Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1123 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл. от АПК вр.267 ал.4 от Закона за ветеринаромедицинската дейност.
Образувано е по жалба,
подадена от „Екарисаж-Варна“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление-
с.Тополи, община Варна, представлявано от управителя С.Г.К., подадена чрез адв.Д.,
съдебен адрес-*** против Заповед № 147/05.04.2018г. на Директора на ОБДХ-Варна,
с която на основание чл.267 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.259 ал.2 и чл.262 ал.1 т.2
ЗВМД е заличен от регистъра на обектите и инсталациите за обезвреждане на
странични животински продукти и за съхранение на странични животински продукти
обект: “Предприятие за събиране, транспортиране и обезвреждане на СЖП категория
1, 2, 3 и умрели животни за съхранение на СЖП и продукти, получени от тях“, с
ветеринарен рег.№BG03914001, находящ се в с.Тополи,
обл.Варна, стопанисван от „Екарисаж-Варна“ЕООД, с удостоверение за регистрация
№ 2/09.12.2017г. в частта по т.2 от удостоверение за регистрация
№2/08.12.2017г. – „Съхранение на странични животински продукти и на продукти,
получени от тях“. Жалбоподателят твърди, че актът е издаден при липса на мотиви
относно изискването за прилагане на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
склада за съхранение на странични животински продукти и на продукти, получени
от тях по реда на ЗУТ при положение, че същият, както и всички останали сгради
в предприятието са построени в период, в който законодателството не е
предвиждало издаване на такова удостоверение и преди влизане в сила на това
изискване и са заварени строежи по смисъла на ЗУТ. Твърди, че актът е издаден
при допуснати нарушения на принципи на процеса и на процесуални правила, не са
обсъдени официални удостоверителни документи, като е налице противоречие с
правни норми, а именно прилагане на неприложим закон и несъответствие с целта
на закона. Изискано е копие от акт за въвеждане в експлоатация, издаден по реда
на ЗУТ за сграда, която е построена преди влизане в сила на ЗУТ и преди
въвеждането на такова изискване през 1993г. Твърди, че административният орган
е следвало да зачете представените удостоверения от компетентните органи-
Гл.архитект и РДНСК за приложимост на §6 от ПЗР на Наредба №2 от 31.07.2003г. и
§21 ЗР на ЗУТ касаещ всички построени сгради в имота. Твърди, че в оспорения
акт е прието, че е налице грубо нарушение по смисъла на §1 т.15 от ДР на ЗВМД
без да е посочен АУАН и НП, което да е влязло в сила, поради което не са били
налице основания за заличаването на обекта по п.2 от удостоверението за
регистрация. Твърди и че съгласно утвърденото ръководство, което е на сайта на
БАБХ, складирането на месокостно брашно след обезвреждането на СЖП не носи риск.
Такъв риск е налице преди обезвреждането, което е и една от причините да
съществува екарисажната дейност, а не на етапа на складирането, както е
посочено в заповедта. Моли да бъде прогласена нищожността на оспорената
заповед, евентуално заповедта на бъде отменена, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна- Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните-Варна, чрез процесуалния си
представител ю.к.Б., оспорва жалбата. Твърди, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на
страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалва се Заповед №
147/05.04.2018г. на Директора на ОБДХ-Варна, с която на основание чл.267 ал.1
т.3 пр.1 вр. чл.259 ал.2 и чл.262 ал.1 т.2 ЗВМД е заличен от регистъра на
обектите и инсталациите за обезвреждане на странични животински продукти и за
съхранение на странични животински продукти обект: “Предприятие за събиране,
транспортиране и обезвреждане на СЖП категория 1, 2, 3 и умрели животни за
съхранение на СЖП и продукти, получени от тях“, с ветеринарен рег.№BG03914001,
находящ се в с.Тополи, обл.Варна, стопанисван от „Екарисаж-Варна“ЕООД, в частта
по т.2 от удостоверение за регистрация №2/08.12.2017г. – „Съхранение на
странични животински продукти и на продукти, получени от тях“.
От заявление за
регистрация на обекти по чл.259 ЗВД вх.№ЗЖ5307/27.11.17г. се установява, че
дружеството е направило искане да бъде регистриран обект“Екарисаж-Варна“ЕООД и
за съхранение на СЖП и на продукти, получени от тях, намиращ се в с.Тополи,
обл.Варна, като в обекта ще се осъществява: 1/събиране, транспортиране и
обезвреждане на странични животински продукти и умрели животни и 2/съхранение
на СЖП и на продукти, получени от тях, като към заявлението са приложени
удостоверение №1/18.02.11г. по чл.259 ЗВД; извлечение от ТР; договор за
покупко-продажба по реда на чл.35 т.1 ЗППДОБП, схема площадки. Съгласно договор
от 19.12.1996г. дружеството е закупило държавно предприятие, представляващо
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, включително движими и
недвижими вещи, съгласно Приложение №1- парцел от 22 568 кв.м., застроен с
описаните в него сгради и съоръжения. Удостоверение за регистрация №1/18.02.2011г.
