О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ / 07.02.2020
год., гр. Провадия
Провадийският районен
съд, втори състав на седми февруари две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
разгледа гражданско дело
№ 1096 по описа на съда за 2019 година, установи:
Производството е
образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С.А.А. ЕГН **********,***.
Съдът, като взе
предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК назначения на
ответника особен представител е депозирал отговор на исковата молба, намира, че
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
проект доклад по делото:
В исковата молба се излага, че ищецът е
подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
На 08.06.2018 г. е
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу ответника
са прехвърлени.
На ответника е
изпратено писмо с уведомление от „Микро Кредит“ АД чрез ищеца за извършената
цесия, което се е върнало с отбелязване, че е непотърсено.
Иска се връчване на
ответника на извършената цесия заедно с исковата молба.
Твърди се, че е
сключен Договор за заем CrediHome № 1182-00030397 от 29.12.2017 г. между „Микро Кредит“ АД като заемател и ответникът като заемополучател, с
който дружеството е предоставило в заем на ответницата сума в размер на 800
лева. Условията
на Договора за кредит се съдържат в отделните полета или клетки, отпечатани на
лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "договор за
заем", като "Общите условия", при които се отпуска кредитът, са
неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "договор
за заем". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят е удостоверил, че
е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на
заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи
условия, сума в общ размер на 962,88 лева, представляваща чистата стойност на
заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно клаузите, при които е
подписан договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с
договорната лихва, която е в размер на 162,88 лева, на 48 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 20,06 лева, като първата погасителна вноска е
платима на 05.01.2018г..
На основание попълнен
и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни услуги, на 29.12.2017
г. между „Микро Кредит“ АД и С.А.А. е сключен Договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome №
1182-00030397 съгласно който „Микро Кредит“ АД се е задължил да предостави на
Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение N 1 към
договора, което е предоставено на Заемополучателя при сключване на договора.
Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът
дължи заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 230,40 лв.,
като му е предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични
вноски, всяка в размер на 4,80 лв., при първа погасителна вноска, платима на 05.01.2018г..
На основание
сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит“ АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на Заемополучателят финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка
„Защита“ към застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, ЕИК *********. Съгласно
сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се е задължил да върне на
Заемодателя платената от страна на „Микро Кредит“ АД застрахователна премия, в
срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 13,20 лева, платими
считано от 05.01.2018г., или обща сума за застрахователна премия – 633,60 лева.
На длъжника е
начислена лихва за забава, както следва: - по договор за заем: 22,63 лв за
периода 03.03.2018г. до датата на подаване на заявлението; по договор за
допълнителни услуги: 20,52 лв. за периода 03.03.2018г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Срокът на договора е
изтекъл на 30.11.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Заемополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 313 лв., с която са погасени, както следва: 116,57
лв. - главница, 52,43 лв. - договорна лихва, 38,40 лв. - допълнителни услуги, 105,60
лв. - застрахователна премия,
Иска се приемане на установено, че ответникът
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по чгд № 134/2019г. на ПРС и
разноски по исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
от особения представител на ответника.
В него твърди, че предявеният иск по чл.422
от ГПК, е недопустим, и в условията на евентуалност неоснователен.
Оспорва извършената цесия, поради липса на
условия за настъпване на транслативния ефект и поради липса на уведомяване на
ответницата за извършената цесия. Твърди се, че договорът за цесия е рамков и
представлява обещание за цесия и Приложение №1, в което е описано процесното
вземане не можело да се приеме като окончателен договор, липсвала форма на
договора.
Твърди се, че не е представено писмо
потвърждение за извършената цесия. Твърди, че към датата на съставяне на Описа
от 08.06.2018г. процесното вземане не е било изискуемо и ликвидно и не може да
е предмет на цесията. Поради това ищецът не е активно легитимиран да предяви
настоящи иск.
Оспорва се датата на Приложение №1 към рамков
договор за цесия.
Твърди се, че цесията не е породила правно
действие, тъй като не е съобщена на ответницата. Исковата молба не е получена
от нея, поради което не можело да се приеме, че тя е уведомена за цесията.
Оспорва че ответницата е сключила договор
за заем с „Микро Кредит“ АД на 29.12.2017г. с посочените параметри, че е
подписан от лице със съответната за това представителна власт от заемодателя,
че А. е получила визираната в него сума. Считам, че приложените към исковата
молба документи са изготвени за нуждите на настоящото дело и не съдържат подпис
на ответницата. В условията на евентуалност оспорва исковете по основание и
размер.
Твърди, че са налице нищожни клаузи на договора за
предоставяне на паричен заем, с оглед неравноправността им на основание чл.146
във връзка с чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите, заобикалящ
изискванията на чл. 19, ал.4 от ЗПК и сключен в нарушение на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че чл.11 от Общите условия е нищожна, тъй като
е неравноправна. Поради това
приложение № 1/08.06.2018 г. към рамковия договор за цесия от 16.01.2015 г., с
което Микро Кредит АД е цедирало на ищеца тези вземания, се явява нищожно в
тази му част, с която те са му прехвърлени с него, по силата на чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и ал. 4 ЗЗД, поради което с договора за цесия не могат да се прехвърлят
процесиите вземания и те не се дължат на ищеца.
Твърдя, че преди да
бъде сключен договора, на ответницата не е била предоставена своевременна
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договора на основание чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Оспорва, че ответницата е получила стандартен европейски
формуляр с тази информация съгласно приложение 2 от ЗПК
Твърди, че както по
отношение на съгласието с общите условия и декларирането на получаването им от
потребителя, така и за европейският формуляр и неговото получаване от длъжника,
следва да се приложи нормата на чл. 147а, ал 5 от ЗЗП.
Твърди нищожност на
клаузите по сключените от ответницата договори поради невъзможност да се
запознае с тяхното съдържание, тъй като използваният шрифт е изключително
ситен, поради което и непрочитаем, а след като не може да бъде възпроизведен,
то текстът остава непонятен за страната, респективно не е могла страната да се
защити.
Твърди се, че към
датата на цесията „Микро Кредит“ АД не е титуляр на вземане по договор за
застраховка и доколкото никой не може да прехвърли права, които няма, то и
ответницата няма задължение към цесионера - ищеца да заплати сумите по договора
за застраховка. Процесуалният закон не е предвидил възможност на
застрахователния агент да действа като процесуален субституент на
застрахователя в отношенията му със застрахованите лица, но дори да приемем
обратното, процесуалната субституция ограничава субституента само до
възможността да реализира права на друго лице пред съд, без да му дава право да
се разпорежда със спорното материално право. Тоест, искът за реално изпълнение
на договора за застраховка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Клаузата за заплащане
на застраховка пакет "Премиум Живот" е неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по
размер до предоставената в заем сума, същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Правна
квалификация на предявените искове:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с искане да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите описани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение издадена
по ч.гр.д. № 134/2019 г. по описа на ПРС.
Възражение за нищожност
на процесния договор за потребителски кредит поради противоречие със закона и
неравноправни клаузи по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Възражение за
нищожност на чл.11 от Общите условия по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва
на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между цедента и
ответника е сключен процесния договор за кредит и застраховка, с посочените в
исковата молба условия, че цедента е изправна страна по него, цедирането на
вземането, изискуемостта на процесния вземания.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ответника,
че следва да установи наличието на неравноправни клаузи в процесния договор
и противоречието на договора със ЗПК,
както и нищожността на чл.11 от ОУ.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че няма
факти, за които страните не сочат доказателства.
Съдът
на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на
доказателствата.
Следва да бъдат
допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства,
като допустими и относими към предмета на спора, както и чгд № 134/2019 на ПРС.
Водим от горното и на
основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 04.03.2020 год. от 11:40
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените към делото писмени доказателства
и чгд № 134/2019 на ПРС.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.Варна, ул.„Ангел Кънчев”
№12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един
месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат
за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора на исковата молба.
Определението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….