№ 592
гр. Варна, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900567 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Съборни 46, представлявано от
М.С.М.в, чрез пълномощник адв. П. М., ВАК, с която срещу „Електроразпределение
СЕВЕР“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.Вл.Варненчик № 258, „Варна тауърс-Е“, е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1
предл.първо от ЗЗД, за връщане на сумата от 59 821.15 лева, представляваща разликата
между платената в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. цена на услуга „пренос ниско
напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно напрежение“ за
обекти База за угояване на водоплаващи птици (аб. № 1699002) и Помпена станция (аб. №
1699003), находящи се в с.Л. Каравелово, общ.Аксаково, обл.Варна, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2021г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е собственик на трансформаторен пост с диспечерско
наименование Възлова станция "Л. Каравелово", представляващ едноетажна масивна сграда
с идентификатор 44519.44.11.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л.
Каравелово, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед РД-18-910/13.12.2017г. на изп.
дир. на АГКК, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на
доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение, по силата
на Нотариален акт № 79, т. VI, per. № 9357, дело № 993/2005г. от 29.12.2005г. на нотариус
Светлана Димова, per. № 363. Същият е съставен въз основа на Акт за държавна собственост
№ 1416/06.03.1996г. и Акт за частна държавна собственост № 353/15.09.1997г. на Областния
управител на гр. Варна. Сочи се, че придобиването на процесния енергиен обект и ел.уредби
е осъществено по реда на чл.17а от ЗППДОбП (отм.), при наличие на всички изискуеми
елементи на предвидения в нея фактически състав. 1. На първо място се сочи, че възловата
станция е изградена през 1974г., като по силата на чл. 2, ал. 1 от Закона за
електростопанството (отм.) от 1948г. същата е представлявала държавна собственост. Към
1
този момент енергийният обект е бил предназначен да обслужва единствено нуждите на
бившия телеугоителен комплекс и не е била част от електроразпределителната мрежа с
обществено значение, поради което липсва забрана за нейното отчуждаване кото частна
държавна собственост. 2. В последствие, съгласно АДС № 1416/06.03.1996г. и АДС /частна/
№ 353/15.09.1997г. на Областния управител на Област Варна, посоченото имущество е било
предоставеното за стопанисване и управление на ищеца „Агропласмепт-92-В" ЕАД. 3.
Ищецът е извършил заприходяване на енергийния обект и съоръженията в баланса на
дружеството при преобразуването му, видно от Решение № 10836/08.02.1993г. по описа на
ВОС. Сочи се, че в записите в инвентарната книга на ищцовото предприятие, като
дълготрайни материални активи фигурират процесиите трафопост и трансформатор, както и
други спомагателни компоненти от оборудването - команден пункт, главно табло,
електропровод вход-изход и кабелна мрежа. Съгласно удостоверение с изх. № 9400-
658/10.08.2020г. от Община Аксаково имуществото е декларирано от ищеца още през 2010г.,
който редовно е заплащал свързаните с него данък върху недвижими имоти и такса битови
отпадъци. Същевременно се сочи, че ищцовото дружество осъществява и съответната
текуща поддръжка, за което свидетелства молба искане №5259813/11.11.2019г. до ЕРП за
изключване на напрежението по повод осъществената от нас профилактика и подмяна на
маломаслен мощностен прекъсвач. 4. Сочи се, че е налице и последния елемент от ФС, тъй
като в акта за преобразуването не е предвидено ограничение в имуществото, което се
предоставя в собственост на доверителя ми, видно от решенията по фирменото дело от 1993
и 1996г., тъй като в тях е посочено, че се прехвърлят всички активи. Позовава се на т. 2г от
Тълк. решешение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/ 14г. на ОСГК на ВКС, в която е указано,
че за придобиването не се изисква извършването на каквито и да е други действия или
настъпването на допълнителни условия.
В исковата молба се твърди, че посредством процесното енергийно съоръжение се
осъществява захранването на собствения на ищеца обект, представляващ база за угояване на
водоплаващи птици, находяща се в с. Л. Каравелово, общ. Аксаково, обл. Барна. В
облигационните си отношения с ответното дружество (в качеството им на краен клиент и
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на т. 27г, респ. т. 346, б. А от ДР на ЗЕ)
мястото на потребление е обозначено с аб. № 1699002. Консумираната в него
електроенергия се отчита със средства за търговско измерване, монтирани във въпросната
станция на ниво ниско напрежение, като по тази причина разпределителното предприятие
начислява в издаваните фактури и цена за услугата пренос ниско напрежение в съответствие
с чл. 29 от Правилата за търговия с ел.енергия. За периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г.
заплатената единствено за този ценови компонент сума възлиза общо на 92 938,68 лв.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от Наредба № 1 от 2013г. за регулиране цените на ел. енергия (отм.),
респ. чл. 27, ал. 4 от действащата Наредба № 1 от 2017г. за регулиране цените на ел.
енергията, същата е предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното
дружество при осъществяване па дейността по транспортиране на потребяваните киловати
по съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение. Твърди се, че в
отношенията си с ищеца, ответникът не притежава такива съоръжения в мястото на
присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира
подобни разходи, съотв. не предоставя подобна услуга на крайния клиент, поради което
липсва и основание да инкасира и цена за пренос ниско напрежение. На заплащане подлежи
единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя на границата
на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи. Позовава се на разпоредбата на чл. 14, ал.
1 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия, приети по силата на законова
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ползващи се със силата на подзаконов нормативен акт,
която изисква мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение при наличието
на преобразуващи съоръжения, собственост на клиента, както е в настоящата хипотеза. В
конкретика се сочи, че средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от „
Агропласмент-92-В" АД енергия, нормативно задължително следва да бъдат монтирани на
2
ниво средно напрежение от 20 кV, а не на ниско на 0,4 kV, както е в момента. Позовава се
на постановено по реда на чл. 290 от ГПК на Решение № 227/11.02.2013г. по т.д. №
1054/2011г. на ВКС, с което по окончателен начин са установени последиците при
неправилно приложена конфигурация на търговското мерене. При неспазване на
техническите изисквания се дължи единствено компонентът от цената на ел. енергията,
определен съобразно коректното юридически и технически положение. Настоява се, че в
настоящия казус измерването и остойностяването следва да е на страната на по-високото
напрежение, т.е. на средно напрежение. Цената, която ищецът е следвало да заплати, е само
тази за пренос средно напрежение, а не за ниско. За процесния период от 01.01.2018г. до
31.12.2019г., съобразно отчетените киловати и приложимата, определена от КЕВР за всеки
ценови период стойност, тя възлиза общо на сумата от 33 117,53 лв. Разликата между реално
дължимите и дефакто преведените на енергийното дружество парични средства е в размер
на исковата претенция от 59 821,15 лв. И същата подлежи на възстановяване от ответника
като получена без правно основание.
Сочи се, че настоящата искова претенция е втора поред между същите страни и по
повод на същото фактическо и правно отношение. Предмет на първата искова молба е
връщане на надплатената сума за периода от 01.12.2014г. до 31.12.2017г. като
производството е образувано като т.д. № 47/2020г. по описа на ВОС, I-ви състав и приключи
с постановяване на Решение № 260315/27.10.2020г., с което ответното дружество бе осъдено
да ни заплати сумата от 101 664,58 лв. Цитираният съдебен акт бе потвърден изцяло в тази
му част с Решение № 260091/21.05.2021г. по в. т. д. № 19/2021г. на Варненския апелативен
съд, Търговско отделение, I-ви състав.
С молба вх. № 19626 от 19.08.2022г. ищецът представя Определение № 516 от
09.08.2022г., постановено по т.д. № 1835/2021г. по описа на ВКС, второ Т.О., с което не е
допуснато до касационно обжалване № 260091/21.05.2021г. по в.т.д. №9/2021г. на ВАпС,
Т.О. I-ви състав.
С исковата молба ищецът настоява, че ответникът е следвало да изчерпи всички свои
възражения по така наведените в настоящото изложение твърдения в срока за подаване на
отговор на първата искова молба, тъй като те са напълно идентични с тези, предмет на
разискване и доказване в предходните производства. Различни насрещни аргументи или
възражения могат да се основават единствено на обстоятелства, възникнали след
приключване на съдебното дирене по съответните предшестващи процеси. Позовава се на
разяснението, направено в т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.
№7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, като се твърди, че е налице хипотезата, при която е налице
общо между делата преюдициално, обуславящо диспозитива на съда, правоотношение или
правопораждащ факт, досежно които също не може да бъде постановявано противоречиво
заключение. (В този смисъл и Решение № 49/14.04.2011 г. на БКС по т. дело № 561/2010 г., I
т.о., ТК, по чл. 290 от ГПК). Изразява се становище, че доколкото в настоящия случай
имплицитно инкорпорираната претенция е тази за собственост на процесиите енергийни
уредби не могат да бъдат навеждани нови възражения в тази насока, тъй като би се стигнало
до потенциално противоречиво решение по един и същи въпрос, нарушавайки забраната на
чл. 299 от ГПК. Счита се, че се преклудират не само предявените възражения, но и
непредявените такива, които е можело да бъдат наведени и то независимо от това, дали
обосноваващите ги факти са били известни на страната, или не.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва иска по основателност и размер. Счита, че в исковата молба липсват ясни
твърдения относно основанието за придобиване на процесния имот от ищцовото дружество.
Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на трансформаторния пост. Оспорва
се правото на собственост на държавата по отношение на процесния имот към момента на
изграждането му, съотв. към момента на предоставяне на преобразуваното дружество.
Сочи, че нотариален акт № 79 от 29.12.2005г. не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща само на официалните свидетелстващи
документи за факти. /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. по т.д. № 11/2012г. на
ВКС/. Освен това актовете за държавна собственост, какъвто е акт за ДС от 15.09.1997г., въз
основа на който е съставен НА, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗДС само констатират правото на
3
собственост на държавата и нямат правопораждащо действие за правото на собственост,
както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт за собственост по чл.
587 от ГПК. Оспорват се констативен нотариален акт от 29.12.2005г., акт за частна държавна
собственост от 15.09.1997г. и акт за държавна собственост от 06.03.1996г.
Оспорва се твърдението на ищеца, че възловата станция е изградена през 1974г. при
приложението на Закона за електростопанството от 1948г., поради което е представлявала
държавна собственост, предназначена единствено за обслужване на нуждите на бившия
телеугоителен комплекс. Оспорва се, че процесният трафопост е предоставен за оперативно
управление на „Тереугоителен комплекс" и за задоволяване на неговите нужди, но не и за
нуждите на други потребители в периода от 1974г. до 2005г. В тази насока се сочи, че
съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството /от 1975г., отм./ електроенергийни
обекти, в т.ч. мрежи и уредби служещи за пренос и разпределение на електрическа енергия,
могат да се притежават от обществени организации, но само след разрешение на Асоциация
„Енергетика", като такова разрешение по отношение на процесния енергиен обект в полза
на праводател на ищеца не е представено по делото. Сочи се, че по отношение на процесния
трафопост не са се осъществили основанията /фактическия състав/ за признаване на
трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост съгласно
разпоредбата на чл. 17А от ЗППДОП /отм./
Твърди се, че предвид статута на съоръжението собствеността върху него не би могла
да се придобие по реда на чл. 17а от ЗППДОП /отм./, тъй като обектът е изключителна
държавна собственост.
Освен това, съгласно пар.67, ал.9 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ при приватизация на обекти,
на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета
на приватизацията, ако чрез тях се снабдява повече от един потребител. В конкретния
случай с процесното съоръжение са захранвани и други потребители, включително ФЗ В.К.
ООД, с абонатен номер 1699122, клиентски номер ********** и фабричен номер
1128051702139594.
