№ 38
гр. Русе, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета А.а
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500802 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Л. П. Д., чрез пълномощника си адв. С.Ц., от АК-Русе, е обжалвал
решението на Беленския районен съд, постановено по гр.д. № 707/20 г., с
което е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на сумата от 2400 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата
молба – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
лихва за забава в размер на 166 лв. за периода от 05.02.2020 г. до 11.10.2020 г.
Излага оплаквания за неправилност на решението и моли въззивният съд да
го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от
ищеца иск като основателен и доказан. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата
ЕВ. П. С., чрез адв. П.П. от АК Русе, изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
1
Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на жалбоподателя Л. П. Д. против ЕВ. П. С., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр.
чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД за заплащане на главница 2400 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 12.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и лихва за забава от 05.02.2020 г. до 11.10.2020 г. в размер на 166 лв.
Изложени са твърдения, че ответницата е получила 2400 лв. като заем от
Х.Т.Х, ЕГН **********, преведени банков път на 24.07.2018 г. и до
настоящия момент сумата не била върната нито на заемодателя, явяващ се
цедент, нито на ищеца, явяващ се цесионер, въпреки връчена нотариална
покана, съдържаща уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършена на
23.01.2020 г. цесия.
По делото е представен заверен препис от вносна бележка от
24.07.2018г. от който е видно, че Х.Т.Х е внесъл по сметка на ответницата
2400 лв. Като основание е посочено „вноска по 479000хххххх4020“. С
исковата молба са представени още заверени преписи от: Договор за
продажба на вземане от 23.01.2020 г., с който цедентът Х.Т.Х е прехвърлил на
жалбоподателя горното вземане и Нотариална покана от същата дата, с която
цедента уведомява ответницата за извършената цесия.
В депозирания по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
ответната страна оспорва иска. Заявява, че не познава цедента, не е сключвала
с него договор за заем и че извършеното плащане по процесната вносна
бележка не е извършено от Х.. Не оспорва обстоятелството, че е връчена
нотариална покана от 23.012.2020 г. чрез Нотариус С.К. с район на действие
РС – Бяла, като в срока за доброволно изпълнение писмено е уведомила
подателя на поканата, че не го познава и не сключвала лично с него или чрез
трети лица писмен или устен договор за заем. В съдебно заседание от
23.02.2021г. адв. П.П., процесуален представител на ответницата уточнява, че
2
действително процесната сума е постъпила по нейна банкова сметка, но е
внесена от трето лице – А.Т.А., с когото тя била в дългогодишна връзка.
В подкрепа на своите твърдения за сключен между страните
неформален договор за паричен заем ищецът е ангажирал гласни
доказателства – свидетелските показания на А.Т.А. и Х.Т.Х. А. изнася данни,
че познава добре ответницата, тъй като са имали служебни, но не и интимни
отношения – той като управител на дружество, а тя в качеството си на
ръководител на офис в „Пощенска банка“. Знаел, че тя е имала нужда от заем
за гинекологична операция и че е получила такъв от Х.Т.Х и А.И.А. в размер
на 2400 лв. Преводът бил извършен в клон на „Пощенска банка“ в гр. В.
Търново, като свидетелят придружил Х. и А. до банката, но останал да ги
изчака в колата докато наредят сумата, след което видял платежния документ.
Заявява, че не е присъствал на среща между Х. и С., на която тя е искала заем
и са постигнати договорки в какъв срок ще бъде върнат.
Свидетелят Х. дава показания, че е внесъл процесната сума по молба
на приятеля си А. (починал на 13.01.2021г.), за да помогне на негова позната
колежка, която имала медицински проблем. Необходими били 2400 лв., които
да върне по 200 лв. на месец за една година. Х. имал финансова възможност и
предложил да даде сумата, като знаел коя е ответницата, но не се е запознавал
с нея лично и не е водил разговори с нея. В банката А. извършил
фактическото внасяне на парите в присъствието на свидетеля. След като
парите не били върнати както било договорено, свидетелят прехвърлил
вземането си на ищеца.
С обжалваното решение Беленският районен съд е отхвърлил
исковите претенции, като е приел, че не е доказано сключване на процесния
договор за заем, тъй като не е доказано, че ответницата по делото се е
задължила да върне заетата сума.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните
съображения:
На основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
3
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. По иска с
правно основание чл. 240 от ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е
доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването само на първото обстоятелство не е достатъчно и не
освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата
може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое
задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и
пр. При доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен
заем по чл. 240 от ЗЗД, а именно предаване на парична сума, не може да се
презюмира наличието на втория съществен елемент от договора - поето
задължение за връщане на сумата. С решение № 192/7.11.2014г на ВКС по
гр.д.№ 2519/2014г, III ГО, ГК, е прието, че когато ищецът твърди, че
основанието, на което сумата е преведена, е договор за заем, следва да
установи в процеса не само нейното предаване, което е част от фактическия
състав на договора за заем, но и другите му елементи, а именно поето
насрещно задължение за връщане на сумата от ответника и други условия на
договора ако има такива /срок на връщане, лихва и пр./.
Доколкото твърдението е, че договорът за заем е сключен за сумата
от 2400 лв., то е допустимо неговото съществуване да бъде установявано със
свидетелски показания, тъй като забраната, установена в разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 3 от ГПК се отнася за установяване съществуването на договори
на стойност над 5000 лв. В настоящия случай е безспорно установено
превеждането на сумата в размер на 2400 лева на 24.07.2018 г. по банкова
сметка с титуляр - ответника ЕВ. П. С., но от този факт не следва извода за
наличие на заемно правоотношение между нея и Х.Т.Х – цедент на
процесното вземане. По делото, противно на твърденията във въззивната
жалба, липсват каквито и да е доказателства, които да установяват поемане от
страна на ответника задължение за връщане на сумата като предоставена на
основание договор за заем. Правилно районният съд е приел, че преки
очевидци на уговорки и поемане на задължения между Х. и С. няма, както и
че липсва такова отразяване като причина за внасяне на процесната сума.
Самият Х. в свидетелските си показания заявява, че не се е запознавал с
ответницата лично и не е водил разговори с нея.
4
Предявеният осъдителен иск по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 от
ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, се явява недоказан по основание и като такъв правилно е
отхвърлен от районния съд, ведно с претенцията за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.10.2020
г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава, считано от 05.02.2020
г. до 11.10.2020 г., в размер на 166.00 лв., предвид акцесорния им характер.
Във връзка с изложеното въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят дължи на ответницата по
жалбата разноски за въззивното производство в размер на 300 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260062 от 11.10.2021 г. на Беленския
районен съд, постановено по гр.д. № 707/2020 г. по описа на РС-Бяла.
ОСЪЖДА Л. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бяла, общ. Бяла, обл.
Русе, ул. „******* да заплати на ЕВ. П. С., ЕГН **********, с адрес гр. Бяла,
общ. Бяла, обл. Русе, ул. „*******, сумата от 300 лв., представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5