Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди и
осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 8
534 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./
за сумата от 200 000 лв., съединени с приет за съвместно разглеждане
обратен иск.
В исковата молба на Г.Р.М. и М.А.М. се
твърди, че на 28.09.2013 г. по пътя с. Векилски – с. Орляк при пътен инцидент е
починал синът им – Х.М.А., загинал като пътник в лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № *******управляван от С.Ю.Х.. Заявени са твърдения, че ищците изключително
тежко понесли смъртта на единствения си син, били напълно съкрушени. Шокът и
болката от загубата му била непреодолима.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Вектра”, да им заплати сумата от по 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди за всеки един от двамата. Претендира
се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски, съобразно депозиран списък
по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова
молба респ. допълнителен писмен отговор.
По делото като трето лице на страната на ответника са конституирани Ю.Х.А.
и Ф.Р.А. и са приети за съвместно разглеждане обратни искове срещу тях с правно
основание чл. 48 от ЗЗД, заявени за сумата от по 30 000 лв., като частични
и пълни заявени размери от по 100 000 лв.
Ответниците по обратните искове,
трети лица помагачи на ответника по първоначалните искове, не заявяват
становище и не изпращат процесуален представител.
Главните искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. А. и адв. М..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д., която поддържа заявените
обратни искове.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 29.01.2014 г. по пр.пр. 1319/2013 г. по описа на ОП – Добрич,
водено срещу „неизвестен извършител“, затова че на 28.09.2013 г. по пътя с.
Векилски, община Никола Козлево – с. Орляк, община Тервел, при управление на
лек автомобил „Опел Вектра“ с ДКН *******, нарушил правилата за движение и по
непредпазливост предизвикал ПТП, при което причинил смъртта на Халит Мехмет А.
и С.Ю.Х..
Представено е и удостоверение за наследници изх. № 758/01.06.2015 г., на Община
Тервел, от което се установява, че Х.М.А. е починал на 28.09.2013 г. и е
оставил за свои наследници по закон Г.Р.М. /майка/ и М.А.М. /баща/.
По делото е депозирано писмо на МВР, ОД – гр. Добрич, от което се
установява, че С.Ю.Х. и Х.М.А. не притежават права за водач на МПС и нямат
издадени СУМПС.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. В заключението си вещото лице е обосновало
извод, че най-вероятният механизъм на ПТП е следният – лек автомобил „Опел
Вектра“ с ДКН *******, управляван от С. Х. се движи по път ІІІ207 между с.
Векилски и с. Орляк със скорост около 98 км/ч като на предна дясна седалка е
пътувал Х.А.. Посочено е, че участъкът е хоризонтален, прав, пътната настилка е
суха. Вещото лице е посочило, че най-вероятно поради въздействие от водача
върху органите на управление, автомобилът е загубил устойчивост, отклонил се е
вдясно и е напуснал пътното платно като е продължил движението си по пътния
банкет и след около 19 метра предно дясно колело е заорало в банкета, задната
част на автомобила се е повдигнала нагоре и е започнало преобръщане и
завъртайки се около вертикалната си ос автомобилът със странична лява част и
тавана на купето се е ударил в крайпътно дърво. Вещото лице е обосновало извод,
че няма технически причини за настъпване на произшествието, а причините са от
субективните действия на водача с органите за управление. Посочено е, че
водачът е имал техническата възможност да управлява в лентата за движени към с.
Орляк без резки въздействия върху органите на управление и със скорост, при
която автомобилът не би загубил устойчивостта си.
По делото е допусната и изслушана и съдебно медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р П.С.П.. В заключението си вещото лице е посочило,
че при ПТП-то Х.М.А. е получил черепно-мозъчна травма, тежка степен, гръдна
травма и коремна травма, причинили смъртта му. Обоснован е извод, че
най-вероятно Х.А. е пътувал без поставен предпазен колан като при високата
скорост и настъпилите сериозни деформации на купето на автомобила двустранно и хлътналия навътре
покрив колана няма защитна функция.
В съдебно заседание на 16.04.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля М.А.Х..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./
установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обстоятелството,
че ищците са собственици на автомобила, с който е причинено процесното по
делото ПТП не ги лишава от правото да претендират обезвреда на причинените им
вреди, тъй като са трето лице по смисъла на чл. 257 ал. 3 от КЗ /отм./,
съобразно задължителните указания, дадени с т. 8 от ТР 1/23.12.2015 г. на ОСТК
на ВКС.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП по
отношение на товарен автомобил «Опел Вектра» е налице сключен договор за
застраховка, покриващ риска «гражданска отговорност» при ответното дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент на фактическия състав, респ. противоправността
на деянието и причинно следствената връзка между деянието и причиненият
вредоносен резултат е установена с оглед изводите на вещото лице по допуснатата
САТЕ, което установява, че ПТП-то е настъпило с оглед субективните действия на
неправоспособния непълнолетен водач на МПС с органите на управление на
автомобила.
