Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 29.10.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №15173 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Т.Ц.Р. и А.Т.Б. срещу „ЗАД А.“ АД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати в полза на Т.Ц.Р. сумата от 250000,00лв., а на А.Т.Б. сумата от 300000,00 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди по повод, възникнало на 17,04,2015год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на 17,04,2015год., около 15:30ч., на път II-6 (Сливен-Стара Загора), в района на 2.9 км. – лек автомобил Сузуки, модел Суифт, с рег. № *******, управляван от Ж.П.К.–Ж.извършва маневра преминаване от дясна в лява пътна лента и блъска движещия се в лявата лента за движение велосипедист – Т.С.Р.– съпруг на ищцата Т.Ц.Р. и баща на ищцата А.Т.Б.. Поддържа се, че вследствие на произшествието Т.Р.е починал. Навеждат се доводи, че във връзка с процесното произшествие е образувано наказателно производство срещу водача на лекия автомобил, по което, с влязла в сила присъда №29/22,11,2016год., постановена по НОХД №439/2015год. по описа на ОС Сливен, последната е призната за виновна за причиняване на процесното пътнотранспортно произшествие. Твърди се вследствие смъртта на пострадалия, ищците да са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, подлежащи на обезщетение.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД“А.“ в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва изложения от ищците механизъм на процесното пътнотранспортно произшествие. Оспорва ищците да търпят твърдените от тях неимуществени вреди. При условията на евентуалност сочи размера на претендираното обезщетение да е прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост. Признава наличието на застрахователно правоотношение между него и делинквента, за периода от 31,12,2014год. и 30,12,2015год. Оспорва дължимостта на законна лихва, поради недължимост на претендираното обезщетението.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – Констативен
протокол от 17,04,2015год., съставен от
органите на ОД на МВР Сливен, се
установява да е настъпило пътнотранспортно произшествие на 17.04.2015год.,
около 15,31часа, на път ІІ-66, км.2,9 между лек автомобил, с марка „Сузуки “, модел „Суефт“, с peг.
№ ******* –управляван от Ж.П.К.-Ж.
и Т.С.Р.–управлявал велосипед, който е починал.
Приложена е влязла
в сила на 31,10,2017год. присъда на окръжен съд Сливен, постановена по НОХД №439/2015год., от която се установява Ж.П.К.-Ж. да е призната за виновна в това, че
на 17,04,2015год., на път ІІ-6, Сливен -Нова Загора, в района на „дом на слепите“ управлявайки МПС- лек автомобил, с марка „Сузуки“, модел „Суифт“, с peг. № *******, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.1 от
ЗДВП, вследствие на което реализирала пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинила смъртта
на Т.С.Р., престъпление по чл.343, ал.1,
б.“в“, пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК.
Безспорно между страните е установено наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност между ответното дружество и делинквента, със
срок на валидност към датата на настъпване на застрахователното събитие, обстоятелство прието за безспорно по реда на
чл.146 от ГПК с определение от 14,05,2018год.
Видно от удостоверение за наследници на О.С.ищците
се легитимират като законни правоприемници на починалото лице –Т.Р. съпруга и А. Б. –дъщеря.
Предвид постановената влязла в сила присъда, съдът
приема да е безспорно установено смъртта на Т.Р.да е в резултат на процесното
пътнотранспортно произшествие.
От заключението на изслушаната
съдебнопсихиатрична
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява, че двете ищци са преживяли остра стресова
реакция при узнаване факта за катастрофата
и смъртта на Т.Р.. Последвали са тревожно-депресивни и асистентни оплаквания с нарушения на съня и
апетита. При ищцата Т.Р. тежестта на симптомите удовлетворява диагностичните
критерии за разстройство в адаптацията.
Ищцата А.Р. постепенно се е върнала към обичайните си задължения и към настоящия момент не се установяват
болестни симптоми. Последиците са в психологичен план, които не нарушават
справянето й в ежедневието и постепенно
са с прогноза да затихват с времето. При ищцата Т.Р. също липсват болестни симптоми, но
психологическите последици са значително по-изразени, което вероятно е обусловено от възрастта й, индивидуалната
личностова уязвимост и тежестта на психотравмата за нея, които от своя страна затрудняват
справянето й с ежедневието. Прогнозата на констатираните дефицити е да
продължат до края на живота й.
Механизмът на ПТП, съдът приема да е установен на осн.чл.300 от ГПК, с оглед постановената присъда, а именно: на 17.04.2015година, на път ІІ-6, Сливен –Нова Загора, водачът Ж.К.-Ж. управлява лек автомобил- Сузуки Суифт, с peг. № *******, като се е движи по пътното платно, предназначно за двупосочно движение. По същото време велосипедистът Т.Р.се движи срещуположно по посоката на движение на МПС. Поради отклоняване на вниманието на водача на лекия автомобил, последния навлиза в лентата за насрещно движение и реализира челен удар с велосипеда управляван от Т.Р.и в резултат на получени травматични увреждания несъвместими с живота пострадалият е починал.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Я.С., от които се установяват неимуществените вреди за ищците.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила на 31,10,2017год.
присъда по
НОХД №439/2015год. по описа на Окръжен съд Сливен, която
е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира,
че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно
възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материалноправно легитимиран.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищцитe, в качеството на низходящ и съпруг
на увредения са активно материалноправно легитимирани да претендират
обезщетяване на неимуществените вреди. В този смисъл и ПП на ВС №4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда
на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът
следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС 83-2009- II Т.О.
по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 110000.00лв. за А.Б. и 130000лв. за Т.Р.. При определяне на същите съдът съобрази възрастта
на починалото лице-72години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците
и пострадалия-пълнолетно дете -родител и съпруг, възрастта на ищците/68год.-Т.Р.
и 42год.-А.Б. към реализиране на събитието. По отношение на дъщерята на
починалото лице, съдът съобрази обстоятелството същата да е пълнолетна към момента на ПТП със собствено
семейство, и въпреки, че са живели в отделно домакинство са имали отношения
основани на взаимно уважение, обич и подкрепа, поради което по причина на неочаквания
и нелеп инцидент ищцата е загубила възможността да усещат морална опора и
родителска подкрепа от страна на баща си. Не са ангажирани доказателства
относно обществено положение на пострадалия налагащо завишаване размер на
обезщетението. Ето защо съобразявайки горните
критерии, обстоятелството, че съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза
при ищцата липсва дефицит засягащ психичните й годности да се справя с
ежедневието няма болестни симптоми и прогнозата относно психологическите
последици е благоприятна, съдът определи горното обезщетение. Съобрази се и икономическата
обстановка в страната към датата на застрахователното събитие и лимитите на
застрахователното покритие, поради което настоящия състав намира така
определеното обезщетение да съответства на принципа за справедливост съобразно
чл.52 от ЗЗД.
По отношение на ищцата Т.Р. съдът намира дължимото
обезщетение да е в завишен спрямо ищцата Б. размер, тай като при последната
съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза се установи да са
налице затруднения при справянето с ежедневието и нарушения в адаптацията,
които вероятно ще продължат до края на живота на ищцата. Съобрази се обстоятелството, че взаимоотношенията
между съпрузите са били основани на взаимно уважение, доверие и обич,
продължили в значителен период от време/ въпреки липсата на конкретни данни и с
оглед обсъждането на вещо лице по СПЕ досежно обстоятелството, че ищцата Б. е отгледана от родителите си, съдът
приема съжителството между бившите съпрузи да е продължило поне в период от
около 40години/, фактът, че предвид напредналата възраст на съпругата житейски оправдано е да
се очаква да съпрузите да разчитат един на друг, от която подкрепа ищцата е лишена поради настъпилия инцидент.
Ето защо и съобразно лимитите на застрахователното покритие и икономическата
обстановка в страната, съдът намира за справедлив посочения размер на
обезщетение за неимуществени вреди.
Като
законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи
законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта -17,04,2015год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 9772,00лв., от които 9600,00лв.-
държавна такса и 172,00лв.- от общо 400,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 56,00лв. от общо 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАДв. на адв.Н.Д. се дължи
адв.хонарар, който съобразно уважената част от исковата претенция е в размер на 5387,90лв. от общия размер 12530,00лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед данните за регистрация по
ЗДДС върху присъденото обезщетени се начислява 20% ДДС/1077,58лв./ или
възнаграждението е общо в размер на 6465,48лв. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е безпредметно, с оглед определяне на адв.хонорар по НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Т. Ц.Р., с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***,
4 полуетаж, офис 4 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 130000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на Т.С.Р., настъпила по повод възникнало на 17.04.2015г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 17,04,2015г.
до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 130000,00лв.
до пълния предявен размер от 250000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Т.Б., с ЕГН ********** със
съдебен адрес: ***, 4 полуетаж, офис 4 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./,
вр.чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД сумата от 110000,00лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т.С.Р., настъпила по
повод възникнало на 17.04.2015г. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 17,04,2015г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата
над 110000,00лв. до пълния предявен размер от 300000,00лв като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 9772,00лв. – държавна такса и разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД"А."АД, с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на
адв.Н.Н. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 6465,48лв.– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Ц.Р., с ЕГН ********** и А.Т.Б., с ЕГН **********, двете със съдебен адрес:
***, 4 полуетаж, офис 4 да заплатят на ЗАД"А."АД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 56,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: