Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    890           Година  2020 02.06.  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.05.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 684 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Резидънс сити гардън“ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Велико Търново“№19 против Решение №103 от 22.01.2020г., постановено по АНД № 6404/2019 г. по описа на Районен съд - Пловидв, VII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановле­ние /НП/ № К – 0047958 от 17.07.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисия за защита на потребителите, с което на касатора е наложена имуществена санкция на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите за нарушение по чл.68в във връзка с чл. 68г ал.4 във връзка с чл.68д ал.1 пр.1 от ЗЗП, в размер на 1 000 лева.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното ре­ше­­ние при неправилно приложение на закона, необоснованост на същото и пос­та­но­вяването му в противоречие на събраните по делото доказателства – каса­ционни основания по чл.348 ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН.

По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна на реше­нието.

Ответникът по касационната жалба – КЗП – РД Пловдив,редовно и своев­ре­менно призована за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседа­ние дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съ­деб­­ното решение,като правилно и законосъобразно,да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото до­казателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК слу­жебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалва­ното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлеж­на страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допусти­ма.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на  „Резидънс сити гардън“ООД против НП №К–0047958 от 17.07.2019г., издадено от Директор на Регионална дирекция за обл. Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, с което на дружеството е нало­жена имуществена санкция на основание чл.210а от ЗЗП за нарушение по чл. 68в във връзка с чл.68г ал.4 във връзка с чл.68д ал.1 пр.1 от ЗЗП, в размер на 1 000 лева.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се осно­вава на това, че по повод на проверка на длъжностни лица на КЗП от 04.02.2019г. в място за настаняване – хотел „Резидънс сити гардън“, нахо­дящ се в гр.Пловдив, ул.„Велико Търново“№19, е установено, че на видно мяс­то за потребителите място няма поставено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В близост до входа на туристическия обект е поставена табела с информация за фирмата, седалището и адреса на управ­ление на търговеца - „Резидънс Сити Гардън" ООД, гр.Пловдив, ул.„Ве­ли­ко Търново"19; Работно време - 24/7; имената и фамилията на управителите А. Г./ М. Г., телефон за контакт.

Установено е, че мястото за настаняване представлява самостоятелна постройка, изградена по индивидуален архитектурен план с рекламен надпис на фасадата „RESIDENSE CITY GARDEN”.

На рецепцията на хотела са поставени рекламни брошури, в които обек­тьт се рекламира като хотел  „Residence City Garden” с телефон и кратко описа­ние за разположението му.

При проверката е установено също, че на рецепцията на хотела търгове­цът е обявил цените на нощувките и на другите предлагани от тях услуги чрез ценоразпис, както и, че в туристическия обект са настанявани туристи от 02.01. 2019г., като по този начин е констатирано , че от тази дата са предоставяне и туристически услуги, което кореспондира и с книгата за финансови отчети.

При проверката е отворена и страницата на хотела www.residence citvgarden.com, като е установено от информацията на сайта, рек­лам­н­ите над­писи на фасадата и брошурата, че търговецът рекламира мястото за наста­няване като хотел „Residence City Garden” с пет звезди, въпреки че проверя­ващите органи констатирали, че мястото за настаняване няма временно удос­товерение за открита процедура по категоризиране. По този начин проверя­ващите приемат, че въз основа на съдържащи се на интернет страницата дан­ни и рекламните материали, потребителят може да вземе решение да посети обекта и да го предпочете пред други хотели, като в този случай решението за посещение ще е основано на неверни данни, тъй като информацията на интернет сайта е за наличие на хотел, а всъщност за обекта по чл.114 т.1 от Закона за туризма няма издаден документ. По този начин проверяващите прие­мат, че търговецът въвежда в заблуждение потребителите и това може да повлияе при вземането на решение, което потребител не би взел, ако не е била използвана тази търговска практика.

Горното е квалифицирано като нарушение на чл.68д ал.1 пр.1 от ЗЗП /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с чл.68г ал.4 във връзка с чл.68в от ЗЗП и е съставен АУАН.

Отразено е в обжалваното наказателно постановление, че  търговецът няма удостоверение за утвърдена категория, съгласно чл.114 ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/ и предвид факта, че не е налице актуален документ за открита процедура по категоризиране по реда на ЗТ, лицето предоставя на потре­бителите невярна, и следователно, подвеждаща информация на интернет сай­та си и в рекламните материали. Посочено е също така и, че поднесена по този начин, информацията е категорична, без никакви условности, и потребителят може да я възприеме за точната и вярната, но в този случай, ако потребителят вземе решение да ползва туристически услуги в обекта, то решението му ще е основана на невярна информация чрез интернет сайта, което обстоятелство е квалиицирано кати наличие на нелоялна, заблуждаваща търговска практика по чл.68д ал.1 предл.1 във връзка с чл.68г ал.4 във връзка с чл.68в от ЗЗП.

Наложеното наказание "имуществена санкция", е наложено при правилно посочената санкционна норма на чл.210а от ЗЗП.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в ЗАНН. Приел е, че в случая е осъществено вмене­ното на жалбоподателя нарушение, правилно е определен и размерът на нало­женото административно наказание – в неговия законоустановен минимум.

Решението на Районен съд – Пловдив е правилно.

Правилно е преценено от въззивния съд, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и мини­мално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл.57 от ЗАНН - за НП,както и че при издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН сро­кове.

В тази връзка само за пълнота следва да се посочи, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъм­нен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл.42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН.

Правилно е дадане квалификация на нарушените правни норми и съот­вет­ната санкционна разпоредба, същите напълно съответстват и на словесното описание на нарушението.

За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно прило­же­­ние на санкционната разпоредба, спрямо установеното нарушение и липса на до­пуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Доводите наведени в касационната жалбата, са неоснователни, тъй като безспорно е установено, че в деня на проверката – 04.02.2019 г. временно удостоверение на дружеството за хотел „Резидънс сити гардън“ не е издадено. Такова е временно удостоверение е издадено на 25.02.2019 г.със срок на ва­лид­ност до 19.06.2019 г., и последващо от 17.07.2019 г. със срок на валидност до 31.12.2019г. Горното се подкрепя и от факта на издаване на Заповед № 432/17.05.2019г. на Председателя на КЗП, в която изрично се посочва, че дружеството е представило временно удостоверение за категоризация № РК-18-1994 от 19.02.2019 г., със срок на валидност до 19.06.2019 г., и с която се забранява на същото да използва при своята дейност заблуждаваща и нелоялна търговска практика на мястото на обекта ина интернет страницата му. Заповедта е издадена въз основа на констатациите от извършената на 04.02. 2019г. проверка от служителите на КЗП. В заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване чрез Председателя на КЗП в 14-дневен срок от съобща­ването по реда на АПК. По административната преписка няма данни тази заповед да е обжалвана от касатора. Оспореното в настоящото произ­водство НП е издадено на едва на 17.07.2019 г. Или иначе казано, след като заповедта не е обжалвана и е влязла в сила, то „Резидънс сити гардън“ ООД се е съгла­сил с обективираните в нея факти и обстоятелства, поради което съдът намира за неоснователни твърденията, изложени в жалбата до настоящата инстанция, че първоинстанционният съд не е изследвал въпросът за неоп­равданото заба­вяне от страна на административния орган да издаде в срок временното удос­товерение за категоризация.

Ето защо настоящата инстанция намира, за правилни и законосъобразни изводите на Районния съд за осъществено административно нарушение, в резултат на което и правилно е форми­ран извод за наличие на нелоялна и заб­луждаваща търговска практика по сми­съла на чл.68в във връзка с чл.68г ал.4 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.68г ал.4 е посочено, че нелоялни са и заблуж­даващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к от закона.

Съобразно чл.68в от ЗЗП във връзка с който е наложено процесното административно наказание, забраняват се нелоялните търговски практики, ка­то търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако про­ти­­воречи на изискването за добросъвестност и професионална компетент­ност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насо­чена към опре­делена група потребители /чл.68г ЗЗП/. Нормата на чл.68д ал.1 от ЗЗП определя, че търговската практика е заблуждаваща, когато съдър­жа невярна информация и следователно е подвеждаща.

Настоящата касационна инстанция намира, че в процесния случай, от страна на жалбоподателя, е осъществена нелоялна заблуждаваща търговска пра­ктика по смисъла на закона. От доказателствата по делото се установи, че към да­тата на извършената проверка в мястото за настаняване не е било пос­тавено временно удостоверение за категоризиране на обекта, а на практика същият е осъществявал дейност, между впрочем, обстоятелство, което не се и оспорва от страна на касатора, а даже изрично се посочва, че хотелът работи от Нова година, тъй като се нуждае от приходи, което обстоятелство се под­крепя и от представената касова книга.

От анализа на разпоредбите, на чието основание е издадено процесното постановление следва изводът, че заблуждаваща нелоялна търговска практика е налице, ако търговецът извършва определени действия, които да са довели до определено поведение на потребителя, а в случая, представянето на хотела в интернет страницата и в рекламните брошури като място за настаняване с надлежно издадено удостоверение за категоризиране, е точно такова действие.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неос­нователна, като не са налице сочените касационни основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд, е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №103/22.01.2020г. по НАХД №6404/2019г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, VII-ми н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                                      2.