Р Е Ш Е Н И Е
№ ............./ ,гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти
касационен състав
На четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Александър Атанасов
Като разгледа докладваното от съдия Мария Иванова-Даскалова КНАХД №2265
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Хоумтую България“АД-гр.Варна срещу Решение №1210/18.06.2019г.,
постановено по НАХД №1169/2019г. по
описа на Варненския районен съд, с което е изменено НП №03-009356/28.03.2018г.
на директора на Дирекция „ИТ“, като наложената на дружеството за нарушение на
чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във
вр. чл.414 ал.3 от КТ имуществена
санкция в размер на 5000лв. е намалена на 1500лв.
В касационната
жалба се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Като оплакване
за съществено нарушение на процесуалните правила са развити доводи за
неправилност на извода на ВРС, че в административно-наказателното производство
не е допуснато съществено процесуално нарушение. Поддържат се съображенията
изложени и във въззивната жалба, че е допуснато такова нарушение и е ограничено
правото на защита на дружеството, тъй като за първи път с АУАН на 20.03.2018г.
представителят му узнал за нарушението. Поради това едва след връчването на
акта ангажирал доказателства сред които и договора от 22.02.2018г. за проверка
на квалификацията и обучение с лице, което не работело. Изложени са и
съображения за неправилно приложение на закона от ВРС при преценката на
доказателствата и установяване на фактите и обстоятелствата и формиране на
извода, че дружеството е осъществило нарушението, за което е санкционирано с
НП. Претендира се отмяна на Решението на ВРС и вместо него да бъде постановена
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Ответната страна
Дирекция „ИТ“-Варна чрез юрисконсулт депозира становище за отхвърляне на
касационната жалба като неоснователна. Считат Решението на ВРС за правилно и
законосъобразно. Нарушението за което било издадено НП било доказало предвид
показанията на свидетеля и писмените доказателства. Молят Решението на ВРС да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.
Решението на ВРС намира за правилно и законосъобразно и предлага да бъде
потвърдено.
Настоящият състав след като извърши проверка,
намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211
ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Съгласно чл.63
ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията,
предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
закона.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС
е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно касаторът претендира
съществено нарушение на процесуалните правила при преценката на
доказателствата. В несъответствие със съдържанието на решението е твърдението,
че доказателствата са неправилно ценени от ВРС. Той ги е обсъдил в мотивите на
съдебния акт, преценил е всички събрани писмени и гласни доказателства както по
отделно, така и в съвкупност. Като съобразил разпределението на
доказателствената тежест между страните, въззивният съд намерил за доказана
фактическата обстановка свързана с установеното при проверката на 01.03.2018г.
в офиса на дружеството, а именно допускането от него в качеството на
работодател до работа на С. П. Ц., на която е предоставено самостоятелно
работно място оборудвано с компютър, с уговорено работно време, почивка, почивни
дни и възнаграждение. Поради това и във фазата на постановяване на решение по
делото, ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. По
аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е
съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на
нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви
или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е
постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за
съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито е
постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира, че не
е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на Решението.
Във връзка с
искането за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
касационният състав взе предвид чл.348 ал.2 от НПК, съгласно който неправилно
приложение на материалния закон е налице, когато той е приложен неправилно или
не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Като
контролно-отменителна инстанция, касационният състав извърши проверка за
правилността на прилагането на материалния закон съгласно чл.220 от АПК въз
основа на фактическите установявания от първоинстанционния съд в решението. ВРС
установил, че
нарушението е констатирано от служители на Дирекция „ИТ“-Варна, които
посетили на 01.03.2018г. офис на работодателя „Хоумтую България“ АД-гр.Варна.
Установил, че свид. М. и свид. Д. при влизане в офиса на дружеството
констатирали няколко лица да извършват дейности, като всеки седял на отделно
бюро оборудвано със стационарен компютър. Една от тях била свид.С. П. Ц., на
която както и на останалите предоставили деларация за попълване. ВРС установил,
че при проверката в офиса бил и изпълнителният директор на дружеството, който
съдействал на служителите на инспекцията. Установил, че свид.Ц. е отразила в
декларацията си, че работи като брокер с работно време от 09.00 до 18.00часа, с
почивни дни-събота и неделя, с уговорено трудово възнаграждение от 510лв., че
няма сключен трудов договор, нито граждански такъв, че е в обучителен период от
22.02.2018г. ВРС установил, че служителите на инспекцията са извършили допълнителна
документална проверка и констатирали, че между „Хоумтую Бъргария“АД и Ц. няма
сключен и регистриран трудов договор. С оглед тези констатации на 20.03.2019г.
свид. М. съставила АУАН на дружеството за това, че в качеството на
работодател на 01.03.2018г. е допуснал до работа С. П. Ц. на
длъжност „брокер”, с определени работно
място, работно време и уговорено
възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между тях, в нарушение
на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. ВРС установил, че при
предявяването на акта на пълномощник на дружеството не били направени
възражения, но в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени такива, в
които било оспорено приетото от актосъставителя с твърдението, че не е било
допуснато описаното нарушение, че Ц. не е била допусната в офиса да изпълнява
трудови функции, а се намирала там във връзка с обучението й по сключен на
22.02.2018г. договор за проверка на квалификацията и обучение с лице, което не
работи. Представен бил екземпляр от този договор с твърдението, че е такъв по
чл.235 от КТ и съгласно чл.237 от КТ по време на обучението отношенията между
лицето и бъдещият работодател не били трудови. ВРС установил, че тези
възражения са разгледани и с мотивирано становище са преценени като неоснователни
и като възприел изцяло констатациите в АУАН на 28.03.2018г. директорът на
Д“ИТ“-Варна издал НП №03-009356/28.03.2018г. с което за нарушението на
основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на дружеството 5000лв.
имуществена санкция.
Правилно ВРС е приложил
материалния закон към фактическите установявания и формирал извода, че в
съответствие с доказателствата наказващият орган заключил, че на 01.03.2018г. С.
П. Ц. е била допусната в офиса на „Хоумтую България”АД-Варна да престира труд в
негова полза в качеството му на работодател, при постигната договореност за основните елементи, характерни за трудовото
правоотношение, без да е бил сключен трудов договор в писмена форма. Правилно
ВРС преценил ангажираните от работодателя писмени и гласни доказателства по
отделно и в съвкупност с останалите доказателства и достигнал до извода, че не
са доказани твърденията във възражението срещу АУАН и в жалбата срещу НП. В
чл.416 изр.2 от КТ е разписано, че редовно съставените актове по КТ кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. Т.е. в тежест на
санкционираното дружество е да обори верността на установяванията в акта.
Правилно ВРС не кредитирал изцяло показанията на свид. Ц.. Основателно отчел и
обстоятелството, че с възражението е представен договор между нея и дружеството
от 22.02.2018г., какъвто в декларацията от 01.03.2018г. тя не сочи да има, а
напротив - отразила, че няма нито граждански, нито трудов договор с
дружеството. Правилно ВРС установил съответствие между работното време и
почивните дни на офиса на дружеството и посоченото в декларацията на Ц. нейно
работно време и почивни дни. Правилно ВРС,
както актосъставителят и наказващият орган, основал изводите си за отношенията
между Ц. и дружеството въз основа на безспорно установеното от доказателствата,
че свид. Ц. е допусната в офиса на дружеството и е била на самостоятелно оборудвано
работно място с бюро и компютър, каквито са имали всечки останали работещи там.
Правилно ВРС отчел, че изп. директор на дружеството е бил в офиса и присъствал
на проверката, при която са раздадени и попълнени декларациите и не е имал
възражения, нито оплаквания с твърдения за начина, по който тя е протекла и за
неправомерно поведение на проверяващите. От „Хоумтую България”АД-Варна не с
апредставени доказателстав, а и при служебната проверка не е установено свид. Ц.
да е работила по трудов договор при друго лице. Визираният от дружеството
чл.235 от КТ не касае договор за проверка на квалификацията на дадено лице, а
сключване на договор за квалификация с лице, което не работи. Този договор може
да бъде за повишаване на квалификацията или за преквалификация на лицето, което
се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. Правилно
ВРС отчел, че дружеството е сключило с Ц. в последствие граждански договор, а
не трудов, както предвижда чл.237 от КТ. Обосновано е изтъкнал, че чл.235 от КТ
изисква обучавания да не работи по време на обучението, а в случая по време на
проверката Ц. е била допусната в офиса до самостоятелно работно място в
изпълнение по постигнато съгласие с дружеството за съществени елементи на
трудовото правоотношение, каквито са тези за работното време, почивките,
почивните дни, вида на длъжността и т.н. Договорът, представен с възражението
срещу АУАН е наименован и „... за...
обучение“, с лице, което не работи. Както установява от доказателствата ВРС,
свид. Ц. е намерена да работи с работното време в офиса на дружеството, а
съгласно чл.230 от КТ договорът за обучение по време на работа се сключва между
страните като трудов договор. Спецификата в клаузите му са разписани в чл.230
от КТ, сред които е изискването през време на обучението работникът или
служителят да получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не
по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. С
оглед изискванията на тези разпоредби и при липсата на доказателства за
заплащане от Ц. на таксата за обучение, посочена в представения от дружеството
договор от 22.02.2018г., правилно ВРС намерил, че той не удостоверява коректно
правоотношението между тях. Правилно
отчел обстоятелството, че за съществуващнето на този договор не е са
информирани проверяващите на 01.03.2018г. и той не им е бил представен нито от
изп. директнор на „Хоумтую България“АД, нито от свид. Ц.. Видно от Протокола за
проверката издаден на 20.03.2018г. в т.6 е посочено, че лицето С. П. Ц., както
и още четири лица са били допуснати до работа на длъжност „брокер недвижими
имоти“ преди да е документирано провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве в Книгата за начален инструктаж. След като Ц. е била в
офиса на оборудвано бюро с компютър при започване на проверката и Изп. директор
не е представил сключен с нея трудов договор, нито друг договор, по силата на
който тя е изпълнявала задачи на обособеното за нея работно място, а от него е
изискано да представи всички документи, удостоверяващи спазване на трудовото
законодателство, неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че е било
ограничено правото на защита на дружеството. Видно от връчената на 01.03.2018г.
призовка, приложена в преписката, на дружеството е дадена възможност да
представи на 12.03.2018г. допълнителни
документи и книжа, удостоверяващи спазване на изискванията на трудовото
законодателство. ВРС е приложил правилно разпоредбите на КТ и на ЗАНН при
преценката за законосъобразността на наложената имуществена санкция, за
съответствието й с обществената опасност на конкретното нарушение и липсата на
данни към 01.03.2018г. дружеството-работодател да има издадено НП за друго
такова нарушение. Касационният състав споделя извода на ВРС, че наложена в
минималния размер от 1500лв. имуществената санкция ще е съответна на
нарушението и достатъчна за постигане на целите, за които се налага. Поради
това правилно и законосъобрзано, в съответствие с правомощията които има ВРС
намерил, че не е налице основание за отмяна на НП №03-009356/28.03.2018г. на
директора на Дирекция „ИТ“, а за изменение на размера на наложената с него имуществена санкция от 5000лв. на 1500лв.
Касационният
състав не установи наличие на основание за отмяна на въззивното решение по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна. Решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, издадено след като са изяснени релевантните факти и
обстоятелства от значение за правилното разрешаване на спора, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от което и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №1210/18.06.2019г., постановено
по НАХД №1169/2019г. на Районен
съд - Варна.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.