№ 642
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000500440 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 265036/27.07.2021 г., постановено по гр. дело № 16028/2018 г. по описа
на СГС, I ГО, 10 с-в, са уважени предявените от Л. К. С. срещу А.П. Ц. и Т. В. Н.
кумулативно пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност (непротивопоставим спрямо
кредитора Л. К. С.) на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н. а. № 64,
съставен по дело № 2010/2017 г. от нотариус И. Д., сключен между А.П. Ц. (дарител) и
нейната дъщеря Т. В. Н. (надарен), по силата на който е прехвърлено правото на
собственост върху апартамент № 9, находящ се в гр. ***, район „***”, ул. „***”№ ***, вх.
22
„*”, ет. *, със застроена площ от 54,85 м, ведно с избено помещение № 9, с площ от 3,46 м
2
и таванско помещение № 10, с площ от 6,86 м.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че Л. К. С. е
кредитор на ответника А.П. Ц. по непарично вземане - потестативно право за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба на по-горе описания имот, породено от договор
за предварителен договор, сключен на 22.12.2016 г. (изменен с три допълнителни
съглашения). СГС е достигнал да правния извод, че сключеният между А.П. Ц. и нейната
дъщеря – Т. В. Н., договор за дарение на процесния имот представлява правно действие,
увреждащо купувачът по предварителния договор - кредитор, тъй като по този начин е била
осуетена възможността за придобиване правото на собственост върху недвижимия имот,
предмет на това облигационно правоотношение. Първоинстанционният съд е счел, че
обещателят-длъжник по предварителния договор е знаел, че със сключване на оспорената
безвъзмездна транслативна сделка се увреждат правата на купувача по предварителния
1
договор, а доколкото увреждащият договор е безвъзмезден, не трябва да се изследва
знанието (добросъвестността) на приобретателя. Приел е за неоснователни всички
релевирани правни доводи за невъзникване на правното качество на ищеца като кредитор по
твърдяното непарично право (потестативно по своето естество) да иска процесния
предварителен договор за покупко-продажба да бъде обявен за окончателен.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ответницата А.П.
Ц., в която основно се навеждат правни доводи за неправилност на крайния съдебен акт на
СГС поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - недопускане
събиране на гласни доказателствени средства за установяване на „обстоятелствата, свързани
с прехвърляне на процесния имот и за изготвяне на процесното пълномощно”; решението е
постановено при липса на мотиви; не е дадена възможност на ответниците „да се защитят по
отношение на знанието на приобретателя на имота Т.Н.”. Бланкетно (изразено е само общо
недоволство) се твърди незаконосъобразно прилагане на материалния закон, а именно
„доводите на съдебния състав противоречат на разпоредбите на ЗЗД и на клаузите на
сключения между страните предварителен договор”.
Въззиваемият е подал в законоустановения срок писмен отговор срещу въззивната
жалба, в който излага подробни правни доводи относно нейната неоснователност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а като
разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Възникването на предявеното потестативно право се обуславя от пораждането в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
ищецът да е носител на твърдяното потестативно право, породено от процесния
предварителен договор за покупко-продажба на имота, предмет и на увреждащата сделка,
т.е. трябва да се установи че ищецът е кредитор на ответника – А.П. Ц. (обстоятелството, че
ищецът е кредитор се установява чрез формална преценка само от твърдените от него факти
и представените доказателства, като материалната легитимация на ищеца може да бъде
опровергана, само ако твърдяното от него вземане е отречено със СПН); 2) да е налице
увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява имуществото на длъжника
или да се затруднява удовлетворяването на кредитора и 3) длъжникът да е знаел за
увреждането (тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна, за уважаване на Павловия иск е
ирелевантно обстоятелството дали и приобретателя по нея е формирал такива представи при
нейното сключване - с аргумент от обратното основание от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД).
Тези правопораждащи спорното материално преобразуващо право по отменителния
(Павловия) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД юридически факти подлежат на главно
2
и пълно доказване от ищеца. Страните по увреждащата сделка са необходими задължителни
другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при възникнала между тях съвместна пасивна
процесуална легитимация.
На всички наведени във въззивната жалба правни доводи за неправилност на
първоинстанционното решение поради допуснати нарушения на процесуалния закон САС е
отговорил в определението, постановено по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, поради което не
следва да бъдат преповтаряни и във въззивното решение. Неоснователно е и съждението, че
първоинстанционният съд не е обосновал своето решение - напротив, той е изложил макар и
кратки, но релевантни и законосъобразни за правилното решение на правния спор, предмет
на делото, мотиви. От друга страна, липсата на мотиви в първоинстанционното решение
като процесуално нарушение никога не може да бъде квалифицирано като съществено и да
доведе до отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като въззивната инстанция формира
самостоятелно - въз основа на събраните по делото доказателства и закона, своето вътрешно
убеждение и е длъжна да обоснове своите правни съждения относно основателността или
неоснователността на предявения иск, като едва съобразно крайния правен извод на
въззивния съд по съществото на спора първоинстанционното решение ще бъде преценявано
като правилно или неправилно.
Не е спорно, че на 22.12.2016 г. ищецът и първия ответник (А.П. Ц.) са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на имота, обект и на оспорената сделка, който
е бил изменян неколкократно с няколко последващи допълнителни съглашения (анекси).
Следователно, в патримониума на Л. К. С. е възникнало потестативното право с
едностранно волеизявление, предявено съдебно - арг. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 124, ал. 3
ГПК, да иска от съда да бъде обявен този предварителен договор за окончателен.
Процесуалната възможност за защита на това преобразуващо право с отменителния иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД е изяснена още с ППВС № 1/29.III.1965 г. по гр. д. № 7/64 г.
Следователно, установено е - само при извършената формална проверка, съобразно
твърденията, наведени в исковата молба и приложените към нея писмени доказателствени
средства, че ищецът е придобил качеството на кредитор преди длъжникът А.П. Ц. да е
прехвърлила притежаваното от нея право на собственост върху процесната недвижима вещ -
на своята дъщеря Т. В. Н. чрез оспорената увреждаща сделка, сключена едва на 18.12.2017 г.
В настоящото съдебно производство е недопустимо да се разглеждат спорове относно
възникването и съществуването на потестативното право, на което ищецът основава своята
материална легитимация като кредитор по Павловия иск.
Както бе изяснено, в исковото производство, образувано по предявен конститутивен
иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на увреждаща сделка на длъжника за
относително недействителна по отношение на кредитора, обстоятелството, че ищецът е
кредитор се установява чрез формална преценка само от твърдените от него факти и
представените доказателства (материалната легитимация на ищеца може да бъде
опровергана, само ако твръдяното от него вземане е отречено със СПН). По същество в този
смисъл са както задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени
по т. 2 от ТР № 2/9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, така и в константната
3
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
171/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 328/23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о.,
ГК и пр.
За да бъде осъществен фактическият състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, е необходимо
извършеното от длъжника действие да е увреждащо интереса на кредитора. Такова действие
може да бъде всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, т.е. тези действия
трябва да са от такъв характер, че да осуетят или затруднят осъществяване на правата на
кредитора спрямо длъжника, напр. когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е друг начин затруднява удовлетворението на паричното
или непаричното вземане на кредитора. Тъй като имуществото на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори – арг. чл. 133 ЗЗД, отчуждаването на имуществени
права, включени в неговия патримониум, обективно води до намаляване както на неговия
имуществен комплекс, така и на общото обезпечение на кредиторите, поради което всеки
кредитор (привилегирован или хирографарен) по имуществено вземане може да предяви
Павлов иск, тъй като той може да удовлетвори своето вземане, като насочи изпълнение
срещу всяко имуществено право, принадлежащо на длъжника. В конкретния случай, тъй
като вписването на исковата молба, с която се предявява потестативното право за обявяване
на предварителния договор за окончателен, притежава защитно-противопоставимо действие
- с аргумент от обратното основание от разпоредбата, уредена в чл. 114, б. „б”, абз. 2, изр. 1
ЗС, във вр. с чл. 19, ал. 3 ЗЗД, при предявен конститутивен иск за обявяване на
предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имот с правно основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД за окончателен - след вписване на нотариалния акт, обективиращ транслативен
договор в полза на трето лице, биха се предпочели правата на добросъвестния приобретател,
поради което Павловият иск за обявяване на относителна недействителност
(противопоставимост по отношение на купувача по предварителния договор) на тази
отчуждителна сделка се явява единственият правен способ, обуславящ уважаването на
конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не е спорно между страните, че
ищецът е предявил такъв иск едва след сключване на оспорената транслативна безвъзмездна
сделка (сключена на 18.12.2017 г.), въз основа на който е образувано гр. д. № 12624/ 2018 г.
по описа на СГС, I-ГО, 17 с-в, което е било спряно с Определение от 27.02.2019 г. на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на настоящото преюдициално
производство (това твърдяно от ищеца обстоятелство може да се установи и при справка в
деловодната система на СГС, която е публична - на следния Интернет адрес:
https://info.scc.bg/QueryGroup.aspx?
court=110&query=24963442&no=12624&year=2018&type=c&ucn=&bulstat= ). Следователно,
за приобретателя по процесния предварителен договор за покупко-продажба е възникнал и
съществува правният интерес за предявяване на Павловия иск за отмяна на твърдяната
увреждаща го разпоредителна сделка с имота, предмет на предварителния договор.
Следователно, процесната отчуждителна сделка, с която ответникът А.П. Ц. се е
4
разпоредила с притежаваното от нея право на собственост върху процесната недвижима вещ
в полза на ответника Т. В. Н., представлява увреждащо кредитора действие, тъй като по
този начин тя е затруднила придобиването правото на собственост върху този имот от
приобретателя по предварителния договор, дори и чрез предявяване на конститутивен иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Всеки длъжник притежава субективно възприятие, че при намаляване на своя
патримониум или със създаване на затруднения за упражняване на потестативно право (чрез
съответни разпоредителни действия с имуществени права, включени в неговия имуществен
комплекс), уврежда кредитора, когато неговото вземане е възникнало (не е необходимо то
да е ликвидно или изискуемо) преди разпоредителните действия на длъжника, какъвто е
настоящият случай. В този смисъл са Решение № 18/4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 264/18.12.2013 г. по гр. д. 915/2012 г. IV г. о. ВКС и пр.
Следователно, при сключването на оспорената транслативна сделка длъжникът е имал
субективна представа, че по този начин намалява своя патримониум, като уврежда
кредитора – възпрепятства правната му възможност да придобие правото на собственост
върху имота, предмет на предварителния договор.
Тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна (договор за дарение), с аргумент от
обратното основание от разпоредбата, уредена в чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, е ирелевантно
дали третото лице, с което длъжникът е договарял, е притежавал субективни представи за
обстоятелството, че другата страна по сделката е титуляр на парично или непарично
задължение, като с акта на разпореждане той намалява своя патримониум и създава
затруднение за придобиване на правото на собственост върху недвижимата вещ, предмет
както на предварителния договор, така и на оспорената транслативна сделка.
Следователно, в процеса на доказване в настоящото исково производство се
установиха всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи
възникването на предявеното потестативно право, а именно за обявяването на увреждащата
сделка за относително недействителна (непротивопоставима) спрямо кредитора, поради
което основателен се явява конститутивният (отменителният) иск с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД, с който се цели постигане на правната промяна в имуществената сфера на
ответниците.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада
изцяло с правните съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия-ответник трябва
да бъде присъдена сумата от 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред САС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265036/27.07.2021 г., постановено по гр. дело №
16028/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 10 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК А.П. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***” № ***, вх. „*”, ет. *, ап. * да заплати на Л. К. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***” № **, вх. „*”, ет. *, ап. * сумата от 1500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните (на въззивника Т. В. Н. на
известния по делото електронен адрес, на който вече са й връчвани съдебни книжа, като
тези процесуални действия да бъдат надлежно удостоверени от деловодителя на състава)!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6