Р Е Ш Е Н И Е
№ 1026/5.6.2023г.
Град Пловдив, 05.06.2023
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на седемнадесети май две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1071
по описа на съда за 2023 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Шанс 2005“ ООД
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-168-0121967 от 20.04.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – магазин
„Шанс“, находящ се в град Куклен, ул. „Славянска № 26, стопанисван от „Шанс
2005“ ООД, ЕИК *********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправните норми, включително чл.50 от Хартата на
основните права в ЕС и решение на Съда на ЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21.
Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси
са неблагоприятно засегнати от заповедта, в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването, извършено на 09.01.2023 г. чрез упълномощено лице, и срещу
заповед, която съгласно чл.186, ал.4 ЗДДС подлежи на обжалване по реда на АПК.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество,
тя е неоснователна поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена на 08.04.2023 г. контролна покупка в процесния
търговски обект на обща стойност 113,44 лева, заплатени в брой от проверяващия
екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от въведеното в
обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Изведен е дневен финансов отчет
от фискалното устройство, извършен е опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката (л.37) и е установена положителна касова разлика
в размер на 947,50 лева, както и че няма издаден касов бон за извършената в
9,59 часа контролна покупка. За установените факти е съставен протокол за
извършена проверка серия АА № 0121967 от 08.04.2023 г. (л.34-36). Направен е
извод, че неиздаването на документ за продажба по реда на чл.118 ЗДДС
съставлява нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-168-0121967 от 20.04.2023 г. – предмет на настоящото съдебно производство,
като е преценено, че наличието на административно нарушение по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на
търговския обект.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства, поради което съдът приема, че между страните
няма спор относно фактите. Съответно
безспорно доказано се явява административното нарушение по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., тъй като констатацията на контролните органи
не се оспорва от дружеството-жалбоподател и не се ангажират доказателства,
установяващи издаване на касов бон за извършената контролна покупка.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна.
Съгласно чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
В изпълнение на чл.118, ал.4 ЗДДС министърът
на финансите е издал Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, чийто чл.3, ал.1 установява задължение за всяко лице
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. А когато плащането
се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента следва да се предостави
хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по
чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118.
При тази правна регламентация и с оглед
липсата на издаден при проверката фискален бон за контролната покупка следва да
се приеме, че в настоящия случай са налице всички елементи от хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1, б.”а” ЗДДС за налагане на принудителната административна
мярка запечатване на обект. Липсата на фискален бон за извършената контролна
покупка е категорично и безспорно доказана, който факт жалбоподателят не обори
при негова доказателствена тежест, а неговият управител признава, видно от
описа на паричните средства в касата към момента на започване на проверката
(л.37). Установена е също съществена положителна касова разлика, която според
управителя в описа на паричните средства се дължи на оставени оборотни пари за
извършване на плащания към дистрибутори. Не следва да се цени тази защитна теза
на управителя, тъй като съгласно чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Т.е., управителката на дружеството е следвало
да извърши служебно въвеждане на сумата, заделена от предходния ден за
извършване на плащания към дистрибутори, което задължение тя не е изпълнила,
поради което не може да черпи благоприятни за себе си последици от
неизпълнението на свое законово задължение.
Без правно значение за съставомерността на
нарушението и за законосъобразността на оспорената заповед е причината, поради
която не се издават касови бонове. Съставеният при проверката протокол по
определение е официален документ (чл.179 ГПК, приложим в настоящото
производство съгласно препращащата норма на чл.144 АПК), който официален
документ се ползва с материална доказателствена сила и е доказателство за
извършените от и пред органа по приходите действия и изявления и установените
факти и обстоятелства (чл.179 ГПК и чл.50, ал.1 ДОПК). В този смисъл
нарушението се явява безспорно доказано.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.185 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията
на обвързана компетентност. Т.е., административният орган не разполага с
правомощие да преценява дали да наложи мярката или да извърши друго действие,
съответно да издаде друг акт, а задължително следва да наложи принудителната
административна мярка, защото преценката относно целесъобразността и
законосъобразността на мярката е направена от самия законодател при създаване
на правната норма.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа отново в условията на
обвързана компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова при налагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС следва да бъде наложена също и
мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС.
При съобразяване на принципа на съразмерност,
заложен в чл.6 АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката,
съответстващ на тежестта на нарушението и последиците от него и съобразен с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца, промяна на начина на извършване на дейността, правилно
отразяване на оборота, спазване на отчетността на относимите документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, като не се допуска вреда за фиска. При
определяне на срока, за който се налага мярката, административният орган е взел
предвид още местоположението на търговския обект в град Куклен, с постоянен
човекопоток, големината на обекта и възможността за реализиране на значителни
обороти предвид наличието на множество потенциални клиенти и разнородните
хранителни и нехранителни стоки, с които се търгува, доказаното неотчитане на
продажби чрез касовия апарат, неиздаване на касови бонови и констатирана при
проверката положителна касова разлика от 947,50 лева в 10 часа сутринта.
Посочените от административния орган обстоятелства
в своята съвкупност налагат извод, че накърнените обществени отношения във
връзка с отчитане на реализираните обороти от дружеството не се свеждат само до
стойността на контролната покупка, тъй като установената положителна касова
разлика свидетелстват за системност на нарушения от този вид. При тези факти определеният
срок на мярката от 14 дни при законов срок от 1 до 30 дни съответства на целта
на закона и е съобразен с принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК – да се
преустанови извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до
неправилно отчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на
интересите на търговеца, като е препятствана възможността да се извършва
търговска дейност в конкретния търговски обект за срок от 14 дни, е необходимо,
за да се организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на
закона. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя
за неправилно определен срок на мярката и за нарушение на принципа на чл.6 АПК.
Не е налице нарушение на чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/C
202/02), съгласно който никой не може да бъде подложен на наказателно
преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или
осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със
закона. В случая нито се твърди, нито се доказва по отношение на дружеството да
е издаден акт за установяване на административно нарушение, с който да е
започнало административнонаказа-телно производство. Такъв акт липсва в представената
административна преписка във връзка с издаване на оспорената заповед. Следователно
недоказано е твърдението на жалбоподателя за нарушаване на принципа non bis in idem, не е
налице кумулиране на наказателна имуществена санкция и принудителна административна
мярка.
От друга страна, в съответствие с чл.52, § 1 от
Хартата, съгласно който всяко ограничаване на упражняването на правата и
свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита
основното съдържание на същите права и свободи; при спазване на принципа на
пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат
налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от
Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и
свободите на други хора. В случая ограничаването на упражняването на правата
чрез запечатване на търговския обект е предвидено изрично в ЗДДС при
констатиране на нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС. В този смисъл възраженията на
жалбоподателя са напълно неоснователни и недоказани, а оспорената заповед е в
унисон с решение на Съда на ЕС
от 4 май
2023 година по дело С-97/21.
Спазен е също духът на решение на Съда на ЕС
от 5 май 2022 г. по дело С-570/20, съгласно което спазването на принципа на
пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и
санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо
за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се
има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва
да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от
нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. В този
смисъл налагането на принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС
се явява пропорционална на преследваната легитимна цел – да се преустановят
бъдещи нарушения на фискалната дисциплина и да се установи нова организация на
работа в предприятието на дружеството-жалбоподател, съобразена с установения
правен ред. Принудителните административни мерки по чл.186 ЗДДС са насочени към
осигуряване на правилното събиране на ДДС и към предотвратяване на избягването
на данъчно облагане, които са цели от общ интерес, посочени в чл.273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност, а разпоредбите на ЗДДС са годни да постигнат тези цели и са едновременно
достатъчно ясни и точни, както посочва СЕС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Шанс
2005“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Куклен, ул.
„Любен Каравелов“ № 26, представлявано от управителя Н.М.Ю., срещу заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-168-0121967 от 20.04.2023 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Шанс 2005“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Куклен, ул. „Любен
Каравелов“ № 26, представлявано от управителя Н.М.Ю., да заплати на
Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: