Решение по дело №650/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 20 ноември 2023 г.)
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20237140700650
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 721

 

гр. Монтана, 20 ноември 2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                             РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря Антоанета Лазарова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 650 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

               

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

    Образувано е по постъпила касационна жалба от Г.И.Й. – законен представител на „Галев транспорт“ ООД, адрес на управление гр. Видин, Южна промишлена зона, Комплекс „ГТ“, Административна сграда, ет. 1, офис 1, против Решение № 226 от 30.05.2022 г. по АНД 20231320200267/2023 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 6079818 издаден от ОДМВР – Видин за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с което на жалбоподателя Г.И.Й. в качеството му на законен представител на „Галев Траспорт“ ООД за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател твърди, че атакуваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е незаконосъобразно. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението му, че административнонаказателното производство е проведено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като АНО е наложил наказанието с електронен фиш, а не с Наказателно постановление. Касаторът развива съображения, че видно от ЕФ нарушението е заснето с АТСС ARH CAM S1, което е преместваемо устройство и се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. „триножник“, преносима поставка с три крака. Това означава, че същото не е трайно прикрепено към земята, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. явява се „мобилно по своя характер. Мотивира се, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за измерване скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол. Съгласно ал. 2 на същия текст, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място, а той не бил спиран. Твърди, че по аргумент на посочената разпоредба следва извод, че с подзаконовият нормативен акт е регламентирана възможност, при установяване на нарушение с мобилно АТСС, което работи на място какъвто е процесният случай, да бъде издаден електронен фиш, тъй като забраната се отнася само до констатирани нарушения, установени с мобилно АТСС. Развива мотиви, че при съпоставка на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП според която ЕФ се издава при констатирано нарушение в отсъствието на контролен орган с разпоредбата на & 6, т. 65 б. „б" от ДР на ЗДвП според които мобилните системи установяват нарушението в присъствието на контролен орган /независимо превозното средство към което са прикрепени дали е в движение или спряло/, следва, че при установени с мобилни АТСС на скоростта е недопустимо издаването на ЕФ и следва административнонаказателната отговорност да се реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на Наказателно постановление. Твърди, че от горното се прави извод, че е налице противоречие между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и ЗДвП относно възможността да бъде издаван ЕФ при установяване и заснемане на нарушение с мобилно АТСС, като според Наредбата това е възможно при монтирано върху спрял автомобил АТСС, а според ЗДвП, това е невъзможно, тъй като при всички случай мобилното АТСС установява нарушение в присъствието на контролен орган. Развива съображения, че в чл. 15 ал. З от Закона за нормативните актова /ЗНА/ е установен принцип за приложимост на по-високия по степен нормативен акт, когато постановление, правилник, наредба и пр. му противоречат. От тук следва извод, че приложим е установеният със ЗДвП режим на установяване и заснемане с АТСС на нарушения, при които се съставят електронни фишове, а именно при установяване на такива с АТСС, в отсъствие на контролен орган, каквито са само стационарните. С мобилните АТСС следва да присъства контролен орган и водачът да се спре на място при установено нарушение. Твърди, че стационарни мобилни камери на територията на гр. Видин няма. В този смисъл твърди, че са указанията дадени с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС , което решение макар постановено преди изменението на ЗДвП и издаването на Наредба № 8121з-532 от 2015 г., в тази си част е актуално и сега. Развива съображения още, че предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи административнонаказателни актове, в това число и Електронните фишове, е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не трябва да бъде обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в ЕФ или НП, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото закон /В този смисъл чл. 14, чл. 18, чл. 107 ал. 5 от НПК, чл. 84 ЗАНН и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1073 г. на Пленума на ВКС./, като счита, че съставът на ВдРС, постановил атакуваното решение не е изпълнил това свое задължение. Мотивира се, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з- 532/2015 г., протоколът на контролния орган по чл. 10 ал. 1 от същата Наредба се съпровожда със снимка на разположението на уреда, а видно от приложената преписка от страна на AHO такава снимка няма. Счита това за съществено процесуално нарушение на административнонаказателното производство, което не е забелязано от състава на ВдРС и не е отразено в решението му. Приема, че това процесуално нарушение е пречка да разбера къде е разположен уредът - АТСС, дали на пътното платно или в автомобила на контролния орган, на какво разстояние от пътния знак който е нарушил, и е пречка правилно да организира защитата си. Мотивира се още, че съгласно чл. 10, ал. 1 от горецитираната Наредба „за всяко използване на мобилно АТСС на контрол се попълва протокол съгласно приложението". Ал. 2 на същият текст изисква „Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол../“. Това според касатора означава, че този протокол следва да бъде изготвен /съставен/ в деня, в който е констатирано нарушението. Твърди, че този протокол е приложен по делото и от него се вижда, че е изготвен два дни след установяване на нарушение, което видно от ЕФ е извършено на 18.06.2022 г. Това процесуално нарушение смята, че също не е забелязано от страна на състава на ВдРС и не е отразено в мотивите му, независимо, че е длъжен служебно да издири обективната истина, поради което счита, че и самото решение е постановено при нарушение на процесуалните правила и е основание за неговата отмяна. Касаторът обръща внимание на това, че процесният ЕФ е предмет на две решения на ВдРС, които съотнесени едно към друго саCOPI PASTE“. Моли касационната инстанция да постанови решение с което отмени изцяло атакуваното решение на ВдРС. По делото е постъпила Писмена защита от касатора, с която заявява, че поради невъзможност няма да се яви в съдебно заседание. Моли касационната инстанция да даде ход на делото в негово отсъствие, като поддържа подадената жалба. Развива съображение аналогични на тези в касационната жалба. В с.з., редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

От ответникът по касационната жалба Директор ОД на МВР – Видин, чрез гл. юрк. Видин Тошев, е постъпила молба по делото, с която моли да бъде даден ход в негово отсъствие, като оспорва касационната жалба. Моли касационната инстанция да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди въззивното решение като законосъобразно и правилно. Счита, че в него са изложени подробни мотиви за липса на процесуални нарушения и за безспорна доказаност на нарушението. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и при условията на евентуалност в случай, че касационната жалба бъде уважена и касаторът претендира адвокатски хонорар, то такъв да не се присъжда поради липса на доказателства за реалното му заплащане, респективно да се намали до минималния размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. В с.з., редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Прокурор от ОП – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Видин правилно и законосъобразно. Счита, че издаденият електронен фиш отговаря изцяло на изискванията на закона. Издаденият ЕФ отговаря на всички изисквания на закона. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Въззивното решение е обосновано и мотивирано, поради което предлага да бъде потвърдено.  

            Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: 

Електронен фиш серия К, № 6079818 издаден от ОД на МВР – Видин е оспорен от административнонаказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение № 373/25.11.2022 г. по АНД № 20221320200944/2022 г. по описа на съда го е потвърдил. Решение № 373/25.11.2022 г. е обжалвано пред Административен съд – Видин, който с решение № 35/21.02.2023 г. по КАНД № 2/2023 г. описа на съда, го обезсилва и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 267/2023 г. по описа на съда, по което дело е постановено  решение № 226/30.05.2023 г., с което процесният ЕФ отново е потвърден. Същото е обжалвано от административнонаказаното лице пред АдмС – Видин. С определение № 51/11.07.2023 г. по образуваното КАНД № 209/2023 г. по описа на АдмС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 9904/19.10.2023 г. по адм. дело № 8229/2023 г. по описа на ВАС, адм. дело № 209/2023 г. по описа на АдмС – Видин е изпратено за разглеждане от АдмС – Монтана.

            Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна  имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

С обжалваното решение Районен съд – Видин е потвърдил Електронен фиш серия К, № 6079818 издаден от ОДМВР – Видин за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с което на жалбоподателя Г.И.Й. в качеството му на законен представител на „Галев Траспорт“ ООД с адрес на управление гр. Видин, Южна промишлена зона, комплекс „ГТ“, Административна сграда, ет. 1, офис 1 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Въззивният съд приема за установено от представените по делото писмени доказателства, че на 18.06.2022 г. в 16:30 ч. на републикански път I-1 км. 12+500 в Община Видин, при управлението на лек автомобил „Рено Еспейс“ с peг. № ВН3116 АМ, посока на движение гр. Монтана - гр. Видин, жалбоподателят се движел със скорост от 61 км/ч., при ограничение на скоростта до 50 км./ч. Скоростта била заснета с автоматизирано тех. средство – ATCC (ARH CAM S1). При така установената по делото фактическа обстановка и приложените писмени доказателства, районният съд намира, че административнонаказателната преписка съдържаща достатъчно последователни, непротиворечиви и от съществено значение за установяването на фактическите положения към предмета на делото факти и обстоятелства, които удостоверяват по категоричен и несъмнен начин, че на посочената дата въпросният лек автомобил се е движел със скорост над разрешената такава, като по този начин се е реализирал съставът на административното нарушение за което жалбоподателят е наказан по административен ред. От друга страна въззивният съд счита, че оплакванията на жалбоподателя, че при издаването на електронния фиш са допуснати процесуални нарушения, които са довели до ограничаването правото му на защита са неоснователни, тъй като обжалвания Електронен фиш е издаден в съответствие с установените процесуални правила, относими и определящи реда за констатирането на такъв род административни нарушения. Районният съд е приел, че видно от доказателствата по делото АНО е приспаднал толеранса от 3 км./ч. при определяне скоростта на лекия автомобил по време на заснемането му с тех. средство, което е и видно от приложения по делото снимков материал, съдържащ се в преписката. Възприел е, че по делото са приложени достатъчно други писмени доказателства, от които да се направи релевантен извод по отношение техническото състояние на техническото средство - протокол на ОДМВР - Видин, протокол от проверка № 77-СГ-ИСИС издаден от ГД „Мерки и измервателни уреди“. Районният съд е възприел, че жалбоподателят е осъществил, както от субективна, така и от обективна страна състава на административното нарушение за което е наказан по административен ред. От субективна страна деянието е извършено виновно. Счел е, че нарушената правна норма е отнесена правилно към санкционната такава, тъй като санкцията за неправомерното поведение на жалбоподателя попада именно в тази хипотеза на закона. Възприел е, че наказващият орган правилно е определил наказанието, тъй като неговият размер е точно фиксиран от ЗДвП, поради и което за съда не съществува правна възможност да променя размера.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда.

Касационната инстанция намира, че районният съд правилно е възприел фактическата обстановка по постановяване на спорния ЕФ. Твърденията в касационната жалба касаят административнонаказателното производство и издаденият Електронен фиш, които възражения са обсъдени от въззивния съд, а настоящият състав споделя изцяло изложените мотиви като счита същите за логични и съответни на събраните в хода на делото доказателства, поради което и препраща към тях, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Електронният фиш, съгласно §1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш е властнически акт, който по правно действие се приравнява едновременно към АУАН и НП. Данните, които следва да съдържа са изрично посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Издава се в съкратено производство и няма състезателен характер.

Видно от приложените доказателства се обосновава обективната съставомерност на вмененото нарушение. Нарушението е правилно квалифицирано, като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размерът на наложеното наказание.

От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на мобилната система за видеоконтрол, мястото на което е извършван контрола и обозначаването му. Спазени са изискванията на Наредбата.

От субективна страна, жалбоподателят е действал при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което предпоставя потвърждаване на електронния фиш.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение

По отношение на възражението, което не е обсъдено от въззивния съд, а именно по възможността да бъде издаден ЕФ при установяване и заснемане на нарушение с мобилно АТСС в присъствие на контролен орган, този състав счита, че същото не е от характер, който да води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че текстът на чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП, гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Тълкуванието на касатора е превратно на вложеното в нормата съдържание, тъй като фразата „се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител” не е разделена с препинателен знак, а е едно цяло, т.е. Електронен фиш се издава, тогава когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, с каквото средство е заснето процесното нарушение, което обстоятелство и не е спорно. Изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася за момента на издаване на акта, в случая Електронният фиш, а не за момента на установяване на конкретното нарушение. Правната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП включва, както стационарните, така и мобилните системи и средства, когато са автоматизирани, без да въвежда изключения или прави разграничения. Наличието или липсата на контролен орган по време извършване на нарушението, не е обстоятелство, което да обуславя реда, по който следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност и в този смисъл дали да бъде издаден Електронния фиш или съставен АУАН и издадено НП. Процесуалната възможност, дадена от законодателя, за издаване на Електронен фиш единствено е обусловена от обстоятелството нарушението да бъде установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. В този случай Електронният фиш се издава при отсъствието на контролен орган и нарушител, тъй като тяхното присъствие не е необходимо, поради това, че нарушението е заснето от съответното автоматизирано техническо средство. Необосновано се твърди, че Електронният фиш е издаден в присъствието на контролен орган, тъй като издател на този акт е Областна Дирекция при МВР, в случая гр. Видин и този орган няма как да бъде контролен такъв, в случая – разположил временно мобилно средство за измерване на скоростта, а актът е издаден въз основа на отразеното и съхранено в това техническо средство информация.

При постановяване на TP № 1/2014 г. на ВАС не е действала Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., която урежда условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В мотивите на цитираното тълкувателно решение ВАС приема, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и при спазване на тези определени изисквания. Процедурата и изискванията са регламентирани именно с Наредба № 8121з-532/12.05.15 г., а съгласно § 6, т. 65, буква б) от ДР на ЗДвП мобилните камери са признати за „автоматизирани технически средства и системи".

Относно твърдението на касатора, че съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/2015 г. се попълва протокол за всяко използване на мобилно АТСС, а този приложен по делото е изготвен два дни след установяване на процесното нарушение, касационната инстанция  намира за неоснователно. От приложения по административната преписка надлежно попълнен Протокол за използване на АТСС  /л. 13 от въззивното дело/ се установява мястото и датата на извършване на контрол с АТСС ARH CAM S1 # 120CC6A, а именно Път I-1 км 12+500, контролира МПС с посока на движение гр. Монтана – гр. Видин, за времето от 15:30 до 18:00 часа на дата 18.06.2022 г. – на която именно дата, в сочения часови диапазон, е установено процесното нарушение.

 Приложена е и снимка към ЕФ Серия К, № 6079818/28.06.2022 г., от която е видно МПС с посочения рег. номер, дата и час на записа на установеното нарушение, ограничението на скоростта от 50 км/ч., установената скорост от 64 км/.ч, от която е приспаднат толеранс в полза на водача от 3 км. и е определена наказуемата скорост от 61 км/ч., на чиято база е изчислено наказуемото превишение, както и разстоянието от което е заснето МПС – 70 м.

При осъществения касационен контрол, относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което следва да остане в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед горното основателна се явява и претенцията за разноски на ответника съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 78 ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 226 от 30.05.2022 г. по АНД 20231320200267/2023 г. по описа на Районен съд – Видин.

 

ОСЪЖДА Г.И.Й. – законен представител на „Галев транспорт“ ООД, адрес на управление гр. Видин, Южна промишлена зона, Комплекс „ГТ“, Административна сграда, ет. 1, офис 1, да заплати на ОД на МВР – Видин сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

                                    

 

                     ЧЛЕНОВЕ:    1.                    

 

                                               2.