№ 529
гр. П. , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220100233 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от В. АНГ. Д., ЕГН **********,
живущ в с. К., ул. "С.“ № 15, против Н. АНГ. Л. от гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 14 , ЕГН
**********.
Ищецът твърди, че страните са сключили писмен договор за заем на 16.02.2020 г., по
силата на който предоставил на ответницата сумата в размер на 1450 лева на посочената
дата. Твърди, че все още ответницата не е върната никаква сума.
Въз основа на твърденията се иска от съда да осъди ответницата, да му върне
предадената в заем сума. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваване ищецът не се явява и
не изпраща процесуален представител.
В срока по реда на чл.131 ГПК, ответницата, чрез процесуалния си представител
адвокат Д.К. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер.
Обстоятелства, на които ответникът основават възраженията си:
Твърди, че изложеното в ИМ не отговаряло на истината, тъй като не е изписвала
текста в приложения към нея договор за заем, респективно не се е подписвала. От друга
страна сочи, че в договора е оставено място за изписване собственоръчно на трите имена,
което не е сторено и от това следвало, че е налице имитиране, копиране и др. вид
използване на собственоръчния й подпис под процесния договор. Твърди, че подписа
положен в исковата молба не бил идентичен с този положен в договора за заем. Посочва, че
не е виждала от години ищеца, като не го познавала лично и не поддържала каквито й да е
1
било отношения с него, поради това нямало как да и е дал пари в заем. Сочи, че не е
получила екземпляр от договора за заем. Излага твърдения, че се касаело за полагане на
подписа в процесния договор от друго лице, както и друго лице било попълнило
съдържанието му. Посочва, че срещу нея били образувани множество дела.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален
представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем е реален и неформален - счита се за сключен, когато въз основа на
постигнато съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума или други заместими вещи. Когато такова реално предаване на сумата липсва,
фактическият състав на сделката не е осъществен.
Предявеният иск е допустим. Релевираното от ответницата бланкетно възражение за
недопустимост на иска е неоснователно. В исковата молба ищецът твърди, че има
облигационно вземане срещу ответницата, настъпил е падежа на плащане и заетата сума не
му е върната. Следователно ищецът, като титуляр на субективно материално право
(съгласно твърденията наведени в исковата молба), има право да поиска от задълженото
лице връщането на заетата сума и да упражни това свое право по съдебен ред. Дали
действително ответницата дължи връщане на заетата сума е въпрос, който има отношение
към основателността на иска, но не и относно неговата допустимост.
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, при условията
на пълно и главно доказване по чл.154 ГПК, че валидно е възникнало твърдяното
облигационно правоотношение по писмен договор за паричен заем от 16.02.2020 г., сключен
с ответницата, че е предал на ответницата заетата сума, настъпване на изискуемостта на
задължението, както и какъв е неговият размер.
При установяване на горното, в тежест на ответницата е да докаже положителния
факт на изпълнението - че е заплатила претендираната от ищеца сума.
По делото е представен и приет като доказателство оригинал на договор за паричен
заем от 16.02.2020 г., сключен в писмена форма между В. АНГ. Д., в качеството на
заемодател и Н. АНГ. Л., като заемател, по силата на който страните са постигнали съгласие
ищецът да даде в заем на ответницата сумата от 1450 лева, в брой, при подписване на
договора, за срок до 31.12.2020 г. В чл.3 от договора страните са се договорили, че същият
служи като разписка за дадената и приета сума.
С оглед направеното от ответницата с отговора на исковата молба оспорване
автентичността на процесния писмен договор за заем и изричното изявление на ищеца, че
желае да се ползва от него, по искане на ответницата, на основание чл.193 ГПК, е открито
2
производство за проверка истинността на представения по делото договор за паричен заем
от 16.02.2020 г.. Доколкото оспореният документ представлява частен такъв и носи подписа
на оспорващия, то тежестта за доказване неистинността му пада върху страната, която го
оспорва (арг. от чл.193, ал.3 ГПК), т.е. ответницата по делото.
Видно от заключението на извършената в хода на производството и приета по делото
без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира като
обективно, обосновано и компетентно изготвено от вещото лице, подписът, положен за
заемодател в оспорения договор за паричен заем е изпълнен от В. АНГ. Д., но подписът,
положен за заемател не е изпълнен от ответницата Н. АНГ. Л..
Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано възражението на ответницата за
неавтентичност на процесния договор за заем в частта, в която е положен подпис от нейно
име като заемател. Доколкото от заключението на приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза се установява по категоричен начин, че оспореният договор за паричен заем от
16.02.2020 г., представляващ частен диспозитивен документ, не е подписан от ответницата,
сочена като заемател, съдът счита, че е оборена формалната доказателствена сила на
коментирания договор. На основание чл.194, ал.3, във вр. с ал.2 ГПК съдът признава
оспорения договор за заем от 16.02.2020 г. за неистински. Липсата на автентичен подпис на
едната страна в заемното правоотношение означава липса на възникнала между страните
договорна връзка. При това положение остава недоказано твърдението на ищеца, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем
от 16.02.2020 г., сключен в писмена форма, по който ищецът е изпълнил задължението си за
предаване на заемната сума от 1450 лева на ответницата. Доколкото ищецът не успя да
докаже, че е предал исковата сума на ответницата на основание процесния договор за заем, а
ответницата е поела валидно задължение да върне сумата, то ответницата не дължи
връщането на исковата сума на соченото правно основание.
По изложените съображения предявеният иск с правна квалификация чл.240, ал.1
ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.194, ал.3, изр. 2-ро ГПК след влизане в сила на решението, препис
от същото заедно с признатия за неистински документ - оригинал на договор за паричен
заем от 16.02.2020 г. следва да се изпрати по компетентност на Специализирана
прокуратура по преписка №414/2021 г. по описа на СП /по делото е постъпила молба, с
която молят съда да бъде предоставен оригинала на договор за паричен заем от 16.02.2020
г., сключен между В. АНГ. Д. и Н. АНГ. Л., приложен по настоящото дело, за прилагане по
преписка № 414/2021 по описа на СП.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ответницата. Същата
своевременно е направила искане за присъждане на разноски в общ размер на 700 лева, от
които: 200 лева - за депозит за вещо лице и 500 лева - за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. За реалното извършване на претендираните разноски ответницата е
представила по делото писмени доказателства. Във връзка с депозита за вещото лице, съдът
намира, че следва да бъде присъден до размера от 98,65 лева, който е изплатен. За
останалата сума в размер на 111,35 лева ответницата следва да депозира молба, за нейното
възстановяване.
При това положение, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответницата сумата в общ размер на 580 лева - разноски пред първата
3
инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. АНГ. Д., ЕГН **********, живущ в с. К., ул. "С.“ №
15, против Н. АНГ. Л. от гр. П., ул. „Г. С. Р.“ № 14 , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
С., ул. „Н. О.” № 22, вх. „В”, ет. 2, ап. 22 - адв. Д.К., иск с правно основание чл.240, ал.1
ЗЗД за осъждане на ответницата Н. АНГ. Л. да заплати на ищеца В. АНГ. Д. сумата в размер
на 1450 лева, представляваща заемна сума по договор за паричен заем, сключен в писмена
форма между страните на 16.02.2020 г..
ОСЪЖДА В. АНГ. Д., ЕГН **********, живущ в с. К., ул. "С.“ № 15, да заплати, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, на Н. АНГ. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „А. С.” №
18, вх. „Б”, ап. 2, ет. 2, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Н. О.” № 22, вх. „В”, ет. 2, ап. 22 - адв.
Д.К., сумата в общ размер на 598,65лева /петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и
пет стотинки/ - разноски в първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл.7, ал.2 ГПК.
След влизане в сила на решението, препис от него, заедно с признатия за неистински
документ - оригинал на договор за паричен заем от 16.02.2020 г. /на л.4 от делото/ да се
изпрати по компетентност на Специализирана прокуратура по преписка №414/2021г. по
описа на СП, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4