Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Велинград,
на първи юли две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
при секретаря Виолета
Шаркова
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 211
по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „М.-87-М.К.“,
ЕИК ********* против Наказателно постановление № 427286-F 468340/09.04.2019
г. на Началника отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на
НАП, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти,
във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в
размер на 600 лв., на осн. чл. 185,
ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено
в нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
счита за необоснована преценката на административнонаказващия орган за
реализиран състав на нарушение. Сочат се
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на установяване на нарушението
чрез предявяване на протокол от проверката с дата, последваща издаването на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Петлов, поддържа жалбата. В допълнение сочи, че в нарушение
на чл. 55, ал. 3 НПК, като гражданин на чужда държава, не му е осигурен превод
от наказателното постановление на български език.
Органът,
издал наказателното постановление, чрез юрисконсулт Филипова, счита жалбата за
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 22.04.2019 г., а жалбата е подадена на 24.04.2019 г./, от
лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.
След като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
При извършена проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство на 17.01.2019 г., в 12,15 часа, в
обект-магазин, стопанисван от ЕТ „М.-87-М.К.“***, служителите на ТД НАП
Пловдив- актосъставителят инсп. по приходите А.И., в присъствието на инсп. Т.М.,
след извършена контролна покупка, установили, че от въведеното в обекта
фискално устройство не се подават данни към НАП. След извършена проверка в информационната
система на НАП, модул „Фискални устройства“ се установило, че наличното в
обекта фискално устройство модел „ DAISY COMPACT M-KL с ИН на ФУ DY 422136 с ИН на ФП 36579504,
регистрирано в НАП и притежаващо свидетелство за регистрация, за периода 25.10.2018 г.-17.01.2019 г., не е
изпращало данни в НАП за дневните финансови отчети от дневен отчет № 0016 от
25.10.2018 г., до дневен отчет № 0095 от 16.01.2019 г., поради липса на дистанционна връзка за посочения период. Последният подаден дневен
финансов отчет е с дата 24.10.2018 г. Дневни финансови отчети били съставяни и залепяни
в касовата книга от търговеца, но не е
подавана информация до НАП. Фискалното
устройство в момента на проверката работело, разполагало със СИМ карта.
Контролните органи не са изискали договорът за сервизно обслужване.
В хода на проверката били генерирани два
периодични отчета за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019
г. до 17.01.2019 г. с обороти съответно 5 421, 09 лв. и 769, 00 лв. От
изведения дневен финансов отчет с дата 17.01.2019 г. е разчетена касова наличност в
размер на 39, 00 лв. При извършена засечка на касата не е установена разлика
между фактическата и разчетената от ФУ № ФУ DY 422136 с ИН на ФП 36579504 касова
наличност.
За констатациите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка № 0224567 от
17.01.2019 г., подписан от жалпоподателя и проверяващите.
Съобразно
установеното от контролните органи при проверката, на ЕТ „М.-87- М.К.“ бил
съставен АУАН № F
468340 от 24.01.2019 г., за това че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.- работа с фискално
устройство, без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП в периода от
25.10.2018 г., до 17.01.2019 г., с което е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 3 на Наредба Н-18
от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал.2 и ал. 4 , т. 3 ЗДДС.
Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лв. на
осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с
извършване на деянието и дееца са
отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената
разпоредба.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи
Актът за установяване на нарушение № АУАН
№ F
468340 от 24.01.2019 г и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 4 и т. 3, във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДД, при спазване на
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. При издаването им не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя. Същите съдържат необходимите реквизити за установяване на
деянието и дееца. Посочени са време, място и обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Дадена е правилната правна квалификация. Посочени са
имената и длъжността на актосъставителя и органа, издал обжалвания акт. Спазени
са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Актът и наказателното постановление
са надлежно връчени.
Неоснователни са възраженията на
защитата на жалбоподателя, че административнонаказателното производство започва
с протокола за проверка, в който е следва да бъдат обективирани констатациите
на контролните органи и съдържанието му да бъде възпроизведено в съставения въз
основа на него акт, а връченият му Протокол сер. АА 0022870 от 22.04.2019 г., документира
данни за извършена проверка на дата последваща издаване на наказателното
постановление, каквато в обекта не се е състояла. В тази връзка
са доводите, че въз основа на доказателство за деяние, което не е било
извършено са предприети действия по реализиране на административнонаказателната
му отговорност.
Видно от с съдържанието на АУАН № 427286-F 468340/09.04.2019 г., в него е
посочено, че извършената проверка е документирана в протокол серия АА №
0224567/17.01.2019 г., приложен по делото,
в който констатациите на контролните органи съвпадат с посочените в акта
и в наказателното постановление обективни обстоятелства от състава на нарушението. В този
смисъл, не е ограничено правото на защита на жалбоподателя да узнае за
доказателствата подкрепящи обвинението. За наличието на протокол от 17.01.2019
г., нарушителят е узнал още при проверката, предвид, че протоколът е подписан
от него. Дори да не му е бил предявен на същата дата, е могъл да го изиска и да
се запознае с него. Номерът на протокола
и датата на съставянето му са посочени
коректно в акта и в наказателното постановление, а съдържанието му обективира
предприетите действия по установяване на нарушението от контролните органи в обекта, стопанисван от ЕТ „М.-87-М.К.“, което не се отрича. Връченият на жалбподателя протокол с № 0022870
от 22.04.2019 г. не документира резултати от извършена проверка, а връчването
на обжалваното наказателно постановление и не е част от етапа на установяване
на нарушението.
Неоснователно
е възражението, че на нарушителя, който е гражданин на чужда държава, следва да се връчи писмен превод от акта, въз основа на който е ангажирана
отговорността му. Законът за
административните нарушение и наказания не предвижда предоставянето на писмен
превод на АУАН и наказателното постановление на разбираем за нарушителя език.
Такова задължение не може да се извлече и от препращащите разпоредби на чл. 11
и чл. 84 ЗАНН, които не предвиждат препращане към чл.55, ал. 3 НПК. В
допълнение, в случая е ангажирана отговорността на едноличен търговец с
регистрация в България, т.е. на търговец с българска националност. Не се
доказаха твърденията, че физическото лице, регистрирано като търговец, която е
украинска гражданка, не е разбирала
български език. Такива възражения не са реливирани в хода на проверката и не се
потвърждават от представените доказателства. От приложените доказателства е
видно, че М.К. е упражнявала търговска дейност на територията на страната доста
време преди проверката, отбелязала е лично на български език в протокол №
0224567/17.01.2019 г., „нямам възражения“, което означава, че е владее езика,
на който е съставен акта и наказателното постановление. В чл. 55, ал. 3 НПК е
въведено изискването на обвиняем, който не владее български език да бъде осигурен писмен и устен превод на
разбираем за него език, а в случая не е установено, българският език да е неразбираем за жалбоподателката.
Независимо от липсата на допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Съгласно
чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.на Министъра на финансите, не се допуска работа с
ФУ/ от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в
случаите, посочени в тази наредба. Съгласно приложение 1, III Б дистанционната
връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на
мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа. Лицето
по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който да му
бъде предоставена услугата. Избраният мобилен оператор осигурява постоянна свързаност на своята VPN
мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия, като операторът
осигурява и резервна алтернативна свързаност, която се използва в случай на
техническа неизправност на връзката по наземната линия; мобилният оператор е
задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data
SIM карти по електронен път.
Фискалните устройства следва да са снабдени с
data SIM карти, чрез които получават задачи чрез SMS-и и изграждат IP връзка
посредством пакетно предаване на данни в мрежата на мобилен оператор за http
комуникация с НАП. По установената
дистанционна връзка фискалните устройства подават дневен отчет с нулиране на ФУ
за всеки ден на определен от НАП период. При констатирана неизправност на връзката в
три поредни финансови отчета работата на ФУ се блокира. При
неизправност на връзката и невъзможност за предаване от ФУ/ИАСУТД на данни от
фискален/системен бон, до 24 часа от издаването му, работата на ФУ/ИАСУТД се
блокира, като не се допуска извършване на никакви операции, с изключение на
печат на съдържанието на КЛЕН. При възстановяване на връзката работата на ФУсе
възстановява автоматично и се предават неизпратените данни.
Член
39, ал. 10 от същия подзаконов нормативен акт визира, че данъчният терминал
служи за предаване на данните от него към НАП по дистанционна връзка чрез
използване на преносна мрежа на мобилен оператор.
Видно от данните по делото въведеното в
експлоатация фискално устройство е имало вградена СИМ карта от избран мобилен
оператор и за процесния период от търговеца са отпечатвани пълни дневни
финансови отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през
който в устройството са регистрирани продажби. Проверяващите без конкретни твърдения и данни
приемат, че липсата на дистанционна връзка с НАП е във връзка с действия или
бездействия на едноличния търговец. Не е установено кой и
по какъв технически способ е препятствал преноса и получаването на данни в НАП.
Не са налице данни проверяван ли е установеният проблем във връзка с
използваното ФУ при мобилния оператор. Липсата на конкретизация и установеност
по повод горните обстоятелства, води на извода за предположения от страна на наказващия
орган. В допълнение според Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. при нарушаване дистанционна връзка с НАП, респ. при
невъзможност за изпращане на данни следва блокиране на ФУ /по аргумент от чл.
36, ал. 1, т. 4 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съответно Приложение № 1,
раздел IIIб т. 1 Дистанционно връзка, б. "д"/, а такива доказателства
по делото не са налични, при което очевидно е, че задълженото лице е нямало как
да знае за възникналия проблем. Както беше посочено, търговецът е генерирал съответните
дневни финансови отчети, т.е фискалното устройство е работело през посочения
период. Към момента на проверката също е работело. В този случай за
жалбоподателят е било обективно невъзможно да узнае, че данните не са предаване
към НАП. Нормативният акт не вменява задължение на търговеца да следи във всеки
един момент подава ли се информация до НАП за генерираните дневни финансови
отчети, ако от състоянието на фискалното устройство е видно, че същото е в
изправност и работи. Установи се, че книгата
за отчетите е водена редовно, но същите само не са изпратени в НАП. Контролните
органи не са изискали договора за сервизно обслужване, за да направят справка
за повреди на фискалното устройство за посочения период. От приложените
към жалбата доказателства, се установи, че търговецът е представил свидетелство
за регистрация на фискално устройство и разпечатка, че регистрацията в НАП е
успешна и е извършена на 27.09.2018 г. В случай, че междувременно е възникнал
някакъв технически проблем и връзката е била прекъсната, това не може ангажира
отговорността му, още повече, че връзката е двустранна и от страна на
приходната администрация са можели да установят и отстранят проблема. Видно е,
че дневните финансови отчети са налични и след като е констатирано при
проверката издаването на фискални бонове, липса на разлики в касова наличност и
редовно водене на книгите, не могат да бъдат споделени доводите за наличието извършено
нарушение на чл. 7, ал. 3 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
Предвид гореизложеното, изводите за извършено
нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2018 г. във вр. с чл. 118,
ал. 2 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС на административонаказващият
орган са необосновани, което налага отмяна на обжалваното постановление.
По тези
съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 427286-F468340/09.04.2019
г. на Началника отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на
НАП, с което на ЕТ „М.-87-М.К.“, за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти,
във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева