№ 65
гр. Б.С, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410101549 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. П. И., ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр. Б.С, ул. „Климент Охридски“ №75, чрез адв. Г. В. - САК, против
Й. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.С, ул. „Климент Охридски“ №75, и
адрес за призоваване: с.К., общ. Л., обл. Л., с правно основание чл. 318 от ГПК, вр. чл.49, ал.
1 от СК, с която е поискала съдът да издаде решение, по силата на което да прекрати
сключения с акт № 112/20.04.1985г. на общ. В. между страните по делото граждански брак
поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за
вината. В исковата молба ищцата сочи, че от брака нямат родени непълнолетни деца, не
претендира издръжка от съпруга си. Нямат общи фирми, дялово участие в търговски
дружества, общи банкови сметки. Нямат сключено предбрачно или брачно споразумение.
Нямат придобито по време на брака имущество в режим на СИО.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Й. П. И. не е депозирал
писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е
направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да
направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от
ГПК
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и се съобрази с доводите и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представено по делото удостоверение за граждански брак, същият е сключен
1
на 20.04.1985г. в гр.В., обл.В. с Акт за сключен граждански брак № 112/29.04.1985г., като
съпругата В. П. А. е приела фамилното име на съпруга си И..
В искова молба и в съдебно заседание, в което ищцата се явила лично, същата сочи, че
с ответника имат сключен граждански брак от 1985г., с когото нямат родени непълнолетни
деца. От 10 години са във фактическа раздяла, не комуникират помежду си, не поддържат
общо домакинство, като ищцата живее в гр.Б.С, а ответникът – в с.К..
Нямат придобито семейно жилище по време на брака или други движими вещи и
имоти. След прекратяване на брака желае да се именува с предбрачното си фамилно име А..
Желае развод с ответника, без съдът да се произнасяте по въпроса за вината. Не претендира
разноски от ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с
предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите
възражения и не е ангажирал доказателства. В открито съдебно заседание ответникът се
представлява от адв.М. от АК-Л., който не оспорва депозиранта искова молба и изложените
твърдения в нея за дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка между страните
по делото.
В подкрепа защитната теза на ищцата е разпитан свидетелят В.Й.В.. Същият сочи, че е
семеен приятел на страните по делото, като твърди, че от около 15 години последните не
поддържат връзка помежду си, не живеят заедно и бракът им е изчерпан от съдържание.
Не са се събирали да живеят родителите му през този период от време заедно. Нямат
придобито семейно жилище или други имоти по време на брака.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.49,ал.1 от СК – прекратяване на сключения
между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод
е основателен и следва да бъде уважен.
Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната
връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва
уважение и доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от
онова съдържание, което влагат в него законът и моралът, семейната общност е разкъсана,
като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между
съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се
установи, че съпрузите не живеят заедно от повече от 10 години до настоящия момент.
Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия
начин. Настоящата съдебна инстанция намира горепосоченото за индиция за
безпредметността на бъдещото съществуване на брака.
Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на
2
чл.49 ал.1 от СК поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка.
С оглед разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата
съпрузи не е поискал, съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.
Съпрузите нямат родени деца видно от изискана служебна справка от ЕСГРАОН.
Не претендират издръжка един от друг след прекратяване на брака.
Нямат придобито СИО жилище и други недвижими имоти или движими вещи по
време на брака. Нямат общи фирми, дялово участие в търговски дружества, общи банкови
сметки.
След прекратяване на брака ищцата В. П. И. ще носи предбрачното фамилно име А. и
ще се именува с имената В. П. А..
По разноските:
На основание чл. 329, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер
на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани доказателства, че ищцата
В. П. И. е внесла държавна такса в размер на 25.00 лева при завеждане на исковата молба.
Поради това разликата от 25,00 лв. представляваща окончателна държавна такса по
брачното дело, следва да се заплати от ответника Й. П. И. по сметка на РС-Б.С.
Разноските остават така, както са направени от страните по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.49,ал.1 от СК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между В. П. И., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. Б.С, ул. „Климент Охридски“ №75, чрез адв. Г. В. - САК, и Й. П. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Б.С, ул. „Климент Охридски“ №75, и адрес за
призоваване: с.К., общ. Л., обл. Л., сключен с АКТ № 112/29.04.1985г. на Община В., обл.В.,
поради настъпило в него ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО.
СЪДЪТ не се произнася относно вината за разстройството в брака – по аргумент от
чл. 49, ал. 3 СК.
Съпрузите нямат родени от брака деца
Не претендират издръжка един от друг след прекратяване на брака.
Нямат придобито СИО жилище и други недвижими имоти или движими вещи по
време на брака. Нямат общи фирми, дялово участие в търговски дружества, общи банкови
сметки.
След прекратяване на брака ищцата В. П. И. ще носи предбрачното фамилно име А. и
ще се именува с имената В. П. А..
3
Разноските остават така, както са направени от страните по делото.
ОСЪЖДА Й. П. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.С, ул. „Климент
Охридски“ №75, и адрес за призоваване: с.К., общ. Л., обл. Л., да заплати
ОКОНЧАТЕЛНА ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 25,00 лв./двадесет и пет лева/ в полза
на РС-Б.С.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С: _______________________
4