РЕШЕНИЕ
№ 1086
гр. Пловдив , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330202293 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-001531 от
02.03.2021г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”,
с което на И. А. Ц., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1,
т.5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на
наказателното постановление по съображения, изложени в нея. Редовно
призован, в съдебно заседание не се явява лично, а се представлява от адв.
Е.Х., който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна - Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пловдив – не
изпраща представител в съдебно заседание, като за същото е редовно
призована. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При
1
евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера
на адвокатския хонорар до предвидения минимум.
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.02.2021г. около 20:50 часа в гр. Пловдив И. А. Ц. управлявал лек
автомобил „Тойота Айго” с рег. № **********, чужда собственост, като се
движел по „бул. Дунав“ когато на кръстовището с ул. „Победа“ извършил
маневра обратен завой в посока бул. „Васил Априлов“. Тази маневра обаче
водачът извършил при червен сигнал на светофарната уредба, като отнел
предимството на движещия се направо по „бул. Дунав“ към бул. „Васил
Априлов“ л.а. Форд ******** и го ударил в задна лява част /странична/, като
същият се отклонил и се ударил в електрически стълб, вследствие на което
било реализирано ПТП с имуществени и неимуществени вреди. Мястото било
посетено от полицейски служители, между които и актосъставителят Х. А. П.,
който след като констатирал нарушението съставил протокол за ПТП, а на
04.02.2021г. издал Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с № 915639 против И. А. Ц. за нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Актът бил подписан с възражения от жалбоподателя, като такива били
депозирани и в срока по чл.44 от ЗАНН, но административнонаказващия
орган /АНО/ ги приел за неоснователни и въз основа на съставения акт издал
обжалваното наказателно постановление.
Разпитаният като свидетел актосъставител – мл.автоконтрольор И. А.
Ц. заявява, че поддържа констатациите в акта. Няма конкретен спомен за
произшествието, но си спомня че водачите са били там и между тях е имало
спор, а невинният е бил вписан като втори свидетел в АУАН. Показанията на
актосъставителя са ясни и се кредитират от съда. Като същите кореспондират
и с приетите по делото писмени доказателства, а именно АУАН и НП с
разписки за връчването им, протокол за ПТП, план-схема за възникнало ПТП
2
с пострадали лица, справка за нарушител/водач, както и копия от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на МВР и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и
категорични доказателства за извършено от жалбоподателя административно
нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено, че
„участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка”. Установява се от събраните по делото доказателства,
а и не се обори от жалбоподателя фактът, че на 03.02.2021г. около 20:50 часа
в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Дунав” и ул. „Победа” той
действително е извършил маневра обратен завой в посока бул. „Васил
Априлов“ на червен сигнал на светофарната уредба, с което е отнел
предимството на движещия се направо по „бул. Дунав“ към бул. „Васил
Априлов“ л.а. Форд ******** и го е ударил в задна лява част, като същият се
отклонил и се ударил в електрически стълб, с което е нарушил правилата за
движение по пътищата. Съгласно законовата разпоредба на чл.189, ал.2 от
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, като следва да се посочи, че от страна на
санкционираното лице не се ангажираха никакви доказателства, които да
опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на цитираните
гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението
му за наличието на това процесно административно нарушение.
Същевременно, не се установи по делото водачът на л.а. Форд ****** да е
следвала линия на поведение, която да е била в разрез с установените правила
за движение по пътната мрежа, отворена за обществено ползване и която да е
допринесла за настъпването на ПТП. Тоест, единствено несъобразеното с
подадения светлинен сигнал на светофарната уредба поведение на
жалбоподателя, е довело до настъпването на ПТП, като Съдът счита за нужно
да посочи и че механизмът на настъпилото произшествие е прецизно
онагледен в схемата на ПТП, обективиран и в Протоколи за ПТП № 55 от
дата 04.02.2021 г., от които е ясно, че самия удар и щети по двете превозни
средства е невъзможно да бъдат реализирани по начина, по които
жалбоподателят твърди, че се е случило самото ПТП, а именно, че водачът на
3
л.а. Форд ********* е преминала на червен сигнал на светофара.
Относно възраженията на жалбоподателя съдът счита, че както в НП,
така и в АУАН са описани всички обстоятелства, при които е констатирано
нарушението – налични са времето и мястото на извършване му, описано е в
какво се състои то, посочена е коректно нарушената материални разпоредба –
чл.6, т.1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че както в АУАН, така и в НП са
посочени подробно фактите, въз основа на които се приема, че е извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, като при соченето на нарушената разпоредба
не са изброени бланкетно всички възможни визирани предложения от
нарушената разпоредба, а се конкретизира именно какво е нарушено –
несъобразяване със светлинните сигнали. В този смисъл, независимо, че не е
посочено конкретното предложение на нарушената разпоредба съгласно
изброяването в закона, то съдът счита, че не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, доколкото е конкретизирано нарушението, а от друга страна
даденото описание отговаря на изискванията на ЗАНН за описание на фактите
и нарушените разпоредби. Вследствие на съдържанието на санкционната
норма и описанието на обстоятелствената част на НП нарушителя много
точно и ясно е разбрал за какво е наказан, като по този начин са гарантирани
правата му на защита.
По отношение на наведеното от страна на жалбоподателя възражение
за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН бил
посочен като свидетел – Д. Я А., явяващ се другият участник в ПТП и
заинтересован по делото, Съдът го намира за неоснователно. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че ЗАНН не въвежда забрана при съставянето на
АУАН да не бъде вписан като свидетел – участник в инцидента, от когото не
следва да се търси администртаивнонаказателна отговорност.
Що се се отнася до другото възражение, че актът бил подписан само от
един свидетел, тъй като другият бил заинтересуван то следва да се посочи, че
съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от
един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност, като в случая освен участникът в произшествието има вписан и
друг свидетел, който също е подписал акта. Критерият за същественост или
не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от
4
категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от
страните в процеса. По принцип липсата на втори свидетел в акта не води до
тази хипотеза, а в случая, както се установи, свидетелите са били дори двама.
Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление
досежно свидетелите на нарушението, тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН, при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в
присъствието на други двама свидетели. Т.е. тези свидетели са свидетели за
съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото
нарушение. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 ЗАНН законодателят е предвидил
възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В
този смисъл, ролята на свидетелите или свидетеля е декларативна, тяхното
присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта. Безспорно е, че
административнонаказателно производство може да започне и при липса на
свидетели на нарушението, като установяването на правнорелевантните
факти в производството по оспорване на НП пред съда би следвало да стане с
всички останали допустими по закон доказателствени средства, а
неблагоприятните последици от недоказване на горепосочените факти би
останало в ущърб на наказващия орган и би довело до отмяна на НП като
необосновано, но не и като незаконосъобразно. А обстоятелството, че другият
свидетел е и служител на въззиваемата страна не води автоматично до извод
за евентуалната му недобросъвестност.
Съдът счита, че процесният случай не разкрива и белези, водещи до
определянето му като маловажен Следва да се посочи, че обществените
отношения, които се охраняват с нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП са от
изключително значение. Безопасното придвижване и съобразяването на
водачите с подадените сигнали за регулиране потока на предвижващи се
МПС, са от първостепенна важност при осигуряване превенция и редуциране
броя на пострадалите при ПТП.
С оглед извършеното нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
на осн. чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. Глобата е във фиксиран
размер, поради което и не подлежи на корекция от съда.
5
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство, които да опорочават атакуваното
наказателно постановление и да налагат неговата отмяна.
По разноските
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА - Наказателно постановление № 21-1030-001531 от
02.03.2021г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция”,
с което на И. А. Ц., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1,
т.5 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за неговото изготвяне пред Административен съд-
Пловдив ,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6