Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 30.07.2021 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 30.07.2021 година
В името на народа
Тервелски
районен съд в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието
на секретаря Жулиета Жекова и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия....................... гр.дело No105 по
описа на Тервелски районен съд за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
С
искова молба вх. № 676 от 20.03.2020 година е предявен
иск от Р.Г. род. *** година гражданин на Р. Турция, чрез
процесуалния си представител -адвокат Т. Г. *** , със съдебен адрес *** срещу Община Тервел гр. Тервел, като контролираща страна е посочена РП Добрич – ТО Тервел и необходим другар на ответника Община Тервел гр. Тервел- ТЗ ГРАО гр. Добрич, при МРРБ гр. София
с адрес за кореспонденция гр. Добрич , ул. „ Независимост“ № 7 , бивш „ Партиен дом“,
ет. 11 .
Съдът е
сезиран ис иск да обяви за нищожно издаденото на 11.02.2020 година Удостоверение за сключен граждански
брак – дубликат , където ищеца е записан с имената Рафетин Нуриев
Бейтулов, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 0018 от
22.02.2013 година, издадено от
длъжностното лице по гражданското
състояние при Община Тервел, като и
съдът да разпореди на ответника да
издаде акт съответсващ на оригинала където ищеца да е записан с имената Рефеттин Г. – имена
които носи ищеца
като турски гражданин, както и да бъде посочено ЕНЧ а
не ЕГН на ищеца по същия документ .
В съдебно
засдание ищецът редовно призован не се явява , по делото се представлява от процесуалния си представител – адвокат Т. Г. ***-
процеисуалния представител на ищеца подържа
иска , претендира рацзноски по делото .
По
делото необходим
другар на ответника Община Тервел
гр. Тервел- ТЗ ГРАО гр. Добрич,
при МРРБ гр. София с адрес
за кореспонденция гр.Добрич, ул.
„ Независимост“ № 7, бивш „ Партиен
дом“, ет. 11 дава становище - в цялост
така предявения иск се приема за
неоснователен а ИМ нередовна.
Контролираща страна не взема ставовище по спора.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства- тези събрани с исковата молба и тези дапозирани с дадения писмен отговор от, които
съдът обсъди в тяхната цялост ,приема за
установено по делото от фактическа
страна следното:
По делото не е спорно
обстоятелството , че ищеца не е
бълагрски гражданин – по това не се спори
и това обстоятелство се
установява от писмо - рег. № при Община Тервел АО-21-1967 от
21.05.2019 година – с подател
Министерство на Правосъдието – Дирекция „Българско гражданство „ .
Ищеца
има турско гражданство .
От писмените
доказателства събрани по делото -
лист 93 – писмено доказателства
депозирано от необходим дружгар на
ответника е видно , че ищеца е сключил през 1996 година граджански брак лицети Билимсер Кечиджи .
Видно от писмен доказателство – лист 92 по делото при община Тервел е било осъществено преиздаването на акта за за сключен граждански брак – при
Община Тервел гр. Тервел, за което има
съставен акт за сключен граждански
брак № 0018 от 22.02.2013
година настоящия ответник е изписан с турските си емена – Р.Г.. По
същия ищеца е с непосочен
ЕГН, видодн о от акта български ражданин е само съпругата посочена с имената Билимсял Адем Мехмедемин
с ЕГН ********** .
Възоснова и на
акт за сключен граждански брак е било
издадено и удостоверение за сключен граждански брак, където ищеца е записан с имената Рафеттен Г. с дата на разжаден
09.11.1996 година .
Без
съмнение видно от писмено доказателство дапозирано от ответната страна с дадения писмен отговор –
Уведомително писмо на Министерството на вътрешните работи- Областна дирекция на
МВР Добрич грепа „ Миграция“ , МВР уводамява Кмета на Община Тервел , че на Г. Рафетин
роден на *** ***, - Р. България
- гражданин на Турция е разрешено постоянно пребиваване в
Репуллика България, като с писмо – рег. № 538800-3434 от 03.12.2019
година е направено искане кмета на община
Тервел да разпореди лицето да бъде вписано в регистрите за
населението, съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗГР
както и да му бъде издадено
удостоверение за вписване в
регистъра на населенито, за да му бъде
издаден български документ за
самоличност .
По
делото има спорни две обстоятелства :
как и
на какво основание длъжностто
лице при ответника – длъжностно лице
по гражданско състояние при Община Тервел и допуснала по издадения
дубликат на Удосторевение за сключен граждански брак ищеца – мъща да бъде записан с имена Рафетин Нуриев Бейтулов вместо
имената му Р.Г. и как и на какво основание по
същия дубликат ищеца е
записан с ЕГН вместо
ЕНЧ.
По делото от правна страна :
Документът
е вещ (няма значение от каква материя), върху която с писмени знаци (няма
значение на какъв език) е материализирано мисловно съдържание. Документът се
създава със самото извършване па изявлението и писмена форма.
Видове документи
а) С оглед на съдържанието или естеството на изявлението:
– свидетелстващи (удостоверителни) – съдържат удостоверително
изявление па издателя си за факт, стоящ вън от документа, но възприет или
извършен от него.
– диспозитивни (разпореждащи) – това са документи, които
материализират волеизявления (правни актове).
Тази класификация е много важна, защото доказателствената им сила е
различна – диспозитивните имат само формална Доказателствена сила, удостоверителните – и материална Док. сила.
б) С оглед на качеството, в което авторът прави
изявлението ,
– официални: издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по
установения ред и форма (всички тези белези трябва да са налице).
– частни: останалите.
Както официалните, така и частните документи могат да бьдат диспозитивни и
свидетелстващи.
в) подписани и неподписани (от издателя).
г) истински и неистински.
При дисиозитивните документи истинността = автентичност (изхожда от лицето,
посочено като автор). При свидетелстващите се поставя въпросът дали са
автентични и освен това – дали са верни (дали удостоверяваните факти
съответстват на действителността).
3. Доказателствената сила на документите се определя от закона: формална
Дсила имат всички документи – отнася се за наличието на
изявлението и авторството (при подписаните документи). Освен това формалната
Дсила на официалните документи се отнася и до датата и мястото на издаването.
Материална Дсила имат само свидетелстващите официални документи. Такъв
документ задължава съда и всички други лица да считат, че фактите, отразени в
документа, са се осъществили така, както се твърди в него, тогава, когато се
твърди и там, където се твърди.
Частният свидетелстващ документ има Дсила само когато с него авторът
удостоверява неизгодни за себе си факти. Когато фактите са изгодни за автора,
документът няма такава сила.
На
следващо място документите могат да бъдат истински или неистински, като понятието
включва две обективни форми и техните отрицания – автентични или верни,
съответно – неавтентични или неверни. Когато се касае за верността, тоест – за
установяване на съответствие между съдържанието на документа и удостовереното с
него действително фактическо положение, тази форма на неистинност може да се
изследва само при свидетелстващите документи /каквито са удостоверяванията/. Диспозитивните
документи /каквито са сделките/,
с оглед характера на материализираното в тях волеизявление, могат да бъдат само
автентични или неавтентични – тоест изявлението е или не е било направено от
посоченото като негов автор лице.
Официалните
свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила,
обвързваща съда, поради което средството за защита срещу нея е именно оспорване
верността на документа. При частните свидетелстващи документи съдът не е
обвързан с материална доказателствена сила, а я преценява с оглед на всички
събрани доказателства и по свое вътрешно убеждение, тоест – защитата срещу нея
не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа. Когато
пък документът е диспозитивен – независимо частен или официален, единствената
възможност за оспорване на неговата истинност е да се докаже, че е
неавтентичен, тъй като той има само формална доказателствена сила.
В настоящия случай от страна на молителя е оспорена истиността на
посоченото по Удостоверение за сключен
граждански брак- дубликат с дата на
издаване 11.02.2020 година от
длъжгностното лице по гражданското
състояние при Община Тервел , гр. Тервел
. Тъй като посоченият документ
представлява официален такъв по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, тежестта на
доказване неистинността му - както в частта на авторството, така и в частта на
отразените факти и обстоятелства са възложени на ищеца по делото.
По делото се събраха доказателства в подкрепа на направеното
оспорване от молителя, като е видно
от пимсено доказателство – лист 92 по делото – че за
сключения граждански брак – сключен на 17.01.1996 година в Р. Турция, при Община Тервел
гр. Тервел има пресъставен акт за сключен граждански
брак - № ********* от 22.02.2013 година , като за ищеаца – съпруга са посочени
данни - име преди брака Р.Г.
,роден на *** година – място
на разжаде гр. Добрич, Добрич- трад , Добрич ,
граждансктво - Турция а по
поднадзорния официален документ –
дубликат от у-ние за сключен граждански
брак ищеца е изписан с именатат Рафетин Нуриев Бейтулов .
По
делото е представено писмено
доказателство – лист 88 от което е
видно , че на 13.12.2019
година то ТЗ ГРАО Добрич е
депозирано искане за даване на
ЕГН от Рафетин Нуриев
Бейтулов роден на *** *** , , като по искането
е отразено, че ТЗ ГРАО гр. Добрич
е приело искането под № 1436 /
201година и удостоверява, че на
дата 16.12.2010 година на молителря е
генериран ЕГН ********** .
Предявен
е иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, във вр. чл.34, ал.2 от ЗГР - иск
за установяване на неистинност на официален свидетелстващ документ – акт за
раждане. С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения съдът намира,
че ищецът е засегнато от документа лице и за него е налице правен интерес да
установи неверността на вписванията, които правят документа неистински. Налице
е правен интерес от предявяване на установителния иск, поради което така
предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество иска е
основателен по следните съображения:
Съгласно Решение № 108 от 11.05.2011г. на ВКС по гр. дело №
885/2010г., ІІІ г. о., ГК, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК, според
разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗГР актовете за гражданско състояние, съставени
по установения в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях
данни до доказване на тяхната неистинност. Възможността да бъде установено по
съдебен ред, че вписаните данни в съответния акт за гражданско състояние са
неверни е предвиден в чл.38, ал.4 от ЗГР, според която разпоредба при унищожени
регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане
или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват
правата си по съдебен ред. Данните, които се имат предвид са изчерпателно
изброени в нормата на чл.25 от същия закон и съгласно т.7 на цитираната правна
норма такива данни са гражданство и статут на пребиваване. Легална дефиниция на
понятието „данни“ се съдържа в разпоредбата на чл.2 от Закона за защита на
личните данни и в Директива 95/46/ЕО на ЕП и на Съвета като това е всяка
информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да
бъде идентифицирано. Същевременно неверни са данните, които не отговарят на
действителното фактическо положение.
Оспорениотот удостоверение за сключен граждански
брак - дубликат от 11.02.2020 година , съставено от
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Тервел ,като официален
свидетелстващ документ е автентичен, същият е издаден от надлежно длъжностно
лице, овластено за целта. Оспорва се неговата материална доказателствена сила,
тоест съответствието на удостовереното в документа, в частта му, в която е
отразена имената на съпруга и генерираното му ЕГН , като
ищеца тдърди ,че следва да има
ЕНЧ – като „ужд граждани . . За
установяването, че в издадения акт са вписани неверни данни става по общите
правила за доказване като са допустими всички предвидени в ГПК доказателствени
средства. Тази промяна в акта, касаеца ичената на мъжа – преди брака и посочен ЕГН е неистинска, защото по
преставен акт за брак настоящия
ищец е записан с имена Р. Г. а не с имената Рафетин Нуриев Бетулов.
По
категоричен начин от събраната доказателствена съвкупност се установи, че
ищецът Р. Г. е турски граждани и не
може да има генериран ЕГН а следва да
получи „ ЕНЧ „ , както и че не носи имената Рафетин Нуриев Бетулов.
При това положение съдът намира, че материалната
доказателствена сила на оспорения официален свидетелстващ документ бе оборена,
доколкото липсват доказателства, които да обосноват така посочените имена на
ищеца и генерирания му ЕГН
от ТЗ ГРАО Добрич.
Документът,
в частта му, в която са отрезени
имената на мъжа е неистински , тъй като удостоверява невярното обстоятелство, че ищеца носи имената
Рафетин Нуриев Бетулов . Да токива имена
е носил но това е било преди да загуби българско гражданство поради придобираве на турско такова след изселването си . Тази
неистинност следва да бъде установена от съда.
С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че така предявения иск като основателен следва да
бъде уважен, като следва да се признае за установено по отношение на Община Тервел гр. Тервел , че Удостоверение за сключен
граждански брак – дубликат издаден на
11.02.2020 година , съставен от длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Тервел , в частта му, в която е отразено името на мъжа
от Р. Г. с дата на
раждане 09.11.1069 година на Рафетин Нуриев Бетулов с ЕГН **********
е неистински документ.
Предвид изхода на спора ответната страна
следва да заплати на ищеца сторените разноски по упълномощен процесуален представител
сторени в размер на 500,00 лева –
видно от представен по делото Договор за правна защита и съдействие .
Предвид установеното , съдът
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО неистинността на данни по Удостоверение за сключен
граждански брак – дубликат издаден на
11.02.2020 година , съставен от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Тервел , в частта му, в която е отразено името на мъжа
от Р. Г. с дата на
раждане 09.11.1069 година на
Рафетин Нуриев Бетулов с ЕГН **********.
Препис от решението да се изпрати на ищеца, на
ответната страна , на контролираща страна и необходим другар
на ответника Община Тервел гр.
Тервел- ТЗ ГРАО гр. Добрич, при
МРРБ гр. София с адрес
за кореспонденция гр. Добрич ,
ул. „ Независимост“ № 7 , бивш „
Партиен дом“, ет. 11.
ОСЪЖДА Община
Тервел гр. Тервел ад заплати на ищеца Р.Г.
род. *** година гражданин на Р. Турция
сумата от 500,00 лева представляваща сторени от ищеца разноски по делото - по упълномощен адвокат .
След влизане в сила на решението,
препис от същото да се изпрати на Община Тервел
, за сведение и изпълнение на основание чл.75 от ЗГР.
Решението подлежи на обжалване пред Дорички
окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия :