Р Е Ш
Е Н И Е №834
гр. Бургас, 06
юли 2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети
юни, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
При секретар ГАЛИНА
ДРАГАНОВА и с участието на прокурора ДАРИН
ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 179/2020 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от П.М.М., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. С.К. против решение № 1398/19.07.2019г., постановено по административно дело №224/2019г. по опис на
Административен съд гр. Бургас, в частта, с която е отхвърлена претенцията му
против Министерство
на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието, над признатото със
съдебното решение и тази за мораторна лихва
И по
Касационна жалба,
подадена от Министерство
на правосъдието, чрез процесуален представител, против решение № 1398/19.07.2019г., постановено по административно дело №224/2019г. по опис на
Административен съд гр. Бургас, в в осъдителната част спрямо министерството.
Касаторът П.М. иска
отмяна на решението в обжалваните части и осъждане на Министерство на
правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието да заплатят обезщетение и
лихва до пълния претендиран размер. Счита, че при преценка справедливостта на
дължимото обезщетение и дължимостта на мораторната лихва първоинстанционният
съд неправилно е приложил материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
Касаторът Министерство на
правосъдието иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
на заявената срещу него претенция, до пълния й размер. Счита, че съдът
неправилно е приел предявения иск за частично основателен, при липса на
доказателства за осъществен състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
касаторът и ответник по касационната жалба, подадена от Министерство на
правосъдието- П.М., чрез процесуалния си представител адв. К.,
поддържа касационната жалба и направените с нея, искания, вкл. за присъждане на
разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторените такива пред двете
съдебни инстанции. По касационната жалба на ответника Министерство на
правосъдието не изразява становище.
В съдебно заседание касаторът
и ответник по касационната жалба, подадена от П.М.- Министерство на
правосъдието, не изпраща представител и не изразява становище по
същество на спора.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието, не изпраща представител и
не изразява становище по същество на спора.
Представителят на
Окръжна прокература гр. Бургас намира касационната жалба, подадена от П.М. за
неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да
бъде оставено в сила.
Настоящият състав на
съда намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК
и са процесуално допустими.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е осъдил
Министерството на правосъдието да заплати на П.М.М. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, сумата от 840 (осемстотин и четиридесет) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.05.2008 г. до
31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2015
г. до окончателното и́ изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания
размер от 4 600.00 лева. Осъдил е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието да заплати на на П.М.М. с ЕГН **********
сумата от 780 (седемстотин и осемдесет) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за периода 01.06.2009 г до 18.05.2010 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2015 г. до окончателното
и́ изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до претендирания размер от 4 200.00
лева. Отхвърлил е иска на П.М.М. с ЕГН **********
против Министерството на правосъдието за заплащане на сумата от 1384.29 (хиляда
триста осемдесет и четири лева и двадесет и девет ст.), представляваща
мораторна лихва и иска на П.М.М. с ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за заплащане на
сумата от 1263.91 лева (хиляда двеста шестдесет и три лева и деветдесет и една
ст.), представляваща мораторна лихва.
В мотивите си е
посочил, че П.М.М. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Бургас през периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009 г. и периода от
01.06.2009 г. до 18.05.2010 г. в килии, с жилищна площ за едно лице
(1.98 кв.м. в килия № 111, 1.24 кв.м. в килия № 508, такава площ и в
затворническото общежитие), без течаща вода и санитарен
възел, налагаща удовлетворяване на физиологичните нужди пред останалите
обитатели на помещението.
При тези факти съдът е
приел, че ищецът
е бил подложен на унизително отнасяне, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за
правата на човека и основните свободи, поради което са налице предпоставките на
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВи в този смисъл са налице основанията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за исковите периоди. Посочил, че материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск за
периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009 г. е Министерството на правосъдието на
основание чл. 19 от ЗИН (отм.), а за периода 01.06.2009 г. до 18.05.2010 г.-
ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която осъществява
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода, съгласно нормата на чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС.
За да определи размера
на дължимото обезщетение, се е мотивирал с характера на увреждането,
степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет.
Претенциите за
мораторни лихви е отхвърлил като неоснователни, с позоваване на разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, че когато вредите
произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни. Посочил,
че административният орган изпада в забава от момента
на влизане в сила на съдебното решение, а не от
началната дата на бездействието, както се претендира от ищеца.
Настоящият състав на
съда намира, че първоинстанционния съд правилно е преценил доказано основание,
за присъждане на обезщетение.
Поради това, съдът
намира за неоснователна касационната жалба на Министерство на правосъдието.
Тук следва да се
посочии, че производството пред първа инстанция се е развило по реда на чл. 284
и сл. ЗИНЗС. В това производство доказателствената тежест е за ответника, т.е. той трябва да представи
доказателства, чрез които да обори въведената с ал.5 на текста, презумпция. Такива доказателства
не са били представени.
Изводите на съда, че условията
в затвора са били такива, че ищецът действително е претърпял неимуществени
вреди, тъй като е бил поставен при неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3
от ЗИНЗС, което представлява третиране, способно да породи у него емоционално и
морално страдание, са фактически и правно обосновани.
Този състав на съда,
намира че решението е неправилно досежно размера на дължимото обезщетение и
дължимостта на лихва за забава, и следва
да бъде частично отменено.
1.
Макар да се е позовал на продължителността
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
унизителни за човешкото достойнсво, условия, съдът неправилно е оценил степента
на влиянието й върху психиката на ищеца.
Първият исков период обхваща 383 дни, а втория- 351, т.е за време от две
години касаторът непрекъснато е бил подложен на унизително отнасяне, в
нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, чрез поставянето му в неприемливи за човешкото достойнство, условия.
Липсата на достатъчна жилищна площ и липсата на санитарен възел
и течаща вода, налагащи удовлетворяване на физиологичните му нужди през нощта,
в предоставени от администрацията на затвора съдове, пред останалите обитатели
на помещението са сред най- травмиращите нарушения.
Този състав на съда намира, че присъденото обезщетение от 2,20лв. на ден не
е достатъчно да компенсира претърпените страдания.
Поради
това, обжалваното от касатора решение в отхвърлителната му част следва да бъде
отменено за сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.05.2008 г. до
31.05.2009г. и за сумата от 448 (четиристотин
четиридесет и осем) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
периода 01.06.2009 г до 18.05.2010г. и в
посочените размери, на касатора да бъде присъдено обезщетение. В останалата
отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила.
2.
Неправилно съдът е приел, че
ответника изпада в забава след постановяване на съдебното решение.
Според общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да
иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва е форма
на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо от
техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в смисъл,
че правилото чл. 86 ЗЗД се прилага без да се провежда разграничение между
юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично задължение и субектите
на правоотношението - независимо дали се касае за търговска сделка или такава
между граждани, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на
чужда работа без пълномощие, трудови правоотношения и др. Достатъчно е
наличието на парично задължение и забава. Кредиторът винаги има право на
законната (мораторна) лихва, без да е необходимо тя да е изрично уговорена.
Спорният въпрос по делото е - кога длъжникът е изпаднал в забава, с оглед
обстоятелството, че се касае за обезщетение по специалния закон - ЗИНЗС и за
вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията.
В т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС дословно е посочено, че „при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а
при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи -
от момента на преустановяването им“.
В случая е доказано незаконосъобразно бездействие от страна на служители на
ответниците за двата искови периода: 13.05.2008 г.
до 31.05.2009г. и 01.06.2009 г до 18.05.2010г.
Тези бездействия са прекратени на 18.05.2011г., на която дата касаторът е
освободен от затвора по изтърпяване на наказанието.
Затова от тази дата до датата на завеждане на исковата молба е дължима
лихва за забава.
Лихва за забава в случая следва да се присъди върху дължимото
обезщетение, за периода от 7.04.2012г.
до 6.04.2015г., а не от 18.05.2011г., тъй като съдът не може да се произнесе по
непредявена претенция (за периода от 18.05.2011г. до 6.04.2012г.).
Поради това, Министерство на правосъдието следва да бъде осъдено да заплати на П.М.М. сума в
размер на
407,19лв. (четиристотин и седем лева и
деветнадесет стотинки), представляваща мораторна
лихва, определена върху общия размер на обезщетението-
1340лв., дължима за периода от 7.04.2012г. до 6.04.2015г., а Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да
заплати на П.М.М. сума в размер на 373,17лв.
(триста седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва, определена върху общия размер на обезщетението-
1228лв., за същия период.
В останалата
отхвърлителна част решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски при
хипотезата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС: дължими от Министерство на правосъдието в размер на
40лв. ( държавна такса в размер на 5лв. и възнаграждение за адвокат в размер на
35лв., съразмерно с уважената част от иска) и от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието в размер на 37лв. ( държавна такса в размер на 5лв. и възнаграждение за
адвокат в размер на 32лв., съразмерно с уважената част от иска).
Разноски на касатора, сторени пред първата инстанция не следва да бъдат
присъждани. С обжалваното решение, съдът е пропуснал да се произнесе по
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, а той не е поискал
изменение на решението в тази му част в срока, регламентиран с нормата на
чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК.
Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
направено от касатора и ответник Министерство на правосъдието, следва да бъде
оставено без уважение, тъй като производството по делото е водено по реда на
чл. 284 от ЗИНЗС ред, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане
на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, предпоставя извод, че такова не се дължи.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал.1 и чл.223 от АПК, ХІV състав на Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1398/19.07.2019г., постановено по административно дело №224/2019г. по опис на
Административен съд гр. Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска на П.М.М. с ЕГН **********
против Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за периода 13.05.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2015 г. до окончателното й
изплащане, за разликата
над 840лв. до сумата от 1340лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието да заплати на П.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
сума в размер на 500 (петстотин)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 13.05.2008
г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.04.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 1398/19.07.2019г., постановено по административно дело №224/2019г. по опис на
Административен съд гр. Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска на П.М.М.,
с ЕГН ********** против Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от
1384.29 (хиляда триста осемдесет и четири лева и двадесет и девет ст.),
представляваща мораторна лихва, за сумата до 407,19лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието да заплати на П.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
сума в размер на 407,19лв. (четиристотин и седем лева и деветнадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва.
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието да заплати на П.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
сума в размер на 40лв. (четиридесет), представляваща разноски по делото.
ОТМЕНЯ решение № 1398/19.07.2019г., постановено по административно дело №224/2019г. по опис на
Административен съд гр. Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска на П.М.М. с ЕГН **********
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за периода 01.06.2009 г до 18.05.2010 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2015 г. до окончателното й
изплащане, за разликата над 780лв. до сумата от 1228лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на П.М.М.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сума в размер на 448
(четиристотин четиридесет и осем) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода 01.06.2009 г до
18.05.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.04.2015
г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №
1398/19.07.2019г., постановено по административно
дело №224/2019г. по опис на Административен съд гр. Бургас, в частта, в която е
отхвърлен
иска на П.М.М. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието за заплащане на сумата от 1263.91
лева (хиляда двеста шестдесет и три лева и деветдесет и една ст.),
представляваща мораторна лихва, за сумата до 373,17лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да
заплати на П.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сума в размер на 373,17лв. (триста седемдесет и три лева и седемнадесет стотинки), представляваща
мораторна лихва.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да
заплати на П.М.М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сума в размер на 37лв. (тридесет и седем), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалите му обжалвани, части. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: