Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 07.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на тридесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7563/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Ц.Г.А. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано
на 11.11.2018 г., в гр. София, в следствие противоправното поведение на водача
на л.а. „Фолксваген”, с рег. № ********, който при
движение в гр. София, по бул. Цар Освободител, посока бул. Васил Левски, на
пешеходна пътека в района на кръстовището с ул. 15-ти ноември, сигнализирана с
хоризонтална пътна маркировка не я пропуска и причинява ПТП с нея. Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Л.и.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно
средство. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди - болки и
страдания от претърпените увреждания – счупване на
горния край на тибията, довело до трайно затруднение движението на левия долен
крайник, продължаващо и към момента на предявяване на иска. Сочи, че
веднага след настъпване на деликта, поради наличието на оплаквания от болки в
областта на таза, тялото и главата е закарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
където е извършена оперативна репозиция на фрактурата и е поставена заключваща
плака с винтове. Твърди, че първоначално лечението й е било на постелен режим с
невъзможност да се обслужва сама и е била зависима от чужда помощ за срок от
около 2 месеца, три месеца била с гипсова имобилизация, след махане на която
започнала постепенно да се придвижва с помощни средства, като през целия период
на лечение търпяла интензивни болки и страдания и социално-битови ограничения.
Сочи, че и към момента на предявяване на иска все още ходи на рехабилитационни
процедури и има ограничен обхват на движенията и болки. Твърди, че около месец
след катастрофата имала кошмари и не може да заспива. Счита, че справедливият
размер на дължимото обезщетение за претърпените от неимуществени вреди възлиза
на сумата в размер от 60 000 лева и претендира същите. Твърди, че е сторила
разходи за лечението си в размер на 2485,00 лева, които също претендира. Сочи,
че на 16.01.2019 г. предявила извънсъдебната си претенция пред ответника, който
я е уведомил, че е определил обезщетение в размер на 30 000,00 лева, което тя
счита за недостатъчно и не се е стигнало до споразумение и плащане на
застрахователно обезщетение. Претендира лихва за забава от 16.01.2019 г. до окончателното
плащане, както и разноски.
Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва размера иска като
счита същия за завишен. Признава всички факти от фактическия състав на съдебно
предявените вземания. Оспорва началния момент, от който се претендира лихва за
забава. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване критериите посочени в ППВС 4/1968 г.
Всички елементи от фактическия състав на предявените
вземания са обявени за безспорни между страните – определение по доклада на
делото в о.с.з. проведено на 28.07.2020 г., като те се потвърждават и от
събраните по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Според показанията на свидетелката Д..С.ищцата й е
леля и били заедно на протест, в момента, в който настъпило произшествието с Ц.А..
Свидетелката сочи, че тя вървяла напред и смятала, че леля й е след нея, когато
други хора от протеста започнали да викат, че са ударили жена и тя видяла леля
си на земята – не можела да стана и викала, че я боли крака. Дошла линейка и я
закарали в Пирогов, където й била направена операция, сложили и импланти и
гипс. Свидетелката сочи, че при едноседмичния престой в болницата, а и след
това при домашното лечение леля й не можела да става, била на памперси,
почиства ли я с мокри кърпички, като й осигурили и инвалиден тоалетен стол.
Първоначално прохождала с проходилка, като минали 6-7 месеца докато започна да
ходи с бастун, който ползвала й към момента на депозиране на показанията.
Свидетелката сочи, че в грижата за А. се включвала сестра й, която живеела в
съседната къща. Според показанията на свидетелката Стоименова към момента на
произшествието леля й ходела да чисти сутрин офиси, но след произшествието не
се върнала на работа, като към момента на депозиране на показанията не се
чувствала добре с психиката имала страхова невроза, не искала да се вижда с
други хора, освен с роднините си.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза
в следствие на произшествието ищцата е получила средни телесни увреждания
счупване в горната част /в областта на коляното/ на големия пищял на лява
подбедрица и контузия с охлузване в областта на дясната ръка и дясно коляно.
Проведено е оперативно лечение, издразяващо се в открито наместване и фиксиране
на фрагментите с плака и винтове. След зарастване на счупването са провеждани
курсове на физиотерапия и рехабилитация. Вещото лице сочи, че обичайният период
за възстановяване при такъв вид травма е 6-8 месеца, но в случая при ищцата
същият е удължен, поради наличието на множество придружаващи заболявания. При
извършен личен преглед вещото лице установило наличието на оперативен белег от
външната страна на лява колянна става с дължина 11 см и функционален дефицит в
обема на движението на лявата колянна става при свиване от 90 градуса при норма
130 градуса, като това ограничение е с траен характер и пречи на ищцата да
кляка, създава й затруднения при качване по стълби, както и всички други
функции, свързани със свиване на коляното повече от 90 градуса. Според
отговорите на вещото лице в о.с.з. това ограничение в движението се очаква да е
пожизнено и състоянието на ищцата не би могло да се подобри с провеждане на още
курсове рехабилитация. Вещото лице сочи, че напрените от ищцата разходи от
ищцата са свързани с лечението на тези увреждания.
Според заключението на приетата
съдебно-психиатрична експертиза вещото лице сочи, че в представената медицинска
документация, която е предимно от 2020 г. е регистрирано смесено
тревожно-депресивно разстройство без да е уточнена давността му. Вещото лице
сочи, че е възможно то да е започнало месеци след произшествието и преживяният
емоционален стрес да е отключващи или съобуславящ фактор за развитието му. Към
момента на прегледа това психиатрично разстройство е в ремисия при продължаващо
медикаментозно лечение. Вещото лице сочи, че са налице персистиращи последици в
психологичен план – ситуийно фобийни изживявания /страхове в ситуации напомнящи
изживяното/, епизодични разстройства на съня със спомени от катастрофата,
преживявания със собствена непълноценност, които причиняват субективен
дискомфорт, но не нарушават ежедневното й функциониране. Според експертизата
през 2020 г. при ищцата е диагностицирано и леко когнитивно разстройство, чието
развитие не може да бъде свързано с процесния инцидент, а с органично-мозъчните
увреждания, намерени при ТК изследване /ограничена мозъчна атрофия/ на фона на
дългогодишна артериална хипертония с чести хипертонични кризи и други хронични
системни заболявания.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от Й.И.С.болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 50 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на
пострадалата към датата на произшествието, че оздравителният период е продължил
над максималния обичаен възстановителен такъв от 8 месеца, че първите два
месеца ищцата е спазвала постелен режим и зависела от грижите на своите близки,
че й е извършено оперативно лечение и първия месец болките са били интензивни.
От значение при определяне размера на обезщетението е и обстоятелството, че при
ищцата не е налице прогноза за пълно оздравяване, като ще остане ограничение
функционалността на левия долен крайник, както и ще са налице болки при
натоварване и промяна на времето. От значение при определяне на обезщетението е
и обстоятелството, че при ищцата се установява, да е преживяла по-интензивен от
обичайния стрес от произшествието свърза с депресивно разстройство, кошмари и
уплах. При определяне на обезщетението съдът взема предвид и икономическата
конюктура в страната към датата на деликта, както и предвидените в закона
лимити на отговорността на застрахователя.
Предвид изложеното предявеният иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 50 000,00 лева и отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 60 000,00 лева. Следва да бъде уважен
изцяло предявеният иск за имуществени вреди в размер на 2485,00 лева – разходи
за лечение
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ
в застрахователната сума, дължима от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ се включва и лихва за забава от датата на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от третото лице
пред застрахователя, а не и от момента на увреждането, като в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 128/04.02.2020 г. по описа на
ВКС, т.д. № 2466/2018 г.
В настоящия случай се установява,
че ищецът е предявил застрахователната си претенция пред ответника на 16.01.2019
г., поради което на ищеца следва да бъде присъдена и лихва за забава от дата 16.01.2019
г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. М. И.Д. на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 2019,72 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 2099,40 лева и
разноски за депозити за вещи лица в размер на 335,98 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 48,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.”
АД, ЕИК:********,
да заплати на Ц.Г.А.,
ЕГН: **********, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 50 000,00
лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от
реализирано на 11.11.2018 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие
противоправното поведение на А.И., като водач на лек автомобил „Фолксваген“, с
рег. № ********, неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило счупване
на горния край на тибията, свързано с оперативно лечение с поставяне на
заключваща плака и винтове и преживян стрес, уплах и негативно емоционално
въздействие, както и сумата от 2485,00 лева – разходи за лечение, ведно
с лихва за забава, считано от 16.01.2019 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен
размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА
З. „Л.И.” АД, ЕИК:******** да
заплати на адв. М.Д. на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на
2019,72 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК:********
да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК
сумата в размер на 2099,40 лева – държавна такса и разноски за депозити за
вещи лица в размер на 335,98 лева.
ОСЪЖДА Ц.Г.А., ЕГН: ********** да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК:******** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 48,00
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: