РЕШЕНИЕ
№260000/22.3.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди деветнадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра Василева, като разгледа
докладваното НАХД № 147/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „Свинекомплекс
Брестак“ АД, ЕИК *********, представлявано от П. И. М., чрез
процесуален представител – адв. С. Б. против Наказателно постановление № ЗЖ-19,
издадено на 05.05.2020 г. от Директора на ОДБХ – Варна, с което на въззивника за
нарушение на чл. 55е т. 2 от Закона за фуражите /ЗФ/ вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба
№1/11.03.2014 г. за изискванията за производството и/или търговията с
медикаментозни фуражи и/или с междинни продукти за производството им, издадена
от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 77д ал. 2 от ЗФ е наложено наказание “Имуществена
санкция” в размер на 5 000 лева.
Въззивникът обжалва
наказателното постановление, като счита същото за незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че не е извършил посоченото в наказателното постановление
нарушение, тъй като към 14.01.2020 г. животните, които е отглеждал в
животновъдния обект не са били отглеждани за производство на храни, а е било
постановено тяхното умъртвяване и загробване със заповед на изпълнителния
директор на БАБХ, с която актосъставителя и административно – наказващия орган
са били добре запознати. От друга страна счита, че нарушението не е извършено,
тъй като при лабораторните анализи на взетите от органите на БАБХ проби е
установено „пренебрежимо малко” количество „Доксициклин утайка/остатък”, при
което фуража, с който животните са изхранвани не може да се приеме за
медикаментозен. Твърди, че се касае за остатък от предходно изхранване на
животните с такъв фураж, за което представя рецепта. Излага, че от хале 2/9
проби изобщо не са били вземани, както и че са допуснати нарушения на
процедурата по пробовземането. Счита, че АУАН е съставен от некомпетентен
орган. На тези основания намира обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно и моли за неговата
отмяна. Алтернативно моли, в случай, че съдът приеме нарушението за извършено,
да приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е маловажно. Претендира разноски. В с.з. въззивникът се
представлява от редовно упълномощени процесуални представители, които поддържат
жалбата и искането за отмяна на процесното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – ОДБХ –
Варна, редовно призовани, се представлява от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна, счита извършеното
нарушение за доказано, а издаденото наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло. В хода на
съдебните прения и в представено писмено становище оспорва заключението на
извършената по делото съдебно
ветеринарна експертиза и моли същото не бъде
кредитирано от съда. Претендира да му бъдат заплатени направените по делото
разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение и разходи за извършените
лабораторни анализи, за които представя доказателства.
Контролиращата страна – ДРП,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На
14.01.2020 г. служители на ОДБХ – Варна извършили проверка животновъден обект с
рег. № 9280-0533 – промишлена свинеферма, находяща се в с. Брестак, обл. Варна,
собственост на въззивника - „Свинекомплекс Брестак“АД
във връзка със Заповед № РД-11-70/08.01.2020 г. на изп. директор на БАБХ, с
която е обявено първично възвикнало огнище на болестта Африканска чума по
свинете /АЧС/ в животновъдния обект.
Поради
възникнало съмнение за ежедневно изхранване на животните с медикаментозни
фуражи, от хранилките на халета 2/10, 11/1 и 11/2 били взети проби от
пълноценни фуражи за прасета стартер от 9 до 20 кг., които били изпратени за
анализ в акредитирана лаборатория в Германия.
При
получаване на резултатите от лабораторните анализи се установило наличие на
една и съща лекарственна субстанция - Doxycycline и в трите проби, взети на
14.01.2020 г. Докладите от анализите били предоставени на оператора - въззивник,
като същия бил уведомен за правото да поиска контролна експертиза, но такова
искане не постъпило от страна на въззивника.
След проверка и анализ на
документите и записите, предоставени от оператора било извършено проследяване
на ветеринаромедицинските продукти /ВМП/, в резултат на което и с оглед получените
лабораторни анализи, проверяващите приели, че е налице нерегламентирано влагане
на ВМП Doxivet 50 % в хранилките на животните, отглеждани в трите халета, от
които били взети проби.
Така те заключили, че на
14.01.2020 г. операторът „Свинекомплекс Брестак”АД, стопанисващ животновъдния
обект с горепосочения рег. номер е допуснал нарушение на нормата на чл. 55е т.
2 от ЗФ, вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/11.03.2014 г., като е изхранвал
животните в трите халета с медикаментозен фураж, без да има съответно издадена
рецепта от ветеринарен лекар за него. Поради това, на 19.02.2020 г. срещу
въззивника бил съставен АУАН в присъствието на изп. директор на дружеството
Пенка Маринова. Срещу така съставения акт в законоустановения срок постъпило
възражение от въззивника, което било прието от административно – наказващия
орган за неоснователно. Възприемайки изцяло фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението, отразени в АУАН, на 05.05.2020 г. наказващия
орган издал атакуваното наказателно постановление и наложил на нарушителя
предвидената в чл. 77д ал. 2 от Закона за фуражите санкция в минимален размер.
За времето от 14.01.2020
г. до 20.01.2020 г. отглежданите в животновъдния обект на въззивника животни
били умъртвени и загробени в изпълнение на дадено предписание от ОДБХ – Варна.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства,
приложени към административно – наказателната
преписка, както и тези, представени ведно с жалбата, а именно: Заповед
№РД11-70/08.01.2020 г. на Изпълнителния директор на БАБХ; Предписание
№1/08.01.2020 г. на главен инспектор при ОДБХ – Варна; констативни протоколи;
протоколи за вземане на проби; доклади за анализ на лабораторни резултати;
писмени възражения; становище по тях; протоколи за унищожаване/убиване на
животни; протоколи за загробване на животни. Същите са безпротиворечиви и
анализирани в своята съвкупност не налагат различни от гореизложените фактически
изводи. Гореописаните факти не се оспорват и от въззивника, като той оспорва
единствено изводите на контролните органи, че животните, които е отглеждал на
инкриминираната дата са били отглеждани за производство на храни, както и че
фуражът, с който те са били изхранвани е медикаментозен. С оглед на това, по
негово искане в хода на съдебното следствие е назначена съдебно –
ветеринарномедицинска експертиза, като на ответната страна е дадена възможност
също да зададе своите въпроси към експерта.
Заключението на вещото
лице установява следното:
Наличието на веществото Doxycycline във взетите от трите халета проби в установените при
лабораторните анализи концентрации не характеризират фуража като медикаментозен
по смисъла на определението за такъв дадено в ДР на ЗФ.
Препоръчителните
количества от веществото Doxycycline, които се прилагат за прасета е
10 mg Doxycycline/kg bw /телесна маса/.
Вещото лице прави извода,
че в конкретния случай веществото е намерено в концентрация, която е много по –
ниска от лечебната, като неговото наличие във взетите проби би могло да се
дължи на „кръстосано замърсяване” в резултат на „неизбежно пренасяне” в
критични точки по хранителната верига на животните – производство, съхранение,
транспортиране и хранене.
Включването на веществото
Doxycycline във фуража за изхранването на животните води
до промяна на чревната флора независимо дали се касае за здрави или болни
животни. Повсеместното и постоянно прилагане на АБ води до сериозни последици
за здравето на животни, хора и за околната среда. Става дума за възникване и разпространение
на антимикробна резистентност – риск, който сериозно застрашава живота на много
хора и животни, тъй като води до заплаха от превръщането на банални инфекции
във фатални.
С
прилагането на АБ се цели лечебно действие срещу бактериални причинители на
заразни болести. Храненето на болни животни с медикаментозен фураж цели тяхното
излекуване. Когато животните са здравии
липсва логика да бъдат третирани с АБ субстанции. Doxycycline няма хранителна
стойност и не може да се използва като храна.
На
въпрос на процесуалния представител на въззиваемата страна вещото лице
подбробно обяснява какво представлява веществото Doxycycline и какво е неговото
предназначение.
Последният
зададен към вещото лице въпрос принципно е правен, но на него вещото лице отговаря
изхождайки от КХ на ВМП „Doxyplex”,
съгласно която употребата на медикаментозен фураж, в който е вложен продукта се
прилага по лекарско предписание, което означава, че се изисква рецепта. В
конкретиката на казуса обаче - с оглед факта на обявена особенно опасна
инфекция – АЧС и разпореденото умъртвяване и загробване на всички животни,
според вещото лице е без значение дали те са изхранвани с медикаментозни или
нецелеви фуражи. Освен това предвид разпореденото унищожаване и на фуражите в
обекта, също е без значение дали това ще стане директно – чрез заравянето им в
ями или след като са били поети от животните. Нещо повече – прякото попадане на
остатъци от АБ в почвата и водите носи потенциален риск за организмите там. Но
в случай на приемането му чрез медикаментозен фураж от животните, около 40 % от
субстанцията /в случая Doxycycline/ се метабилизира в организма им около 6 часа
след приема, в резултат на което се намалява вероятността от засягане на
чувствителни към субстанцията микроорганизми в околната среда.
Експертизата
заключава, че въпреки нарушаването на определени правила за документиране на
дейности в животновъдния обект, при обявено огнище на АЧС в него изискващо
унищожаване на животни и фуражи, нарушенията се явяват незначителни от гледна
точка на риска по хранителната верига, тъй като здравето на консуматорите не е
поставено на риск, при условие, че суровини от засегнатите животни не попадат
на пазара.
Съдът
кредитира изцяло заключението на СВЕ, доколкото същото
е изготвено от компетентно и незаинтересовано по делото лице и не поражда
никакви съменния за неговата правилност. Вещото лице е
определено от съда след отправено запитване до МЗХВ, като същото е без връзки и
отношения с която и да било от страните по делото, поради което съдът няма
основание да се съмнява в неговата обективност.
Съдът, предвид императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост
на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Относно
допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена по
пощата на 22.05.2020 г. от надлежно упълномощен процесуален представител на
дружеството - въззивник в законоустановения 7 дневен срок /НП връчено на 19.05.2020
г./, поради което е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно
компетентността на административно наказващия орган:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен по смисъла на чл. 78 ал. 2 от ЗФ, а
АУАН е съставен от компетентно по смисъла на чл. 78 ал. 1 от същия закон
длъжностно лице – упълномощено с това правомощие от Изпълнителния директор на
БАБХ, видно от приетата като доказателство по
делото Заповед №РД 11-1161/21.06.2019 г. /л. 50 – 52 от делото/.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен
акт:
Служебната проверка на
въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не
страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена
е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. И в двата акта
нарушението е описано и квалифилифицирано правилно.
В
АУАН и в обжалваното НП е изписано хале 2/9.10 и хале 2/9, което съдът отдава
на техническа грешка. Видно от приетия по делото протокол за вземане на проби
№2/14.01.2020 г. проби са взети от хале №2—10, а не от хале 2/9.10 и хале 2/9.
Допуснатата грешка е от технически характер и засяга в никаква степен правото
на защита на нарушителя, който е бил навременно запознат както с протоколите за
вземане на проби, така и с резултатите от техните анализи.
Що
се касае до твърдението на въззивника за нарушена процедура при вземането на
пробите за анализ, то същото е голословно и неподкрепено от никакви
доказателства. Същото е и неоснователно, доколкото пробите са взети в
присъствието на представител на оператора – технолог, който е подписал
протоколите без възражения и оспорвания. В същите е вписано, че са съставени в
съответствие с разпоредбите на Приложение 1 към Регламент/ЕО/ №152/2009 от
27.01.2009 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за целите
на официалния контрол на фуражите.
Полагайки подписа си в протоколите присъстващия представител на въззивника се е
съгласил, че тази процедура действително
е спазена.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление:
Административно
– наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение по чл. 55е
т. 2 от ЗФ вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1 от 11.03.201 4 г., извършено на
14.01.2020 г. Цитираната законова разпоредба въвежда забрана за производството и храненето на животни, отглеждани за производство
на храни, с медикаментозен фураж, за който няма издадена рецепта от ветеринарен
лекар, а съгласно подзаконовата норма, към която
АНО е направил препратка „Употреба на
медикаментозен фураж се допуска само при животните, за които е издадена рецепта”. Определението за
медикаментозен фураж е дадено в Допълнителните разпоредби на ЗФ - §1а т. 7,
съгласно което такъв е смес от медикаментозен премикс и комбиниран фураж,
предназначена за профилактика, лечение, възстановяване, коригиране или
модифициране на физиологичните функции на животните.
В
конкретиката на казуса, буквалното тълкуване на чл. 55е т. 2 от ЗФ води до
извода за липса на съставомерност на нарушение по чл. 55е т. 2 от ЗФ, тъй като
нормата забранява изхранването с медикаментозни фуражи без рецепта единствено
на животни, отглеждани за производство на
храни. В настоящия случай безспорно се установява
от ангажираните от въззивника доказателства – заповед на изп. директор на БАБХ
и протоколи за умъртвяване и загробване на животни, датиращи от 14 до
26.01.2020 г., че към датата на проверката и вземането на пробите същите не са
били предназначени за производство на храни, тъй като е било предвидено и
започнало тяхното унищожаване.
Формално
погледнато би могло да се приеме, че има допуснато нарушение на подзаконовата
норма, цитирана в АУАН и НП, доколкото не е била представена рецепта за
установения в хранилките на три халета фураж, определен от органите на ОДБХ –
Варна като медикаментозен. До тази констатация те са достигнали след извършено
проследяване на документалните записвания за вложените в обекта ВМП, съгласно които
към датата на проверката 14.01.2020 г. е следвало да има налични 120 кг. от ВМП
„Doxyvet 50 %”, които
не са били установени. С оглед и
получените лабораторни резултати от пробите е прието, че липсващия ВМП е вложен
във фуража, с който са изхранвани животните, респ. определя като
медикаментозен. Един такъв извод е основан на предположение, тъй като липсата
на ВМП би могла да се дължи както на неправилно водене на амбулаторната
документация /каквото е установено и от проверяващите и от в. л./, така напр. и
на извършена кражба или присвояване, но не идва непременно да значи, че
продукта е вложен във фуража за изхранване на здрави животни и то без рецепта
от ветеринарен лекар.
Наличието на лекарственна субстанция Doxycycline в пробите би
могло да се дължи и на т. нар. „кръстосано замърсяване”, както твърди
въззивникът и да е резултат от „неизбежен пренос” от предишно производство на
медикаментозен фураж и последващо производство и изхранване с нецелеви фураж.
Това е напълно възможно да се получи и според заключението на вещото лице в
критични токи по хранителната верига на животните – производство, съхранение,
транспортиране и хранене. Противно на виждането на проц. представител на
въззиваемата страна, изложено в писменото му становище по СВЕ, настоящия съд счита,
че замърсяването на нецелеви фураж с активни вещества след производство на
медикаментозен такъв /кръстосано замърсяване/ в минимални количества е
допустимо. Същото е прието и в Решение № /2020 г.на Варненски административен
съд, постановено по КАНД №419/2020 г.
В настоящия
случай дори и да се приеме, че формално има извършено нарушение, то основателно
е възражението на въззивника за това, че АНО неправилно не е квалифицирал
деянието като маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието
маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по - ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства. В тази връзка съдът съобрази
на първо място, че степента на обществена опасност на конкретното деяния се
явява значително по - ниска от обикновените хипотези на нарушения от този вид,
предвид установените минимални количества лекарствена субстанция в храната на
животните /съобразно нормите, дадени от вещото лице/. Нещо повече - в
конкретния случай следва да се приеме, че вредни последици от нарушението
изобщо няма и такива не биха могли да
настъпят, предвид умъртвяването на животните непосредствено след тяхното
изхранване с фураж, за който от ОДБХ е прието, че е медикаментозен. Както
заключава и вещото лице по назначената от съда СВЕ след като животните се
унищожават е без значение дали се хранят с медикаментозен или нецелеви фураж,
тъй като в този момент те не се отглеждат за производство на храни и риск по
хранителната верига не съществува. На практика изхранването на тези животни с
АБ би могло да се окажа дори по – малко опасно отколкото директното му
унищожаване с оглед опазване на околната среда. На следващо място съдът отчита,
че по делото няма представени доказателства за допуснати други подобни
нарушения от въззивника. Напротив – данните по делото сочат, че той
своевременно е изпълнявал всички предписания на контролните органи, въпреки
безспорните загуби, които е следвало да претърпи. Всички тези обстоятелства,
съобразени в своята съвкупност и своята относителна тежест, очертават една
значително по - ниска степен на обществена опасност, както на конкретното
деяние, така и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид, поради което съдът счита, че административно – наказващия орган неправилно
го е санкционирал.
Съгласно
задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г.
на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен
контрол. Тъй като в настоящия случай съдът констатира, че предпоставките на чл.
28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното
постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със
закона.
Предвид изхода на
делото претенцията на въззивника за възстановяване на направените по делото
разноски се явява основателна. Същите следва да се присъдят в тежест на
ответната страна – ОДБХ – Варна. Досежно размера им се представят доказателства
за реално извършени такива в общ размер на 1 046 лева, от които 846 лева
адвокатско възнаграждение и 200 лева депозит за експертиза. Възражението на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е в минимален размер съобразно нормите на чл. 18
ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от
гореизложените мотиви и съображения и на основание чл. 63 ал.
1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ ЗЖ-19/05.05.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ – Варна, с което на
„Свинекомплекс Брестак“ АД, ЕИК *********, представлявано от П. И. М. за нарушение на
чл. 55е т. 2 от ЗФ вр. чл. 7 ал. 2 от Наредба №1/11.03.2014 г. за изискванията
за производството и/или търговията с медикаментозни фуражи и/или с междинни
продукти за производството им, издадена от Министъра на земеделието и храните,
на основание чл. 77д ал. 2 от ЗФ е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лева.
ОСЪЖДА ОДБХ – Варна ДА ЗАПЛАТИ
на „Свинекомплекс Брестак“ АД, ЕИК *********, представлявано от П. И. М. сумата от
1 046 лева /хиляда четиридесет и шест лв., 00 ст./ направени по делото
разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в 14 дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: