РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №260540/21.4.2021г.         2021г.

 

                                   Година 2021                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                петнадесети състав

На двадесет и трети февруари               Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 289 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на К.К.Д. – ЕГН **********, против Електронен фиш серия К №  2092238, с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателката  е било наложено адм. наказание глоба в размер на 750лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП.         

         С жалбата се изразява становище, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.34  от ЗАНН и чл.82 от ЗАНН, сочи се, че не е приспадната максимално допустимата грешка при измерването, приема се, че не е посочено еднозначно мястото на извършване на нарушението и че не е коректна правната квалификация на същото, оспорва се техническата изправност на техническото средство, фиксирало скоростта и в този смисъл нарушението не е доказано, като в заключение се иска отмяна на обжалвания ЕФ.

          В съдебно заседание, въз.Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д.С., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли същата да бъде уважена и ЕФ да бъде отменен.     Въззиваемата страна , редовно призована, не се представлява в с.з., като се депозират писмени бележки с молба ЕФ да бъде потвърден, с аргументи за доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, липса на допуснати процесуални нарушения в хода на АНП, справедливост на наложеното административно наказание и неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, като се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се правят възражения за прекомерност на евентуално претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение.

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           Обжалваният Електронният фиш  е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 30.05.2018г. в 11:11 часа,  в обл.Варна, по път Е-70/ извън населено място/ с посока на движение гр.Варна, до бензиностанция „Петрол“ е било  констатирано, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км. в час , с автомобил марка „Опел Астра”  с рег.№ В 2031КТ е било извършено нарушение на чл.21 ал.2вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като  автомобилът е  бил управляван със скорост 146 км. в час/ без  приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта/, при разрешена скорост от 80 км. в час и е прието, че превишението е с 66 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 с №11743С9.В ЕФ като собственик и ползвател е вписана въз.Д..

          Посочено било,  че е нарушена нормата чл.21 ал.2вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП и  наказващият орган наложил административно наказание „глоба“ на жалбоподателя, като собственик и  ползвател, в размер на 750лв. на основание чл.189 ал.4 вр.чл. 182 ал.2 т.6 от ЗДвП.

          В с.з. се установи, че проверката на съответната дата е била извършена от  св.Х. и че извършването на проверката било отразено в протокол с рег.№ 819Р- 12837/30.05.2018г.

          Съдът кредитира показанията на свидетеля Х., като последователни и непротиворечиви, като кредитира и писмените доказателства по делото.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката, приобщени в с.з. и от показанията на св.Х..

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

         Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което съдът намира, че ЕФ притежава всички изискуеми реквизити. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдът не споделя становището, че след като ЕФ е връчен на 04.01.2021г., то преклузивните срокове за издаване на ЕФ са изтекли., тъй като от представената разпечатка от система на сектор ПП е видно, че фишът е издаден на 30.05.18г., а сроковете по чл.82 от ЗАНН касаят изпълнение на наложено наказание при влязъл в сила акт, с който наказанието е наложено, като настоящият казус не е такъв.

         Неоснователни са и възраженията за ограничено право на защита на нарушителят поради неправилна цифрова квалификация на нарушението, тъй като на първо място нарушителят изцяло се защитава срещу фактите, които са посочени изчерпателно, в това число ясно и категорично е визирано и мястото на извършване на нарушението, а и забраната за превишаване на определени стойности на скоростта се визира в нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, а нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП  само конкретизира хипотези, в които общата забрана се конкурира с ограничение, сигнализирано с пътен знак.

         От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство АRН САМ S1 с №11743С9. .

         Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

         На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 30.05.18г..,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

        Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.  Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.

         От доказателствата по АНП се установява, че контролът е извършен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и последваща проверка, поради което възраженията в тази насока не се споделят.

         Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол , съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, поради което и тези възражения, че нарушението не е доказано са неосснователни.

         Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена за процесното превозно средство и участък от пътя скорост на движение 80 км/ч., сигнализирано с пътен знак В-26.

         На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип  се наблюдава ясно автомобилът, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.Моделът и рег.№ на превозното средство са идентични на посочените в ЕФ и отразяването.Няма и никакво съмнение относно длъжността и компетентността на лицето, боравило с техническото средство.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира, че електронният фиш е със изискуемо съдържание по чл.189 ал.4 от ЗДвП и утвърдения образец, съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието, и не е допуснато съществено нарушение при издаването му.Очевидно в срок въззивникът е депозирал жалбата си срещу ЕФ, поради което непосочването на този срок в ЕФ не е съществено процесуално нарушение.

          Измерената скорост на движение на автомобила е 146 км/ч., като допустимата грешка при измерването в тези случаи е 3% , като във фиша е отразена наказуема скорост от 146 км/ч, без приспадане на толеранса, поради което съдът споделя възраженията в тази насока и счита, че в полза на нарушителя и след приспадане на съответния процент следва да се приеме скорост на управление на процесното МПС около 142км. в час, респективно да се приеме, че превишаването е с 62 км. в час.

        Безспорно е извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр.чл.21 ал.1 от ЗДвП.Спор, че именно въззивникът е извършил процесното нарушение, тъй като именно той е управлявал процесния автомобил не е възниквал в нито един момент от АНП.

         Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение  констатирано от съда след приспадане на допустимата грешка  от 62 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.6 от същия текст е предвидил за превишение над 50 км. в час – глоба 600лв., като за всеки следващи 5 км. в час превишение над 50км. в час е предвидено, че глобата се увеличава с 50лв. и в този смисъл  глоба в размер на 600 лева (шестстотин лева ), съдът намира, че наложената на жалбоподателката глоба е завишена и следва да бъде наложена глоба в размер на 700лв.

             Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

         В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотвeтно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални  процесуални усилия  по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 74,67 /седемдесет и четири лв. и шестдесет и седем ст.// лева. 

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая ЕФ следва да бъде изменен, като бъде редуциран размерът на наложената глоба  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ИЗМЕНЯ   Електронен фиш серия К №  2092238 с който на К.К.Д. – ЕГН **********, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП  е било наложено адм. наказание глоба в размер на 750лв. на основание чл.189 ал.4вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА  размера на глобата на 700/седемстотин/ лв..         

          ОСЪЖДА К.К.Д. – ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата от 74,67 /седемдесет и четири лв. и шестдесет и седем ст.// лева за юрисконсултско възнаграждение.

          Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: