МОТИВИ:
Подсъдимият Д.М.Ц., роден на xxx xxx,
жител и живущ xxx, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че на 11.03.2009 г. в гр. М., в условията на маловажен
случай отнел от владението на Ю.Т.А. xxx марка „Крос - Демон" на стойност
95.00 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. ал. 1 на НК.
Представителят на обвинението поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, счита същото за безспорно установено
по делото от събраните доказателства и моли съда да признае подсъдимия за
виновен, като определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”
от НК и замени предвиденото в текста на закона наказание “лишаване от свобода”
с “пробация”, чрез налагане на пробационните мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес на подсъдимия за срок от осемнадесет месеца с периодичност три
пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител също за
срок от осемнадесет месеца и включване на подсъдимия в курсове за професионална
квалификация и програми за обществено въздействие за максимален срок. Счита, че
така определено същото би изпълнило целите на наказанието.
Подсъдимият
по делото прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М., като е изразил становище,
че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съзнава извършеното
и съжалява. Назначеният от съда служебен защитник на подсъдимия предлага на
съда да постанови присъда с която признае подсъдимия за виновен, като определи
наказанията при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК и замени
предвиденото в текста на закона наказание “лишаване от свобода” с “пробация”, чрез
налагане на пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес на
подсъдимия за срок от дванадесет месеца, задължителни периодични срещи с
пробационен служител също за срок от дванадесет месеца, както и евентуално
включване на подсъдимия в курсове за професионална квалификация и програми за
обществено въздействие.
Представените и приети от съда по делото доказателства са
писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Д.Ц. е осъждан неколкократно - за
престъпления против собствеността - по НОХД № 477 / 2004 г. на МРС за деяние по
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание
„Обществено порицание", присъдата е влязла в законна сила от 01.03.2005 г.
По НОХД № 296/2006 година на МРС за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7
вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК му е
наложено наказание „пробация", чрез налагане на пробационните мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца” и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца”, присъдата е влязла в
законна сила от 12.12.2006 година. По НОХД № 464/2008 г. на МРС на осн. чл. 197,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 от НК му е било наложено също
наказание „пробация” чрез налагане на пробационните мерки: “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от осем месеца и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от осем месеца, „включване в курсове за
професионална квалификация и в програми за обществено въздействие за максимален
срок, присъдата е влязла в законна сила от 06.01.2009 година. По НОХД №
484/2008 г. на МРС на осн. чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК му е наложено
наказание „пробация” чрез налагане на следните пробационни мерки “задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” също за срок от една година", както и
„включване в курсове за професионална квалификация и в програми за обществено
въздействие, присъдата е влязла в законна сила от 11.02.2009 година, по НОХД №
461/ 2008 г. на МРС за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК
му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от три месеца, което
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 3
години, присъдата е влязла в законна сила от 24.02.2009 г.
Свид. Ю.А. xxx притежавал велосипед марка
„Крос – Демон”, същият бил закупен през 2004 година за сумата от 165 лв. Велосипеда
бил в преобладаващ черен цвят, около вилката - червен. А. държал велосипеда си
в общо помещение в мазето на жилищния блок в жк. “Младост”, гр. М. където живее.
Последно го видял там на 8 март 2009 г. когато слизал в мазето за дърва. На 12.03.2009
година слязъл отново в мазето и установил, че велосипедът му го няма. Останалите
велосипеди, които съседите му били оставили в същото помещение си били на
мястото. От съседи разбрал, че предната вечер - 11 март 2009 г. подсъд. Ц., който
живее в съседен вход е звънял да му отворят входната врата и е влизал във входа
им.
От показанията на свид. Анатоли Борисов се
установява, че един ден през м. март 2009 година в училището в гр. Бойчиновци
дошъл подсъд. Ц., карал черно - червен велосипед марка “Крос”, същия ден
двамата отишли в с. Охрид, къде Ц. продал велосипеда на свид. М. Д. от с. П.. Последният
изрично питал Ц. чий е велосипеда и след като получил уверението му, че е лично
негов го купил за сумата от 35 лв. Дал го на своя син да го ползва, не след
дълго велосипедът бил откраднат.
От заключението
на вещото лице по изготвената и приета, като доказателство по делото оценъчна
експертиза е установено, че стойността на отнетата вещ възлиза на 95 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от самопризнанието на подсъдимия. Производството по делото е разгледано
по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на подсъдимия, който
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
на РП - М.. Самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което съдът с определение в съдебно заседание по делото
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на основание
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, които
се подкрепят от събраните по досъдеб. производство № 331/2009 год. по описа на
РУ на МВР – М. писмени доказателства.
С
горното подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. ал. 1
на същия чл. НК: на 11.03.2009 г. в гр. М., в условията на маловажен случай
отнел от владението на Ю.Т.А. xxx марка „Крос - Демон" на стойност 95.00
лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна деянията са извършени с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената
опасност на деянията, предвиждал е настъпването на вредоносните последици и е
целял настъпването им.
Причини за извършване на деянията са
- ниско
правно съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове
на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи материята, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината и съжаление за извършеното, съдействие за разкриване на обективната
истина, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства – минали осъждания на подсъдимото лице.
Съдът призна подсъдимия
за виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 194, ал. 3, във вр. ал. 1 на същия чл. НК, но
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" от НК, с оглед
реда на разглеждане на делото – на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, и без да са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на чл. 372, ал. 4 от НПК
когато съдът постанови осъдителна присъда, то определя наказанието при
условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Предвид горното съдът на основание чл. 194,
ал. 3, във вр. ал. 1 на същия чл., във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в"
от НК замени предвиденото наказание „пробация”/предвидено
алтернативно с наказанието „лишаване от свобода”/, с „ГЛОБА” в полза на
държавата в размер на 200 лв.
Така определеното наказание съдът
намира, че са от вид и характер да изпълнят целите на специалната и генералната
превенция. Целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивират
занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздействат предупредително и
възпитателно.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимия Д.М.Ц. да
заплати по сметка на ВСС сумата в размер на 40.00 лв. разноски направени по
делото, както и сумата в размер на 5.00 лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: