Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди двадесест и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 154 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Териториална дирекция
Митница Варна в Агенция „Митници“, подадена чрез началник отдел „ПН“ против
Решение №260787/17.12.21г. по НАХД № 4446/2020г. на ВРС, І състав, с което е
отменено наказателно постановление № 49/2020 на директора на ТД Северна морска
в Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био“ЕАД на основание чл.234, ал.2,
т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН вр. чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 ДОПК вр.
чл.79, ал.1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер на 2042.91лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно
прилагане на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди, че решението на ВРС е немотивирано. Твърди, че съдът е пренебрегнал
обстоятелството, че безспорно е установено, че внасяната стока представлява
пластична до твърда маслена маса, при стайна температура /25 градуса Целзий/, с
хомогенна и гладка кремообразна текстура, термично стабилна, без разслоявания,
поради което и на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на
Комбинираната номенклатура на ЕС и Хармонизираната система за описание и
кодиране на стоките /ОБХС/ на позиция
1517 следва да се класира в код по ТАРИК 1517 90 99 90 мито по отношение на
трети страни 16%. Твърди, че ВРС е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила, като е отхвърлил искането за назначаване на повторна,
допълнителна или тройна съдебно – химическа експертиза. В решението ВРС изобщо
не е обсъдил оспорването на заключението на в.л. З., не е взел предвид, че няма
данни вещото лице да е извършило химичен анализ на процесната стока, като
неясно е останало обстоятелството от къде вещото лице се е снабдило с проба,
тъй като представеният от адв.Ж. протокол не съдържа необходимите реквизити, а
в представеният след приемане на заключението протокол за изследване на стоката
е посочено, че пробата е предоставена от Агенция Митници. Твърди и че видно от
разпита на вещото лице З.в с.з. се потвърждава, че методът на изследване AOCS Cc 16-60 е приложим за пластични и твърди мазнини
като маргарин, шортънинги, краве масло и други. Не е взето предвид и че извършването
на изследването на проба от стоката е следвало да се извърши именно по този
метод, посочен от производителя на стоката в сертификата за анализ, придружаващ
стоката. Вещото лице счита, че експертизата на ЦМЛ е незаконосъобразна, тъй
като лабораторията не била акредитирана да извършва такива анализи, но
лабораторията в Пловдив, в която в.л. З.твърди, че е извършил изследване не е
акредитирана относно методология газова хроматография БДС 5508, йодно число- по
БДС -3691 и точка на топене- по БЗС -6321, които той твърди, че е използвал при
изследването. Счита, че ВРС не е следвало да кредитира СХЕ след като тя е с
дата 30.06.21г., а изследването на пробата- 02.08.21г. Твърди, че вещото лице
изобщо не се е запознал с цялата административнонаказателна преписка, както и с
вътрешно-лабораторния метод РАП_66, основан на официален метод на американските химици в областта на масла
и мазнини, но излага, че е неприложим без да посочи доводи. Твърди и че неоснователно
и необосновано ВРС не е взел предвид резултатите от изследването, извършено в
ЦМЛ. Касаторът твърди и че не са обсъдени всички относими към спора писмени
доказателства. Моли решението на въззивният съд да бъде отменено и да бъде
потвърдено издаденото наказателно постановление, а в условията на евентуалност
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, както и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение за
прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. В с.з.,
чрез процесуалния си представител ю.к. Х., моли, в случай, че не са налице
основания за отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав, да бъде отправено
преюдициално запитване до Съда на ЕС, във връзка с тълкуване на разпоредбите по
прилагане на тарифното класиране, с поставени в писмена молба въпроси.
Ответната страна – „Милки Груп Био“ ЕАД, чрез процесуалния си представител
адв.Ж., оспорва касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Твърди, че изследване на
стоката е извършено от в.л., като е установено, че в света не съществува
методология за изследване на палмов шортънинг, както и утвърден метод. Твърди и
че касаторът не е оспорил в с.з. заключението на в.л. в частта, в която казва,
че този метод е неприложим за доказване на текстуриране на една мазнина. Моли
за присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е
неоснователна и решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против наказателно постановление № 49/09.10.2020г. на
директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството на
основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН вр. чл.175, ал.1 и
ал.3, чл.178, ал.1 ДОПК вр. чл.79, ал.1 ЗАНН е наложена имуществена санкция в
размер на 2042.91лв.
За да
се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че на 04.03.2020г.
въззивното дружество подало на МП Пристанище Варна митническа декларация с MRN
20BG002005026657R6 за режим „допускане за свободно обращение на стоки, които са
предмет на освободена от ДДС доставка до друга държава членка“. Декларацията с
получател „Милки Груп Био“ ЕАД касаела стока, описана в единна данна /Е.Д./ 6/8
на митническата декларация като „палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39 - 1133 колета
х 20 кг нето тегло в товарен автомобил ТХ5798ХК/ТХ0522ЕЕ“, деклариран код по
ТАРИК **********, произход Малайзия, мито по отношение на трети страни - 9,00%.
В Е.Д. 2/1 „Предходни документи“ била вписана митническа декларация за режим
„митническо складиране“ с MRN 19BG002002021741R5 от 19.12.2019г. На
25.03.2020г. от стоката, декларирана първоначално за режим „митническо
складиране“ с митническа декларация с MRN 19BG002002021741R5 от 19.12.2019г. са
взети проби за проверка на тарифното класиране, за което бил съставен Протокол
за вземане на проба №19/ 25.03.2020г. Пробите са изпратени за изследване до
Централна митническа лаборатория и на 24.06.2020г. била изготвена Митническа
лабораторна експертиза №02_30.03.2020, в която се приемало, че продукт с
търговско наименование „IFFCO HQPO 36/39“ представлява висококачествено,
текстурирано, палмово масло-шортънинг със средна твърдост, отлична окислителна
стабилност и подобрен срок на годност на готовия продукт. Било дадено
заключение, че продуктът представлява палмов шортънинг- препарат, съставен само
от палмово масло или негови фракции, химически непроменен и получен чрез
текстуриране. За резултатът от анализа бил уведомен директора на дирекция
„Митническа дейност и методология“, който изпратил до директора на ТД Северна
морска Становище за тарифно класиране peг. №32-181549/25.06.2020г., съгласно
което изпитаната проба от стока с търговско наименование „IFFCO HQPO 36/39“
представлява палмово масло, рафинирано, химически немодифицирано, но преминало
през допълнителна крайна обработка за модифициране на кристалната структура,
т.нар. текстуриране - палмов шортънинг, за влагане в хранителни продукти,
например теста и въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН
на ЕС и предвид ОБХС за позиция 1517 се класира в код 1517 90 99 на КН, който е
различен от декларирания, както и че приложимият ТАРИК код е 1517 90 99 90, с
мито по отношение на трети страни 16,00 %. Направен е извод, че декларираният в
подадената от дружеството митническа декларация от 04.03.2020г. код от позиция
1511 на КН не е коректен, тъй като тази позиция обхваща единствено палмовото
масло и неговите фракции, сурови, дори рафинирани и химически непроменени, но
стоката представлява палмово масло, което освен рафиниране е претърпяло
допълнителна необратима обработка за модификация на кристалната структура, а
именно текстуриране, който процес е специфично и единствено упоменат в ОБХС за
позиция 1517, като допустим именно за стоките от позиция 1517 на КН. С оглед
становището за тарифно класиране св.Георгиева - старши инспектор в ТД на АМ, МП
Пристанище Варна счела, че заключенията в него следва да се приложат и за
митническа декларация MRN: 20BG002005026657R6 от 04.03.2020г., тъй като е
такава за поставяне под следващ режим на стока, идентична със стоката предмет
на деклариране с първоначалния митнически режим „митническо складиране“,
учреден с митническа декларация MRN 19BG002002021741R5 от 19.12.2019г. и след
като констатирала, че по митническа декларация MRN 20BG002005026657R6 от
04.03.2020г. за стоката е заплатено мито - 2626,60 лв., съставила на дружеството
Акт за установяване на административно нарушение №40/18.07.2020г. за нарушение
по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците. Образуваната със съставянето на
акта административнонаказателна преписка била прекратена с Резолюция за
прекратяване на административнонаказателно производство от 18.08.2020г. на
Директора на Териториална дирекция „Северна морска“ поради неправилно
определяне на датата на извършване на нарушението. Бил съставен АУАН №52/27.08.2020г.
за това, че дружеството е извършило митническа измама, като е декларирало
стока, описана като палмова мазнина с код по ТАРИК ********** с мито по
отношение на трети страни 9,00%, вместо с код по ТАРИК **********, с мито по
отношение трети страни 16,00%, с което е нанесена щета в общ размер на 2042,91
лв. мито. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството, на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН; впоследствие бил предявен на надлежен
представител и подписан с общи възражения, като писмени в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН не били депозирани. Въз основа на съставения АУАН било издадено и
обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна, съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, издадени са в срок и от компетентни органи, описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, за да разбере санкционираното лице какво
нарушение му е вменено, АНО правилно е издирил приложимият закон за твърдяното
от него нарушение, както и относимата санкционна разпоредба, като е определил
наказание в минималния размер, предвиден в чл.234, ал.2 от ЗМ. ВРС е приел, че
спорът между страните е относно дали процесният продукт представлява палмова
мазнина или палмов шортънинг, от решаването на който зависи правилно ли е
извършено тарифното класиране на продукта и съответно- избегнало ли е
въззивното дружество частично заплащане на публични държавни вземания в сочения
в НП размер. ВРС е взел предвид, че наказващият орган се е позовал на
Митническа лабораторна експертиза №02_30.03.2020г./24.06.2020г., в която се
приема, че продукта представлява палмов шортънинг- препарат, съставен само от
палмово масло или негови фракции, химически непроменен и получен чрез
текстуриране /представляващо крайна обработка за модификация на кристалната
структура/, който извод е направен след изпитване за определяне на
консистенцията на продукта чрез измерване с пенетрометър, съгласно стандартен
метод AOCS Сс16-60 /American Oil Chemists Society/, при което е установено, че
консистенцията на изследваната проба има стойност, характерна за пластични
мазнини, шортънинги и маргарини, а по искане на въззивното дружество е
назначена съдебно-химическа експертиза, по която вещото лице професор доктор З.заявява
категорично, че няма никакви основания и доказателства, въз основа на които
процесният продукт да се класифицира като допълнително модифицирано палмово
масло, обозначено като шортънинг, че не съществува методика за определяне вида
на продукта по неговата твърдост, че използваната от ЦМЛ методика не е
акредитирана и валидирана по надлежния за това ред. ВРС е счел, че при наличието
на две противоречащи си заключения съдът следва да прецени кое от тях да
кредитира. Счел е че, за решаването на този въпрос не е необходимо
назначаването на повторна експертиза, когато въз основа данните по делото съдът
може да формира извод кое от заключенията да счете за правилно, като в
практиката си ВКС подчертава, че допускането на нова експертиза е процесуална
възможност, предвидена в НПК, но не във всички случаи, а само когато съдът
счете, че заключението ще има значение за правилното решаване на делото. ВРС е
приел, че в случая съдът няма съмнения, че за достоверно следва да бъде счетено
заключението на съдебно-химическата експертиза, назначена в хода на съдебното
производство, тъй като за разлика от Централна митническа лаборатория, вещото
лице е напълно независим експерт и е незаинтересуван и непредубеден към
резултата от изследването, същият аргументирано обосновава заключението си,
което е изградено въз основа на стандартизиран метод, като обяснява причините,
поради които заключението на ЦМЛ не може да се счете за достоверно. ВРС е взел
предвид, че вещото лице сочи и че е направил експерименти с процесния продукт,
които опровергават изводите на ЦМЛ относно неговата хомогенност, заключението е
изготвено от дългогодишен преподавател в катедра „Химична технология“,
Химически факултет, ПУ „П.Х.“-Пловдив, специализирана именно по анализ на
мазнини, необходимите за заключението изследвания са извършени в лабораторията
на катедрата, явяваща се една от двете съществуващи специализирани лаборатории
по химия на липидите, работеща по европейски стандарти и БДС в страната за
анализ на липиди /видно от отговор на ръководителя на катедрата/, поради което заключението,
изготвено от орган без съответна специализация, основано на неутвърдена по
надлежния ред методология, каквото е заключението на ЦМЛ, не би могло да бъде
противопоставено на заключението, изготвено в академична обстановка от учен,
притежаващ нужната специализация и дългогодишен опит, въз основа утвърден
стандартизиран метод, в специализирана лаборатория. ВРС е посочил и че изводът
за достоверност на експертното заключение на съдебно-химическата експертиза се
потвърждава и от приложените писмени доказателства-в издадения здравен
сертификат и фактура продуктът е вписан като рафинирано палмово масло, а не
като шортънинг, а в приложение е удостоверено, че качеството на стоките отговаря
на спецификацията на договорното качество за износ. ВРС е приел за несъмнена
правилността и достоверността на изготвеното от в.л. заключение, тъй като
компетентността му не е оспорена, а е използвал както съответните научни
методи, така и относимите материали по делото и този извод не се опровергава от
обстоятелството, че същият е изследвал проба, предоставена от санкционираното
лице, а не такава, съхранявана от въззиваемата страна, като е категоричен, че
предоставените му за изследване контролни проби са били запечатани и
пломбирани, с ненакърнена опаковка. Като се е позовал на заключението на СХЕ
ВРС е приел, че извършването на процесното нарушение не е доказано.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е основателна.
Решението
на ВРС е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
За да отмени
НП ВРС е приел, че нарушението не е доказано, като се е позовал единствено на заключението на
назначената и приета СХЕ.
Заключението е оспорено от касатора. Преди приемане на заключението касаторът
в настоящото производство е направил искане преди да бъде изслушано вещото лице
да се представят доказателства, че е извършено изследване на стоката, че
лабораторията, в която е извършено разполага с необходимата техника да го
извърши, съответно да бъде посочен методът, който е използвало вещото лице, за да
достигне до тези изводи.
Съгласно чл.152 НПК след като извърши необходимите изследвания, вещото лице
съставя писмено заключение, в което посочва: името си и на какво основание е
извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите,
които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и
технически средства; резултатите, които са получени, и изводите на експерта.
В случая неоснователно ВРС е приел, че заключението на вещото лице е аргументирано
обосновано, изградено въз основа на стандартизиран метод, изготвено в
специализирана лаборатория, тъй като заключението му не отговаря на посочените
изисквания.
Видно
от заключението на вещото лице, прието в с.з. 15.07.21г., същото не отговаря на
изискванията на чл.152 НПК. Изобщо не е посочено каква проба е изследвана, нито
къде е извършено изследването, резултатите от изследването, нито е направен
извод, въз основа на приложените от вещото лице методи, какви са
характеристиките и свойствата на стоката, предмет на изследването.
Впоследствие, след приемане на заключението, по делото е представен протокол
относно изследванията на проба палмово
масло, в който е посочено, че е представена от Агенция Митници, което
обстоятелство изрично е оспорено от ответника. В протокола е посочено, че
мастнокиселинният състав е изследван чрез капилярна газова хроматография,
съгласно БДС 5508, йодното число- по БДС 3691 и точка на топене- по БДС-6321,
като в таблица 1 и таблица 2 са посочени
данни относно мастнокиселинен състав, йодно число и температура на топене на
маслата, съгласно ЦМЛ, Пловдивски университет и литературни данни, но няма
никакъв анализ на същите. Съдът е следвало да задължи вещото лице да изготви заключение по поставените му задачи,
като посочи данни за изследваната стока, място на извършване на изследването,
резултати от проведеното изследване, експеримент, изводи относно обективните
характеристики на стоката и качествата й.
Заключението е оспорено и е направено искане за назначаване на тройна
експертиза. Оспорването е направено съобразно изискването на чл.153 от НПК, поради
което съдът е следвало да допусне исканата експертиза, предвид противоречието
между двете заключения, след като е приел, че заключението на съдебно-химическата
експертиза е пълно, обосновано и компетентно дадено.
Съдът е посочил в оспореното решение и че изводът за достоверност на
експертното заключение на съдебно-химическата експертиза се потвърждава и от
приложените писмени доказателства - в издадения здравен сертификат и фактура
продуктът е вписан като рафинирано палмово масло, а не като шортънинг, а в
приложение е удостоверено, че качеството на стоките отговаря на спецификацията
на договорното качество за износ.
Съгласно
постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, за да се гарантира
правната сигурност и лесния контрол, решаващият критерий за тарифното класиране
на стоките трябва по правило да се търси в техните обективни характеристики и
качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както
и в забележките към разделите или главите /решение от 16 септември 2004 г. по
дело DFDS, С-396/02, Recueil, стр. 1-8439, точка 27, решение от 15 септември
2005 г. по дело Intermodal Transports, С-495/03, Recueil, стр. 1-8151, точка 47
и решение от 8 декември 2005 г. по дело Рossehl Erzkontor, С-445/04, Recueil,
стр. 1-10721, точка 19/.
Следователно
съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните
обективни характеристики и свойства. В случая ВРС не е извършил такава
преценка. Не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства.
Не е
посочил изобщо каква е стоката, предмет на подадената декларация, нейните
характеристики, съответно отговарят или не на декларираният от дружеството код
по ТАРИК е **********, или на характеристиките на приетия от АНО код по ТАРИК **********.
С
оглед задълженията си за разкриването на обективната истина и обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, Варненски
районен съд е следвало да изпълни задължението си, регламентирано от
законодателя, и да събере всички допустими, необходими и относими доказателства
за установяване на правнорелевантните факти по делото, след което да ги обсъди
с цел изясняване в достатъчна степен на обективната истина. Решението на ВРС е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
като е възпрепятствал страните в производството, с оглед разпределената
доказателствена тежест, да формират и защитят своите твърдения, както и настоящата
съдебна инстанция да извърши проверка за съответствието на решението с
материалния закон съгласно чл.218, ал.2 и чл. 220 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
По
делото са останали неизяснени спорните за случая обстоятелства, а именно стоката,
декларирана от дружеството претърпяла ли е обработка за модифициране на
кристалната структура /текстуриране/.
Предвид
горното, решението на ВРС следва да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда при спазване на задължителните указания на
касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона.
При
новото разглеждане на делото, с оглед изясняване на спорните обстоятелства,
въззивната инстанция следва да
назначи тройна съдебно – химическа експертиза, която да установи характеристиките
и свойствата на декларираната стока, съответно отговарят или не на декларирания
от дружеството код, съответно на характеристиките на приетия от АНО код, да
извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията,
дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието, като се произнесе и за
разноските.
Следва
да бъде оставено без уважение искането на касатора за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС, с рег.№ 32-62365/23.02.2022г., предвид това, че в
случая въззивният съд не е изяснил фактите по делото.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав,
на основание чл.222, ал.2 от АПК
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТД Митница Варна за
отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОТМЕНЯ Решение
№260787/17.12.21г. по
НАХД № 4446/2020г. на ВРС, І състав, с което е отменено наказателно
постановление № 49/2020 на директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“,
с което на „Милки Груп Био“ЕАД на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ,
чл.83 ЗАНН вр. чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 ДОПК вр. чл.79, ал.1 ЗАНН е
наложена имуществена санкция в размер на 2042.91лв. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при
спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.