№ 520
гр. Благоевград, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500353 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от адвокат В.И., процесуален
представител на Н. Л. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл. *, вх. „*“, ет.
*, ап. *, с която се атакува определение № 454, постановено на 28.03.2022 г. по
частно гражданско дело № 758 от 2022 г. на Районен съд Благоевград. С
въпросното определение е оставена без уважение молбата на Д. за задължаване на
„Ч...“ А. /понастоящем с фирма „Е...“/, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.
С., район „М.“, бул. „Ц...“ № *, Б..., представлявано от К. К., Д. С. С. и Х. Б. Б., да
предостави необходимата писмена информация, от която възникват задълженията
на молителя за сумата от общо 14 910,84 лв. В жалбата се твърди, че актът на
първата инстанция е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Категорично
било, че исканите доказателства не са представени от ответника. Същият отказал
да предостави справка за задължения за такъв дълъг период от време. Молителят
бил затруднен в събирането на доказателства, нужни му за предявяване на
отрицателен установителен иск. Неправилно районният съд констатирал липса на
обоснованост за наличие на затрудняване. Документите били необходими за
пълно конкретизиране на бъдещата претенция. Молителят не притежавал
документацията, въз основа на която се претендирало заплащане на конкретна
сума от ответната страна, и нямало как да я посочи. Налице била хипотезата на
отказ от правосъдие от страна на Районен съд Благоевград. Нищо не пречело на
последния да задължи монополиста да представи доказателства, с които
1
впоследствие Д. да може да се защити. Възникнали съмнения за тенденциозност,
което по никакъв начин не било в услуга на правото и народа. Българският съд по
всякакви начини отказал да защити и да окаже съдействие на своя суверен. Моли
се за отмяна на обжалваното определение и даване на указания за продължаване
на производството.
Жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество, тя се оказа
неоснователна.
Пред районния съд се е развил процес по чл. 190 вр. чл. 207-208 от ГПК -
обезпечение на писмени доказателства. Искало се е предварително събиране на
информация за задължения на молителя към търговец на електрическа енергия.
Първата инстанция не е уважила молбата, като е счела, че не са налице
предпоставките, визирани в чл. 207 от ГПК - съществуваща опасност някое
доказателство да се изгуби или неговото събиране да се затрудни. Не се касаело до
опасност от загубване на доказателства. Нямало данни за затрудняване в събиране
на такива. Не се установявало доказателствата да са били поискани писмено по
съответния ред и да са били отказани. Молителят не бил конкретизирал
документите, които желае да му бъдат предоставени от бъдещата ответна страна.
Окръжният съд споделя съображенията, изложени от първата инстанция.
Съгласно Определение № 60521 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 986/2021 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Д., в случаите по чл. 190 от ГПК става
дума за реално съществуващ документ, а не за предполагаем такъв /в настоящия
казус е обратната хипотеза/. Необходимо е да са налични данни, че документът
действително е бил съставен и се намира у страната /в конкретния случай не е
така/. Той трябва да бъде индивидуализиран по вид, дата, издател и прочие /което
го няма в казуса/. Недопустимо е по реда на чл. 190 от ГПК страна да бъде
задължавана да състави нарочен документ за нуждите на процеса /„Граждански
процесуален кодекс - приложен коментар, проблеми на правоприлагането и
анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, София, 2017 г., стр. 318/, а
точно това се иска в случая с оглед бъдещо подаване на отрицателна
установителна претенция и образуване на съдебно дело по същата. Процедурата
по въпросния законов текст - било в рамките на висящо исково производство,
било във връзка с чл. 207-208 от ГПК - важи само за документи, досежно които са
налични данни, че вече съществуват /че са съставени, че са изготвени, че ги има/.
В настоящия казус липсват подобни данни. Тъй като документацията, чието
представяне се желае, въобще не е конкретизирана, няма как да се прецени дали
наистина има опасност от нейното изгубване или затрудняване на събирането й.
2
Не са изпълнени условията за уважаване на молбата с правно основание чл. 190
вр. чл. 207-208 от ГПК. Актът на районния съд е законосъобразен. Частната жалба
следва да бъде оставена без уважение. Нейният подател може да се сдобие с
исканата информация по друг ред.
Настоящото определение няма да подлежи на касационна проверка. Както се
изтъква по този повод в Определение № 200 от 20.05.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
598/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски, определението на
въззивния съд, с което се е произнесъл по законосъобразността на обжалваното
пред него определение по молба за обезпечаване на доказателства, не подлежи на
касационно обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл. 274,
ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК. Със същото не е оставена без уважение частна жалба срещу
определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда по-нататъшното
развитие на делото, тъй като се касае за производство по обезпечение на
доказателства. То няма и характер на определение, с което се дава разрешение по
същество на друго производство или се слага край на такова производство.
Обезпечаването на доказателства по чл. 207-208 от ГПК, като способ за
предварителното им събиране до започване на същинския исков процес, цели да
осуети възможността - в резултат от недобросъвестно поведение на противната
страна или в резултат от действието на обективни фактори - доказателствено
средство да бъде загубено или унищожено, или да бъде затруднено неговото
събиране. В този смисъл това производство има несамостоятелен и привременен
характер, поради което с постановените в същото съдебни актове не се дава
разрешение по същество на друго производство, нито те биха могли да имат
преграждащ за развитието на самото исково производство ефект. Същото следва и
от задължителната съдебна практика - Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г.
на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Татяна Върбанова
и Светла Цачева - която не включва определението, с което съдът се произнася по
молба по чл. 207-208 от ГПК, в категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2
от ГПК, които подлежат на частно касационно обжалване. Това е така, понеже
произнасянето на съда в това производство нито прегражда развитието на съдебно
производство, нито дава разрешение по същество на спор в такова производство, а
има несамостоятелен и привременен характер и обслужва бъдещо исково
производство.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адвокат В.И.,
процесуален представител на Н. Л. Д., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.“, бл.
*, вх. „*“, ет. *, ап. *, с която се атакува определение № 454, постановено на
28.03.2022 г. по частно гражданско дело № 758 от 2022 г. на Районен съд
Благоевград.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4