РЕШЕНИЕ
№ 19621
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110111250 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу М. П. Б., за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66333/2024г. по описа на
СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 1944.53 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.София, ул. „А. Д.“ № ..., ет. ...,
за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и сумата 23.58 лева главница за извършено
дялово разпределение за периода 01.08.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.11.2024г., до окончателното
плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
397.81 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022г. – 28.10.2024г., както и сумата 5.33 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.12.2022г.-28.10.2024г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ...., находящ се в
гр.София, ул. „А. Д.“ № ..., ет. ..., като ответника имал задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно
общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответника имал задължение за заплащане
на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е
потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху
цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния
отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Директ“ ЕООД, с оглед на което
претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в
посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в забава. Обосновава
правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66333/2024г. на
СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение от длъжника. С оглед на тези
обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато по отношение
на ответника търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания и искане за привличане на трето лице. Претендира разноски.
Ответника е редовно уведомен за исковата молба, получавайки лично препис от нея на
12.03.2025г., видно от съобщение на л. 42 от делото, и в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на
15.04.2025г. не е депозирал писмен отговор. Към възражението си по чл. 414 ГПК са
представени документи за плащания, извършени към ищеца.
Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя изисканите документи
и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че е проведено Общо събрание на етажните собственици в
жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр.София, ул. „А. Д.“, блок ...,
на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД. Представен по
делото е договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и „Директ“ ЕООД. Съгласно
постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва
собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е
налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран
отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва
собствениците на имота.
Видно от представените от третото лице документи за топлоснабдения имот е
2
извършван реален отчет в присъствие на потребителя, който е положил подписа си.
Извежда се от нотариален акт за дарение на недвижим имот от 03.12.1997г., че М. Б. и
Ц. Б. са дарили на сина си А. Б. правото на собственост върху апартамент № ...., находящ се
в гр. София, ж.к. И., блок ..., ет. ..., запазвайки си безвъзмездно и докато са живи правото на
ползване върху имота.
Установява се, че на 01.08.2024г. М. Б. се е отказала от учреденото и право на ползване
като декларацията и е вписана в Служба по вписвания.
Доказва се от удостоверение за идентичност, че стар адрес ж.к. И., блок .. се отнася за
жилищна сграда – многофамилна с три входа и има следния адрес – гр. София, ул. „А. Д.“ №
. с вх. .., .. и ..
От ответника по делото са представени два платежни документа, от които се установява,
че на 11.11.2024г. е заплатил ана ищеца сумата от 2349.00 лева, а на 02.12.2024г. сума в
размер на 97.42 лева.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза. Съгласно приетото заключение, се извежда следното:
в „Съдебни вземания“ за ..... и по счетоводни данни няма данни за извършени от
абоната плащания на суми за ТЕ, касаещи процесната;
за периода от м.05.2021г. – м.04.2023г. включително месечните сметки са заплащани на
равни вноски, като прогнозните суми са на обща стойност 2181.34 лева, описани
помесечно в таблица № 2 на стр. 3;
за процесния период изготвените от ФДР и представяни при ищеца за осчетоводяване
по партида на абоната изравнителни сметки за 2-та отоплителни сезона по стойност са
осчетоводени в м.07.2022г., м. 09.10.2022г., м. 07.2023г. и м.09.2023г., като има сума за
възстановяване – 514.65 лева;
общо неплатените суми за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г. са в размер на 8635.43
лева, от които 7145.83 лева главница ТЕ, 1442.20 лева лихва върху нея за периода
15.09.2022г.-28.10.2024г., 36.31 лева главница за дялово разпределение за периода
01.08.2022г.-30.04.2023г. и 11.09 лева лихва върху нея за периода 15.12.2022г.-
28.10.2024г.;
на 11.11.2024г. по клиентския номер на абоната при ищеца е постъпила сума в размер
на 2349.00 лева с наредител А. Б., а на 02.12.2024г. сума в размер на 97.42 лева;
по счетоводни данни на ищеца неплатените суми за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г.
на абоната са 2371.25 лева.
Видно от таблица № 6 с плащането на сумата от 2349.00 лева и на сумата от 97.42 лева
са погасени задължения за 2023г. следващи процесните . Отговорено е, че на
издадените разписки не се цитира подробно за коя фактура, дата и основание се
заплаща с преведената сума, като е посочено, че сред тях няма основание, което да
съдържа процесните фактури.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещото лице е
3
използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“. В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
4
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Приложените доказателства и липсата на оспорване от ответника дава основание да се
заключи за целите на процеса, че същият в рамките на процесния период е бил ползвател на
апартамент № ..., находящ се в гр.София, ул. „А. Д....“ №..., ет. ..., заедно с другия дарител –
Ц. Б., и като такъв те се явява страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и
потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в
какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника и се извежда от
представените доказателства, тъй като с нотариален акт за дарение ответникът е запазил
пожизнено правото на ползване върху имота, а едва след процесния искове период се е
отказал от него валидно.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
5
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за
обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на
договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми
за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение
се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора,
сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение,
чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното
дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на
търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия
на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга
на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.
Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
6
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Директ“
ЕООД.
Страните не спорят и се установява от приложените отчети, че за процесния имот е
осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките
на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за
възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че
потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като
субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение,
съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на
„Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват
установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна обвързаност
между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС, което
обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди и
няма доказателства да е направен. Освен това, стойността се дължи щом услугата е
извершена и възлиза в размер на 23.58 лева главница.
Заключението дава основание да се приеме, че монтирания в етажната собственост
топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. По делото са представени
документи за техническата му изправност.
Страните не спорят и досежно размера на вземането. Съобразно приложените отчети,
фактури и съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав достига до извода, че
дължимото от ответника на ищеца вземане по счетоводни данни, вероятно след вече
приспаднати по-ранни плащания, възлиза на 1944.53 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.София, ул. „А. Д.“ № .., ет. ..., за
периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., 23.58 лева главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.08.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 04.11.2024г., до окончателното плащане; 397.81 лева – лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 28.10.2024г., 5.33 лева
– лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.12.2022г.-28.10.2024г.
При отчитане на обстоятелството, че за имота е било учредено право на ползване на две
7
лица – ответника М. Б. и трето за спора лице – Ц. Б., за кого няма данни дали е жив, съдът
приема, че ищецът следва да понесе последиците от процесуалното си бездействие, които се
свеждат до определяне на дължимост само на ½ част от претендираната срещу този
ответник сума, а именно:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката
972.26 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ...,
находящ се в гр.София, ул. „А. Д.“ №..., ет. ..., за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г.,
както и сумата 11.76 лева главница за извършено дялово разпределение за периода
01.08.2022г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 04.11.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
198.90 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022г. – 28.10.2024г., както и сумата 2.65 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.12.2022г.-28.10.2024г.
За разликата над тези суми, исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни и
недоказани.
Дължимостта на вземанията е оспорена с възражение, че същите са погасени чрез
плащане. При съобразяване на направеното в отговора на исковата молба възражение, съдът
е указал на ответника, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, от които
възраженията му произтичат, в това число че е платил вземанията. Доказателства от
ответника в подкрепа на това му възражение са представени и по този въпрос е приета
съдебно-счетоводна експертиза. Установява се от представените документи и от
експертизата, че с плащанията от 11.11.2024г. и от 02.12.2024 се погасява изцяло
задължението на ответника за процесния период и имот, а не само за ½ част от него, което в
своя остатък се равнява на търсената сума. Плащането, макар да не е зачетено от ищеца,
следва да се зачете от съда. Това е така, независимо че в документа, с който то е извършено
не се сочи изрично период или фактура на задълженията сред процесните. Казано инак, в
този случай приложение намира текстът на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, според който този, който
има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Хипотезата е същата – ответника, извършил
плащането, не е посочил документа, от който то произтича в платежната разписка. В този
случай, задължение на ищеца е било да зачете така извършеното плащане, приспадайки
платената сума от най-обременителното задължение /в случая главниците/, което не е
сторил, а доколкото те са еднакво обременителни, е следвало да приложи реда за погасяване
на най-старата главница и така до пълно изчерпване на извършеното плащане. Вероятно
пропускът да стори това се дължи на начина, по който е извършено плащане, и
8
обстоятелството, че тези вземания се водят по друга сметка в системите на ищеца, което не
изключва задължението му да се съобрази с императивната норма на чл. 76 ЗЗД. Тъй като
извършваните през целия период плащания не са били достатъчни да покрият цялото
задължение за този период по процесните фактури, приложение намира и текста на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, който предвижда, че с платената сума първо се погасяват разноските /какви няма/,
лихвите и после главницата.
Съобразявайки изложеното и предвид установеното, че ответникът дължи ½ част от
претендираната сума, вземанията се явяват погасени чрез плащане на сума в общ размер на
2446.42 лева, както следва: 198.90 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2022г. – 28.10.2024г., 972.26 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ул. „А. Д.“ № ..., ет. ..., за
периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., 11.76 лева главница за извършено дялово разпределение
за периода 01.08.2022г. – 30.04.2023г. Плащанията са извършени след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, поради което лихва се дължи и върху двете главници законната
лихва за периода от 04.11.2024г. до 11.11.2024г. възлиза на 2.98 лева.
По делото се възразява срещу размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност, което се явява преклудирано, тъй като е заявено след изтичане
на срока за подаване на отговор на искова молба.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задължението за заплащане на този консуматив има
периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност –
чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, но ответниците не са релевирали
възражение за погасяването му по давност, поради което и съдът не дължи произнасяне в
този смисъл. Възражение в този смисъл е заявено едва в пъровото о.с.з. по делото, което
съгласно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълкувателно
дело № 1/2013г. На ОСГТК на ВКС.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
9
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя като възможно.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 и чл. 22 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно
заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е
изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД или сумата от общо 2.65 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.12.2022г.-28.10.2024г.
При зачитане на горните изводи, предявените искове подлежат на отхвърляне, както
следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката за сумата 972.26 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ул. „А. Д.“ № ..., ет. ..., за периода
01.05.2021г. – 30.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 04.11.2024г., до окончателното плащане, като погасен чрез
плащане в хода на процеса, както и за разликата над тази сума до пълния искан размер
от 1944.53 лева – като неоснователен;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката за сумата 11.76 лева главница за извършено дялово разпределение за
периода 01.08.2022г. – 30.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
10
заявление по чл.410 ГПК – 04.11.2024г., до окончателното плащане като погасен чрез
плащане в хода на процеса, както и за разликата над тази сума до пълния искан размер
от 23.58 лева – като неоснователен;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане за сумата
198.90 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022г. – 28.10.2024г. като погасен чрез плащане в хода на процеса, както и за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 397.81 лева като неоснователен;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане за сумата 5.33
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.12.2022г.-
28.10.2024г. – подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 894.84 лева, от които 97.42 лева
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 66333/2024г. по
описа на СРС, 55 състав, и 797.42 лева – разноски в настоящото производство, включващи
47.42 лева държавна такса, 650.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника М. П. Б.
съобразно размера на уважената част от иска /1182.92 лева/ и при материален интерес
/2371.25 лева/ са разноски в общ размер на 446.40 лева, от които 48.60 лева по ч.гр.д. №
66333/2024г. по описа на СРС, 55 състав, и 397.80 лева – разноски в настоящото
производство. Останалите направени от ищеца разноски, следва да се понесат от него
поради отхвърляне на исковете.
С оглед отхвърляне на иска за част от главниците като неоснователен и за лихвата върху
главницата за дялово разпределение, разноски се дължат на ответника, но такива не са
претендирани, няма доказателства да са направени, поради което и не следва да се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., срещу М. П. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „А. Д.“ № .., ет..., ап...., обективно кумулативно
съединени установителни искове за сумите по които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 66333/2024г. по описа на СРС, 55 състав, а именно:
11
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката за сумата 972.26 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент №..., находящ се в гр.София, ул. „А. Д.“ № ..., ет...., за периода
01.05.2021г. – 30.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 04.11.2024г., до окончателното плащане, като погасен чрез
плащане в хода на процеса, както и за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 1944.53 лева – като неоснователен;
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката за сумата 11.76 лева главница за извършено дялово разпределение за
периода 01.08.2022г. – 30.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 04.11.2024г., до окончателното плащане, като погасен чрез
плащане в хода на процеса, както и за разликата над тази сума до пълния искан
размер от 23.58 лева – като неоснователен;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане за сумата
198.90 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2022г. – 28.10.2024г., като погасен чрез плащане в хода на процеса, както и за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 397.81 лева като неоснователен;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване съществуване на вземане за сумата 5.33
лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.12.2022г.-
28.10.2024г. – подлежи на отхвърляне като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. П. Б., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., сумата 446.40 лева - разноски съобразно размера на
уважената част от иска, от които 48.60 лева по ч.гр.д. № 66333/2024г. по описа на СРС, 55
състав, и 397.80 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Директ“ ЕООД, ЕИК ..., като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12