Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260050 /06.10. Година
2020 Град Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На петнадесети септември Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01198
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания .
С наказателно постановление №1920а-688/21.04.2020г.,
издадено от директор ОД МВР – гр. Перник, на Л.Й. *** е наложено административно
наказание глоба в размер 300 /триста/ лв., на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за това, че на 11.04.2020 г., около
13.05 часа, в гр. Перник, между ул. „Радомир“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в
парк „Кракра Пернишки“ е нарушила въведените със заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки
по т.I.1, а именно да не се
посещават паркове на открити обществени места – нарушение на т.I.1 от заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Л.Й., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че не
е извършила вмененото и нарушение. Моли за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт.
В съдебното производство жалбоподателката,
редовно призована, не е участвала лично, не е представлявана и от пълномощник.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, не изразява становище по жалбата. За съдебно заседание –
редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е по чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Същото е
установено с акт за установяване на административно нарушение бл. №676711/11.04.2020г.
В съдържанието му е посочено, че на същата дата – 11.04.2020г., около 13.05 часа, при
изпълнение на служебните си задължения свидетелите
Ч.В.Б. и Г.П.Г. – полицаи в Първо РУ - ОД
МВР Перник, установили, че Л.Й. се намира в градинката на парк „Кракра Пернишки“ между ул. „Радомир“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“
в нарушение на въведената със заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка..
Цитираната
заповед на министъра на здравеопазването, била издадена по предложение на главния държавен
здравен инспектор във връзка с разпространението на вируса
COVID-19 на територията на Р. България на основание
чл. 63, ал.1 от Закона
за здравето и чл. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. (Загл. обн. ДВ,
бр.28/2020 г.), в сила от 13.03.2020 г. Във връзка с епидемичната обстановка от разпространението
на вируса, на посоченото основание били издадени поредица от заповеди, сред които и цитираната, с които били въведени временни противоепидемични мерки за
територията на страната.
На мястото
на установяване на нарушението срещу Л.Й. било образувано
административнонаказателно производство с цитирания АУАН
бл.№676711/11.04.2020г., като актосъставителят – свид. Ч.Б.
приел, че жалбоподателката виновно е нарушила разпоредбата на чл.63, ал.1 от
Закона за здравето. В съставеният акт вписала, че няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнила правото си на писмени възражения.
На 21.04.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.209А, АЛ.1 ОТ Закона за здравето наложил на Л. Йораднова административно
наказание глоба за нарушение на т.I.1 от
заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена
на основание чл.63, ал.1 от Закона за
здравето.
При
извършена проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното
наказателно постановление съдът установи
следното:
АУАН е съставен от длъжностно лице,
притежаващо материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 209а,
ал.3 от ЗЗдр, с оглед приетата като
писмено доказателство по делото заповед № 313з-629 от 30.03.2020 г., издадена
от директора на ОД на МВР Перник.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за
това, произтичащо от разпоредбата на чл.
209а, ал.4 от Закона за здравето.
Настоящият съдебен състав констатира, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
мотивират отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Съображенията са следните:
Съдът приема, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са изпълнени
изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и за точно
посочване на нарушените законови норми.
Л.Й. е привлечена към
административнонаказателна отговорност с АУАН, в който като нарушена е посочена
нормата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето. Нейният текст в приложимата към датата на нарушението
редакция /ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./
гласи: „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или
на отделен регион“. Видно
е, че сочената като нарушена норма не установява задължение за определено поведение, с което нарушителят е следвало
да се
съобрази. В
този смисъл вмененото на жалбоподателката
поведение „посетила е парк на открито обществено място“ не нарушава
правило за поведение регламентирано в
сочената като нарушена законова норма.
Точното правно квалифициране на нарушението е изисквало обвързването на разпоредбата на
чл.63, ал.1 от Закона за здравето с административнонаказателната разпоредба
на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето,
тъй като именно в нея е предвидено наказване на този „който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление…“ /ред. ДВ, бр.34 от 2020г., в сила
от 9.04.2020 г./, а предвид препращането и към други нормативни актове –
в случая заповедите на министъра на здравеопазването, необходимо е било посочване
на съответния акт на МЗ с конкретизиране на тази част от нея, установяваща
въведена противоепидемична мярка, за чието неизпълнение е ангажирана отговорността
на жалбоподателката. В случая заповедта
на министъра на здравеопазването е
посочена при излагане на обстоятелствата, при които се твърди, че е
извършено нарушението, не и като част от
правното квалифициране на същото, при това без да е конкретизирана относимата
към случая точка от нея, в която е обективирана въведената противоепидемична
мярка.
Правната квалификация на нарушението както и пълното му описание с излагане
на всички релевантни фактически обстоятелства са въведени като императивни
изисквания към съдържанието на акта, тъй като
са пряко свързани с гарантиране правото на привлеченото към административнонаказателана
отговорност лице да узнае за какво точно
нарушение е образувано производството, въз основа на какви факти и каква е
правната му квалификация, за да упражни
ефективно и в пълен обем гарантираните му от закона процесуални права
за осъществяване на защита.
При издаване на наказателното
постановление тези нарушения частично са санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като визираната заповед на министъра на здравеопазването и
конкретната точка, съдържаща въведената противоепидемична мярка, чието
нарушаване е констатирано са означени
коректно и във връзка с
разпоредбата на чл.63, ал.1 и чл.209а, ал.1
от Закона за здравето. При издаването
на наказателното постановление обаче е допуснато друго съществено нарушение -
липсва всякакво описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено. Частичното възпроизвеждане на част от текста на въведената със
заповед №
РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването мярка по т.I.1 от
заповедта, не изпълва изискването за
описание на нарушението, т.е., за излагане на конкретните фактическите
обстоятелства, проявени в поведението на лицето, които са мотивирали извод, че
то нарушава въведената мярка.
Нарушаването на забраната за посещение на паркове на открити обществени места
предполага установено по-продължително присъствие на такова място, което може да бъде изведено от
конкретни факти, каквито в случая
напълно липсват. Отсъствието им нарушава изискването в чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН
и ограничава правото на защита на привлечения към отговорност доколокото не са
изложени фактите, въз основа на които е направен извод за осъществено административно
нарушение.
Горното е достатъчно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Извън изложеното, основавайки се на събраните доказателства по делото, настоящият
съдебен състав намира, че вмененото нарушение не е и доказано по несъмнен начин.
Съгласно чл.53 от ЗАНН
наказателно постановление се издава, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
административнонаказателното производство тежестта на доказването лежи върху АНО,
като жалбоподателят не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушенията, че не
е действал виновно, нито е допустимо да
се правят изводи в негова вреда ако не е доказал възраженията си. Регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение не обвързва съда. Отразените в него обстоятелства,
послужили като фактическо основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя подлежат на доказване в съдебното производство със средствата и способите
по НПК, в съответствие с правилата и принципите в кодекса, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително определена сила и доказателствената
тежест остава за административнонаказващия орган, съобразно презумпцията за
невиновност в чл.16 от НПК, приложима и в административнонаказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН.
В този контекст, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства не установяват обстоятелствата по чл.53 от ЗАНН.
Разпитаните в
съдебното следствие свидетели – актосъставителят Ч.В.Б. и Г.П.Г. по никакъв
начин не допринасят в тази посока, тъй като заявяват, че изобщо не помнят случая,
включително и след предявяване на съдържанието на съставения от първия и в
присъствието на втория АУАН. След като никой от двамата не предоставя сведения относно
възприетите факти, то наличието на съставен акт, записите в който формално
потвърждават, не е достатъчно, за да се приеме еднозначно, че обстоятелствата в
съдържанието му са отразени обективно и точно и съответстват на действителността,
особено предвид констатираните по-горе нарушения, свързани с описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Други доказателства АНО
не е ангажирал в процеса. Поради това възражението на жалбоподателката - че не
е извършила нарушението, не могат да бъдат игнорирани като недостоверни и
защитни.
Изложеното мотивира съдебния
състав да приеме, че вмененото на Л.Й. нарушение не е доказано, тъй като
събраните доказателства не позволяват формиране на категоричен извод, че фактическата
обстановка е установена точно, че нарушението е извършено и то виновно, и че
законосъобразно е била привлечена към административнонаказателна отговорност за
него.
Изложените
съображения мотивират отмяна на обжалваното наказателно
постановление като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №1920а-688/21.04.2020г.,
издадено от директор ОД МВР – гр. Перник, с което на Л.Й. ***, с ЕГН **********
на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер 300 /триста/ лв. за нарушение на т.I.1 от заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