на обект по чл.259 ЗВД, издадено от директора на Регионална
ветеринаромедицинска служба гр.Варна удостоверява, че „Предприятие за събиране,
транспортиране и обезвреждане на СЖП категория 1, 2, 3 и умрели животни“,
собственост на „Екарисаж-Варна“ЕООД, намиращ се в с.Тополи, обл.Варна,
предназначен за: Събиране, транспортиране и обезвреждане на СЖП категория 1, 2,
3 и умрели животни, с капацитет 60 тона на денонощия, отговаря на изискванията
на Регламент /ЕО/ №1774/2002 за установяване на здравни правила относно
странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека.
Със заповед
№522/29.11.17г. е определена комисия, която да извърши проверка по подаденото
заявление и да изготви протокол с констатациите си. Съставен е протокол №2 от
05.12.2017г. със заключение на комисията, че дружеството отговаря на
изискванията на Приложение ХІ, Глава ІІІ, Раздел І от Регламент 142/2011 и
чл.270 ал.1 ЗВД и е направено предложение да бъде допълнено Удостоверение
№1/18.02.2011г., като бъде регистрирано и за съхранение на СЖП и на продукти,
получени от тях съгласно чл.259 ал.2 ЗВД с капацитет за съхранение на
МКБ-200тона.
Съгласно удостоверение
за регистрация на обекти по чл.259 ЗВД №2/08.12.2017г. ОДБХ-Варна удостоверява,
че Предприятие за събиране, транспортиране и обезвреждане на СЖП категория 1,
2, 3 и умрели животни и за съхранение на СЖП и продукти получени от тях,
собственост на жалбоподателя, намиращ се в с.Тополи, предназначен за
1/събиране, транспортиране и обезвреждане на СЖП категория 1, 2, 3 и умрели
животни и 2/съхранение на странични животински продукти и на продукти, получени
от тях с капацитет по т.1/60 тона на денонощие и по т.2/200т. отговаря на
изискванията на Регламент 1069/2009 за осигуряване на здравни правила относно
странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за
консумация от човека, който отменя Регламент /ЕО/ 1774/2002 за установяване на
здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за
консумация от човека.
От представения доклад
рег.№3455/06.03.18г. за извършена проверка на ефективността на основание чл.8
§8 от Регламент /ЕО/ №882/2004 на ОБДХ Шумен чрез проверка на дейността на
„Брамас 96“АД и на ОБДХ гр.Варна чрез проверка на дейността на
„Екарисаж-Варна“ЕООД се установява, че в периода 19.02.18г. до 21.02.18г. е
извършена проверка на ефективността на извършвания официален контрол от ОБДХ
Шумен и ОБДХ Варна по отношение на оператори попадащи в обхвата на чл.24 §1 б.а
от Регламент /ЕО/ №1069/2009 и във връзка с чл.259 ЗВД, при която е установено,
че двете проверявани предприятия са регистрирани в нарушение на императивните
норми на ЗВД, а именно без предоставяне на изискващия се документ съгласно
чл.262 ал.1 т.2. По отношение на „Екарисаж –Варна“ЕООД при проверката е
установено, че с издаденото удостоверение за регистрация от края на 2017г. за
първи път в предприятието се регистрира и дейност /която се извършва в
обект-складово помещение/ по съхранение на полученото от преработката на СЖП месокостно
брашно. Това е обект, отделен от обекта за преработка на СЖП и отделно се
регистрира и следва да отговаря на различни изисквания по смисъла на чл.24 от
Регламент /ЕО/ № 1069/2009. За него отделно е следвало да бъдат представени
всички изискващи се съгласно чл.262 ЗВД документи, включително и акт за
въвеждане в експлоатация на склада. Дейността по съхранение, респективно склада
е незаконно регистриран, тъй като не е бил представен акт за въвеждане в
експлоатация издаден по реда на ЗУТ. Липсата му създава и невъзможност да се
гарантира съответствието му с изискванията на безопасност от пожари и аварии,
изискванията за отопление, осветление, вентилация, опазване на околната среда и
проследимостта на продукцията. Невъзможността да се даде гаранция за
съответствието на обекта с нормата на чл.262 ал.1 т.2 и разпоредбите на ЗУТ,
води до невъзможност да се гарантира, че няма риск от разпространение на
заразни болести по животните на територията на страната, създава опасност от разпространението
на такива болести и риск от нанасяне на големи икономически щети за държавата.
Освен това невъзможността да се даде гаранция за законността на всички строежи
и преустройства в обекта води до невъзможност да се гарантира, че при дейността
на обекта не се създава опасност за здравето на животните и хората. От горното
е видно, че в резултат на липсата на документ за въвеждане в експлоатация на
целия обект се създава невъзможност да се гарантира съответствието на обекта с
изискванията, което от своя страна създава опасност за замърсяване на околната
среда, за живота и здравето на животните и хората и за нанасяне на големи
икономически щети за държавата, в случай на изплащане на обезщетения. Липсата
на приложен в досието акт за въвеждане в експлоатация се явява грубо нарушение
на изискването на чл.262 ал.1 т.2 ЗВД, поради което относно новорегистрираната
дейност /която се извършва в складово помещение/ съхранение на месокостно
брашно предвид възможния риск от разпространение на трансмисивните спонгиформни
енцефалопатии, са налице данни за прилагане на чл.267 ал.1 т.3 ЗВД.
От заповед
№147/05.04.2018г. се установява, че директорът на ОБДХ-Варна на основание чл.267
ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.259 ал.2 и чл.262 ал.1 т.2 ЗВМД е заличил от регистъра на
обектите и инсталациите за обезвреждане на странични животински продукти и за
съхранение на странични животински продукти обект: “Предприятие за събиране,
транспортиране и обезвреждане на СЖП категория 1, 2, 3 и умрели животни за
съхранение на СЖП и продукти, получени от тях“, с ветеринарен рег.№BG03914001,
находящ се в с.Тополи, обл.Варна, стопанисван от „Екарисаж-Варна“ЕООД, с
удостоверение за регистрация № 2/09.12.2017г., в частта по т.2 от удостоверение
за регистрация №2/08.12.2017г. – „Съхранение на странични животински продукти и
на продукти, получени от тях“, като се е позовал на констатациите от
извършената на 21.02.18г. проверка на ОДБХ-Варна от комисия от ЦУ на БАБХ. Приел
е, че липсата на акт за въвеждане в експлоатация на обекта представлява грубо
нарушение по смисъла на §1 т.15 от ДР на ЗВМД, поради което е налице основание
за заличаване на регистрацията на обекта в частта по т.2 от удостоверение за
регистрация №2/08.12.17г. на основание чл.267 ал.1 т.3 пр.1 ЗВД.
От жалбоподателя са
представени доказателства относно придобиване на сградите и периода на тяхното
изграждане- правен анализ от 1996г., ПМС, Решение на МЗ да се образува
еднолично дружество с ограничена отговорност „Екарисаж-Варна“ гр.Варна,
експертна оценка на имуществото по ПМС №179/91г., АДС от 1967г. за одържавен
терен от 22 568 кв.м. за построяването на Държавен екарисаж, билети за
строеж- за гараж за нуждите на държавен екарисаж, помпена станция, трафопост и
далекопровод, трафопост за екарисажа. С билет №240 от 04.03.1960г. е разрешено
на Окръжен народен съвет, отдел „Селско стопанство“ с.Тополите да построи
Екарисаж с всички подобекти към него, по одобрен архитектурен план с протокол
№33/11.08.59г. по дадена строителна линия. Представено е копие от кадастрална
карта с данни от КНРИ. В становище изх.№ДК.25-25-00-256/30.03.18г. по заявление
с вх.№ДК-25-25-00-828/28.03.18г. относно протокол обр.16 и въвеждането в
експлоатация на обект „Екарисаж“, находящ се в с.Тополи, обл.Варна е посочено
от Началника на РО НСК-Варна при РДНСК-СИР, че предвид посочения в заявлението
период на изпълнение на строежите, а именно преди 1967г., следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбите на §6 ПЗР на Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строително монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
за заварени строежи, извършени до 09.04.1993г., които не са били приети по
установения ред, не се изисква разрешение за ползване, както и същите не
подлежат на регистрационен режим от главния архитект на общината, във връзка с
което главния архитект на община Варна може да извърши проверка за наличието на
одобрени проекти, съответствие на изградения строеж с наличната документация и
приложимостта на §6 ПЗР на Наредба №2/2003г. и ако установи наличието им, то
обекта може да се ползва по предназначение, въпреки отсъствието на протокол
обр.16 за установяване годността за ползване на строежа. Съгласно писмо рег.№
АУ029607ВН_001ВН/30.03.18г. на главния архитект на община Варна относно
искане за издаване на удостоверение за факти и обстоятелства по §6 от Наредба
№2/31.07.2003г., предмет на което са недвижими имоти в състава на предприятие
„Екарисаж-Варна“ЕООД: сграда с идентификатор 72709.510.206.1 с предназначение:
сграда със специално предназначение; сграда ид. 72709.510.206.2 с
предназначение: промишлена сграда; сграда 72709.510.206.3 с предназначение:
сграда със специално предназначение; сграда ид. 72709.510.206.4 с
предназначение: промишлена сграда; сграда ид. 72709.510.206.5 с предназначение:
промишлена сграда; сграда ид. 72709.510.206.6 с предназначение:
административна, делова сграда; сграда ид. 72709.510.206.7 с предназначение:
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда; сграда ид.
72709.510.206.8 с предназначение: сграда за енергопроизводство; сграда ид.
72709.510.206.9 с предназначение: хангар, депо, гараж; сграда ид.
72709.510.206.10 с предназначение: промишлена сграда; сграда ид.
72709.510.206.11 с предназначение: сграда за обществено хранене; сграда ид.
72709.510.206.12 с предназначение: складова база, склад; сграда ид.
72709.510.206.13 с предназначение: сграда със специално предназначение,
представената към заявлението документация в достатъчна степен характеризира
обектите като законосъобразни и във връзка с това изразява становище, че
недвижимите имоти в състава на предприятие „Екарисаж-Варна“ЕООД – посочените с
идентификатори сгради е приложим §6 от ПЗР на Наредба №2/31.07.2003г. –строежът
е заварен по смисъла на §21 от ЗР на ЗУТ и е завършен, но не е приет по
установения ред до 31.03.2001г. Представен е и доклад за обследване на строеж
„Екарисаж Варна, част – Пожарна безопасност, адрес ПИ 72709.510.206 по КККР на
с.Тополи със заключение, че обектът отговаря на противопожарни строителни
норми/1959г. ПСН/в.“Известия“ бр.33/1959г. и Наредба Із-8121з-647 от 28.10.14г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Представени са и ветеринарномедицинско разрешително от 2006г. за извършване в
обекта на преработка и съхранение на странични животински продукти от категория
1, 2, 3, както и комплексно разрешително, издадено от Изпълнителна агенция по
околна среда. Представено е и писмо от Министерство на здравеопазването.
С уведомление
изх.№БХ-202/20.03.18г. дружеството е уведомено, че във връзка с изискването по
т.1 в частта „Приложения“ от заявление обр. ЗХОЖ 152, следва да представи
документи, удостоверяващи законността на изградените сгради и съоръжения в имот
с пл.№7.281 и 292 по плана на с.Тополи, гр.Варна, актуван с Акт за държавна
собственост №9215/1967г. От дружеството са представени с писмо
вх.№БХ-202/30.03.18г. отговорите от РДНСК и главния архитект относно строежа.
Съгласно констативен
протокол от 21.02.18г. комисия е извършила планова проверка в предприятие за
събиране, транспортиране и обезвреждане на СЖП и трупове на умрели животни и
съхранение на СЖП и производни продукти, собственост на „Екарисаж-Варна“ ЕООД,
като на 22.02.18г. във връзка с констатациите са дадени предписания, а от
представените протоколи №1, 2 и 3 се установява, че предписанията по т.1, 3, 4,
5 и 6 са изпълнени, а по т.2-срокът не е изтекъл.
От показанията на св.К.
се установява, че е посещавал Екарисажа първо като ветеринарен лекар, след това
като завеждащ болести по говедата в Окръжната ветеринарна лечебница и при
големия внос на животни от много страни е ходил да правят аутопсия на животни,
които са умрели. Познава обстановката в екарисажа, и като зам. директор и след
това и директор до 1997г. на Окръжен ветеринарен център Варна. В първото качество
е посещавал екарисажа от 1972г. до 1976г., а след това като зам. директор е посещавал
многократно екарисажа до 1997г. Виждал е сградите, които счита, че са изградени
още с изграждането на екарисажа 1961г. В периода от 1972г. до 1997г. не е имало
изграждане на нови сгради и складове, правени се само текущи ремонти на покриви
и врати. Имало е складове. Складовете са шест или седем. На показаната скица
/на ПИ 206-стр.82 от делото/ в горния край на имот, посоченото с номер 9 са
клетките. В средата е производствената сграда с трупната зала, отдолу са
деструктурите и мелницата, а отляво е кантара и стаичка за домакина. Освен посочената
сграда, няма друга сграда, в която да има такива гаражни клетки. Трупното
брашно се съхранявало само в гаражите. По негово време в екарисажа и на
територията му, нещо което да се нарича склад не е строено.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, прието от съда и неоспорено от страните се
установява, че предполагаемата година на построяване на сграда с идентификатор
72709.510.206.9 по КККР на с.Тополи е в периода 1969г. до 1984г.; при наличие
на Генерален план за площадката на Екарисажа и наличие на Разрешение /билет/ за
строеж за обект: Гараж за нуждите на държавен Екарисаж, представляващ сграда с
идентификатор 72709.510.206.9 по КККР, отстоящ от странична имотна граница на
повече от 3м., а към дъното на имота на повече от 8м./приложение №1/ на
основание § 6, 7, 8, 12, 19 и 103 от Строителните правила и норми за изграждане
на населени места 1959г.-1977г. е допустим съобразно действащите за периода
1969г. до 1977г. строителни норми; на основание чл.168 от Наредба №5/1977г.
вр.чл.108 ППЗТСУ е допустим съобразно действащите за периода от 1977г. до
1984г. строителни норми. От оглед на място, справка в СГКК-Варна и проведените
разговори с ръководството на дружеството, вещото лице е констатирало, че в ПИ с
идентификатор 72709.510.206 по КК са налични следните обекти:
сграда с
идентификатор 72709.510.206.1 с предназначение: сграда със специално
предназначение, брой етажи 2, застроена площ 1408 кв.м.-представлява основен
производствен корпус на Екарисажа, който в първия си етаж съдържа и основния
склад за месокостно брашно; сграда ид. 72709.510.206.2 с предназначение:
промишлена сграда, 1 бр. етаж, застроена площ 41 кв.м., представлява помпена
станция; сграда 72709.510.206.3 с предназначение: сграда със специално
предназначение, 1 бр. етаж, застроена площ 106 кв.м., представлява котелно
помещение; сграда ид. 72709.510.206.4 с предназначение: промишлена сграда, брой
етажи 1, застроена площ 45 кв.м., представлява битовки за персонала; сграда ид.
72709.510.206.5 с предназначение: промишлена сграда, 1 етаж, застроена площ от
40 кв.м., представлява автокантар; сграда ид. 72709.510.206.6 с предназначение:
административна, делова сграда, брой етажи 1, застроена площ 173 кв.м.,
представлява канцеларии за администрацията; сграда ид. 72709.510.206.7 с функц.предназначение:
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, брой етажи 1, застроена
площ 11 кв.м., представлява контролно-пропускателен пункт; сграда ид.
72709.510.206.8 с предназначение: сграда за енергопроизводство, етаж 1,
застроена площ 31 кв.м.-трафопост; сграда ид. 72709.510.206.9 с предназначение:
хангар, депо, гараж, бр.етажи-1, застроена площ 600 кв.м., съдържа:
административна част с канцеларии, ремонтна работилница, склад за калцинирана
сода, пет гаражни помещения с по две паркоместа за товарни автомобили, две от
които при нужда се ползват за допълнителен/резервен/склад за месокостно брашно
/приложение №2/; сграда ид. 72709.510.206.10 с предназначение: промишлена
сграда, застроена площ 95 кв.м.- лаборатория и канцелария ветеринарен лекар;
сграда ид. 72709.510.206.11 с предназначение: сграда за обществено хранене,
застроена площ 90 кв.м.-столова за персонала; сграда ид. 72709.510.206.12 с
предназначение: складова база, склад, застроена площ 45 кв.м.- склад
работническо облекло и резервни части; сграда ид. 72709.510.206.13 с
предназначение: сграда със специално предназначение, застроена площ 38
кв.в.-хлораторно/понастоящем е разрушена/. От горното се налага извод, че
основния склад за месокостно брашно се помещава в основният производствен
корпус- сграда 72709.510.206.1, а две от гаражните помещения в сграда
72709.510.206.9 се ползват за допълнителен /резервен/ склад. В архива на община
Варна относно Екарисаж Варна се констатират следните данни: идейни /типови/
проекти са утвърдени от Министерството на земеделието и горите за всички
екарисажи в страната на 30.07.1959г., включително и за Екарисаж Варна; проект
на основна сграда/ понастоящем сграда 72709.510.206.1/ е одобрен на
11.08.1959г. от ГНС-Варна, като в обяснителната записка към проекта, освен
всички други технологично необходими помещения, е вписан и склад за брашно на
кота +1,20 с обща рампа със склада за мазнини; генерален план за застрояване и
транспорт за площадката на Екарисаж Варна, разработен от „Заводпроект“-София, е
одобрен на 01.03.1960г. от ГНС-Варна, като наличния в общината ген.план касае
само основната площадка на екарисажа, без последващото разширение. Сграда
72709.510.206.1 е построена с Билет за строеж № 240/04.03.1960г., съгласно
Ген.план, по одобрен архитектурен план с протокол №33/11.08.1959г., с всички
подообекти към него. От скица на л.170 от делото е видно, че основната сграда
на екарисажа е била завършена към 1961г. и попълнена в КП към 1962г. Сградата в
същия си контур съществува и до настоящия момент в КККР на землище с.Тополи, а
от огледа на място не се констатира наличие на новоизградени пристройки и
надстройки. От материалите по делото и архивни материали предоставени от
жалбоподателя на място не е констатирано наличие на документи свързани със
завършване и приемане на строителството. При наличие на Генерален план за
площадката на Екарисажа и наличие на Разрешение /билет/ за строеж №
240/04.03.1960г. за обект: Екарисаж с всички подобекти към него, представляващ
сграда с идентификатор 72709.510.206.1 по КККР, на основание § 6, 7, 8, 12, 19
и 103 от Строителните правила и норми за изграждане на населени места
1959г.-1977г. е допустим съобразно действащите за периода 1969г. до 1977г.
строителни норми. При наличието на одобрен Генерален план за площадката на
Екарисажа/действащ на основание §2 ПЗР към ПН на ОУП/2012г./ и наличие на Билет
за строеж №240/1960г. за обект „Екарисаж с всички подобекти към него”,
представляващ сграда с ид.72709.510.206.1 по КККР на с.Тополи, на основание
чл.8 т.1 и чл.35 ал.2 ЗУТ е допустим съобразно действащите строителни норми към
настоящия момент, т.е. приложим е §6 ПЗР на Наредба №2/31.07.2003г., т.е.
строежът е заварен по смисъла на §21 ЗР на ЗУТ. Сграда 72709.510.206.9 е
построена с Билет за строеж №53/15.03.1969г. за обект: Гараж за нуждите на
държавен Екарисаж в разширението на площадката по одобрен архитектурен проект с
ТС с Протокол №10/13.03.1969г. със застроена площ 630 кв.м. На място се
констатира основен ремонт на обект „Гараж“, за което на 25.10.1984г. е съставен
Протокол обр.16 за въвеждане в експлоатация, с инвеститор Окръжен ветеринарен
медицински център Варна. Не е констатирано наличие на други документи, свързани
със завършване и приемане на строителството по билет за строеж №53/1969г.
Предвид горното се налага извод, че обект „Гараж“ с билет за строеж №53 е
изграден преди 1984г. Площта на обекта по документи от 1969г. е 630 кв.м., а по
КК към настоящия момент 600кв.м., което налага извод, че сградата не е с
променени контур и площ през годините. Не се констатира наличие на проектна
документация касаеща промяна предназначение на част от гаражите в склад за
месокостно брашно. Няма документи, които да доказват как е завършена сграда 1,
няма документ за въвеждане в експлоатация, както и за сграда 9 няма документ.
От показанията на св.Д.
се установява, че работи в ОДБХ-Варна като главен инспектор; известни са му помещенията
за складиране на месокостно брашно в Екарисаж Варна. Едното помещение е в
основния корпус, което е „г – образно“, тъй като на същия етаж е опаковъчното
помещение и след него е помещението за съхранение на брашното, а следващите
помещения са допълнителни сгради в северната част на двора на екарисажа. Там са
две двойни помещения. Това, което е описано в протокол 2 на органа, което е 120
кв. е „г – образното“ помещение, а останалите
трябва да бъдат два или четири броя. Други помещения не са гледани. От
2011г. не му е известно да е построена нова сграда. Ремонти се осъществяват
като измазване. Единият документ, който основно е гледал е от 2010г. за
предното удостоверение, където е приложена скица, заверена от Агенцията,
технологичен проект със скица и схема, където е отразено съхранение на
месокостно брашно в основния корпус в централната сграда. За сграда 9 -договора
за приватизация, цитираният към него акт за държавна собственост от 1967г., със
схема-скица, а март тази година и билетите и становището на РДНСК и становището
на главния архитект. Не е установявал нарушения след издаване на
удостоверението от 2017г.
От показанията на св.Н.
се установява, че работи в Агенция по безопасност на храните гр.Варна като
главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“. Известен му е обект за
съхранение на месокостно брашно в Екарисаж Варна от одобряването на
предприятието 2006г. Бил е първият официален ветеринарен лекар, който работи
там от 2006г. до 2011г., а след това по заместване на д-р Д., през отпуските и
болничните от 2011г. до ден днешен. От 2006г. до 2011г. ежедневно е бил там и
след това в комисии и по заместване на колегата. Месокостното брашно се
съхранява в два склада. Единият е в основната сграда, където е производствената
сграда, пакетажно и до него веднага има склад. Втори склад в дъното на
предприятието, там са две клетки и за известно време, когато се е натрупвало
доста голямо количество брашно, поради това, че спира изнасянето от
предприятието, е имало одобрена площадка на открито. Одобрено от държавните
инстанции - РИОКОЗ. При проверката за регистрация м.декември е участвал. За
оглед и проверка на документация били предоставени помещенията, които е виждал
назад във времето. Основният склад в производствената сграда и клетките, които
са в сградата в дъното. Тях ги е виждал от 2006г., като ремонти са им правени,
но помещенията са налични от началото на присъствието му там. Ремонти са
правени текущи, по предписания. Протоколът по скоро във втората част е объркан в
описанието. Те са две помещения с четири врати. Разглеждал е технологичните
проекти.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършване на
задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът
констатира следното:
Неоснователни са твърденията, че оспореният
акт е нищожен.
Нищожността е положение на абсолютна
недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно
действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт, като
нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни
последици. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е
налице когато е налице толкова тежко, основно нарушение на изискванията за
законност, поради което акта, независимо, че притежава външни белези на
административен акт, не поражда правни последици.
В АПК не са уредени
изрично основания за нищожност на административните актове. Съдебната практика
и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма, съответно на липса на волеизявление. Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност,
само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление /например - поради липса на кворум/. По правило, нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е
порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната
цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.
Оспореният акт е
издаден на основание чл.267 ал.1 т.3 ЗВМ. Съгласно тази разпоредба
регистрацията на обект по чл.259 ал.1 или 2 и на инсталация по чл.259а ал.1 се
заличава и удостоверението се обезсилва с мотивирана заповед на директора на
ОДБХ при наличието на хипотезата на т.3. Заповедта, съгласно заповед № ОСО
30/21.03.18г., е издадена от компетентен орган.
Материалната
незаконосъобразност може да доведе до нищожност само при пълна липса на
предпоставките, визирани в материалноправната норма, когато актът е изцяло
лишен от основание, когато акт с такова основание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон, от никакъв орган. Такива в случая не се установяват.
Оспорената заповед е издадена на основание чл.267 ал.1 т.3 ЗВД, където именно е
уредена хипотезата за заличаване от регистъра на обектите и инсталациите за
обезвреждане на странични животински продукти и за съхранение на странични
животински продукти. Следователно актът не е лишен от основание и основанието
за издаване на такъв акт е изрично уредена в закона. Не е налице и порокът
липса на форма, тъй като не е налице липса на волеизявление. Напротив
–волеизявлението е изрично изразено в писмена форма, обективирано в обжалваната
заповед. Не е налице и несъответствие с целта на закона. Имено законът е уредил
изрично правомощието на директора на ОДБХ да заличи регистрацията на обект по
чл.259 ал.1 или 2 и на инсталация по чл.259а ал.1. Предоставеното на
административния орган публично субективно право е упражнено за интереса, който
е установен в закона. Предвид горното заповедта е издадена в съответствие с
целта на закона.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с изискването за форма и при издаването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Извършена е проверка на
ОДБХ-Варна от комисия от ЦУ на БАБХ, резултатите от която са обективирани в доклад
изх.№3455/06.03.18г. С уведомление изх.№БХ-202/20.03.18г. дружеството е
уведомено, че във връзка с изискването по т.1 в частта „Приложения“ от
заявление обр. ЗХОЖ 152, следва да представи документи, удостоверяващи
законността на изградените сгради и съоръжения в имот с пл.№7.281 и 292 по
плана на с.Тополи, гр.Варна, актуван с Акт за държавна собственост №9215/1967г.
В отговор от дружеството са представени с писмо вх.№БХ-202/30.03.18г.
отговорите от РДНСК и главния архитект относно строежа.
Не са налице
съществени процесуални нарушения, които да са от естество, че да водят до
нищожност на оспорената заповед. Съществено нарушение на процесуалните правила,
както бе посочено по-горе, може да доведе до нищожност, само ако е довело до
липса на волеизявление на административния орган. Такова в случая не е налице.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт не страда от такива пороци,
които да водят до неговата нищожност. Актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания.
Заповедта е издадена
на основание чл.267 ал.1 т.3 вр. чл.259 ал.2 и чл.262 ал.1 т.2 ЗВД.
Съгласно чл.267 ал.1
т.3 пр.1 ЗВД регистрацията на обект по чл.259 ал.1 или 2 и на инсталация по
чл.259а ал.1 се заличава и удостоверението се обезсилва с мотивирана заповед на
директора на ОДБХ при груби нарушения на нормативните изисквания.
Съгласно §1 т.15 от ДР
на ЗВД груби нарушения са нарушения на изискванията на този закон или
нормативните актове по прилагането му, довели до непосредствена опасност за
здравето на хора, животни, замърсяване на околната среда или до значителни
икономически загуби.
В случая е установено,
че при подаване на заявлението за дейността по т.2 – „съхранение на СЖП и на
продукти, получени от тях“ не е представен акт за въвеждане в експлоатация на
обекта, издаден по реда на ЗУТ, съгласно изискванията на чл.262 ал.1 т.2 ЗВМД. Съгласно
цитираната разпоредба към заявлението за регистрация на обект по чл.259 ал.1 се
прилага копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на
ЗУТ. Това изискване е в съответствие с изискванията на Регламент 1069/2009.
Съгласно чл.24 §1 от
Регламента операторите гарантират, че контролираните от тях обекти или
предприятия са одобрени от компетентния орган, когато такива обекти или
предприятия извършват една или няколко от описаните дейности, сред които по
б.“и“ –съхранение на странични животински продукти.
В случая се установи
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят не е представил акта,
изискуем от императивната разпоредба на чл.262 ал.1 т.2 ЗВД.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключението на вещото се установи по
безспорен и категоричен начин, че склада за месокостно брашно се помещава в
основният производствен корпус- Сграда 72709.510.206.1, построена с Билет за
строеж № 240/04.03.1960г., като се използват и две от гаражните помещения в
сграда 72709.510.206.9-построена с Билет за строеж №53/15.03.1969г., като не се
установява наличие на документи свързани със завършване и приемане на
строителството. Съгласно заключението на вещото лице, прието от съда и
неоспорено от страните, не е налице проектна документация касаеща промяна
предназначение на част от гаражите в склад за месокостно брашно, не са
установени документи за въвеждане в експлоатация на помещенията като складове.
Съгласно чл.137 ал.1 ЗУТ в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при
експлоатация строежите се категоризират от първа до шеста категория. Не
подлежат на въвеждане в експлоатация единствено строежите от шеста категория,
от каквато категория не е процесния обект. За останалите категории строежи са
приложими императивните разпоредби на ЗУТ и Наредба №2/31.07.2003г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни
и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Съгласно представените
от жалбоподателя документи относно сградите, помещения в които се ползват за
обект- склад за съхранение на СЖП и продукти от тях, същите са предназначение –
административна сграда и гаражи. Налице е преустройство с промяна
предназначението им по смисъла на ЗУТ, за приемане на което по съответния ред
не се събраха доказателства. Не се спори, че строежа е заварен, но в случая не
са спазени изискванията за издаване на разрешение за строеж и въвеждане в
аксплоатация на преустроения с променено предназначение обект.
Съгласно §5 т.38 ДР на
ЗУТ строежи са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението, а съгласно т.41 промяна на предназначението
на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг
съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния
регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В случая не са
представени доказателства за одобряване на план, издаване на разрешение за
строеж, респ. удостоверение за въвеждане в експлоатация за преустройство и
промяна предназначението на административна сграда и гаражи в склад за съхранение
на странични животински продукти.
В този смисъл е налице
грубо нарушение по смисъла на §1 т.15 от ДР на ЗВД, а именно нарушение на
императивните изисквания на закона, което създава непосредствена опасност за
здравето на хора и животни, за замърсяване на околната среда или до значителни
икономически загуби. Жалбоподателят твърди, че не е установено извършването на системни
нарушения, поради което е незаконосъобразен и издаденият акт. В оспореният акт
не се и твърди, че са налице системни нарушения. Хипотезата, на която се е позовал административния орган е тази по
чл.267 ал.1 т.3 пр.1 ЗВД, а именно при груби нарушения на нормативните
изисквания, която безспорно в случая е налице.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна,
а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл.172 ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екарисаж-Варна“ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление- с.Тополи, община Варна, представлявано от
управителя С.Г.К., подадена чрез адв.Д., съдебен адрес-*** против Заповед № 147/05.04.2018г. на
Директора на ОБДХ-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: