МОТИВИ към Присъда № 12/20.02.2015г.
по НОХД № 26/2015г. по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил е обвинителен акт срещу А.Ц.А.
***, който е обвинен в това, че на на
06.12.2013г. в гр. Разград по бул. „Княз Борис” при управление на МПС – лек
автомобил марка „БМВ” с рег. № РР 14 51 АН е нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в: чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП: „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”; чл.20, ал.1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20,
ал.2 ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”; чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1 ППЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава 50
км/ч в населено място”, като се е движел със скорост 80,35 км/ч и по
непредпазливост е причинил смъртта на Е. И. К. на 23 години от гр.Разград –
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в”, предл. 1 във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
Наказателното производство в съдебната му фаза се
развива по реда на Глава 27 НПК и протича при условията на чл.371, т.2 и
сл.НПК.
Подс. А.Ц.А. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.
Изразява съжаление за случилото се и предоставя на съда да реши. Неговият
защитник адв.Р.Ковалаков от АК-Разград пледира за налагане на наказанието лишаване
от свобода при условията на чл.55 НК и за прилагане на института по чл.66, ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
предлага налагане на наказание лишаване от свобода над средния размер, предвиден
в закона и съгласно чл.343г НК да се наложи и наказание лишаване от право да
управлява МПС за по-дълъг срок.
Частните обвинители К.С. И. и И.К.И. чрез повереника
си адв.Д.Д. от АК-Шумен поддържат обвинението и молят за налагане на наказание
лишаване от свобода около средния размер, което да бъде изтърпяно ефективно.
Разградският окръжен съд, в производството по
чл.371, т.2 и сл. НПК, приема фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А.А. е правоспособен водач на моторно превозно средство категория
„В” от 09.11.2007 г. През
периода 2010г.-2012г. е бил наказван за нарушения по ЗДвП.
На 06.12.2013г. вечерта подс.А. и
приятелката му - 23-годишната Е. И. К. посетили с компания кафенето на бензиностанция „Лукойл“ в района на Автогара - Разград. Около 21 ч. подс. А. помолил св. Й. да му предостави личния си лек автомобил „БМВ“ с д.к. № РР 14-51
АН, за да откара приятелката си на имен ден. Св. Й. се
съгласил и му дал ключовете на
автомобила. Подс.А.
заел мястото на водача, а Е.
К. седнала до него на предната дясна седалка. По предварителна уговорка първо се придвижили до дома на св. Б. П.,
която се
качила на задната седалка зад Е.
Колева. Около 21.10 часа подс.А. преминал през кръстовището към „Стъклозавода” и завил
надясно. Поради висока скорост задницата на автомобила се унесла, но подсъдимият успял да го овладее. Продължил да се движи по ул. „Княз Борис“ в
посока към училище „В. Левски“ при включени къси светлини. Пътното платно било мокро. Уличното осветление работело. В този участък от пътя скоростта му била 80,35 км/ч. Като преминал кръстовището с ул. „28-ми януари“, подс.А. изгубил контрол върху управлението на автомобила. Автомобилът се насочил наляво, преминал през лявата лента на пътното платно, ударил се първоначално с предната си лява част в метален контейнер
за отпадъци, поставен в уширение до левия бордюр, продължил да се върти наляво, преминал през бордюра и се ударил с
предната си дясна врата в дърво на левия тротоар. От силния удар се установил странично огънат около ствола на дървото.
В резултат на удара Е.
Колева получила тежки увреждания в областта на главата, тялото и крайниците, при което изпаднала в безсъзнание.
Непосредствено след произшествието
на мястото случайно се озовал медицински екип на Спешна помощ с ръководител св. Тахсинова. Тя се опитала да реанимира пострадалата Колева, но установила, че
е мъртва.
Горните фактически
положения се признават изцяло от подс.А.А. и се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства.
Назначената
съдебно-медицинска експертиза (л. 105-106) заключава, че при огледа и аутопсията на Е. Колева са установени: оток на мозъка и белите дробове с малкомозъчно вклиняване,
счупване на черепа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, аспирация на кръв в белите дробове,
травматично разкъсване на десния бъбрек в областта на хилуса, счупване на
дясната бедрена кост. Причината за настъпване на смъртта са травматичните
увреждания на жизнено важни органи, довели до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване и
аспирация на кръв. Описаните увреждания могат да бъдат получени
при пътно-транспортното произшествие на 06.12.2013г.
Обстоятелствата във връзка с механизма на
възникване и протичане на ПТП, причините за него и възможността да бъде
предотвратено са изяснени от тройната автотехническата
експертиза по делото. Съгласно нейното заключение (л.142-л.153) непосредствено преди
произшествието подс. А. е управлявал автомобила със скорост 80,35 км/час, която превишава допустимата
от 50 км/час. Като
основна причина за произшествието вещите лица сочат действията на водача, които
са довели до нарушаване на устойчивото праволинейно движение на автомобила.
Други причини са движението със скорост над разрешената, състоянието на губите
и заваряването на диференциала. Гумите били износени под минимално допустимата
стойност, а сателитните зъбни колела на диференциала били заварени към
планетните зъбни колела, което блокирало диференциала и при завиване се намалявала
управляемостта и устойчивостта на автомобила.
Заключенията на
горните експертизи като компетентни, обосновани и неоспорени от страните се
възприемат от съда изцяло.
Следва да се
отбележи, че тройната автотехническа експертиза е повторна такава, но
и първоначалната експертиза е установила сходен механизъм на ПТП и същата основна причина за произшествието. Второто заключение
способства за по-пълното изясняване на обстоятелствата, при които е възникнал
пътния инцидент – експертите имат по-високо ниво на компетентност и са отчели
всички обективни данни.
Фактите относно
времето, мястото и начина на извършване на деянието се доказват и от
показанията на свидетелите Б.П. (л.52-л.55), Д.Й. (л.63-л.67), К.К. (л.68-л.70), Р.А.
(л.71-л.72), Ф.Ф. (л.73-л.74), И.М. (л.76-л.77), Д.И. (л.80-л.81), Св.С.
(л.82-л.83), Св.С. (л.84-л.85) и Д.Т./л.86/, от протокола за оглед на местопроизшествие/л.7-л.17/ и от останалите
документи по делото.
Горните доказателства са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват
годни източници на доказателствена информация.
Те са еднопосочни,
последователни, взаимнодопълващи се и убедително потвърждават признатите
от подсъдимия факти.
Относно състоянието на пострадалата Е. К. след
произшествието и предприетите действия за оказване на помощ са относими показанията на св. Т. – медицински фелдшер от
ЦСМП-Разград и св. Св.С. – лекар в ЦСМП. Св.Т. е минала край мястото на
инцидента, връщайки се от друг адрес. До автомобила стояли момче и момиче,
които били в шок, а вътре имало друго момиче, което било починало. Краката му
били заклещени. Св.Т. опитала да му направи сърдечен масаж, но ръцете й
потънали в гръдния му кош. Около 21,16 часа пристигнал друг екип на Спешна
помощ. Лекарят св.Св.С. също констатирал, че пострадалата не давала признаци на
живот - нямала сърдечна дейност и дишане.
Подс.А.А. е на 25
години, работи, не е женен, не е осъждан. Трудовите си функции изпълнявал
добросъвестно и отговорно, имал умения за работа в екип, успешно защитала
интересите на работодателите си /вж.трудови характеристики на л.43 и л.44 от НОХД №
338/2014г./.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано,
макар и не в обема по обвинителния акт. Безспорните факти по делото установяват,
че подс.А.А. е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение. В разрез с
разпоредбата на чл.20,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, подс.А. не е контролирал непрекъснато
управлявания от него автомобил, като е преминал в насрещната лента и се е
блъснал в дърво на левия тротоар. Изгубеният контрол върху автомобила е
обусловен и от несъобразената скорост на движение - 80.35 км/ч, която превишава максималната
стойност в населено място от 50 км/ч, визирана в чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1
ППЗДвП.
Поради горните
нарушения подс.А. е
причинил произшествието, при което е починала пострадалата Е. К. Подсъдимият е действал виновно при смесена вина: умисъл относно
нарушаване правилата за движение и непредпазливост относно смъртния резултат.
Като правоспособен водач на МПС подс.А. е знаел горните правила и съзнателно ги
е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и
обективно е могъл да ги предвиди.
По този начин се доказва наличието на обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в”,
предл. 1 във вр. с чл. 342, ал.1 НК.
Съдът не счита, че
смъртта на Е. К. се намира в пряка причинна връзка с нарушаването на правилата
по чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 ЗДвП. В чл.5, ал.1 ЗДвП е установено общото
задължение на водачите на МПС да ги управляват безопасно: „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”. Това е обща норма, която сама по себе си не определя
конкретно поведение.
Обща е и
нормата на чл.20, ал.2 ЗДвП, която повелява движение със съобразена скорост:
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”. Тази норма намира приложение, само ако няма конкретно ограничение
на скоростта на движението /вж. т.4 от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984
г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК и решение № 347 от 24.XI.1992 г. по н. д. № 295/92
г., III н. о./ А в случая е нарушена специалната забрана по чл.21, ал.1 ЗДвП,
съответно чл.73, ал.1 ППЗДвП.
Поради това съдът
оправда подс.А. по обвинението в тази му част.
Съдът не приема
предложената от защитника на подсъдимия квалификация по чл.343а, ал.1, б.”б” НК. Този привилегирован състав изисква след деянието деецът да е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. По делото не е
доказано подс.А. да е предприемал някакви спасителни действия. Не представляват
такива действия бутането на пострадалата и опитът да я издърпа от автомобила.
Наред с това, съдебната практика е неизменна в разбирането си, че оказаната
помощ трябва да е необходима - да е оказана на жив човек и да е насочена
субективно и обективно към спасяване живота на пострадалия /Р 276-72-ІІІ, ППВС
№ 1/83г., т.5, б.”б”, Р 45-2009-ІІІ, Р 193-2014-ІІІ/. В разглеждания случай такава
помощ не е била необходима. Е. Колева е получила тежки травматични увреждания,
несъвместими с живота. Смъртта й е била констатирана от св.Тахсинова, която е
пристигнала на мястото на злополуката, непосредствено след настъпването й. Следователно
подс.А. не може да се ползва от намалената отговорност по чл.343а, ал.1, б.”б” НК.
При определяне на наказанието на подс.А. съдът
отчете като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства: демонстрираното
искрено разкаяние; чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.
Отегчаващи отговорността му обстоятелства са високата степен на обществена
опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията по
автотранспорта, проявеното крайно безотговорно отношение при превозването на
двете момичета, едно от които е било неговата приятелка, и поставянето в опасност
живота на св.Б.П.. Съдът не счита, че отговорността на подс.А. се отегчава от
многобройните нарушени правила за движение. По-горе бяха изложени съображения,
че всъщност конкретните нарушени разпоредби от ЗДвП са само две. Съдът не се
съгласява, че подсъдимият е имал лошо поведение като водач на МПС. Придобил е
правоспособност през 2007г. и е наказван по веднъж за нарушения на правилата за
движение през 2010г., 2011г. и 2012г. Тези данни не са достатъчни да го
определят като системен нарушител.
С оглед на горното съдът намери за справедливо наказанието
лишаване от свобода за срок от 4 години. В този размер то съответства на
характера и тежестта на престъплението и е достатъчно да реализира целите на
индивидуалната и генералната превенция. Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с
чл.58, ал.1 НК съдът намали наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи
окончателно наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
Неоснователна е претенцията на защитата за прилагане на
смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. Не са налице нито многобройни,
нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят
несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание. Касае се до особено
тежко нарушение на режима относно скоростта и за причинена смърт на една млада
жена, поради което определяне на наказание под предвидения минимум би било
социално неоправдана проява на снизходителност.
Определяйки начина на изпълнение на наказанието, съдът
отново прецени всички релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства и
съобрази целите на наказателната репресия, при което счете, че може да приложи института
на условното осъждане. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК:
наказанието лишаване от свобода е под 3 години, подс.А. не е осъждан и целите
на наказанието могат да бъдат изпълнени без ефективното му изтърпяване. Подс.А.
е млад човек – на 25 години, работи, работодателите му са доволни от него, критичен
е към извършеното, с оглед на което предвиденият в чл.36 НК поправителен и
предупредително-възпиращ ефект може да бъде постигнат без реалното изпълнение
на наказанието. При определяне размера на изпитателния срок съдът счете, че той
следва да бъде максималния от 5 години, за да може подс.А. в пълнота да преосмисли
поведението си и да го коригира. Съдът не споделя становището на частните
обвинители за ефективно изтърпяване на наказанието. Няма основание да се счита,
че целите на генералната и особено на индивидуалната превенция няма да бъдат
постигнати без изолирането на подсъдимия от обществото. Вярно е, че
общественоопасният резултат е много тежък, но това се отчита при квалификацията
на деянието и при индивидуализацията на наказанието, което е определено в
средния размер.
Съгласно императивната норма на чл.343г НК съдът наложи на
подс.А. и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. В
тази връзка съдът съобрази изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и
ал.3 НК и прецени, че нарушените правила за движение са тежки и че дисциплината
на подсъдимия като водач на МПС не е била безупречна.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл.189, ал.3 НПК подс.А. следва да заплати разноските по делото. Частните
обвинители са направили разноски по 1000 лв в съдебното производство, а отделно
И. И. е заплатил на повереник адв.Д.Йорданова 1000 лв на досъдебното
производство.
Като веществено доказателство по делото е иззет лек автомобил марка
„БМВ” с рег. № РР 14 51 АН, който следва да бъде върнат на собственика му -
свидетеля Д. Т. Й. от гр.Разград.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:
НР