На следващо място се твърди, че Дори и, с множество условности, да се приеме, че
правото на собственост върху сградата на трафопоста е преминало в патримониума на
ищеца по реда и на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.) в резултат на преобразуване на
държавно предприятие в еднолично търговско дружество, то няма каквито и да било данни
по делото, че ищцовото дружество е и собственик на трансформаторните съоръжения
/движими вещи/, монтирани в сградата „трафопост".
В случай, че горното не се приеме, в условията на евентуалност се въвежда
възражение за придобиването на трансформаторното съоръжение като сграда и
електрически уредби по давност. „Електроразпределение Север" АД е придобил процесния
трансфораматорен пост, ведно с разположеното в него оборудване с изтичането на 5
годишна давност. Сочи се, че през този период единствено ответникът е извършвал
поддръжка и ремонт на съоъженията. В случай, че се приеме, че владението на енергийното
е недобросъвестно, се заявява, че „Електроразпределение Север" АД е придобил процесния
трансфораматорен пост, ведно с разположеното п него оборудване с изтичането на 10
годишна давност, като към периода на владението му следва да бъде присъединен и периода
на владение на праводателите на ответника.
Оспорва се, че средството за търговско измерване, измерващо потребяваната от него
електрическа енергия, е следвало да бъде монтирано на ниво „средно напрежение", а не на
ниво „ниско напрежение", както в действителност било изпълнено. Позовава се на
разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗЕ, съгласно която на оператора на електроразпределителна
мрежа е предоставено право/задължение да определи технически възможното място на
присъединяваме при съобразяване с критериите за сигурно функциониране на
електроенергийната система и в съответствие с утвърдените планове за развитие на
електрическите мрежи.
Оспорва се довода на ищеца, че ответникът е следвало да изчерпи всички свои
възражения по наведените в исковата молба твърдения в срока за подаване на отговор по
първата искова молба, респективно незаявените възражения вече са преклудирани,
включително и по преюдициалния въпрос за собствеността върху трансформатора.
4
Настоява се за отхвърляне на иска.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените с ОИМ възражения.
Конкретно се сочи, че касае за особена вещ, която може да изпълнява своето предназначение
единствено в съвкупност от всички нейни компоненти - земя, сгради и трайно прикрепени
съоръжения, като се позовава на легалната дефиниция на понятието „Енергиен обект" в § 1,
т. 23 от ДР към Закона за енергетиката - съвкупност от обект и неговите спомагателни
мрежи и съоръжения. Оспорва се счетоводно извлечение от инвентарна книга на ответника
от 01.09.2021г. като документ, съставен за целите на съдебното производство и при липса на
данни за момента на включване на уредбите в счетоводните книги на ответника.
В срока по чл. 373, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на ДИМ, с която
поддържа оспорванията и въведените с ОИМ възраженията.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за притежаван в
собственост от него енергиен обект – трансформаторен пост, ведно с намиращото се в него
оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от
средно към ниско напрежение, и през което се захранва собствения на ищеца обект, като
консумираната ел.енергия се отчита със средства за търговско измерване (СТИ), монтирани
на ниво ниско напрежение с противоречие с чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството ел.енергия, при което разликата между платената цена на услуга „пренос
ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос средно
напрежение“ за обекта е платена при начална липса на основание.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ процесните База за угояване на
водоплаващи птици (аб. № 1699002) и Помпена станция (аб. № 1699003), находящи се в с.Л.
Каравелово, се захранват чрез собствен трафопост 20/0.4 kV, чест от възлова станция 20 kV
с диспечерско наименование „Л. Каравелово“ с електромери с номера съответно 1128-0707 и
1125081110177347.
Търговското мерене на консумираната в процесните обекти електроенергия се
осъществява на страна ниско напрежение 0.4 kV, в уредба 0.4 kV на Възлова станция Л.
Каравелово.
При оглед на място във възловата станция, освен двете процесни търговски
измервания, са открити и други монтирани контролни мерения за различни подобекти в
базата. След проверка в ERР системата на ЕРП Север АД, вещото лице установява, че
монтираните електромери са контролни, тъй като не присъстват с фабричните си номера в
нея като средства за търговски измервания. Според вещото лице това доказва, че
посредством процесния трафопост не се извършва преобразуване и пренос на електрическа
енергия към други потребители, различни от ищцовото дружество.
Съгласно влязлото в законна сила на 09.08.2022г. решение по т.д. № 47/2020г. по
описа на ВОС правото на собственост на ищеца върху процесния трафопост е установено
със сила на присъдено нещо.
Вещото лице докладва, че съществуващото търговско измерване е изградено така,
както ако възловата станция би била собственост на ЕРП Север АД. Позовава се на
изискванията на чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството ел.енергия, при
което търговското мерене на консумираната в процесните обекти електроенергия следва да
се преорганизира на страна 20kV.
Ответното дружество не спори, че е получил плащане по процесните фактури,
издадени за период на потребление от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., издадени през периода
5
м.02.2018г. до м.януари 2020г.
При така описаната фактическа установеност се налагат следните правни изводи :
Разпоредба на чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), ползващи се
със силата на подзаконов акт като приети в хипотезата на законова делегация по чл. 83, ал.1,
т. 6 от ЗЕ, изискват при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа, към клиент, мястото на измерване да е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има
такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
По правилото на чл. 30 ал. 4 Наредба №6/2014год. на ДКЕВР за присъединяване на
производители и клиенти на ел. енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи, в
случаите по ал. 1 и ал. 2 средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтират в електрическата уредба на потребителя, до или на границата на имота му, а в
случаите по ал. 3 - в електрическата уредба на съответния мрежови оператор.
По силата на посочените разпоредби средствата за търговско измерване на ищеца е
следвало да бъдат монтирани на ниво средно напрежение, а от заключението на експерта се
установява, че търговското мерене на консумираната в процесния обект електроенергия се
осъществява на ниско напрежение от 0.4 kV.
Следователно, средствата за търговско измерване на ползваната от ищеца ел. енергия
през процесния период, не са били поставени на определеното с посочените нормативни
актове място, респ. търговското мерене на изразходваната електроенергия е неправомерно,
респ. не е възникнало задължение за заплащане на компонента - цена за пренос ниско
напрежение, а само заплащане на такса за пренос средно напрежение.
Вещото лице изчислява, че размерът на таксите за пренос на ниско напрежение са на
стойност от 96 911.78 лева с ДДС, а за пренос средно напрежение – 34 576.25 лева с ДДС,
или разликата между двете суми е 62 335.53 лева с ДДС. Посочената сума, явяваща се
разликата между платената и дължимата стойност на таксата за пренос от ищеца, е дадена
при липса на основание, поради което исковата претенция за присъждането й, така както е
предявена за сумата от 59 821.15 лева за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. следва да
бъде уважена, като основателна.
Предвид основателността на главното вземане следва да бъде удовлетворено и
искането за присъждане на законна лихва върху задължението, считано от датата на
подаване на исковата молба.
С оглед изхода на спора в полза на ищцовата страна се следват сторените съдебно-
деловодни разноски в производството за държавна такса, СТЕ и адвокатско възнаграждение
на обща стойност от 6667.85 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик № 258, „Варна тауърс-Е“, да
заплати на „АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.Съборни 46, представлявано от М.С.М.в сумата от 59 821.15 лева,
представляваща разликата между платената в периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. цена
на услуга „пренос ниско напрежение“ и дължимата за същия период цена за услуга „пренос
средно напрежение“ за обекти База за угояване на водоплаващи птици (аб. № 1699002) и
Помпена станция (аб. № 1699003), находящи се в с.Л. Каравелово, общ.Аксаково, обл.Варна,
6
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 18.08.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ Север“ АД ЕИК ********* гр. Варна да
заплати на „АГРОПЛАСМЕНТ-92-В“ АД ЕИК ********* гр. Варна, сторените в
производството съдебно-деловодни разноски в размер на 6667.85 лева, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7