да бъде
заявена до приключване на устните състезания в съответната инстанция и в този срок трябва
да бъдат представени и доказателства за реалното им извършване. След приключване на
устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия,
дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Поради това и
възражение за прекомерност по чл.248 от ГКП не може да бъде направено.
Когато съдът е сезиран с искане да допълни решението си в частта за разноските по
реда на чл.248 от ГПК, той се произнася в закрито заседание, като не провежда процесуални
действия по събиране на доказателства, не изслушва и устни състезания между страните.
В конкретния случай, страната, в чиято полза е постановено решението, е
формулирала своевременно искане за разноски. Представени са и убедителни доказателства
за действително сторения от въззивника по делото разход за адвокатска защита в
производството по обжалване на издадения санкционен акт. За проведеното по делото
съдебно заседание въззиваемата страна е била редовно призована. Изпратила е свой
представител, който не е заявил изрично възражение за прекомерност на поисканите
разноски по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН от другата страна. Съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, само
по искане на насрещната страна, съдът може да присъди по- нисък размер на разноските.
Поради това и не са налице изискуемите предпоставки за извършване на преценка, дали
размерът на адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на
делото. В този смисъл, следва да бъде присъдено цялото поискано възнаграждение в размер
2
на 650,00 лева, който размер, впрочем, съответства на минимално определения съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата, вр.чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 15.07.2024 г., постановено по НАХД №1785/2024 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията да
заплати в полза на Т. Б. А., ЕГН ********** и по негова сметка направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650,00 /шестстотин и
петдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3