РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Монтана, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Людмила Др. Никова
Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500257 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „А.П.А.”ООД-взискател по изп.дело №
20211630420035 по описа на СИС при РС-Монтана, чрез пълномощник
адв.М.Д. против постановление на съдебния изпълнител от 02.12.2019г./
погрешно изписани месец и година вместо от 02.03.2021г./, с което на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е намален размера на приетите за събиране в
полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело от 500 лв. на 240 лв.Излагат се доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като на
жалбоподателя не е предоставена възможност да вземе становище по
искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение.
Твърди се също,че преценката на съдебния изпълнител не е обективна и
цялостна,тъй като такава може да бъде извършена едва в момента ,когато
задължението на длъжника е погасено.Иска се отмяна на обжалваното
постановление.
1
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от
длъжника М. З..
В писмените си мотиви съдебният изпълнител изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, след проверка относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в приложеното копие от изпълнителното
дело,приема следното:
Жалбата е процесуално допустима-подадена е в срока по чл. 436, ал. 1
от ГПК,при наличието на правен интерес от надлежна страна.Съгласно
чл.435,ал.1,т.1 от ГПК взискателят може да обжалва отказът на съдебния
изпълнител да извърши искано изпълнително действие,каквото по
съществото си представлява изменението на издадено вече постановление , с
което съдебният изпълнител е приел разноските за принудително събиране в
производството.
От приложеното копие от изп.дело № №20211630420035 /2-35/2021г./
по описа на СИС при РС-Монтана се установява,че същото е образувано на
02.02.2021г.по молба на „А. П.А.”ООД,ЕИК *, чрез адв. М.Д. ,въз основа на
изпълнителен лист ,издаден на 07.08.2020г. по гр.д.№ 86082/2017г.по описа на
СРС ,с който М. З. е осъден да заплати на „А.П.А.”ООД сумата 520.01. лв.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение .С молбата взискателят е
поискал и събиране на направените разноски по изпълнителното
производство,като са представени документ за платена д.такса и договор за
правна защита и съдействие ,сключен на 14.01.2021г.между взискателя и
адв.М.Д. с предмет:оказване на правна защита и съдействие за образуване на
изп.дело и адвокатска защита и представителство по изпълнителното дело.
С постановение от 01.02.2021г.на ДСИ са признати разноски на
взискатея в размер на 24 лв.д.такса за образуване и 500 лв.за адвокатско
възнаграждение и са приети за събиране по изпълнителното дело.Същите са
вписани в поканата за доброволно изпълнение до длъжника ,връчена му
редовно на 22.02.2021г.
На 10.02.2021г.съдебният изпълнител е уведомил взискателя чрез
2
пълномощника му адв.М Д.,че следва да внесе д.такса за пълно проучване
,запор МПС и справка БНБ.
С молба вх.№952/15.02.2021г.взискателят чрез пълномощника си
адв.М.Д. е представил документи за внесените д.такси.
С писмена молба вх.№1263/01.03.2021г.длъжникът М.З. е направил
възражение за недължимост на претендирания адвокатски хонорар ,а при
преценка,че такъв се дължи-възражение за прекомерност на осн.чл.78,ал.5 от
ГПК.
Няма данни на взискателя да е връчен препис от молбата на длъжника.
С обжалваното единствено от взискателя постановление от
02.03.2021г.,съдебният изпълнител е уважил молбата на длъжника и е
намалил адвокатското възнаграждение от 500лв.на 240лв.,като е посочил,че е
съобразил разпоредбите на чл.10,т.1 от Наредба №1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателят ,чрез процесуалния си представител адв.М.Д. е поискал:с
молба от 08.03.2021г. налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор
върху МПС,собственост на длъжника;с молби от 12.07.2021г.-налагане на
запор върху посочени банкови сметки на длъжника и насрочване на опис на
МПС.
Съдът,като съобрази така установеното и данните по приложеното
копие от изпълнителното дело намира,че жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Съгласно чл.79,ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника с изключения от това правило,предвидени в т.1,2 и 3 от посочената
разпоредба ,които в конкретния случай не са налице.
Съгласно чл.78,ал5 от ГПК ,ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото ,съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
3
Съгласно чл.10,т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г.за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в редакцията,действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие за образуване на
изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв.,а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв.-200 лв.
В конкретния случай неправилно съдебният изпълнител е приел ,че се
дължи само възнаграждение по т.1 на чл.10 от Наредбата,доколкото от
процесуалния представител на взискателя са извършени и ще бъдат
извършвани и други процесуални действия в рамките на изпълнителното
производство по събиране на вземането,което обуславя дължимост на
възнаграждение и по т.2 на чл.10 от Наредба №1/2004г.за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.От приложеното копие на
изпълнителното дело се установява,че освен първоначалната молба по чл.426
от ГПК,с която е сезиран съдебния изпълнител,от процесуалният
представител на взискателя адв.М.Д. са извършвани и други процесуални
действия, свързани със събиране на процесното вземане-с молба от
15.02.2021г.са представени документи за платени д.такси по указания на
съдебния изпълнител,а доколкото процесното вземане не е платено от
длъжника в срока за доброволно изпълнение,процесуалният представител на
взискателя е подал молба вх.№1473/08.03.2021г,с която е поискано налагане
на възбрани върху недвижими имоти и запор върху МПС,които способи са
приложени от съдебния изпълнител и молби вх.№4196 и
№4197/12.07.2021г.,с която е поискано налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника и опис на МПС.Минималният размер на
възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата е 200, 00 лв. Минималният
размер на възнаграждението по т. 2 на чл. 10 от Наредбата / в приложимата
редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
/с оглед размера на вземането, предмет на принудителното събиране също е
200 лв.,или общо следващото се минимално адвокатско възнаграждение като
разноски на взискателя възлиза на 400лв.,в какъвто размер следва да бъде
редуцирано адвокатското възнаграждение съобразно правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело за събиране на парично задължение в
4
размер на 520 лв.и естеството на извършените от представителя на
взискателя процесуални действия.В тази връзка възражението на длъжника по
чл.78,ал.5 от ГПК е основателно до размер на сумата от 100 лв.,респ.жалбата
е частично основателна и обжалваното постановление следва да се отмени в
частта,с която е намален размера на адвокатското възнаграждение над сумата
от 240лв.до 400 лв.,като неправилно. В останалата част жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 02.03.2021г.на съдебния изпълнител по
изпълнително дело № 20211630420035 /2-35/2021г./ по описа на СИС при РС-
Монтана в частта му,с която на основание чл.78,ал.5 от ГПК е намален
размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над 240 лв.до 400 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част,с която е
намалено адвокатското възнаграждение над сумата от 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5