Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София, 18.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, първо гражданско отделение,
в закрито заседание на осемнадесети ноември
две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА МАРИАНА ХРИСТОВА
при
секретаря
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д.№ 14647 по
описа
за
2019 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на Столична община против Постановление от 10.09.2019 г. за разноските по
изпълнително дело № 20198510401959 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС, относно
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв. с
ДДС
Жалбоподателят
твърди, че приетият от ЧСИ хонорар е незаконосъобразно изчислен. Поддържа се,
че адвокатското възнаграждение следва да е в размер само на 200 лв.-за
образуване на изпълнително производство. Твърди се, че не се дължи адвокатско
възнаграждение по т.2-за водене на изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като жалбоподателят-длъжник е
изплатил всички дължими суми на взискателя в срока за доброволно изпълнение.
Моли съда да отмени постановлението
на ЧСИ за отказ на намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, като намали
претендираното възнаграждение до неговия минимум от 200 лв., а по отношение на
пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.
Претендира направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят е подал писмено възражение, с което
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски.
По повод постъпилата жалба, ЧСИ е депозирал писмени
обяснения, в които се сочи, че постъпилата жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20198510401959
на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС, същото е образувано по молба на взискателя ЗД
„Б.И.“ АД за събиране на вземане по изпълнителен лист от 31.05.2019 г., издаден
въз основа на влязло в сила Решение № 6103 от 09.01.2019 г. по гр.д. № 27365/18
г. на СРС, 49 състав, по силата на които длъжникът и жалбоподател в настоящото
производство Столична община е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД сумата в
размер на 410,13 лв.-главница, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба-27.04.2018 г. и сумата от 680 лв.-разноски по делото.
Представено
е пълномощно, договор за правна защита и съдействие. Видно от договора със
същия е уговорено възнаграждение в размер на 350 лв. без ДДС, респ.420 лв. с
ДДС, чието плащане в брой е удостоверено със самия договор.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело №
20198510401959 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при СГС и е посочил изпълнителен способ.
На 04.09.2019
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумите по горецитирания
изпълнителен лист- олихвяема главница 395,13 лв., законна лихва от 55,87 от
27.04.2018 г.-18.09.2019 г., 15 лв.-неолихвяеми вземания /ликвидационни
разноски/, 680 лв.-разноски в исковото производство, 420 лв. адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство, такси по изпълнението в общ размер
на 258,32 лв.
Страните
не спорят, че длъжникът е изплатил дължимите суми в срока за доброволно
изпълнение.
На 10.09.2019
г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение.
С
обжалваното постановление от 10.09.2019 г., ЧСИ е отказал да редуцира приетите
по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния
представител на взискателя.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ П.да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство, а именно обжалваното постановление от 10.09.2019 г. Длъжникът по
изпълнението е поискал от ЧСИ да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение до сумата от 200 лв., което искане е било оставено без уважение,
ето защо и настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по
въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител,
комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Материалният интерес по изпълнителното дело за
взискателя е в размер на общо 1146 лв., от която сума олихвяема главница в
размер на 395,13 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, законна лихва в размер на
55,87 лв. за периода от 27.04.2018 г.-18.09.2019 г. разноски в исковото
производство-680 лв.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. – ДВ, бр.
28 от
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя
способ, а именно запор върху банкова сметка ***. Това е така, тъй като е налице
доброволно изпълнение в срока на ПДИ.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв., до
който размер ще следва да бъде намалено, съответно 240 лв. с начислено ДДС.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26
съответно на 157,06 лв. с ДДС, предвид размера на събраната сума 1386 лв. /395,13+55,87+15+680+240/
По отношение на начислените авансови
такси в размер на 66 лв. няма подадена жалба от длъжника.
Или общо дължимите такси по изпълнението
възлизат общо на сумата от 223,06 лв., от която 66 лв.-авансови такси и 157,06
лв.-пропорционална така по т.26.
С оглед уважаване на подадената въззивна
жалба и направеното с отговора своевременно искане, ответникът по жалбата ще
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските направени в настоящото производство: 50 лв.-юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, 25 лв.-държавна такса и 48
лв.-разноски за изготвяне на копие от изпълнителното дело, или общо сума в
размер на 123 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 10.09.2019 г. на ЧСИ М.П., с което е отказано редуциране на приетите по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар на процесуалния представител на
взискателя и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7
от ГПК на Столична община, гр.София, ул. „*******дължимите в изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20198510401959 на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при
СГС от длъжника Столична община разноски за адвокатско възнаграждение от 420 лв.
с ДДС на 240 лв. /двеста и
четиридесет лв./ с ДДС и пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона
за частните съдебни изпълнители от 174,34 лв. с ДДС на 157,06 лв. с включено ДДС /сто петдесет и
седем и 0,06 лв./.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „*******да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Столична община, гр.София, ул. „*******сумата от 123 лв. /сто двадесет и
три лв./ разноски направени в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: