Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в открито заседание, на първи април през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
Районен съдия :
Милена Томова
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6462 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Т.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, в която се твърди, че ищеца бил собственик на моторно превозно средство - специализирана горска техника - *** ***. Твърди, че същото било отдадено по наем с Договор от 02.01.2019г. на ***, което съответно по друг Договор за добив на дървесина от 14.02.2020г. с ***извършвало дърводобив на територията на землище на ***, в местност ***. Специализираната машина била управлявана от ***, заемащ длъжност резач на дървесина и шофьор на специализирана горска техника. Водачът на машината на 28.02.2020год., в землището на ***, в местност *** (***), около обяд след започването на силен дъждовалеж, спрял работа, тъй като се бил скъсал маркуч на хидравликата, задвижваща навесната система. Уведомил надлежно пълномощника на дружеството ***. по телефона за аварията, демонтирал авариралия маркуч, свалил акумулатора, който взел със себе си и заключил кабината, от където се извършвало управлението на трактора и заминал за ***, където във фирма ***по размер му направили нов маркуч. Липсата на хидравлично масло наложило същото да бъде закупено от ***. Излага се, че поради напредването на деня и изрични указания на ***, че не следвало да се работи на обекта в близост до дигите, било взето оперативно решение отремонтирането на машината да се извърши в първия работен ден - понеделник на 02.03.2020г. Сочи се, че отивайки на обекта на посочената дата около 08.10ч. водачът *** не намерил машината на мястото, където била оставена от него на 28.02.2020г., поради което се обадил на пълномощника на дружеството наемател - ***., който своевременно сигнализирал на телефон 112 за липсата на техниката. Твърди се, че въпреки проведените оперативно - издирвателни мероприятия, в хода на разследването от ***автора на деянието не бил установен, което наложило спиране на образуваното досъдебно производство.
Твърди се още, че специализираната горска техника била застрахована при ответното дружество по застраховка Каско+ с полица №***, валидна от 08.03.2019г. до 07.03.2020г. Застрахователят бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, но същия отказал плащане на застрахователно събитие със съображения, че декларираните данни не били подкрепени от безпротиворечиви доказателства, данни за събитието се черпели единствено от уведомлението за щета и от прокурорското постановление, които били издадени въз основа заявлението на застрахования. Поради това не можело да се установи нито датата, на която било откраднато МПС, нито мястото, на което било паркирано, нито че собственикът бил заключил и привел в действие алармата и други защитни системи на автомобила, че при напускането МПС било заключено и обезопасено срещу противозаконно отнемане.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 10 000лева, претендирана частично от целия иск в размер на 40 000лева, представляваща застрахователно обезщетение по процесната застрахователна полица за настъпилото застрахователно покритие – противозаконно отнемане на застрахованата техника към датата на настъпване на събитието.
Ответникът е депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Не се оспорва сключването на застрахователния договор. Твърди се, че преди сключването му ищецът бил декларирал в ***., че МПС, обект на застраховката, е за лично ползване и няма да бъде използвано за дейности с по-голям риск - ***. Сочи се, че при сключване на застрахователния договор, на основание т.3.5. от раздел I „Общи положения” от Общите условия по застраховката, бил извършен оглед от Застрахователя на автомобила, за което застрахованият и застрахователят съставили и подписали Протокол № ***. за оглед на МПС с полица № ***. При огледа били установени следните увредени детайли, подробно описани в Протокола: ляв фар - за подмяна; стъкло задно ляво - за подмяна; стъкло предно дясно - за подмяна и цялостно боядисване - за боя.
Не се оспорва, че на 02.03.2020г. лицето ***. от ***подало уведомление за щета до ищеца за настъпило застрахователно събитие в периода от 28.02.2020г. до 02.03.2020г. в землището на ***- противозаконно отнемане на застрахованото МПС, както и че във връзка с подаденото уведомление била образувана щета № *** по описа на ***.
Ответникът обаче счита, че не дължи застрахователно обезщетение. Оспорва твърденията на ищеца, че застрахователното събитие е настъпило на посоченото в исковата молба място и период от време, както и, че при напускане на обекта водачът на верижния влек е свалил акумулатора му и е заключил кабината. Оспорва твърденията, че бил закупен нов маркуч и хидравлично масло на 28.02.2020г. Оспорва твърдението, че е имало изрични указания на ***, че не следва да се работи на обекта в близост до дигите с оглед на лошите метереологични условия.
Навеждат се доводи, че застрахователят не дължал обезщетение, тъй като настъпването на застрахователното събитие било следствие от неизпълнението на задължение на застрахования за предпазване на застрахованото МПС от вреди и за спазването на предписанията за отстраняване на източниците на опасност за примчиняване на вреди. Не бил изпълнил поетото чрез Предложението-въпросник задължение да не отдава застрахованото МПС под наем, поради което и на основание т.13.3 от Раздел II: Каско от ОУ по застраховката не му било дължимо обезщетение.
Излага се също, че претендираните вреди не се покривали от договора, поради изключен риск. Изрично било прието в подписаните от ищеца Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“, които обвързвали страните по договора, че застрахователят не предоставял застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на проявена груба небрежност на застрахования - т.9.1.8. от раздел I на Общите условия. В тези случай чл.408 от КЗ не намирал приложение поради договореност между страните за изключването на събитията от застрахователно покритие.
Сочи се и наличие на основание застрахователят да откаже да плати застрахователно обезщетение при условията на чл.395, ал.4 от КЗ, регламентиращ задължение за застрахования да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. Съответни на тези задължения на застрахования били въведени и с разпоредбите на т.10.1., т.10.3, т.10.5 от раздел I на Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +“, съгласно които застрахованият бил длъжен да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва техническите правила за неговата експлоатация; да взема мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди; при напускане да не оставя в застрахованото МПС заключващите механизми. Ищецът сам бил декларирал при сключване на застрахователния договор, че влекачът нямало да бъде ползван за дейности с по-голям риск, в т.ч. отдаване под наем. Като застрахован ищецът следвало да ползва влекача за лично ползване, както бил декларирал в Предложението-въпросник при сключване на договора, а не да го отдава под наем, с което бил нарушил задължението си да пази и ползва вещта с грижата на добрия стопанин, като по този начин пренебрегнал необходимите мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, с което нарушил задължението си по чл.395, ал.1 от КЗ, съответно допуснал да се създадат предпоставки за увеличаване на риска и за увеличаване на вредите, тъй като още в Предложението- въпросник било посочено, че отдаването под наем се третирало като дейност с по- голям риск. В т.10.8. на раздел I от Общите условия било предвидено изричното право на Застрахователя да откаже или намали застрахователното обезщетение, в случай, че Застраховащият не изпълни свое задължение, произтичащо от тези Общи условия и вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска, за увеличаване на вредите.
Оспорва се от ответника и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
В о.с.з. на 01.04.2021г. ищецът е заявил, че изменя иска, като претенцията му остава частична за 10 000лв., но представляваща част от цялото вземане на размер на 29 226,60лв.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Безспорно
е по делото и това се установява от представения препис на Свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника Част I, че
ищеца Т.Б. е бил собственик на такава техника – ***, ***.
Не се
спори и се установява от приложения препис на Комбинирана застрахователна
полица ***от 07.03.2019г., че между страните е бил сключен договор за
застраховка " Пълно Каско", по който процесния верижен влекач е бил застрахован при ответното
дружество, за периода от 08.03.2019г. до 07.03.2020г., при уговорена
застрахователна сума в размер на 40 000 лв. и дължима застрахователна
премия от 798 лв., платима на четири вноски на сочени конкретно дати на падеж.
Между
страните е била постигната и Специална договореност за строителни
селскостопански и горски машини, при която са били застраховани и допълнителни
щети срещу допълнителна премия (на л.59).
В
същата Специална договореност, подписана от страните е било прието, че при
всяка щета ще се прилага задължително самоучастие в размер на 2% от
застрахователната сума.
Страните
не спорят относно плащането на дължимата застрахователната премия и са
представени доказателства в тази насока от ответника.
Видно е
от приложения препис на Въпросник попълнен от ищеца на основание чл.325а от КЗ
(на л.60), че застраховащия е предоставил информация, че застрахованото МПС е с
предназначение за лично ползване и няма да бъде използвано за дейности с
по-голям риск, сред които е изброена като такава и „отдаване под наем“.
От
приложения препис на Протокол № ***. за оглед на МПС с полица № *** (на л.62)
се установява, че с участието на страните е бил извършен оглед застрахования
автомобил, при който били констатирани увредени към същия момент детайли: ляв
фар - за подмяна; стъкло задно ляво - за подмяна; стъкло предно дясно - за
подмяна и цялостно боядисване - за боя.
Видно е от приложените Общи условия на
*** по застраховка „Каско“ (на л.19 – л.36), за които е безспорно, че са
обвързвали страните по процесния договор, че в тях се съдържат клаузите, сочени
от ответника в писмения му отговор. В Раздел I, т.9.1.8. са предвидени като
изключен риск от застрахователното покритие щети, настъпили в резултат на
умишлени действия или груба небрежност на застрахования или лица, на които е
предоставил вещта за ползване по договор за наем. В Раздел II, т.13.3 е
предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение, когато настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението на
застрахования за предпазване на застрахованото МПС от вреди и за спазване на
предписанията за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на
вреди. В раздел I, т.10.1., т.10.3 и
т.10.5 е предвидено, че застрахованият е длъжен да пази и ползва МПС с грижата
на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние и да спазва
техническите правила за неговата експлоатация; да взема мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди; при напускане да не оставя в застрахованото МПС
заключващите механизми. В раздел I, т.10.8. е предвидено право на
застрахователя да откаже или намали застрахователното обезщетение, в случай, че
застраховащият не изпълни свое задължение, произтичащо от ОУ и вследствие на
това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за
увеличаване на риска, за увеличаване на вредите. Предвидено е в раздел II, т.6.3, че при включена в застрахователния договор
уговорка за самоучастие, договорения размер на самоучастие се приспада от
размера на всяко застрахователно обезщетение.
Между страните не е налице също така
спор и се установява от приложеното уведомление за щета ***, че собственика на
застрахованата селскостопанска техника уведомил застрахователя за настъпило на
02.03.2020г. в ***застрахователно събитие, като посочил обстоятелствата,
твърдени и в настоящото производство, при които машината била оставена на
28.02.2020г. и констатирана липсата й на 02.03.2020г. По делото е представена
от ответното дружество копие на образуваната застрахователна преписка по щета,
съдържаща уведомлението на застрахования, дадените от него писмени пояснения и
приложени от същия писмени документи.
Безспорно
е и се установява от представения препис на уведомление от застрахователя ***.,
че е отказал плащане на застрахователно обезщетение по претенцията на ищеца.
Видно е
от приложения Договор за наем на МПС от ***., сключен между ищеца Т.Б., в
качеството на наемодател и ***, в качеството на наемател, че към датата на
застрахователното събитие застрахованата техника е била предоставена под наем
на трето за спора лице за ползването й по предназначение срещу заплащане на
наемна цена.
От
представения препис на Договор за добив на дървесина ***. е видно, че наемателя
по горния договор е изпълнявал по възлагане, в качеството на изпълнител,
действия по отсичане, събиране и извозване на маркирана дървесина, намираща се
в описан обект. Безспорно е, че процесната техника е била използвана за тази
дейност. Приложени са технологичен план за добива на дървесина и позволително
за сеч, установяващи, че дейността е била извършвана в землището на ***.
Видно е
от приложения препис на служебна бележка, изд. от ***с изх***., че процесния
верижен влекач е работил на територията на соченото ***с разрешително за достъп
от 23.01.2020г. за обект ***със срок на валидност от 23.01.2020г. до
31.07.2020г.
Представени
са от ищеца, съдържащи се и в застрахователната преписка, писмо от ***до ***с
изх***от ***с изх.№142/25.02.2020г., установяващи дадени указания при работа в
посоченото землище - да се пази короната
на дигата от преминаване на тежка механизация, както и да се пазят от
работещите в района и други съоръжения там.
От
приложените копия на пълномощни от ищеца Т.Б. и ***(на л.72-л.73) е видно, че
св.***. е бил упълномощен от собственика на процесната застрахована техника да
я управлява, както и от търговеца неин наемател да го представлява във връзка с
изпълнение на негова дейност и в комуникацията с държавни учреждения.
От
приложеното копие на фактура №**********/28.02.2020г. и фискален бон към нея е
видно, че на 28.02.2020г. са били закупени от ***описани части за техника от
търговец с адрес в ***.
От
представеното копие на фактура №3893/28.02.2020г. и фискален бон към нея е
видно, че на 28.02.2020г. е било закупено от ***20л. хидравлично масло от
търговец с ***.
От
постъпилата справка от ***с рег.№***. е видно, че на 02.03.2020г., в 08.25ч. е
било регистрирано обаждане от ***., сигнализирал за инцидент, като случая бил
предаден на ***.
От
приложения препис на Постановление на ***от 22.04.2020г. по дознание ***по
описа на ***и удостоверение от ***е видно, че е било образувано досъдебно
производство срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 12.00ч. на
28.02.2020г. до 08.00ч. на 02.03.2020г. в ***, местност *** отнел чуждо МПС –
процесната специализирана горска техника, от владението на собственика Т.П.Б.,
без негово съгласие с намерение да я ползва – престъпление по чл.346 от НК,
като наказателното производство е било спряно.
По
делото са събрани гласни доказателства, ангажирани от ищеца, посредством разпит
на свидетелите ***, ***. и Б.И.С..
Свидетелят
***излага в показанията си, че работел в ***като ***. Сочи, че той управлявал
процесния ***. Твърди, че на 28.02.2020г. - петък, около обяд, по време на
работа в землището на ***, се спукал
маркуч на хидравликата и изтекло маслото. Излага още, че веднага се обадил на прекия
си началник ***.. По негова препоръка отишъл в *** във фирма, която правела
нови хидравлични маркучи. Установил обаче, че нямал пари да купи масло и се
обадил отново на прекия си началник, който му казал да тръгва за ***. Св.***излага,
че оставил машината на мястото, където аварирала, като свалил от нея
акумулатора. Пояснява, че процедирал така винаги, когато я оставял да нощува
т.к. без акумулатор не можела да бъде задвижена. Сочи, че в други случаи я
оставял в близост до намиращ се в района лозов масив, където имало наблюдателни
камери, но в случая нямало как да я придвижи до там. Сочи също, че след като се
върнал в ***закупил машинно масло, платено от св.И.. Твърди, че не се върнал
същия ден на работното място, т.к. когато тръгвал започвало да вали, а при
такива атмосферни условия не работели, с оглед дадените им предписания от ***,
целящи опазване на изградената дига по поречието на реката. Св.***твърди още,
че когато отишъл на работа в понеделник сутринта установил, че управляваната от
него машина я нямало на мястото, където я бил оставил. Обадил се на ***., а той
му казал, че ще позвъни на тел.номер 112 и да изчака на място. Сочи, че дошли
полицейски служители и правили огледи, правили и проверка на камерите на
намиращия се в близост лозов масив, но се установило, че имало някаква повреда.
Свидетелят
***И. излага, че бил пълномощник на ***а
собственик на фирмата била съпругата му. Твърди, че от м.март-април 2019г.
работели с ***и режели тополи по поречието на ***. Излага, че ползвали
процесната машина под наем от две години, по сключвани едногодишни договори.
Твърди още, че на 28.02.2020г. около 11.00ч. му се обадил св. ***, който 7-8-
години работел във фирмата, а към сочената дата конкретно с процесната машина и
казал, че се бил скъсал хидравличния маркуч. Св.***казал, че щял да отиде до ***,
за да го отремонтира, т.к. имал пари за това. При разговора по телефона св.И.
казал да се свали акумулатора, за да се предпази машината от кражба. Излага, че
след това се установило, че трябвало да се купи и хидравлично масло, а св.***нямал
пари за това. Поради това се разбрали работника да се върне в ***, от където да
купят. Разбрали се още, че не трябвало да се връща същия ден на работното
място, т.к. при тръгването от там започвало да вали, а по предписания на ДГС в
такова време не трябвало да се работи с машините, за да не се уврежда дигата.
Св. И. твърди още, че на 02.03.2020г., сутринта около 08.00 - 08.10ч. му се
обадил св.***и казал, че машината я нямало на мястото, където я бил оставил,
имало следи от изтеклото масло. Сочи, че се обадил на телефонен номер 112, от
където прехвърлили разговора към дежурен полицейски служител и впоследствие бил
извършен оглед на място.
Свидетелят
Б.С. излага, че работел като старши лесничей в ***. Твърди, че виждал
процесната машина да работи в землището на ***, като фирмата изпълнявала
дейност там по спечелена процедура за сеч на дървесина. Твърди, че тази техника
била оставяна от водача й да нощува там в близост до някакъв лозов масив.
Твърди още, че за превоз на изсечената дървесина имало ограничения в дъждовно
време и при мокра почва, т.к. имало
жалби от *** за нарушаване целостта на пътищата от преминаващата техника.
Съдът изцяло възприема показанията на
разпитаните свидетели, т.к. в тях се излагат лични възприятия, последователни,
логични и напълно кореспондиращи помежду си са, както и с писмените
доказателства, съставени в периода, за който свидетелите говорят.
В
о.с.з. на 01.04.2021г. е изслушано и заключението по допусната от съда
авто-техническа оценителна експертиза. От него се установява, че пазарната
стойност на процесния верижен влекач към 28.02.2020г. се определя на
25 780лв. без ДДС. Установява се още, че разходите за възстановяване на
повредите, описани в съставения при сключване на застрахователния договор
протокол №***. възлизат на 1 424,50лв. Както пояснява експерта при
изслушването му, ако щетите са били налични към датата на застрахователното
събитие, посочената пазарна стойност на техниката би била намалена със сочената
сума за разходи за възстановяване.
Установява
се още, че за предвижването на специализираната машина е необходим двигател за
вътрешно горене, като запалването му става със стартерен ключ, а чрез лостовете
в кабината се управлява движението на ляво или на дясно. Вещото лице е
посочило, че причинената авария в случая обездвижва машината и придвижването й
на собствен ход е невъзможно. Установява се още от експертното заключение, че
масата на този тип горска техника е около 4500 кг.; машината е компактна и
сравнително лека, като лесно би могла да се издърпа или натовари на платформа
или каросерия на превозно средство. Експертът е посочил, че въз основа на
писмените документи по делото не може да се посочи дали машината е имала аларма,
но като се има предвид годината на производство може да се предположи, че
такава фабрично не е имало монтирана, но по принцип всяко превозно средство има
фабрично монтирана ключалка на вратата на кабината. Вещото лице е посочило също, че при включен
ключ маса и заключена кабина се предотвратява възможността за предвижване на
машината в работещо състояние. Посочило е още, че процесния верижен влекач е
със сравнително малки габарити и маса, като придвижването му от обект на обект
става върху превозно средство; в зависимост от това с какво се извозва може да
бъде натоварен по различни начини -
лесно би могъл да се издърпа или натовари на платформа или каросерия на
превозно средство - възможно е да бъде вдигнат от такова МПС или ППС, ако
същото е снабдено с товарен хидравличен кран или аналогичен механизъм.
Съдът
възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като компетентно, обективно,
кореспондиращо с всички събрани по делото доказателства и неоспорено от
страните.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Съгласно
разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ, за да възникне субективното материално
право за получаване на застрахователно обезщетение е необходимо да са
осъществени следните кумулативно предвидени материалноправни предпоставки:
наличие на договор за имуществено застраховане с предмет, по отношение на който
се твърди настъпване на застрахователно събитие и сбъдване на договорения
застрахователен риск в срока на действие на договора.
Установи се безспорно от обсъдените доказателства,
че страните в настоящото производство са били в правоотношение по сключен между
тях договор за имуществено застраховане,
на основание застрахователна полица ***от 07.03.2019г., с предмет процесната земеделска
и горска техника – ***, ***, и срок на действие от 08.03.2019г. до 07.03.2020г.
Установи се също, че договорът е бил сключен при клауза „Пълно каско“.
Съдът приема за установено въз основа на обсъдените
гласни доказателства и кореспондиращите с тях писмени, че в срока на действие
на договора – на 02.03.2020г., процесния влекач е бил отнет противозаконно от
трето неизвестно лице, като по повод това събитие е било образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
Съдът счита, че събитието представлява уговорен
между страните покрит риск по смисъла на раздел II, т.2.3, във вр. с т.2.2.1 от приложимите Общи условия.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за наличие на основание на отказ за плащане по смисъла на чл.408,
ал.1, т.3 от КЗ.
Сочената разпоредба предвижда такова право при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е
довело до възникване на застрахователното събитие.
Установи се, че при предоставяне на информацията от
застрахования по чл.325а от КЗ, е посочил, че застрахованото МПС е с
предназначение за лично ползване и няма да бъде използвано за дейности с
по-голям риск, сред които е изброена като такава и „отдаване под наем“. Не може
да се приеме обаче, че предоставянето на информация в горния смисъл представлява
поето с договора задължение да не се предоставя техниката под наем.
В същото време се касае за специализирана техника,
която по принцип не се ползва за собствени нужди в обичайно влагания смисъл на
понятието „лично ползване“, а за извършване на специфична дейност.
Не може да се приеме и, че ползването на техниката
от наемател е довело до възникване на застрахователното събитие. Установи се,
че е била ползвана според предназначението й, което предпоставя работа в горски
или селскостопански район и степента на вероятност за противозаконното й отнемане,
с оглед спецификите на конкретния случай, не е била повлияна от личността на
корнкретното лице, което я е ползвало.
По същите съображения не може да се приеме, че
ползването на техниката по предназначението й по сключен договор за наем
представлява само по себе си източник на опасност за причиняване на вреди.
Поради това не би могло да намери приложение нормата на чл.395, ал.4 от КЗ, на
която се позовава застрахователя при отказа си за плащане на обезщетение.
Съдът счита също така, че не може да се приеме и
наличие на изключен риск по раздел I, т.9.1.8 от ОУ. С оглед
спецификите на специализираната техника, обичайното й предназначение и
възникналата увреда в хода на работния процес, поведението на лицето, което е
работило с нея, не може да се определи като проява на груба небрежност. Стана
ясно от показанията на свидетелите ***и ***И., че при напускане на мястото
първия от тях е свалил акумулатора с цел да не се създават условия за
задвижването и преместването й на собствен ход. Установи се, че по този начин е
било практикувано в продължение на значително време назад при оставяне на
техниката за нощуване в съответния масив, където е работела и това не е
предпоставило противозаконни посегателства над нея. Стана ясно също така от експертното
заключение, че в конкретния случай – с оглед повредата, влекача не е можело да
бъде преместен на собствен ход, а е трябвало да бъде дърпан или натоварен на
платформа/каросерия на друго превозно средство. Поради всичко това, грижата на
добър стопанин не предполага извършване на други действия от ползващия
техниката и упражняващ надзора над нея, различни от сторените от св.***.
С оглед горното, съдът намира, че не са налице,
регламентирани в КЗ и сключения между страните договор основания за отказ на
застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение за настъпилото на
02.03.2020г. застрахователно събитие.
Размерът на обезщетението, което е адекватно да
репарира търпените от ищеца вреди вследствие това застрахователно събитие се
изчислява въз основа на реалната пазарна цена, на която може да бъде придобита
вещ от същия вид и качество към датата на настъпването му. Установи се от
експертното заключение, че тази цена се изчислява на 25 780лв. без ДДС.
Стана ясно обаче, че ако процесния влекач е имал към датата на събитието
уврежданията, описани в съставения протокол за оглед при сключване на договора
за застраховка, то от посочената стойност следва да бъдат извадени разходите за
възстановяване на тези увреждания – в размер на 1 424,50лв. и разликата представлява
действителната пазарна стойност, на която може да бъде закупена такава
специализирана техника с подобни увреди по нея или 24 355,50лв. (при това
съдът приема, че и двете горни суми са без ДДС, с оглед посоченото от вещото
лице при изслушването му, че възприетите крайни суми са без ДДС).
Съдът обаче намира, че за определяне на реалната
пазарна стойност, с която се съизмерява дължимото обезщетение следва посочената
пазарна цена да бъде с добавен ДДС, т.к. това е действителната стойност, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - в този смисъл е възприетото в решение №165 от 24.10.2013г. по
т.д.№469/2012г. на ВКС, ІІ т.о., което се споделя от настоящия състав.
При такова разбиране, действителната пазарна
стойност на процесната вещ се определя на 29 226,60лв.
Съдът намира за основателно възражението на
ответника, че от тази стойност следва да се приспадне предвидената в
правоотношението между страните по подписаната специална договореност стойност
на задължително самоучастие.
С разпоредбата на чл.374, ал.1 от КЗ е предвидено,
че страните по застрахователния договор могат да уговорят самоучастие на
застрахования, което се изразява в поемане от него на част от отговорността в
случай на настъпване на застрахователно събитие. В тази норма е посочено още,
че самоучастието може да бъде безусловно или условно, като съгласно чл. 374,
ал. 2 от КЗ при безусловното самоучастие застрахованият поема отговорността от
настъпване на застрахователно събитие до определен размер при всяка вреда. При съобразяване
на тези правни норми, съдът приема, че когато е постигната уговорка за
безусловно самоучастие на застрахования се стига до разпределение на
отговорността за вреди между застрахователя и застрахования, като застрахованият
отговаря за настъпилите за него от конкретно събитие вреди до определен в
договора размер, а останалата част от обезщетението за вредите, причинени от
застрахователното събитие, която е за разликата над размера на уговореното
самоучастие до пълния размера на претърпените вреди, се поема от
застрахователя.
От съдържанието на подписаната от страните
Специална договореност към застрахователната полица се установява, че между
страните по спора е постигната уговорка за безусловно самоучастие на ищеца в
размер на 2% от застрахователната сума. Застрахователната сума е тази, която е
приета в договора между страните или 40 000лв. и 2% от нея се изчислява на
880лв. Именно сума в такъв размер следва да се приспадне от дължимото
застрахователно обезщетение в изпълнение на уговорката за самоучастие на
застрахования в обезщететяването на вредите от застрахователното събитие.
С оглед изложеното, съдът приема, че дължимото от
застрахователя обезщетение по процесния договор за настъпилото на 02.03.2020г.
застрахователно събитие се изчислява на 28 426,60лв.
Искът е предявен като частичен и претендирата по
него сума от 10 000лв. е по-малка от приетото за дължимо обезщетение от
28 426,60лв., поради което следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора ответника дължи заплащане на направените от ищеца разноски. Ищецът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600лв., за държавна такса в размер на 400лв., за вещо лице в размер на 200лв. и за свидетел в размер на 30лв. Съдът обсъди възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и в тази насока съобрази следното: Минимално дължимото възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. се определя на 830лв. Платеното от ищеца надхвърля този размер със 770лв. и съдът го намира действително за прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, а и с оглед факта, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания. Действително платеното от ищеца не следва да се намалява в минималния размер, но съдът счита, че следва да бъде намалено до размера на 1 100лв. При такова съобразяване, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 730лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.405, ал.1 от КЗ, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 10 000лв., по предявен частичен иск от претендирано цяло вземане в размер на 29 226,60лв. представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица №***от 07.03.2019г., за застрахователно събитие, изразило се в противозаконно отнемане на специализирана горска техника – ***, ***, настъпило през периода 28.02.2020г. - 02.03.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Т.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 1 730лв., представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :