Определение по дело №226/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 353
Дата: 7 февруари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия: Величка Борилова
Дело: 20231000500226
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
гр. София, 07.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова

Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500226 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на
А. З.а - П., Н. И., В. Б., В. К. и А. З., всички чрез адв.Т. В. от САК насочена против
Определение от 07.02.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д. №
4761/2015 г. по описа на СГС, ГО, с което исковата молба на частните жалбоподатели с вх.
№ 4761/2015 г., по която е било образувано посоченото дело, е била върната, а
производството по делото - прекратено.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищците и наличието на
процесуалните предпоставки за това, както и поради неговата необоснованост, предвид че
направените изводи от СГС не съответстват на данните по делото.
Поддържа се на първо място, с оглед изложените от първоинстанционния съд мотиви
за прекратяване на образуваното пред него дело, че предявеният при условието на
субективно съединяване ревандикационен иск от ищците против ответниците е процесуално
допустим и за ищците е налице правен интерес от предявяването му.
С цитираното от СГС решение по гр.д.№ 14932/2016 г. по описа на същия съд бил
уважен предявен от настоящите частни жалбоподатели иск за собственост по отношение на
трето за делото лице - „2001 - Д. и Сие“ООД.
Отделно от това съобщение с указания за констатирани от съда нередовности на
исковата молба в о.с.з. от 18.10.2021 г. не било връчвано на процесуалния представител на
ищците-жалбоподатели, като на процесуалния им представител била връчена призовка за
явяване в о.с.з. На самостоятелно основание такива нередовности не били налице, предвид
че с исковата молба били посочени собственици на ап. №№ 14, 25, 27 и 28, но с определение
№ 10617/03.05.2016 г. първоинстанционният съд прекратил производството по делото по
отношение на тях, защото към момента на предявяване на иска те били починали. Т.к. със
същото определение съдът приел, че на тяхно място не могат да бъдат конституирани други
лица, не било налице основание за прекратява производството по делото на основание
неконституиране на всички собственици на имоти като страна по делото.
По изложените подробни съображения в подкрепа на тези оплаквания се иска от
настоящата инстанция като правен резултат да отмени атакуваното прекратително
1
определение.
От насрещните страни отговор по частната жалба са подали Б. С. - лично и Б. Д. и М.
Д., чрез адв.Ж..
Във всяка една от тях се поддържа неоснователност на доводите на жалбоподателите
и правилност на обжалваното определение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните
и данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно упълномощения процесуален
представител на жалбоподателите, съответно - от активно процесуално легитимирани
страни – ищци по делото, чиято искова молба е върната, срещу подлежащо на въззивна
проверка определение.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения:
Както теорията, така и константната съдебна практика приемат еднозначно, че
съобразно изискването на чл.129, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши проверка относно
редовността на исковата молба за съответствието й с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, а
преценката за допустимостта на иска, съгласно чл.130 ГПК, извършва едва при сезирането
му с редовна искова молба, като последната включва проверка за наличието на абсолютните
положителни процесуални предпоставки и за липсата на отрицателните такива за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
В отлика от изложеното в случая, за да прекрати образуваното пред него исково
производство, първоинстанционният съд е изложил две групи доводи - едните отнасящи се
до редовността на исковата молба, а другите - до допустимостта на предявения иск.
Така на първо място е приел, че исковата молба, с която е сезиран, е нередовна, т.к.
на страната на ответниците не са конституирани всички етажни собственици в сградата на
ул.“Жолио Кюри“, бл.302. Указания за отстраняване на тази нередовност били дадени в
ищците в о.с.з от 18.10.2021 г., а съобщение, в което са инкорпорирани, било връчено
редовно на процесуалния им представител. В дадения от съда двуседмичен срок за
отстраняване на нередовността тя не била отстранена, поради което и били налице
основания за прекратяване на производството по реда на чл.129, ал.2 ГПК.
Отделно посочил, че производството по делото било недопустимо, поради
недопустимост на предявения ревандикационен иск, т.к. ищците били въведени във
владение на процесния имот с протокол за въвод /л.655 от делото/, извършен на 29.01.2018
г. по отношение на „2001 Д. и Сие“ООД.
Според решаващият въззивен състав изложените две отделни и самостоятелни
основания за прекратяване на първоинстанционното производство от страна на СГС са
изведени в несъответствие с установените съдопроизводствени правила.
Както вече се посочи, нормата на чл.130 ГПК, регламентираща проверката за
допустимостта на предявения иск, е различна и отграничава по безсъмнен начин посочената
проверка от тази, касаеща редовността на исковата молба /иска/.
Вярно е, че тези проверки са и функционално свързани, доколкото правната
квалификация на предявения иск е задължение на съда /независимо от посоченото от
ищеца/, а за да изпълни това си задължение съдът следва да разполага с точно посочени
факти и ясно формулирано искане, и в рамките на тази квалификация следва да бъде
направена проверката за надлежно упражненото от ищеца право на иск.
В този смисъл и за да бъде установено наличието или констатирана липса на правен
интерес, съдът на първо място следва да съобрази налице ли е редовна и ясна искова молба и
след това, в рамките на ясните и конкретни факти и искания на страната-ищец, да се
произнесе по допустимостта на заявения иск, преценявайки наличието или липсата на
правен интерес. Затова и ищецът не може да бъде изненадан с прекратяване на
производството, поради недопустимост на иска с аргумент липса на правен интерес от
предприетата форма на искова защита, без първоинстанционният съд да проведе
производство по чл.129 ГПК, с оглед това, че всеки иск трябва да се основава на ясни и
2
конкретни обстоятелства и също така заявено ясно искане към съда, които последният да
подведе под конкретна правна норма и едва след това да извършва преценка за
допустимостта на така предявения иск.
В случая СГС е бил сезиран с искова молба, с която при условието на субективно
съединяване е бил предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС от ищците-
частни жалбоподатели против членовете на етажната собственост в бл.*** на ул.“***“ № **,
ж.к. „***“, гр.София, общо 28 на брой.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищците са
собственици на недвижими имоти, находящи се в гр.София, на посочения по-горе адрес, на
партерния етаж, представляващи : 1/ клубно помещение /зала за събрания/, със застроена
площ от 65,55 кв.м., при посочени съседи, както и на 2/ помещение - фитнес център,
находящо се в същата сграда, със застроена площ от 95,87 кв.м., подробно
индивидуализирано.
Твърдяно е, че са придобили собствеността върху тези два имота по реда на ЗОСОИ, в
резултат на приключила процедура по реституция през 2006 г., като с тях били обезщетени,
в качеството им на наследници на техните праводатели - бивши акционери в АД“Тухларска
фабрика - Успех - А. Виларов“.
Твърдели са още, че възстановените им имоти не принадлежат към етажната
собственост на бл.302, ул.“Фредерик Жолио Кюри“ № 12, гр.София, а от придобиването им
до момента на предявяване на исковата молба ищците били в невъзможност да ги ползват,
защото срещали съпротива от т.нар. етажна собственост и част от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, въпреки че двете им собствени помещения
представлявали самостоятелни обекти в сградата и не можело да се придобият по давност от
т.нар. етажна собственост, защото преди ищците да бъдат обезщетени с тях били със статут
на частна общинска собственост и по арг. от § 1 от ДР на ЗИЗС нямало как по отношение на
тях да тече давност в полза на собствениците на имоти в сградата.
Т.к. ответниците отказвали да предадат владението на двете процесни помещения на
техните собственици - ищци, е поискано от съда да постанови решение, с което да признае
по отношение на ответниците, че ищците са собственици на тези имоти и ги осъди да им
предадат владението върху тях.
След оставянето на исковата молба без движение за внасяне на дължимата се ДТ по
производството и представяне на доказателства за представителната власт на
пълномощника на ищците, първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и
е предприел действия по размяна на книжата по делото. В хода на размяната се установило,
че част от посочените като ответници по иска лица - Р. К. Ч., И. С. М., К. И. Б., Г. Е. Ж. и М.
Н. Г. са починали преди предявяване на иска, поради което и с определение №
10617/03.05.2016 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото по
отношение на същите, поради недопустимост на иска, предвид липсата на правосубектност
в лицето на тези ответници.
Според мотивите на постановеното в тази връзка определение съществувала
процесуална пречка за конституиране наследниците на посочените лица като страни по
делото /ответници/, поради обстоятелството, че същите не са били правосубектни още към
момента на предявяване на исковата молба. Единственото, което можело да се направи, било
предявяването на иска наново, но този път срещу лицата, които да правосубектни - с нова
искова молба, но директно срещу наследниците на ответниците /дословно определението/.
Други указания на страната не са давани, нито е указано нередовност на исковата молба.
Определението е било съобщено на пълномощника на ищците редовно и лично на
25.05.2016 г., не е било обжалвано и е влязло в сила.
Независимо от последното с последващо Определение от з.с.з. 08.06.2017 г.
първоинстанционният съд отново е изложил мотиви и респ. - постановил повторен
диспозитив за прекратяване на производството по отношение на тези лица и по отношение
на И. С. М..
Едва с това определение за първи път в хода на производството на ищците е указано
да посочат като ответници всички етажни собственици в сградата с режим на етажна
3
собственост, като посочат и съответния обект, на който са собственици и индивидуализират
имотите, съобразно индивидуалния им устройствен план, вкл. са указани и
неблагоприятните последици от неизпълнение на това им задължение.
Във връзка с указанията на 17.07.2017 г. по делото е постъпила молба от процесуалния
представител на ищците, в която обаче същите не са били изпълнени в цялост - не са
посочени други лица като ответници по иска, нито е уточнено който ответник на кой обект в
етажната собственост е собственик. Независимо от последното първоинстанционният съд не
е приложил нормата на чл.129, ал.2 ГПК, като в последствие в изпълнение на указанията му
многократно в хода на производството ищците са уточнявали надлежните ответници.
Последно това е сторено с молба вх.№ 344141/18.08.2021 г., депозирана от пълномощника
на ищците, в която ответниците са посочени поименно, а срещу имената им са посочени и
номерата на апартаментите в етажната собственост.
В във връзка с нея в следващото о.с.з., проведено на 18.10.2021 г. в отсъствие на
ищците и процесуалния им представител, след изрично възражение на един от ответниците
първоинстанционният съд отново е указал на ищците, че исковата им молба е нередовна,
т.к. не са посочени всички ответници, членове на етажната собственост, и е определил 2-
седмичен срок за отстраняване на посочената нередовност, чрез посочване кои са
собствениците на ап.14, 25, 27 и 28 вкл., като се отразят представените по делото
доказателства в тази насока от преди депозиране на исковата молба.
Съобщение за последното е изпратено на ищците, чрез техния процесуален
представител, под формата на призовка, в която страната е уведомена за датата на
следващото открито с.з., е в долната част на призовката е инкорпорирано определението на
съда от о.с.з.
Призовката е връчено лично на адв.Т. В. на 16.11.2021 г.
В дадения на ищците срок, вкл. до датата на следващото открито с.з. по делото,
проведено на 07.02.2022 г., посочените указания не са изпълнени, поради което и съдът е
приел, че е налице хипотезата на чл.129, ал.2 ГПК и е постановил връщане на исковата
молба, вкл. прекратяване на производството по делото.
При гореустановеното решаващият въззивен състав приема, че това определение на
първоинстанционния съд е неправилно.
Тълкувайки нормите на ЗЕС и ЗС съдебната практика се е обединила в разбирането,
че в казуси като процесния , в който е налице спор относно това дали процесните две
помещения са общи части на бл.*** на ул.“***“ № **, ж.к. „***“, гр.София, вкл. относно
собствеността по отношение на същите, като ответници в производството следва да бъдат
конституирани всички етажни собственици, тъй като предметът на спора за тях е
тъждествен и поради това следва да бъде разрешен еднакво за всички.
Поради това и още с предявяване на исковата молба първоинстанционният съд е
следвало да даде ясни и точни указания на ищците в насока да предявят иска си спрямо
всички етажни собственици, а с оглед обстоятелството, че в първоначалната искова молба е
заявено твърдение, че общите обекти в блока са 28 на брой, е следвало да се укаже и че
редовността на исковата молба и допустимостта на производството изисква и за всеки един
от ответниците да се посочи съответния обект в сградата, в режим на ЕС, на който е
собственик.
Последното с оглед избягване вероятността от постановяване на недопустимо
решение, предвид че задължителното необходимо другарство изисква участие на всички
другари в процеса, което е предпоставка за неговата допустимост, за която съдът следи
служебно.
Такива указания на ищците не са били давани до постановяване на определението от
08.06.2017 г., като с оглед спецификата на казуса и обстоятелството, че по отношение на
част от първоначално посочените като ответници лица производството е било прекратено,
поради липса на правосубектност, вкл. и това определение не съдържа необходимата яснота
относно това как исковата молба да се уредовни. По този начин страната отново е останала в
неизвестност какви процесуални действия да предприеме, в каквато насока са и
оплакванията й в частната жалба, инициирала настоящето производство. В резултат на
4
последното вкл. след депозиране на молбата от 18.08.2021 г. от пълномощника на ищците,
не са били изпълнени по отношение на апартаменти с №№ 14, 25, 27 и 28 в етажната
собственост.
Нещо повече - с оглед извършваните съдопроизводствени действия от
първоинстанционния съд до постановяване на определението от 18.10.2021 г. следва да се
приеме, че същият е счел исковата молба за редовна, доколкото липсва произнасяне в
обратната насока.
Следва да се акцентира, че определението от 18.10.2021 г. не съдържа изрични
указания от страна на съда, че „липсата на посочените етажни собственици на апартаменти
14, 25, 27 и 28“ представлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1
ГПК, във вр.129, ал.2 ГПК, независимо от последващите указания, че неизпълнението на
задължението от страна на ищците да се посочат собствениците на тези апартаменти ще
доведе до прекратяване на производството по делото.
Съдържащите се в посоченото определение указания към ищците за отстраняване на
нередовностите на исковата молба са неясни и неизчерпателни, доколкото липсват такива в
насока, че собствениците на конкретните апартаменти в етажната собственост следва да се
посочат от ищците, но и че предявеният ревандикационен иск следва да бъде насочен и
спрямо тях, в качеството им на ответници - т.е освен в титулната част на исковата молба, в
нейното съдържание също следва да се извърши уточнение, като се посочи, че се иска тези
ответници, като собственици на конкретни обекти в етажната собственост, оспорващи
правата на ищците, да бъдат осъдени да им предадат владението върху процесните имоти.
Отделно от посоченото по делото са налични данни, че и по отношение на
изброените в коментираната молба апартаменти въпросът чия собственост са били към
момента на предявяване на иска, респ. - кои са надлежните ответници по иска не е бил
изяснен докрай /молба с вх.№ 354709/12.10.2021 г. от К. Т. и приложения към нея нот.акт,
касаещ собствеността по отношение на апартамент № 8/, а след постановяване на
обжалваното определение с молба от 20.10.2021 г. от трето за спора лице е представен и
нот.акт, касаещ апартамент № 25.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че за да приложи санкцията по
чл.129, ал.3 ГПК като върне исковата молба първоинстанционният съд следва да даде
конкретни, пълни и изчерпателни указания за отстраняване нередовностите на исковата
молба, а в случая това не е било сторено.
Основателно е и оплакването на ищците, че дори да се счете, че такива указания на
страната са дадени /което не се споделя от настоящия състав/, то последното не е било
извършено в съответната форма, което съществено е засегнало правото й надлежно да
упражни правата си в процеса.
Определението от о.с.з. от 18.10.2021 г. не е било съобщено на ищците надлежно по
реда, установен от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа,
свързани с връчването по ГПК /последно изм. ДВ бр. 64/03.08.2018 г./, чрез връчване на
препис от същото /и според изричните указания на първоинстанционния съд/, чрез
образецът по чл.2, т.9 от Наредбата - на съобщение за връчване на препис от
определение/разпореждане, представляващ приложение № 9.
Вместо връчване на такова съобщение, към което да се приложи самия съдебен акт, на
процесуалния представител на ищците от страна на първостепенния съд е връчена призовка
за страна за открито съдебно заседание, чрез образец по чл.2, т.1, приложение № 1,
съдържащо извлечение от съдържанието на постановеното определение.
Фактът на възпроизвеждане върху страница на призовката след забележката „Вижте
указанията на гърба на призовката“ на извлечение от определението на съда сочи на
категоричен извод, че препис от самия съдебен акт на СГС в предвидената от действащите
процесуални правила форма не е бил връчен на страната.
Според решаващия въззивен състав действайки по гореописания начин СГС се е
отклонил от разписаните съдопроизводствени правила в чл.55 ГПК и Наредба №
7/22.02.2008 г., като е създал у ищцовата страна погрешна представа относно процесуалния
характер и съдържанието на коментираното определение, защото нормата на чл.5, ал.2 от
5
посочената наредба сочи, че образците на призовките по чл.2, т.1, 2, 3 и 4 се ползват при
всяко призоваване от съд, а съобщенията по т. 9 и 11 - при всяко връчване на акт на съда,
ако няма специален образец.
Справка с формата на бланките за призовка по чл.2, т.1 и съобщение по чл.2, т.9,
съобразно приложените образци в приложенията към наредбата предпоставя, че същите
имат различно съдържание - на титулната страница от съобщението /приложение № 9/ за
връчването на съдебен акт /"определение" или "разпореждане"/ е посочени изрично, че
същият се прилага към съобщението, а в самия акт е посочено как може да се обжалва,
докато образеца за призовка /приложение № 1/ има съвсем различно съдържание, вкл. и след
забележката - Вижте указанията на гърба на призовката.
Вярно е, че норма на чл.5, ал.2 от с.н. допуска образците на призовки и съобщения да
се ползват за връчвания при други подобни случаи, чрез внасяне на уточнения, когато такива
се налагат от съответната разпоредба на ГПК, но според решаващия състав посочената
хипотеза касае онези случаи, за които не са налице изрично предвидени образци, какъвто
настоящият случай не е.
Ето защо и като е действал в разрез с горепосочените съдопроизводствени правила и
не е съобщил на ищцовата страна за постановеното от него определение по реда на чл.129,
ал.2 ГПК по установения от Наредба № 7/2008 г. ред, първоинстанционният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а делото да му се върне за
продължаване на съдопроизводствените действия по привеждане на исковата молба в
редовна форма, чрез указване на ищците да поправят нередовната си искова молба като
посочат надлежните по инициираното производство ответници - всички собственици на
отделните 28 обекта в етажната собственост към момента на предявяване на исковата молба,
като за яснота се конкретизира кой ответник на кой обект е собственик.
Ако указаните нередовности не бъдат отстранени - исковата молба подлежи на
връщане /така и Определение № 120/14.03.2018 г. по ч. гр. д. № 580/2018 г. на ВКС, III г. о.;
Определение № 725/11.11.2015 г. по ч. гр. д. № 3241/2015 г. на ВКС, IV г. о.; Определение
№ 558/19.11.2013 г. по ч. гр. д. № 4468/2013 г. на ВКС, I г. о. и др., Определение №
718/06.12.2019 г. по т.д. № 1539/2019 г. и др./.
Ако исковата молба се приведе в съответствие с изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128
ГПК, едва тогава първоинстанционният съд може и е длъжен да извърши преценка за
допустимостта на иска.
Основателни във връзка с изложеното се явяват и оплакванията на частните
жалбоподатели за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за
недопустимост на производството, поради липса на правен интерес у ищците от воденето на
ревандикационен иск, доколкото същите са направени преждевременно - преди предявяване
на редовна искова молба.
Подобен извод може да бъде направен само, ако исковата молба е редовна -
конституирани са надлежно всички лице на страната на ищците и на страната на
ответниците, изложените са ясно и последователно обстоятелствата, на които се основава
иска и те са в логическо съответствие с отправеното към съда искане.
След като в случая такава искова молба не е налице - обстоятелство, прието и от
първоинстанционния съд, съобразно изложените мотиви за прекратителното му определение
в първата им част, то наличието му препятства извършването на последващата проверка -
тази за допустимост на предявения иск, което пък сочи на необоснованост на доводите за
наличие предпоставките за прекратяване на производството по делото, поради
недопустимостта му.
Отделно и само за пълнота следва да се посочи, че същите доводи почиват на
неправилна интерпретация на приобщените към момента по делото писмени доказателства,
доколкото влязлото в сила съдебно решение, с което е бил разрешен спор за собственост
между ищците и трето за настоящето дело лице - „2001 Д. и Сие“ЕООД по отношение на
процесните недвижими имоти, не е формирало сила на пресъдено нещо между страните по
настоящето дело, поради отсъствието на субективен идентитет между страните по двете
дела - съсобствениците в етажната собственост не се били страна по това дело.
6
Затова и ищците, които претендират да са собственици на процесните два имота на
заявеното от тях основание, имат право да защитят правото си на собственост по отношение
на всяко лице, оспорващо или нарушаващо правото им на собственост, различно от това, с
което вече спорът е бил разрешен - вкл. и по отношение на ответниците, а изборът на вида
иск за защита на това им право, в зависимост от засягането му и интензитета на търсената
защита, принадлежи на тях.
От друга страна - в хода на производството, вкл. след датата на представения протокол
за въвод във владение и до постановяване на прекратителното определение ищците са
поддържали, че не владеят процесните имоти.
С оглед на тези твърдения трябва да се приеме, че страните по делото са надлежно
процесуално легитимирани, предвид че процесуалната легитимация се определя от
твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение, а то може и да не съответства на действителното правно положение.
Релевантно за допустимостта на исковия процес в този смисъл е наличието на
процесуална легитимация, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, а въпросът относно надлежните страни по
материалното правоотношение се разрешава от съда със съдебното решение. Затова
въпросът дали ищците са носители на претендираното субективно материално право, в т.ч.
владеят ли или не процесните имоти към момента на приключване на устните състезания по
делото е въпрос, касаещ основателността на предявения иск, а не допустимостта на
исковото производство.
Като е приел противното първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, което също е основание за отмяна на обжалваното
определение.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 07.02.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по гр.д.
№ 4761/2015 г., с което исковата молба на А. З. З.а - П., Н. К. И., В. К. Б., В. А. К. и А. З. З. -
ищци по гр.д. № 4761/2015 г. по описа на СГС е върната, а производството по делото -
прекратено.
ВРЪЩА делото на СГС, ТО, 16-и състав за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно указанията в обстоятелствената част на определението.


Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7