Ищците са възходящи от първа степен на починал в ПТП, предвид което
притежават активна материалноправна легитимация да претендират репарация на
причинените им, вследствие смъртта на сина им, вреди. Същите са от кръга на
близки родственици, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на
ВС, което настоящият съдебен състав следва да съобрази. Понесените от ищците
неимуществените вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които
съдът цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищците.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и баща представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищците, отношенията им с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта на ищците, интензитета на тяхното страдание,
вследствие загуба на единственото им дете, с което са поддържали близки връзки,
взаимно са се подкрепяли, живели са в общо домакинство, възрастта на починалия
– 19 години т.е. в разцвета на младостта си, справедливият размер на
обезщетение е сума от по 150 000 лв. за всеки един от ищците.
В исковата молба са наведени твърдения, че справедливият
размер на обезщетенията е от по 200 000 лв. като са заявили претенции на
сума от по 100 000 лв. за всеки един от двамата след изрично признание от
тяхна страна на наличие на съпричиняване, което ищците са определили на 50%.
Възражение за съпричиняване е наведено и от страна на ответника при проведеното
насрещно доказване, което се изразява в обстоятелството, че починалият син на
ищеца сам се е поставил в риск, предоставяйки управлението на лекия автомобил
на непълнолетния неправоспособен водач, както и възражение за съпричиняване от
страна на самите ищци, които са предоставили доброволно управлението на
семейния автомобил на неправоспособен водач – починалият им син, предоставил го
на свой ред отново на непълнолетен неправоспособен водач. Настоящият
съдебен състав намира, че настъпването на обществено-опасните
последици са от преките действия на неправоспособния водач, но от правна гледна точка за тях
съдейства и преотстъпващият, поради факта на предоставянето на МПС за
управление на лице, което няма право да извършва тази дейност. По делото е безспорно установено, че водачът на МПС-то
към датата на деликта е непълнолетен и неправоспособен водач. От ангажираните
по делото доказателства е видно, че непълнолетния водач и починалият син на
ищците са в близка родствена връзка – братовчеди, установено от разпита на
свидетеля, разпитан по делото. В тази насока са и показанията на ищеца М.М.,
дадени в досъдебното производство, които по естеството си съставляват
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт и на общо основание са годно
доказателствено средство т.е. пострадалият син на ищците при наличие на знание
на факта, че братовчед му е непълнолетен и същият не притежава свидетелство за
правоуправление на МПС при проява на съзнателен и свободно формиран избор е
предоставил на същия управлението на лекия автомобил, с което сам се е подложил
на риск респ. игнорирал е същият и с това си поведение обективно е допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав намира за
основателно и другото възражение на ответната страна за наличие на
съпричиняване от страна на самите ищци, които доброволно са предоставяли
управлението на семейния автомобил на неправоспособен водач – сина им. В тази
насока отново са налице извънсъдебни признания за този неизгоден факт,
обективирани в протоколите им за разпит, проведен в досъдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че всяко едно от деянията на
преотстъпващия и на непосредствено управляващия превозното средство поотделно
съставляват причина за виновното причиняване на деликта като преотстъпващият
поставя причините за възможното настъпване на една авария или злополука с факта
на предоставянето управлението на моторното превозно средство на едно лице,
което няма никакви познания или притежава недостатъчна квалификация за
управляване на автомобил и спазване правилата за движение и в пряко нарушение
на нормата на чл. 102 от ЗДвП. Аналогични разяснения е дал и Върховния съд на
РБ в тълкувателно решение 38 /1964 г. на ОСНК на ВС, които се споделят
от настоящия съдебен състав. При така изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че следва да се определи процент на съпричиняване в рамките на
50%, адекватен като аритметично изражение с този, посочен от самите ищци в
исковата молба. С оглед на горното съдът намира, че на ищците се следват
обезщетения от по 75 000 лв. за всеки един от двамата с оглед възприетия
процент на съпричиняване.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По обратния иск:
Обратният иск на ответника винаги се предявява като евентуален – ако бъде
уважен първоначалния иск. С оглед гореизложените изводи за уважаването на
първоначалния иск, съдът следва да разгледа предявения от ответника срещу
третото лице, обратен иск, с предмет – притезанието на ответника срещу
деликвента за процесното вземане. Суброгацията
на застрахователя /ищец по обратния иск/ включва и възможността той да предявява искове за
реализиране на отговорността по реда на чл. 47 – 49
от ЗЗД, когато са налице основания за нея. В този смисъл е и установената съдебна практика /решение 136 от 22.07.2016 г. по т.д.3308/2014 г., Първо ТО на ВКС/.
Страните не спорят, че ответниците по обратния иск са родители на
непълнолетния С.Ю.Х., пряк причинител на процесното ПТП, а това се установява и
от представеното по делото удостоверение за наследници. Съобразно нормата на
чл. 48 от ЗЗД родителите и осиновителите на непълнолетен извършител на деликт
отговарят за уврежданията от противоправното
деяние, които те лично не са причинили, като отговорността
им не е гаранционно-обезпечителна, а лична такава за неупражнен родителски контрол. Тяхната
отговорност е презумптивна и се разкрива като
гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и
контрола на ненавършилото пълнолетие дете. С посочената законова разпоредба
родителите се стимулират към изпълнение на задълженията си, по възпитанието и
контрола респ. надзора на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре,
родителите ще отговарят за обезщетяване на вредите, причинени от техните деца. В този смисъл е и решение
270/10.01.2017
г. по гр.д. 916/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС.
С оглед установените по делото факти,
настоящият съдебен състав намира, че 14-годишният извършител на деликта /син на
ответниците по обратните искове/ поради неупражнен родителски контрол, се е
качил в лекия автомобил, управляван от неправоспобен водач, негов братовчед, а
впоследствие и пак поради неупражнен родителски контрол е поел управлението над
автомобила, с което е предизвикал процесното ПТП. Няма данни по делото, а не са и навеждани
твърдения в този смисъл от ответниците, за наличие на пречка от обективен
характер т.е. установена невъзможност да се предотврати извършването на деянието
от непълнолетното дете, за да са налице предпоставките на нормата на чл. 48 ал.
3 от ЗЗД, които биха освободили ответниците от отговорност, поради което
настоящият съдебен състав намира заявените обратни искове за основателни и като
такива следва да бъдат уважени.
По разноските: Процесуалният представител на ищците по първоначалните
искове е заявил и искане да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок респ. в
представеното пълномощно, легитимиращо адв. М. с представителна власт / стр. 113/
е посочено, че е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което искането е
основателно. С оглед размера на заявените искове и предвид нормата на чл. 7
ал.2 т.5 от Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
сума в размер на 7 060 лв. Предвид уважената част от исковете съдът намира, че
следва да се присъди сума в размер на 5 295 лв. – адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от тях.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер на 250 лв. – депозит за вещо лице и сумата от 8 472 лв. –
адвокатско възнаграждение. Припадащата се част от тях с оглед отхвърлената част
от исковете възлиза на сума в размер на 2 180, 50 лв. На същия като ищец
по обратните искове и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК се следва и сумата от
2 400 лв. – заплатена ДТ, дължима от ответниците по обратните искове по
равно т.е. по 1 200 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът по първоначалните искове следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда в размер на 6 187, 50 лв.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. К.И. на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Г.Р.М., ЕГН ********** и М.А.М.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** - адв. А.М. сумата от по 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лв. за
всеки един от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 28.09.2013 г., с което е причинена
смъртта на Х.М.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2013
год. до окончателното им изплащане като отхвърля исковете за горницата до
пълните им предявени размери от по 100 000 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. К.И. да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. А.М., с адрес: *** сумата от
5 295 лв. – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. К.И. да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 187,
50 лв. – дължима ДТ и разноски за депозит за съдебна експертиза.
ОСЪЖДА Г.Р.М., ЕГН ********** и М.А.М., ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: *** - адв. А.М. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ – О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. К.И. сумата от 2 180, 50
лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице на страната на ответника
– Ю.Х.А., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Ю.Х.А., ЕГН ********** и Ф.Р.А., ЕГН **********, и
двамата с адрес: *** по
предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск да
заплатят на основание чл. 48 от ЗЗД на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********,
със съдебен адрес:*** – адв. К.И. сумата от по 30 000 лв. всеки един от тях,
ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на обезщетението от
страна на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ******** на Г.Р.М. и М.А.М., частични
претенции, при пълни заявени размери от по 100 000 лв., както и на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от по 1 200 лв. всеки един от тях –
разноски, след като „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, ЕИК ******** изпълни постановеното срещу него решение по
първоначалния иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: