Р Е Ш Е Н И Е
№ 775/ 08.12.2016г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на осми ноември две хиляди и
шестнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№455 по описа за
2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени установителен иск за право
на собственост на ид.ч. от имот, придобито по силата на давностно владение, и
иск с правно основание чл.34 от ЗС – за делба на недвижимата вещ.
В
исковата молба се твърди, че с н.а. №803, т.ІV, вписан №123, т.ХІІІ от
25.07.2005г. в АВ, на Нотариус Колева, страните придобили собствеността на
¾ ид.ч. от ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от двуетажна жилищна сграда, със
самостоятелен вход от юг, построена с право на строеж върху общински УПИ
ІХ-7280, който се намирал в Хасково, ул.************. Прехвърлителят по
сделката им прехвърлил и своите ¾ ид.ч. от построения в имота ГАРАЖ с
идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ 18 кв.м. по КК и КР на
Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, което
прехвърляне не оформили с нотариален акт. От тогава до сега непрекъснато
владеели гаража, но със знанието, че били собственици на ¾ ид.ч. от
същия. С н.а. №1485/2004г., вписан под №61, т.ХІХ от 03.12.2004г. в АВ, на
Нотариус Колева №081, ответниците били признати за собственици по наследство на
останалата ¼ ид.ч. от гаража – всеки по 1/8 ид.ч. Тъй като владеели като
свои непрекъснато, безспорно и явно повече от 10 години ¾ ид.ч. от
процесния гараж, то считали, че са го придобили по давност. Не можели
доброволно да прекратят тази съсобственост, поради което искат съдът да приеме,
че ищците са собственици по силата на давностно владение на ¾ ид.ч. от
ГАРАЖ с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ 18 кв.м. по КК и КР
на Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, както и
допусне и извърши делба на процесния имот - ГАРАЖ с идентификатор
77195.727.254.2, със застроена площ 18 кв.м. по КК и КР на Хасково, одобрена
със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, при квоти по 3/8 за всеки от
ищците и по 1/8 – за всеки от ответниците.
В срока за отговор ответниците не
оспорват иска за делба, не депозират отговор. Не вземат становище по приетия за
разглеждане съединен установителен собственически иск с иска за делба при
обявяване на доклада по делото за окончателен.
В
с.з. от 07.06.2016г. като трето лице помагач е конституиран М.М.А., както и в
с.з. от 28.06.2016г. съпругата му Ф.А.А.. Двамата считат исковете за
недопустими и неоснователни. Придобили имота чрез покупко-продажба, като преди
сделката направили съответните проверки по отношение на собствеността и
установили, че продавачите са единствени собственици на сградата. Освен това
ищците не се легитимирали като
собственици въз основа на издаден документ за собственост. Намират, че ищците
не претендирали собственост въз основа на добросъвестно владение, тъй като не
били представили доказателства в тази насока. Освен това не били налице предпоставки
ищците да придобият имота като
недобросъвестни владелци. При изповядване на сделката от удостоверението за
наследници се установило, че предишния собственик на имота и наследодател на
продавачите С. М.К. починал през 2008г., поради което към този момент не били
изтекли 10 години, считано от тази дата. Голословно било твърдението, че той
бил прехвърлил на ищците през 2005г. собствеността на гаража без това да било
оформено в нотариален акт. Ако имало такова желание от страна на наследодателя,
то от 2005г. до 2008г. той самият щял да им прехвърли собствеността от гаража.
С. К. живял от 2005г. до смъртта си през 2008г. в имота и той ползвал гаража, а
не ищците. За периода до 2008г. ищците не можели да противопоставят своето
владение на правото на собственост на прехвърлителя им и не били осъществили
фактическия състав на придобивната давност.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С н.а. от 25.07.2005г. С.
М.К.прехвърлил собствеността на ¾ ид.ч. от втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, заедно с ¾ ид.ч. от тавана и общите части на
сградата, построена в УПИ ІХ-7280, кв.3 по плана на Хасково от 1987г., както и
¾ ид.ч. от поземлен имот в кв.*****, на ищците, които се задължили да
поемат гледането и издръжката на прехвърлителя, като му осигурат спокоен и
сносен животпожизнено било лично или чрез трети лица.
Ответниците А.Б.С. и М.Б.С. се
легитимират като собственици на втория жилищен етаж, както и на процесния гараж
с н.а.№1484, н.д.1124/2004г. от 03.12.2004г., като изрично е посочено, че са
собственици по наследство от общия им наследодател М. С. М., сина на Х.И.К., и
притежават всяка по 1/8 ид.ч. или общо от процесния гараж – ¼ ид.ч.
С н.а. от 02.03.2016г. №78,
д.№70/2016г. ответниците продали на М.М.А. процесния гараж за сумата от 6000
лева. По делото са представени две копия в надлежно заверен вид от посочения
нотариален акт, като в първото няма отбелязване за вписване – л.21, а във
второто – л.78, има отбелязване за вписване от съдия по вписванията.
Видно от представеното удостоверение
за наследници от 25.03.2013г. Х.К. починала на 07.10.2004г., като оставила
наследници своите внучки А.Б. и М. Б., дъщери на починалия и на 10.11.2003г.
син Б.С.. От същото удостоверение се установява, че С. М.К. билсъпруг на
починала и също починал на 21.11.2008г.
По делото е представен и договор за
наем от 01.05.2012г. между ищцата Г.М. и трето лице относно процесния имот.
Свидетелите И.Й. и О.М. дават
показания, че познават ищците по делото и знаят имота, който притежават – къща
и гараж, тъй като са съседи. Ищците дошли да живеят в имота преди около 12-13
години и оттогава не се били местили. Според показанията на св.Й.С. им „подарил“
къщата, гаражното помещение – тип складово. Св.М. също е категоричен, че С. дал
на ищците всичко, което имал – къща, гараж. Тогава гаражът бил на тухли с
покрив, но ищците си го подновили, като направили прозорци, мазилка, изолация,
и си го ползвали. В това помещение продавали зеленчуци, после го дали под наем
като чейндж бюро. Други нямали претенции към имота, не идвали нито деца, нито
наследници и нямало никакъв спор.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Страните не спорят, че са
ответниците са придобили по наследство всяка по 1/8 ид.ч. от процесния имот или
общо ¼ ид.ч. Няма спор и че двете ответници са прехвърлили на М.М. и
Ф.А., които са съпрузи, процесния имот чрез извършена продажба на 02.03.2015г.
По предявения установителен иск за собственост следва
да се има предвид, че исковата молба е постъпила на 08.03.2016г, т.е
разпореждането на ответниците с процесния имот в полза на третите лица –
помагачи, е предхождащо за предявяването на иска. Налице е правен интерес от
предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със
спорния имот преди завеждането на исковата молба. Извършването на
прехвърлителна сделка от несобственици оспорва и отрича правото на собственост
на действителните собственици, поради което ако собственикът предяви иск само
против приобретателя, то този иск е допустим. Няма пречка относно допустимостта
на установителния иск и с оглед установеното, че приобретателите на чуждата вещ
са конституирани като трето лице – помагач на ответника, по установителния иск.
По делото са разпитани свидетели, които дават
показания, че ищците владеят процесния имот – гараж, от 2005г., но видно от
събраните писмени доказателства собственикът на имота С. М. е починал на
21.11.2008г. От свидетелските показания не се установява дали ищците са
установили самостоятелно владение за себе си над процесния имот или С. М. е
упражнявал владението над гаража до своята смърт. Обстоятелството, че за
свидетелите станало ясно, че той дал на ищците всичко, което имал, не изключва
възможността да е продължил да владее гаража. Установеното от свидетелите, че
двамата ищци извършвали подобрения в гаража, не доказва при условията на пълно
и главно доказване, че тези действия са извършвани в периода след 2005 до
2008г., когато С. починал. Ищците са придобили етаж от къщата в имота, в който
е построен гаража, и от самото тяхно пребиваване в имота или извършването на
строителни работи не може да се направи извод за установено владелческо
намерение в този период, което да е годно по смисъла на чл.79 от ЗС за
придобиване на правото на собственост по давност. От друга страна следва да се
има предвид и че е логично ако С. М. е имал намерение да прехвърли
собствеността на гаража и ако това е било пропуск при съставянето на
нотариалния акт през 2005г., то по-късно да е било извършено в съответната
валидна форма. Последното поставя под съмнение не само дали действително е
имал намерение по отношение на гаража, а и дали в този период след сключването
на договора за издръжка и гледане и до смъртта му ищците са владяли имота като
свой. Въпреки твърденията на ищците и ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства, съвкупната им преценка не дава основание за обосноваване на
извод, че гаражът е придобит от ищците с непрекъснато владение в продължение на
10 години, тъй като за начало това владение следва да бъде приета дата на
смъртта на С. М.. Остават недоказани твърденията на ищците относно
осъществяваното владение именно за периода от 2005г. до 2008г. В този смисъл
предявеният установителен иск за собственост на ид.ч. от гаража следва да бъде
отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Като се има предвид установеното, че
ищците не са придобили собственост на ид.ч. от гаража, то и предявеният иск за
делба следва да бъде отхвърлен. Още повече, че към момента на завеждане на
делото ответниците не са съсобственици, тъй като са се разпоредили с имота.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от Г.М.А., ЕГН **********, и М.П.С., ЕГН **********,***, срещу А.Б.С., ЕГН
**********, и М.Б.С., ЕГН **********,***, при участието на трети лица –
помагачи на ответната страна М.М.А., ЕГН **********, и Ф.А. ***, да се приеме
за установено, че Г.М.А. и М.П.С. са собственици по силата на давностно
владение на ¾ ид.ч. от ГАРАЖ с идентификатор 77195.727.254.2, със
застроена площ 18 кв.м. по КК и КР на Хасково, одобрена със Заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, като недоказан и неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.М.А., ЕГН **********, и М.П.С., ЕГН **********,***, срещу А.Б.С., ЕГН
**********, и М.Б.С., ЕГН **********,***, при участието на трети лица –
помагачи на ответната страна М.М.А., ЕГН **********, и Ф.А. ***, иск за делба
на ГАРАЖ с идентификатор 77195.727.254.2, със застроена площ 18 кв.м. по КК и
КР на Хасково, одобрена със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК, при следните квоти: по 3/8 ид.ч.
за Г.М.А. и М.П.С. и по 1/8 ид.ч. за А.Б.С. и М.Б.С., като недоказан и
неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано пред
Хасковски Окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.