Решение по дело №680/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 Номер 22                     20.01.2020г.                       Град Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                      граждански състав

В закрито заседание в следния състав:

                                            Председател: Иво Добрев                                         

 

като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело номер 680 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Постъпила е жалба от „Радо- Свет 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, к-с „С, бл. *, вх. 3, ет. 8, ап. 16, представлявано от Г.В.П. против отказ №20160629192155-2/09.12.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към АВ за вписване по заявление вх. № 20160629192155/29.06.2016г. Изложени са съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания отказ, иска се същият да бъдат отменен, като се задължи АВ да извърши вписването.

Към жалбата е приложена преписката по издаване на обжалвания отказ. Следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес да оспорва атакувания отказ, внесена е дължимата за производството държавна такса.

Твърди се от дружеството- жалбоподател, че към заявлението са приложени всички необходими документи за вписване на исканите обстоятелства. Посочва също така, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 15 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, която изисква изрично пълномощно, но не и то да е нотариално заверено. В тази връзка, счита за приложими разпоредбите на чл. 32 и 33 ГПК, относно представителството, като заявява, че родител може да представлява детето си и без нотариално заверено пълномощно.

 Съдът, след като прецени приложените доказателства, както и изложените в жалбата доводи, намира за установено следното:

 Заявление Г2 вх.№ 20160629192155/29.06.2016г. е подадено с искане за обявяване на годишния финансов отчет за 2015г. на дружеството „Радо- Свет 13“ ЕООД. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице при АВ е приело, че заявителят няма надлежна представителна власт да подаде заявлението, тъй като в качеството си на съставител на ГФО, не представя нотариално заверено пълномощно за представителство пред Търговския регистър.

 Преценявайки правилността на атакувания отказ съдът намира следното:

 В настоящия казус е заявен за обявяване годишния финансов отчет за 2015г. на „Радо- Свет 13“ ЕООД. Видно е от подаденото по електронен път заявление, че в същото Т И П. е отбелязана като заявител и е отразила качество- съставител на финансовия отчет. При така удостовереното, следва заявлението да е подадено от лице по смисъла на чл. 15 ал. 3 ЗТР. Съгласно посочената разпоредба заявител, в случаите на иницииране на регистърно производство по обявяване на финансови отчети, може да бъде съставителя им, за което обаче той се легитимира с нотариално заверено пълномощно.

       От приложените по делото книжа не е видно заявителя в настоящия случай да разполага с пълномощно, заверено официално по посочения по-горе ред. В находящото се в кориците на делото пълномощно се сочи, че подписът е на управителя на дружеството, но без да е извършена изискуемата нотариална заверка. Освен това пълномощното, не е издадено от името на „Радо- Свет 13“ ЕООД, представлявано от неговия управител. Г-жа Т П. е овластена да обяви финансовия отчет на дружеството, като е посочено, че пълномощното се дава от Г.В.П., без обаче да е уточнено, че същата действа в качеството си на управител на дружеството жалбоподател, нито неговото ЕИК, седалище и адрес на управление. Следователно не може да се приеме дори, че лицето подало заявлението отговаря на изискванията за заявител по смисъла на чл. 15 ал. 2 ЗТР.

         Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че заявлението е подадено от правоимащо лице, съгласно чл. 15 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. За да бъде редовно заявено за вписване обявяването на ГФО за търговското дружество в хипотезата на подадено заявление от лице по  чл. 15 ал.2 т.2 ЗТР, различно от заявителя, но с изрично писмено пълномощно, е нужно самото заявление за обявяване на ГФО да бъде попълнено от заявителя- лице по чл. 15 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ / търговеца, респ. управителя на ООД; друго лице в предвидените от закон случаи; адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред Агенцията./, упълномощаване за подаване на заявлението- с нотариална заверка на подписа, като пълномощното се приложи към заявлението, заедно с декларация по чл. 13 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, че заявлението и приложените документи са представени от заявителя. В  настоящия случай заявлението не е попълнено от заявителя, а от пълномощника Т П., която в тази хипотеза може да бъде лице по  чл. 15 ал.2 т.2 ЗТРРЮЛНЦ, но не и заявител.

Дори да се приеме обратното, то в такъв случай е приложимо изискването за представяне на декларация по смисъла на чл. 13 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, каквато обаче липсва приложена към заявлението. Тъй като лицето Т П. се е обозначила като заявител в качеството й на друго лице в предвидените в закона случаи за длъжностното лице не е съществувало задължение да дава указания по реда на чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. След като лицето се явява само подател на заявлението, то от така удостовереното в него е видно, че последното е неправилно попълнено, както и че липсват всички изискуеми по закон документи, в частност посочената по-горе декларация.

Не могат да бъдат споделени и аргументите, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 32 и 33 ГПК, относно представителството от родител. В закона за търговския регистър се съдържат изрични норми, уреждащи представителството на юридическите лица при подаване на заявление за вписване на исканите от заявителя обстоятелства. Не е налице празнота в закона, за да се приеме, че по аналогия се прилагат разпоредбите на процесуалния закон. Посочената в закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел уредба е специална по отношение на ГПК, поради което последния е неприложим.

По изложените съображения отказът на длъжностното лице по регистрация е правилен и следва да бъде потвърден.

  Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

       ПОТВЪРЖДАВА отказ №20160629192155-2/09.12.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства по заявление вх.№ 20160629192155/29.06.2016г.

 

Решението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд гр. Бургас.

 

 

Съдия: