РЕШЕНИЕ
№ 19727
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110163001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от „А.“ АД против „ОЗК З.“ АД обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 1916,99 лева, ведно със законна лихва за забава от
подаване на исковата молба на 24.10.2024 г. до окончателно погасяване на вземането,
представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 10880 лева и направени ликвидационни разходи в размер на 15
лева във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.09.2019 г. в гр.
******************* посока от „Челопешко шосе“ към „Околовръстен път“, в района на
пътен възел за ул. *******************, между застрахован при ищеца по договор за
застраховка „Каско“ лек автомобил с марка „М.“ с рег. № ***************** и товарен
автомобил марка „С.“, модел „******“ с рег. № ************, чийто водач бил в
правоотношение с ответника по силата на сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и сумата в размер на 687,37 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 23.10.2021 г. до 23.10.2024 г. Направено е искане сторените от ищцовото
дружество съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.09.2019 г. в гр.
************************** посока от „Челопешко шосе“ към „Околовръстен път“, в
района на пътен възел за ул. *************** възникнало пътнотранспортно произшествие
между застрахован при ищеца по договор за застраховка „Каско“ лек автомобил с марка „М.“
с рег. № *************** и товарен автомобил марка „С.“, модел „********“ с рег. №
************. Представителят на страната поддържа, че пътния инцидент възникнал по
вина на водача на тежкотоварния автомобил, който навлязъл от лява пътна лента в съседната
дясна пътна лента. В исковата молба са изложени твърдения, че за пътнотранспортното
произшествие бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Представителят на ищеца поддържа, че в резултат на описаното пътнотранспортно
произшествие застрахования в „А.“ АД лек автомобил бил увреден до степен „тотална
1
щета“. В исковата молба са изложени твърдения, че действителната стойност на увреденото
моторно превозно средство към датата на увреждането възлиза на 12000 лева, като от
сочената сума била приспадната сумата в размер на 1120 лева, явяваща се стойност на
запазените части по предложение за изкупуване. Представителят на страната поддържа, че
след приспадане на действителната стойност на запазените части застрахователят е
определил и изплатил на собственика на увреденото моторно превозно средство
застрахователно обезщетение в размер на 10880 лева. В исковата молба са изложени
твърдения, че между страните е налице спор както относно действителната стойност на
увреденото моторно превозно средство, както и относно стойността на запазените части,
като ищцовото дружество претендира същите са на стойност 1120 съгласно обявен явен
търг, а ответникът претендира запазените части да са на стойност 25 % от действителната
стойност. Представителят на страната поддържа, че в хода на ликвидационната дейност са
сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. В исковата молба са изложени
твърдения, че посредством прихващане на насрещни задължения ответникът погасил сумата
в размер на 8978,01 лева, като предмет на настоящия спор е разликата от 1916,99 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че действителната стойност на увреденото вследствие на процесното
пътнотранспортно произшествие моторно превозно средство възлиза на 11950,68 лева, като
при приспадане на стойността на запазените части на лекия автомобил на стойност 25 % от
действителната стойност, застрахователното обезщетение възлиза на 8963,01 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева или общо сумата в размер на 8978,01 лева,
която е изцяло погасена от ответника. Процесуалният представител на страната поддържа,
че претендираното от ищеца обезщетение в размер на 10880 лева е прекомерно завишено и
не съответства на действително претърпените вреди. С отговора е оспорена и претенцията за
обезщетение за забава. По изложените доводи е направено искане предявените искове да
бъдат отхвърлени, като сторените от ответника разноски бъдат възложени в тежест на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което
встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа
на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
2
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на
правопораждащите факти е в тежест на ищеца.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размера на обезщетението.
При съобразяване на поддържаните от страните доводи и оспорвания, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
момента на настъпване на процесния пътен инцидент между ищеца и собственика на лек
автомобил с марка „М.“ с рег. № ************* е съществувало валидно правоотношение по
Договор за застраховка „Каско“, а между ответното дружество и водача на товарен
автомобил марка „С.“, модел „********“ с рег. № ************ е бил сключен валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че произшествието е
възникнало по вина на водача на товарния автомобил, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение на собственика на увредения автомобил в посочения в исковата молба размер и
е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Спорни по делото са въпросите
касателно действителната стойност на увреденото моторно превозно средство към датата на
увреждането и стойността на запазените части, която следва да бъде приспадната от
застрахователното обезщетение.
Като писмено доказателство по делото е представено обвързващо предложение за
закупуване на процесния лек автомобил след датата на пътния инцидент чрез платформа
АУТОонлайн за сумата в размер на 1120 лева.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че
действителната пазарна цена на увреденото моторно превозно средство към датата на
пътното произшествие възлиза на 11803 лева, като при отнасяне на стойността на вещта към
разходите необходими за нейното възстановяване в размер на 33327,55 лева, се налага извод,
че в случая е налице тотална щета. Вещото лице сочи, че стойността на уврежданията по
лекия автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
запазените части в размер на 20 % ( 2361 лева) е 9442 лева. При изслушване на експертизата
в открито съдебно заседание вещото лице разяснява, че са налице различни методики за
определяне на стойността на запазени части от увредени до степен тотална щета
автомобили: процентно отношение спрямо общата стойност на автомобила, а другата е при
реализация на вторичния пазар на останките във вида им след настъпване на
произшествието. Експертът сочи, че офертите от публикуване в платформи са най-високата
стойност, която може да бъде получена на пазара за останките във вида им след настъпване
на произшествието, без да се налага продаване на отделни части от тези останки. Вещото
лице разяснява, че ако се приеме втората методика от действителната стойност на
увреденото моторно превозно средство следва да бъде приспадната стойността на останките
по оферта.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната съдебна практика,
обективирана в Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение №
3
52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО,
Решение по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на
действащия КЗ). На следващо място, следва да се посочи и, че при претенция за заплащане
на имуществени вреди, релевантна е средната пазарна стойност на увреденото имущество
към момента на настъпване на застрахователното събитие - в този смисъл Решение № 37 от
23.04.2009г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г.,
II т. о., ТК.
По делото не е спорно, че стойността за възстановяване на автомобила надвишава
пазарната ( действителна) стойност на моторното превозно средство към датата на
увреждането, което обуславя извод, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 3
КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ, критерият за тотален характер на щетата не е
техническата възможност за възстановяване на лекия автомобил в състояние преди
настъпване на застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на
изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това състояние,
поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения процент от 70% от
действителната му стойност към датата на увреждането. В случая от приетото заключение
по допусната автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
увредения автомобил към датата на произшествието възлиза на 11803 лева.
От действителната стойност на автомобила следва да бъде приспадната стойността на
запазените части. Съгласно съдебната практика, приспадането на стойността на запазените
части при определяне на застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване. Възможността да се приспада стойността на
запазените части се основава на идеята, че тези запазени части могат да бъдат реализирани
на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна престация, като по този начин
загубите (неблагоприятното изменение в имуществото на застрахования) се компенсират с
ползите/придобитата насрещна престация. В противен случай би се нарушил принципът
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това от
преди увреждането. Спорен между страните е стойността на запазените части, която следва
да бъде приспадната от размера на обезщетението. Както се посочи, при определяне на
застрахователното обезщетение, при тотална щета, следва да се вземат предвид запазените
части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар. Конкретиката
на случая сочи, че е налице обвързващо предложение от платформа АУТОонлайн за
изкупуване на увреденото моторно превозно средство за сумата от 1120 лева. При
изслушване на автотехническата експертиза се установява, че са налице различни методики
за определяне на стойността на запазените части от увредено моторно превозно средство,
като поначало офертите от публикуване на обяви в платформи са най-високата стойност,
която може да бъде получена на пазара за останките във вида им след настъпване на
произшествието. От изложеното следва извод, че най-високата пазарна цена на останките от
автомобила е тази по обвързващото предложение от 1120 лева.
Разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да е равно на
действителните вреди, т. е. релевантен е единствено действителния размер на запазените
части. Следва да се посочи, че ответникът не е доказал конкретен размер на запазените
части, различен от стойността, за която е получена конкретна оферта. Съгласно разпоредбата
на чл. 154 ГПК, именно той носи доказателствена тежест за установяване
правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в конкретния случай досежно
стойността на запазените части, респ. размера на имуществените вреди, които подлежат на
обезщетяване. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция,
обективирана в Решение № 162/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 4174/2022 г. по описа на СГС,
IV-В състав.
Определянето на стойността на запазените части от увредения лек автомобил в
процент от действителната пазарна цена на увреденото имущество към датата на
4
произшествието следва да се прилага при липса на други данни за стойността на останките.
В случая както бе посочено вещото лице при изслушване на експертното заключение е
уточнило, че офертната цена е най-високата, на която остатъците от увредения автомобил
могат да бъдат реализирани на пазара.
Предвид изложеното съдът намира, че от действителната стойност на увредения
автомобил 11803 лева следва да бъде извадена сумата в размер на 1120 лева, представляваща
стойността на останките от увреденото моторно превозно средство и да се прибавят
направените от ищеца ликвидационни разноски или застрахователното обезщетение възлиза
на сумата в размер на 10698 лева. При съобразяване на извършеното от ответника
извънсъдебно погасяване на сумата в размер на 8978,01 лева предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се явява основателен за сумата в размер на 1719,99 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 1961,99 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
тридесетдневен срок от момента, в който застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписка с доказателствата, с които разполага. По делото не е спорно, а и от представената
по лист 14 от делото покана се установява, че ищецът е отправил до ответното дружество
искане за плащане на 23.01.2020 г. Тридесетдневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ е изтекъл на
22.02.2020 г., поради което към сочения от ищеца начален момент на претенцията по чл. 86
ЗЗД - 23.10.2021 г. ответното дружество е било в забава. Размерът на законната лихва е
нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД – основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода, увеличен със съответните пунктове (Постановление
№ 100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015 г.). Ответникът дължи обезщетение за забава върху сумата в
размер на 1719,99 лева за периода от 23.10.2021 г. до 23.10.2024 г. в размер на 616,74 лева,
като исковата претенция за разликата над сочената сума до пълния предявен размер от
687,37 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При съобразяване на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски съразмерно
на уважената част от предявените искове. Направените разноски възлизат на сумата в размер
общо на 526,68 лева, от които сумата в размер на 126,68 лева внесена държавна такса за
разглеждане на спора, 300 лева депозит за автотехническа експертиза 100 лева
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. По съразмерност в тежест на ответното дружество следва
да бъде възложена сумата в размер на 472,55 лева.
При съобразяване на изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове. Сторените от ответното дружество разноски
възлизат на сумата в размер на 400 лева, от които сумата в размер на 300 лева депозит за
автотехническа експертиза 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По съразмерност в
тежест на ищцовото дружество следва да бъде възложена сумата в размер на 41,10 лева.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК-З.” АД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление
в гр. *******************, да заплати на „А.“ ЗАД, ЕИК **************, със седалище и
адрес на управление в гр. ***************, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, сумата в размер
на 1719,99 лева, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на
24.10.2024 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща непогасена част от
регресно вземане за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 10880
лева и направени ликвидационни разходи в размер на 15 лева във връзка с
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 19.09.2019 г. в гр.
************************* посока от „Челопешко шосе“ към „Околовръстен път“, в
района на пътен възел за ул. ***************** между застрахован при ищеца по договор за
застраховка „Каско“ лек автомобил с марка „М." с рег. № ************* и товарен
автомобил марка „С.“, модел „************“ с рег. № *******************, чийто водач
бил в правоотношение с ответника по силата на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 616,74 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 23.10.2021 г. до 23.10.2024 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за разликата над уважената част от 1719,99 лева
до пълния предявен размер от 1916,99 лева и предявеният иск за обезщетение за забава за
разликата над уважената част от 616,74 лева до пълния предявен размер от 687,37 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на
управление в гр. ********************, да заплати на „А.“ ЗАД, ЕИК ****************,
със седалище и адрес на управление в гр. **************, на основание чл. 78, чл. 1 ГПК,
сумата в размер на 472,55 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА „А.“ ЗАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в гр.
**************************, да заплати на „ОЗК-З.” АД, ЕИК ***********, със седалище
и адрес на управление в гр. ********************, на основание чл. 78, чл. 3 ГПК, сумата в
размер на 41,10 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6