Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 102
12.05.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Невена
Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия
А. Митрушева
АНД (К) № 150
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от И.А.А., ЕГН : **********, адрес: ***, против
Решение № 260034 от 30.11.2020 г., постановено по АНД № 318/2020 г. по описа на
РС – Харманли.
В жалбата се
посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Събраните
доказателства били обсъдени пристрастно и едностранчиво с оглед потвърждаване
на обжалвания акт. Съдът бил сезиран с оплаквания, че административният акт е
неправилен, незаконосъобразен, необоснован и немотивиран. Отразената в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка не отговаряла
на действителната. При съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение били допуснати процесуални нарушения, което опорочавало
и крайния акт. Оспорена била компетентността на актосъставителя и издателя на
НП. Липсата на материална компетентност на издателя на административния акт
обуславяла нищожността му. Първоинстанционният съд като инстанция по същество
не бил обсъдил и анализирал направените възражения. Ограничил се до приемане на
гласни доказателства, които квалифицирал като последователни и взаимно
допълващи се относно обстоятелствата, свързани с изпълнението на служебни
задължения, които попадат в обхвата на предмета на доказване по делото. Поради
изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменен атакувания съдебен акт и да
бъде отменено Наказателно постановление № 20-0271-000986/31.07.2020 г. на
Началник група към ОДМВР - Хасково. Моли на основание чл.143, ал. 1 от АПК да му
бъдат присъдени направените разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– гр.Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
като такава предлага да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт,
като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С
Решение № 260034/30.11.2020 г., постановено по АНД № 318/2020 г., Районен съд –
Харманли е потвърдил Наказателно постановление № 20-0271-000986 от 31.07.2020
г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Хасково, РУ - Харманли, с което на И.А.А. на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и отнемане на 12
контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, че са спазени сроковете
по чл. 34 от ЗАНН, както и че не се констатират пороци в
административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. От материална страна е прието, че в случая жалбоподателят е
санкциониран за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и
неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване с оглед установяване употребата на алкохол и неговата концентрация в
кръвта. Посочено е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е
установено по категоричен начин, че на 23.07.2020 г. в 12:10 часа в
гр.Симеоновград жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като след отправена
покана от компетентните органи на същата дата в 12.48 часа е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол чрез предвидените в закона способи за това. Заявено
е, че тези съставомерни обстоятелства са надлежно описани в АУАН и НП, поради
което съдът е приел възражението за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН при описание на нарушението за несъстоятелно. Посочил е, че проверката е
извършена в съответствие с правилата, регламентирани в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични
вещества или техни аналози. В контекста на изложените съображения съдът е намерил,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП,
поради което е приел, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Обсъдени са наложените за
извършеното нарушение административни наказания, като е посочено, че същите са
определени във фиксирания от законодателя размер. Прието е, че правилно е
приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г., съгласно която при нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се
отнемат 12 контролни точки.
При осъществената касационна
проверка настоящата инстанция намери, че обжалваното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че жалбоподателят е
осъществил състава на оспорваното в настоящото производство административно
нарушение, са правилни и обосновани, а наведените в касационната жалба
възражения са неоснователни.
В касационната жалба е наведено твърдение,
с което се оспорва компетентността на актосъставителя и издалия наказателното
постановление орган. Това твърдение е абсолютно неоснователно, като в тази
връзка следва да се посочи, че процесният акт за установяване на
административно нарушение е съставен от З. Т. М., на длъжност
„мл.автоконтрольор“ при ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, а процесното наказателно
постановление е издадено от П. Д.П., на длъжност „началник група“ към ОДМВР – Хасково,
РУ - Харманли, като в същото изрично е посочено, че за това е упълномощен със
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г., допълнена със Заповед рег.№
8121з-825/19.07.2019 г. Тези заповеди, издадени от министъра на вътрешните
работи, са представени по делото, като същите са приети като доказателство от
районния съд в проведеното на 28.09.2020 г. открито съдебно заседание. Видно е
от същите е, че на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37,
ал. 1, б. "б" и чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. "а" от ЗАНН и чл. 45, ал. 2, т. 5 от ПУДМВР и чл. 39, т. 9 от ЗМВР, са определени да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП заемащите длъжност
„Младши автоконтрольор II – I
степен“ в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена, и да издават
наказателни постановления по ЗДвП - началниците на групи в "Пътен
контрол" в РУ към ОДМВР - на обслужваната територия. В този смисъл съдът
приема, че актът за установяване на административно нарушение, съответно
наказателното постановление, са съставени от материално и териториално компетентен
орган.
АУАН и НП отговарят и на
формалните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, каквато е констатацията и на
районния съд и правилно не се отчита да има допуснати съществени нарушения на
тези процесуални правила, които да опорочават процедурата по административно
наказване и да представляват самостоятелни основания за отмяна на наказателното
постановление. Настоящият касационен състав намира за неоснователно и напълно
голословно твърдението за наличието на съществени пороци в процедурата по
административно наказване, които съдът не е отчел. В касационната жалба не се
сочи кои или какви са тези съществени пороци, като съдът в настоящия състав не
констатира нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление да са налице каквито и да е пороци, още по-малко пък
съществени такива. Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него
процесно наказателно постановление, съдържат всички изискуеми се реквизити,
съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадени са от материално и
териториално компетентни органи, като при съставянето и връчването им не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Съставеният акт,
както и издаденото впоследствие НП, съдържат достатъчно точно и изчерпателно
фактическо описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
правилно са посочени и нарушените разпоредби, както и санкционните такива.
На следващо място, следва да бъде
отбелязано, че районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП на настоящия касатор, поради което същите не следва да бъдат
преповтаряни. Районният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен,
точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изяснил всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Напълно
неоснователни и необосновани от конкретни факти са твърденията за липса на
обсъждане и анализ на направените възражения и пристрастно и едностранчиво
обсъждане на събраните доказателства.
По изложените съображения
настоящата инстанция счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на закона, поради което следва да се остави в сила.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260034 от 30.11.2020 г.,
постановено по АНД № 318/2020 г. по описа на РС – Харманли.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.