Решение по дело №170/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалбата на И. П. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик против Заповед № Л - 307 от 18.02.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена, съответно отменено и наложеното наказание „Изолиране в наказателна килия“.

В съдебно заседание лишеният от свобода И. П. С., редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваната заповед. Твърди че здравословното му състояние не позволявало да търпи наказание като процесното.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, редовно призован, се представлява от инспектор „Режимна дейност“ – В. В., който по изложени съображения моли съда да потвърди обжалваната заповед.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 06.02.2025 г. лишеният от свобода И. С. е нарушил установения ред, като при конвоирането му до вещевия склад, за да остави личните си вещи на съхранение, след описването и оставянето на същите в склада се е обърнал към постовия надзирател със следната обидна квалификация: „Сега доволен ли се бе, боклук“. Веднага след това е проявил физическа агресия, изразяваща се в нанасяне на удар с две ръце в областта на гърдите на мл. инспектор С. Б.. Л.св.С. се е държал агресивно. С цел овладяване на ситуацията и опазване на живота и здравето на л.св.С. и служителя Б., по отношение на първия е използвана физическа сила – водеща и бойно – приложна техника. След отпадане на необходимостта употребата на физическа сила е преустановена. Веднага след това л.св.С. е конвоиран до медицинския център в затвора, за преглед. Същият е отказал да бъде прегледан, за което се е подписал в амбулаторния журнал. В същия ден е присъствал на дело в Административен съд - Пазарджик, като при завръщането му в затвора отново е бил придружен до медицинския център. Направен му е преглед под амб. № 826 и №3 от Регистъра за травматични увреждания. Прегледан е и от стоматолога на затвора, за което е изготвен актуален зъбен статус. Снети са писмени обяснения по случая от л.св.С., както и от други лишени от свобода, присъствали на случая. Изготвени са докладни записки. Л.св.И. С. е изслушан от Началника на Затвора – Пазарджик по време на разпределителна комисия на 18.02.2025 г., което е отразено в съставения за целта протокол.

Последвало е издаването на оспорената Заповед № Л - 307 от 18.02.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на основание чл. 101, т. 7, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал. 1 от същия закон е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия на лишения от свобода И. С..

Заповедта е връчена на лицето лично срещу подпис на 19.02.2025 г., като в законоустановения 3-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, а именно: докладни записки, изтовени от мл.инсп.С. Б., мл.инсп.И. Б., мл.инсп.Л. У. и мед.фелдшер Д. К., писмените обяснения от лишените от свобода Г. Д., Й. Ф. и Й. С., протокол от разпределителна комисия № Р 15/18.02.2025 г., докладна записка и медицинска справка от доктор А. Б. – Директор на МЦ при Затвора гр.Пазарджик, копие на медицинския журнал за релевантния период, формуляр за регистриране на травматични увреждания и зъбен статус.

Видно е от приложените писмени обяснения на л.св.И. С. същият твърди, че на 06.02.2025 г. сам е станал обект на физическо нападение от страна на дежурните надзиратели, по нареждане на „Началника Кузманов“.

Обясненията на жалбоподателя се опровергават по категоричен начин от изброените горе писмени такива. Видно е от приложените докладни записки, младши инспектори Б., Б. и У. пресъздават развилата се ситуация по абсолютно идентичен начин, като отразеното в докладните синхронизира напълно с обясненията на л.св.Г. Д., който е пряк очевидец на случая. Л.св.Д. е посочил, че лично е чул как л.св.С., след като е оставил багажа си във вещевия склад се е обърнал към „страшината Б.“ с думите „Сега доволен ли се бе, боклук“, веднага след което го блъснал с двете си ръце. Лишените от свобода Й. Ф. и С. С., които по това време са били на работа в пералното помещение също ясно са чули обидите, отправени от л.св.С. към старшините. Л.св.С. и л.св.Ф. посочват, че ги наричал буклуци, а л.св.Ф. сочи, че когато старшините извели „нагоре“ С., същият продължавал да им се заканва.

Съдът напълно кредитира отразеното в докладните, изготвени от мл.инспектори Б., Б. и У. и в писмените обяснения на лишените от свобода Д., С. и Ф.. Събраните доказателства са последователни и еднопосочни, като се намират в пълен синхрон помежду си относно главния факт на доказване – упражненото физическо насилие от страна на л.св.И. С. спрямо мл. инспектор С. Б..

По делото е представена и докладна-записка от д-р Б. от 18.02.2025 г., в която е посочено, че за л.св.И. П. С. липсват регистрирани заболявания, противопоказни за изтърпяване на наказанието „Изолиране в наказателна килия“ и извънредни дежурства по хигиена. Представена е и медицинска справка, в която подробно е описано здравословното състояние на жалбоподателя. Ето защо оплакванията на жалбоподателя в тази насока са изцяло неоснователни.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, което се установява от приложената на л.28 в делото заповед № Л 292/17.02.2025 г. С тази заповед Началникът на Затвора Пазарджик е възложил на издателя на оспорената заповед гл.инсп.А. Н., на 18.02.2025 г. да изпълнява функциите на Началник на Затвора съгласно чл.15, чл.64 – 68, чл.101 и чл.248 от ЗИНЗС. Оспорената заповед е издадена съгласно изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, като съответства и на целта на закона. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите и правни основания за издаването й. Изпълнено е и задължението, регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно преди налагане на наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят. В тази връзка по делото е представен Протокол № Р 15/18.02.2025 г., в който е отразено, че жалбоподателят И. П. С. е изслушан пред Началника на затвора.

По изложените съображения съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за съответствие на оспорената заповед и с приложимите материалноправни норми. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

В нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС е дадено легално определение на понятието „дисциплинарно нарушение“, съгласно което това е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на чл. 100 е посочено, че за дисциплинарно нарушение се смята – 1. неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място; 5. неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон; 7. физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

В процесния случай, в представените по делото докладни-записки и писмени обяснения на лишените от свобода Д., С. и Ф. , въз основа на които е постановена оспорената заповед, безспорно се съдържат данни това, че лишеният от свобода И. С. е упражнил обидно отношение и физическо насилие спрямо мл.инсп.С. Б., като не е бил предизвикан по какъвто и да е начин. Поведението му е израз на пълно незачитане и грубо пренебрежение на установения в пенетициарното заведение ред и дисциплина. С други думи физическата саморазправа със служителя Б. от страна на жалбоподателя несъмнено представлява и неспазване на реда и дисциплината, както и неизпълнение на задълженията, предвидени във ЗИНЗС за лишените от свобода.

В текста на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС е указано, че дисциплинарното наказание по чл. 101, т. 7 /изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия/ може да се налага само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Анализът на събраните доказателства безспорно указва наличието на осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т.7 – физическа саморазправа със служител, което от своя страна мотивира налагането на административното наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия.

Ето защо и предвид събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, правилно, обосновано и в съответствие с разпоредбата на ЗИНЗС, с оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 7 – изолиране в наказателна килия.

По отношение на размера на наложеното дисциплинарно наказание Началникът на Затвора Пазарджик се е съобразил с разпоредбата на чл. 102 и чл. 105 от ЗИНЗС и като е взел предвид характера и тежестта на нарушението, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние, правилно на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 102 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС му е определил дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия. Правилно като отегчаващи обстоятелства са преценени високата степен на обществена опасност на извършеното нарушение, представляващо груба демонстрация на незачитане и необвързаност с установените правила, липсата на критичност у извършителя, както и изключително негативната му характеристика, видна от представената справка. От същата се установява, че л.св.И. С. преди процесното нарушение е наказван многократно за извършени дисциплинарни нарушения от различен вид, включително и с наказания от вида на процесното, които до тук очевидно не са изиграли достатъчна роля за неговото превъзпитание.

По изложение съображения , съдът счита, че определеното наказание е справедливо и съответно на извършеното нарушение от жалбоподателя, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 111, ал. 6, т. 1 от ЗИНЗС, Административен съд –Пазарджик

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л - 307 от 18.02.2025 г на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на И. П. С., понастоящем в Затвора – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14 – дневен срок от днес пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик.