№ 104
гр. София, 02.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110116429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е по предявени при условията на обективно съединяване
от ищеца И. В. К. срещу ответника „АКСЕС ФАЙНАНС” АД:
- искове за прогласяване на нищожност на клаузите на чл. 15, чл. 20,
както и на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договор за потребителски кредит № 935587
от 02.07.2021 г., сключен между ищеца и „АКСЕС ФАЙНАНС” АД (като
правоприемник на „АКСЕС ФАЙНЕНС” ООД), поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност;
- иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната
страна неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която
се включва в текущото задължение за месеца;
- иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната
страна договорна възнаградителна лихва;
- иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната
страна сумата от 2,50 лева на ден като разход за събиране на просрочени
задължения за целия периода на неизпълнение на задължението;
- иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответната
страна еднократна такса в размер на 120,00 лева за допълнителната дейност
на нарочен служител на кредитора по извършване и администриране на
извънсъдебно събиране на задължението;
- иск за признаване за установено, че ищецът дължи на ответната само
усвоената главницата по кредита.
В исковата молба се твърди, че на 02.07.2021 г., между ищеца и „АКСЕС
ФАЙНАНС” АД (като правоприемник на „АКСЕС ФАЙНЕНС” ООД) бил
сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ № 935587, по силата на който в
полза на ищеца бил отпуснат револвиращ кредит с максимален размер от
300,00 лева, при годишен процент на разходите в размер на 45.9 % и годишен
лихвен процент в размер на 43.2 %, а върху усвоената сума по кредита –
1
дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, като лихвата се начислявала всеки
ден върху усвоената и непогасена главница. Сочи,че съгласно чл. 15 от
договора ищецът се задължил да осигури обезпечение по кредита – гарант -
едно физически лица, поръчител или банкова гаранция в полза на ответника,
като при неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка. В
чл. 20 от договора страните договорили, че ако ищецът не предостави
допълнително обезпечение в срок от три дни, то ищецът дължал неустойка в
размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която се включва в
текущото задължение за настоящия месец. В чл. 21, ал. 4 от договора
страните договорили, че при непогасяване на текущо задължение и
непредоставяне на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит за
погасяване на част от задължението, кредитополучателят дължал и разходи за
действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева на ден до
заплащане на сумите. В чл. 21, ал. 5 от договора, страните уговорили, че след
настъпване на предсрочната изискуемост ищецът дължал еднократно
заплащане на такса в размер на 120,00 лева, включваща разноски за
извънсъдебно събиране на вземането. Ищецът счита, че договорът е нищожен
поради противоречието му със закона и накърняването на добрите нрави.
Уговореният годишен процент на разходите и уговореният лихвен процент
надвишавали над 5 пъти размера на най-високата законна лихва, действала за
периода на договора. Твърди се нищожност на уговорката за неустойка.
Посочва се, че условията, поставени за поръчителстване, били непосилни за
заемателя, като те били не само тежки за изпълнение, но и били кумулативно
предвидени. Уговорената клауза противоречала на добрите нрави.
Претендираната неустойка в размер на 10 % се олихвявала с предвидения в
договора лихвен процент, което увеличавало значително размера на заетата
сума. Клаузата за неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение, противоречала на чл. 21, ал. 1 от
ЗПК. Същата била неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като
неустойката била необосновано висока. Твърди се, че така уговорената
неустойка била добавка към възнаградителната лихва, същата била начислена
още със сключване на договора и била включена към главницата, независимо
дали заемателят ще осигури в срок уговореното обезпечение. Твърди се
заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за вписване на
действителните цена на кредита и годишен процент на разходите и
заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, както и че договорът не
отговаря на чл. 10, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Твърди се,
че клаузите на договора не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП. Възразява се, че в договора била посочена абсолютна стойност
на лихвения процент, като липсвала уговорка за условията за прилагането ми,
дали е фиксиран за целия срок на договора или е променлив, на каква база се
изчислява – дали върху целия размер или върху остатъка от главницата. В
договора не били посочени общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението с главницата по кредита. В
договора бил посочен като обща стойност годишният процент на разходите,
без да се уточни кои са компонентите включени в него и каква е стойността
2
им. Твърди се, че уговорените допълнителни задължения в чл. 21, ал. 4 и ал. 5
от договора за заплащане на фиксираните суми в размер на 2,50 лева на ден и
120,00 лева еднократно не съответствали по съдържание на някаква уговорена
услуга за кредитополучателя. Твърди се неустоечен характер и на двете суми
и че уговорките, в които са закрепени, не били индивидуално уговорени.
Посочва се, че тези суми представлявали такси за усвояване и управление на
кредита, които се олихвявали с уговорения в договора лихвен процент.
Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. В отговора се посочва, че „Бяла карта” като финансов
продукт не бил вносков продукт, при който задължението от
кредитополучателя се изплаща на равни седмични/месечни вноски, а
кредитополучателят сам решава как и кога да усвои сумата. Твърди се, че на
29.06.2022 г. ответникът е сключил договор за цесия с „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с който е прехвърлил
вземанията по процесния договор, и че ответникът е упълномощил
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД да
уведоми длъжника за цесията. Предвид това се поддържа, че ищецът няма
правен интерес от водене на делото срещу дружеството – ответник и исковете
са недопустими. Твърди се липса на правен интерес от предявяване на
исковете и във връзка с това, че ищецът се позовавал на нищожност не
непосредствено след сключване на договора, а след многократно усвояване на
суми по предоставения му кредит и заплащане на задълженията му по
договора. Твърди се неоснователност на исковите претенции. Посочва се, че в
закона липсва ограничение относно допустимите размери на
възнаградителната лихва и нямало правила за определяне на
възнаграждението на кредитодателя. В сключения договор било спазено
единственото ограничение, предвидено в закона, за размера на годишния
процент на разходите съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Ищецът
посредством Стандартен европейски формуляр бил информиран за условията
по кредита преди сключването на договора. Задължението за заплащане на
неустойка било условно и възникването му зависело изцяло от действията на
потребителя. В исковата молба не била въведена никаква конкретна
обосновка относно твърденията за противоречие на фиксирания годишен
лихвен процент с добрите нрави. Твърди се, че нямало противоречие с
добрите нрави, когато една услуга не била задължителна за ползване и
потребителят сам при свободно формирана воля решавал дали иска да я
ползва или не при посочената цена. Трябвало да се отчете и обстоятелството,
че кредиторът не бил банка, а за задълженията на кредитополучателя не били
дадени обезпечения, като повишеният риск оскъпявал финансовия ресурс.
Посочва се, че ако съдът счете клаузата за размера на възнаградителната
лихва за нищожна, тя не следвало да бъде обявявана за нищожна в целия
уговорен размер на лихвения процент, а до допустимия според ищцовата
страна трикратен размер на законната лихва. В противен случай ищецът би се
3
обогатил неоснователно. Ищецът бил надлежно информиран за уговорения
лихвен процент, вкл. и за условията за прилагането му, доколкото бил
посочен размерът на лихвения процент и че същият бил фиксиран. Твърди се,
че кредиторът е спазил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при
уговорката за неустойка и че същата не заобикаля ограничението по чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 от ЗПК – предвидената в договора неустойка представлявала
санкция за неизпълнение на договорното задължение за осигуряване на
допълнително обезпечение. Ако ответникът настоявал да получи
обезпечението си преди сключване на договора, то той не би предоставял по-
различна услуга от тази на свои конкуренти – банки. Твърди се, че
неустойката не била включена в уговорения по договора годишен процент на
разходите съобразно изискванията на законодателя в чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
предвид това, че се изчислявал към момента на сключване на договора, към
която дата кредиторът нямало как да знае дали заемателят ще изпълни
поетите с договора задължения. Твърди се, че разходите за събиране на
задълженията по договора при неизпълнение се различават от действията по
управление на кредита. Възразява се срещу твърденията на ищеца, че тези
разходи се олихвявали с предвидения в договора лихвен процент, доколкото в
чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора било уговорено лихвата да се изчислява всеки ден
върху усвоената и непогасена главница. Възразява се срещу твърденията за
неравноправност на клаузите, доколкото се твърди, че ищецът бил запознат с
условията на договора преди сключването му посредством Стандартен
европейски формуляр. Твърди се, че ищецът не бил доказал наличие на
противоречие с добрите нрави на оспорените клаузи. Твърди се, че ищецът
изтеглил на следните дати посочените суми чрез транзакция на АТМ: на
05.07.2021 г. – 100,00 лева, а 05.07.2021 г. – 100,00 лева, на 06.07.2021 г. –
100,00 лева. Твърди се, че на следните дати ищецът погасил посочените суми
чрез плащания, както следва:
на 11.08.2021 г. чрез плащане в размер на 45,00 лева била погасена
неустойка по чл. 20 от договора в размер на 30,00 лева и разход за
събиране по чл. 21, ал. 4 от договора в размер на 15,00 лева;
на 15.09.2021 г. чрез плащане в размер на 50,00 лева била погасена
неустойка по чл. 20 от договора в размер на 25,00 лева и разход за
събиране по чл. 21, ал. 4 от договора в размер на 25,00 лева;
на 18.10.2021 г. чрез плащане в размер на 50,00 лева била погасена
неустойка по чл. 20 от договора в размер на 17,50 лева и разход за
събиране по чл. 21, ал. 4 от договора в размер на 32,50 лева.
Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции в цялост и
присъждане на сторените по делото разноски. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата
страна.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран при условията на обективно съединяване с искове с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146
от ЗЗП, вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11, вр. 19, ал. 4 от ЗПК, и по чл.
124, ал. 1 от ГПК.
4
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
- по исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - сключването на Договора
потребителски кредит № 935587/02.07.2021 г., със соченото в исковата молба
съдържание на оспорените клаузи и твърдените пороци в същите;
- по отрицателните установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК -
правния си интерес от предявяване на исковата претенция за недължимост на
посочените суми;
- по положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК - правния
си интерес от предявяване на исковата претенция за дължимост на главницата
по кредита и предпоставките за възникване на задължението за дължимост на
посоченото вземане.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже:
- по исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – да установи възраженията си, както
и индивидуалните договорености с ищеца;
- по отрицателните установителни искове исковете по чл. 124, ал. 1 от
ГПК - наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови
суми, а именно валидно обвързващи страните договорни клаузи,
предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение в писмена молба до съда С ПРЕПИС ЗА
ОТВЕТНИКА да уточни:
правния си интерес от предявяване на положителен установителен иск за
признаване за установено, че ищецът дължи на ответната само усвоената
главницата по кредита, доколкото в обстоятелствената част на исковата
молба не се излагат твърдения, че ответникът извънсъдебно оспорва
дължимостта на главницата по процесния договор И да формулира точен
и ясен петитум на иска с посочване на конкретна сума;
да формулира точен и ясен петитум на отрицателния установителен иск,
че ищецът не дължи на ответната страна неустойка в размер на 10 % от
усвоената и непогасена главница, която се включва в текущото
задължение за месеца, като посочи конкретна сума по размер;
да формулира точен и ясен петитум на отрицателния установителен иск
че ищецът не дължи на ответната страна договорна възнаградителна
лихва, като посочи конкретна сума по размер.
При неизпълнение на указанията в срок или в цялост исковата молба в
тази част подлежи на връщане, а делото – на прекратяване.
5
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
07.03.2024 г. от 9,55 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно
мотивната част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване
следните обстоятелства: на 02.07.2021 г. между ищеца и „АКСЕС
ФАЙНЕНС” ООД е бил сключен Договор за кредит „Бяла Карта“ № 935587,
по силата на който в полза на ищеца е отпуснат револвиращ кредит с
максимален размер от 300,00 лева, при ГПР в размер на 45.9 % и ГЛП в
размер на 43.2 %; ответникът се явява правоприемник на „АКСЕС
ФАЙНЕНС” ООД.
УКАЗВА на ответника, че не представя доказателства за твърденията
си, че на 29.06.2022 г. е сключил договор за цесия с „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, с който е прехвърлил
вземанията по процесния договор, и че ответникът е упълномощил
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД да
уведоми длъжника за цесията.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба писмени
доказателства, като отлага произнасянето по приемането им като писмени
доказателства за първо открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да завери за вярност с оригинала писмените
доказателства, приложени към исковата молба, на всяка страница с текст. При
неизпълнение в срок на указанията съдът ще остави без уважение искането за
приемането им като писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за експертиза за първото открито
съдебно заседание с оглед даване възможност за изпълнение на указанията от
страните.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение ДА ВНЕСЕ по сметка на СРС държавна такса в
размер на 1,70 лева за служебно изготвяне на препис от отговора на исковата
молба и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане.
При неизпълнение на указанията в срок и в цялост съдът ще се произнесе по
реда на чл. 77 от ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ препис от отговора на ответника и ДА СЕ ВРЪЧИ
на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В
тази връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
6
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III” № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7