р е ш
е н и е
№
гр. Плевен, 08.10.2018 г.
в
името на народа
плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в откритото заседание на единадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Жанета
Димитрова
при секретаря дафинка борисова
при прокурора
като разгледа докладваното от съдията Жанета Димитрова гражданско
дело № 250 по описа на
съда за 2018 г., на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:
Иск
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д.Н.П. чрез пълномощника му адвокат Т.П. *** бряг, представлявана от кмета инж. Д.В., с която е предявен иск за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на попадането му на 20.07.2017 г. в необезопасена дупка на общински път, на платното за движение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата увреждането 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 20.07.2017
г., около 21 часа, излизайки от кафене на ЕТ „***“, намиращо се на пл. „9 - ти
май“ в с. *** и тръгвайки към автомобила си внезапно е паднал в необезопасена
дупка на пътното платно за движение с диаметър около 40-50 см. и дълбочина
около 5 см., при което падане е ударил левия си крак. Твърди се, че вечерта
болката се засилила и се появил оток, поради което е закаран в ЦСМП при УМБАЛ –
Плевен. Твърди, че в резултат на направените манипулации и изследвания в
болницата е установено, че е счупена метатарзална кост на левия крак на ищеца.
Ищецът твърди, че лечението му се изразявало в гипсова имобилизация в период
около 2 месеца, през който търпял силни болки в крака си, а поради
обездвижването на левия му крак би неспособен да се грижи сам за себе си, вкл.
за ежедневните си нужди и бил принуден да ползва чужда помощ. Твърди се, че в
резултат на увреждането ищецът е бил лишен за дълъг период от обичайния си
динамичен живот, а преживеният стрес и шок в следствие злополуката са оставили
трайни следи в съзнанието му. Според ищеца описаните по - горе физически и
психически травми, съставляващи неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от произшествието, настъпило на 20.07.2017 г., което от своя страна е
резултат от неизпълнение на задълженията на Община Червен бряг да обезопаси
общинските пътища и улици, произтичащо от чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС вр. §7 ал. 1
т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Според ищеца е налице виновно бездействие на служителите
на ответната Община поради неотстравяне на повредите на общинския път и
възстановяване на типичното състояния на вещта, тъй като Община Червен бряг е
длъжна да поддържа в изправно състояние процесния пътен участък, като го
поддържа годен за обикновеното му предназначение – безопасно движение на
пешеходци и МПС – ва. Претърпените неимуществени
вреди ищецът оценява на 26 000 лв.. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Община Червен бряг, представлявана от кмета инж. Д.В.,
в който се оспорва основателността на предявения иск.
Ответникът
становище, че предявеният иск е допустим
като предявен срещу процесуално легитимирана страна - Община Червен бряг, в
качеството й на собственик по закон на общинските пътища, улици, булеварди,
площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване, както и че искът е предявен
от лице, имащо правен интерес от завеждането му. Ответникът оспорва предявения
иск по основание и размер. Ответникът оспорва твърденията в ИМ относно деня, мястото
и обстоятелствата около инцидента, като счита, че не е установено конкретното
място, на което липсва настилка от платното за движение около пл. „9-ти май“ в с. *** и на което е настъпило
травматичното увреждане. Ответникът оспорва твърдението за наличие на
необезопасена, нарушена или липсваща настилка на която и да е част от платното
за движение около пл. „***“ в с. ***.
Ответникът възразява, че получените увреждания при ищеца не са настъпили
вследствие падане на ищеца на платното за движение, а са в резултат на неговото
собствено поведение. Възразява, че с оглед възрастта на ищеца увреждането не би
могло да се отрази в твърдяната степен върху психиката му, както и че липсват
данни за усложнения или за по - тежки последствия от обичайните при подобен род
наранявания, а посоченият в ИМ възстановителен период не предполага
по-продължително лечение от обичайното. С оглед посочения в ИМ период на имобилизация
- около 20 дни, ответникът счита, че не е налице счупване на метатарзалната
кост, а значително по-леко увреждане, което може да е и спукване на костта. Ответникът
оспорва представените с исковата молба писмени доказателства -резултат от
образно изследване, лична амбулаторна карта, лист за преглед на пациент. С
отговора се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се твърди, че
същото е прекомерно с оглед характера и продължителността на причинените
неудобства, като противоречащо на трайно установената практика и принципът за
справедливо обезщетяване на претърпени вреди. Алтернативно, в случай, че съдът
прецени, че искът е основателен се моли същият да бъде уважен частично
съобразно вида и тежестта на увреждането, приложеното лечение, продължителността
на възстановителния период, както и изгледите за подобряване на състоянието на
ищеца и претенцията за заплащане на сумата 26 000 лв. бъде отхвърлена като
прекомерна.
В с.з. ищецът не се явява, но чрез
пълномощника си адвокат П. поддържа предявения иск. Ищецът уточнява, че
дупката, в която е попаднал ищеца се намира на пътното платно на 30-40 см. от
бордюра на тротоара, който се намира пред входа на кафене ЕТ „***“ в с. ***.
Представя списък на разноските за сумата от 520 лв. държавна такса, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500 лв. и разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 114,44 лв.. В писмените бележки се поддържа, че от
представените по делото доказателства в тяхната съвпупност се установява по
безспорен начин наличието на причинна връзка между неизпълнението на
задължението на служителите на ответната Община свързани с ремонта и
поддържането на улиците в с. Девинци, които са общинска собственост, респ.
наличието на необезопасена дупка на улицата до площад „9-ти май“ в с. Девинци в
близост до кафене ЕТ „***“ и причинените травматични увреждания на долния ляв
крайник на ищеца, изразяващи се в счупване на петата стъпална кост, тъй като наличието
на дупката в пътното платно се дължи на бездействието на служителите на
ответната Община, по отношение на които същата се явява възложител. Ищецът
поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели и от заключението на
медицинската експертиза се установява, че вредите на ищеца са във вида и обема
описан в исковата молба, което според него при съобразяване на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД предпоставя присъждане на обезщетение в претендирания в исковата
молба размер.
В
с.з. ответната Община чрез пълномощника си адвокат Битулска оспорва изцяло
предявения иск и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Поддържа се, че от показанията
на разпитаните свидетели се установи, че травматичното увреждане на ищеца не е
резултат единствено от бездействието на собственика на пътя, но и в следствие
на небрежността на ищеца, тъй като се установи, че мястото, на което се е
намирала процесната дупка е многократно посещавано и известно както на
пострадалия, така и на свиделите, дупката е съществувала от дълго време и не се
е появила внезапно, поради което е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Ответникът поддържа, че с оглед обстоятелството, че единият от
свидетелите е син на ищеца, а другият свидетел е в приятелски отношения с
пострадалия не следва да се кредитират изцяло показанията им като обективни,
като се съобрази, че по делото не са представени доказателства за провеждане на
описаните от свидетелите възстановителни процедури. Ответникът поддържа, че
изминалия значителен период от време от увреждането и обстоятелството, че преди
подаване на иска е извършен ремонт на процесния пътен участък са пречка за
пълното установяване на относимите към случая факти и обстоятелства и реално е
налице обективна невъзможност да бъдат установени характеристиките на дупката,
която е основен причинител на инцидента. Според ответника съдът следва да
съобрази и заключението на съдебно-медицинската експертиза, от която се
установява, че освен по описания от ищеца начин увреждането би могло да настъпи
и по друг начин. Ответникът възразява срещу претендирания размер на
адвокатското възнаграждение от страна на ищеца, като счита, че същият е
прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените съдебни заседания.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и представените по делото доказателства, прецени ги при условията на
чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на възприетите правнорелевантни обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от ищеца Д.Н.П. *** , представлявана от кмета инж. Д.В. за сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат на попадането му на 20.07.2017 г. в необезопасена дупка на общински път - платното за движение на 30-40 см. от тротоара пред кафене ЕТ „***“ на пл. „***“ в с. ***, община Ч. б. и счупване на метатарзална кост на левия му крак, в резултат на бездействието на служителите на ответната Община, които следва да поддържат в изправно състояние процесния общински пътен участък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата увреждането - 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно разпоредбата на чл. 50
изр. 1 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. С посочените
разпоредби са регламентирани различни фактически състави. С ППВС № 17/1963 г., допълнено с ППВС
№ 4/75 г., т. 3
на ВС са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на
отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл.
50 ЗЗД.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД е различна и предпоставя различни обстоятелства,
които следва да бъдат установени в производството, като едната от тях изключва
другата. Възможни са обаче и случаи, когато вредите настъпват както в резултат
на качествата на вещта, така и на виновно поведение на дадено лице. В тази
хипотеза отговорността е на този, който едновременно е собственик на вещта или
същата се намира под негов надзор и едновременно е възложил работата свързана с
вещта при и по повод, на която е настъпило увреждането. При отговорност по чл.
49 ЗЗД увреждането трябва да е в
резултат на виновно поведение на дееца, допуснати нарушения на предписани и общоприети
правила при ползването на вещта или извършване на други действия
със същата. Отговорността по чл.
50 ЗЗД може да се ангажира, когато
вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при
ползването й, както и когато не
съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Налице е отговорност по чл.
50 ЗЗД, когато при ползуване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, а
самата тя представлява опасност. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване,
като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Следва да се посочи, че отговорността
както на лицето, под чиито надзор е вещта, така и отговорността на лицето,
възложител по смисъла на чл. 49 ЗЗД е обективна и безвиновна по отношение на
самите лица, като в хипотезата на чл. 49 ЗЗД същата е гаранционно –
обезпечителна, тъй като се отговаря за виновно поведение на лицата, на които е
възложена работата.
Не
се спори между страните, че пътното платно на улицата около площад пл.
„9-ти май“ в с. ***, община Ч. б. е собственост на ответната Община.
В тежест на ищеца в производството е да докаже, че е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени
вреди – болки и страдания от твърдяното увреждане на здравето му, настъпило на посочената
в ИМ дата в резултат на противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на пряка причинна връзка между
деянията и претърпените неимуществени вреди.
В
тежест на ответника е да докаже, че е поддържал в изправност пътното платно в
процесния участък и наличието на съпричиняване на вредоносносния резултат.
Установява се от представеното по
делото в заверен препис искане/назначение за образна диагностика, издадено на
21.07.2017 г. от д-р Е.С. от спешен ортопедичен кабинет, че на ищеца е
назначено изследване на лявата става и ходило.
Установява
се от представения по делото в заверен препис резултат от образно изследване от
21.07.2017 г., подписан от д-р П.К., че в Ренгеновото отделение на І база, че
на ищеца след като е изпратен от спешен ортопедичен кабинет е извършено
изследване на глезенната става – фас и профил чрез лицева и профилна графика на
ляво ходило и е констатирана фрактура на основата на 5 – та метатарзална кост
на лявото ходило.
Установява
се от представената по делото в заверен препис стр. от медицински документ, че
на 25.07.2017 г. от лекар д-р П.Т. е направено отбелязване за оплаквания от
силни болки в лявото ходило след травма – фрактура на 5 –та метатарзална кост
на ляво ходило и наложена гипсова имобилизация. Видно от отбелязването, че са
констатирани ограничени и болезнени активни и пасивни движения, както и е даден
болничен лист с посочен номер за временна нетрудоспособност за периода от
24.07.2017 г. до 06.08.2017 г..
Установява се от представения по
делото в заверен препис амбулаторен лист ог 01.08.2018 г., издаден от д-р Е.С.,
че на ищеца е поставена основна диагноза „счупване на метатарзална кост“,
анамнеза относно поставена преди дни гипсова имобилизация, както и че е
назначена терапия.
Установява се от представената по делото в
заверен препис стр. от медицински документ, че на 07.09.2017 г. от ЛКК д-р Е.Б.
и д-р И.Д. е поставена основна диагноза „счупване на метатарзална кост“, снета
е анамнеза относно поставена преди 12 дни гипсова имобилизация по повод
фрактура, констатирано е обективно състояние „ляв долен крайник в гипсова
имобилизация пръсти топли и подвижни“, посочена е терапия – продължаване на ВН
и е отбелязано продължаване на болничен за 30 дни от 06.09.2017 г. до
04.10.2017 г. поради злополука - нетрудова, режим – домашен амбулаторен, както
и № на издаден болничен лист.
Установява се от представената по
делото в заверен препис стр. от медицински документ, че на 07.11.2017 г. от ЛКК
д-р Е.С. и д-р И.Ц. е поставена основна диагноза „счупване на метатарзална
кост“, снета е анамнеза относно поставена преди 2 месеца гипсова имобилизация
по повод фрактура, констатирано е обективно състояние „ляв долен крайник оточен
и болезнен“, посочена е терапия – продължаване на ВН, и е отбелязано
продължаване на болничен за 30 дни от 05.11.2017 г. до 04.12.2017 г. поради
злополука - нетрудова, режим – домашен амбулаторен, както и № на издаден
болничен лист.
Установява се от показанията на свидетелите В.Д. Н. /син на ищеца/ и Б.М.Ц. /в приятелски отношения с ищеца и неговия син/, че същите са били очевидци на увреждането на ищеца, тъй като са се намирали в кафене ЕТ „***“ на пл. „***“ в с. ***, община Ч. б. във вечерта на увреждането на ищеца. Свидетелят Н. установява, че инцидентът е настъпил на 20.07.2017 г.. Свидетелите установяват, че те, както и ищеца са били клиенти на заведението, като около 21 часа ищецът след напускане на заведението слязъл от тротоара и тръгнал по пътното платно за да се придвижи към спряния си наблизо лек автомобил. Свидетелят Н. установява, че е бил вътре в заведението и други хора го извикали да излезе, тъй като баща му е паднал. Свидетелят Ц. установява, че по едно и също време е напуснал заведението заедно с ищеца, но са тръгнали в различни посоки, при което ищецът е паднал. Свидетелите Н. и Ц. установяват, че ищецът е счупил крака си като е стъпил в дупка на пътното платно, която се е намирала на около 40-50 см. от тротоара, на който са се намирали масите на заведението, била е
с ширина 30-40 см. и дълбочина 10-15 см., като и двамата свидетели са я въприели лично след падането на ищеца. Свидетелите установяват, че дупката е съществувала и преди инцидента и всички знаят за нея, коментирано е, че трябва да се запълни, но това е станало два месеца преди съдебното заседание – т.е. през лятото на 2018 г.. Свидетелят Н. установява, че същата вечер тръгнал за Окръжна болница в гр. Плевен, където направили снимка на крака на баща му, но не го приели в Ортопедията, а на следващия ден отново дошли на преглед при ортопед, който го прегледал и гипсирал. Свидетелят Ц. установява, че синът на ищеца, който бил в същото заведение качил ищеца на колата си, но не знае какво се е случило същата вечер с ищеца. Свидетелите установяват, че ищецът е бил около 2 месеца в гипс, около 6-7 месеца на рехабилитация, като въпреки изминалия период от време, който е над една година и към момента ищецът се оплаква от болки в крака, дискомфорт и подуване, оттичане на крака. Свидетелят Н. установява, че лично е карал баща си в гр. С. и гр. П. всяка седмица по два пъти на рехабилитация и раздвижване, а свидетелят Ц. установява, че понякога и той е помагал при тези ходения на ищеца. Свидетелите установяват, че ищецът работи в телевизионна фирма в гр. Ч. б. и работата му е свързана с движение и качване по стълба, което допълнително допринася за болките и подуването на крака му вечер.
Установява се от заключението на
изслушаната съдебно – медицинска експертиза, изготвено от вещото лице ортопед
д-р Д.Д., което не е оспорено от страните и като компетентно изготвено съдът
възприема, че на ищеца са издадени общо 6 болнични листа за временна
нетрудоспособност за периода от 24.07.2017 г. до 03.01.2018 г. – общо 164 дни,
като всеки лист е издаден след преглед и съставен протокол от ортопедична ЛКК
/лекарска консултативна комисия/. Вещото лице установява, че при извършения на
25.08.2018 г. в „Съдебна медицина“ преглед на ищеца е констатирано, че ищецът е
в добро общо състояние, ходи без помощни средства, оплаква се от слаби болки и
оток в левия крак при продължително натоварване на долните крайници. Вещото
лице установява, че двата крайника са симетрични, без атрофия на мускулатурата,
без наличие на отоци, пигментации, ръбци. Вещото лице след като се е запознало
с личната амбулаторна карта на ищеца, предоставена му от същия и наличната по
делото медицинска документация установява, че увреждането е резултат от тъпа
травма и е възможно да бъде получено по начина, срока и обстановката, за която
се съобщава в исковата молба. Според вещото лице счупването представлява трайно
затрудение на движенията на левия крак, като е продължило съгласно медицинската
документация 164 дни. Вещото лице установява, че при издаване на 3 –я болничен
лист от 07.09.2017 г. крайникът е бил имобилизан с гипс, а при издаване на 4 –я
болничен лист от 10.10.2017 г. кракът е без гипс, но е бил оточен и болезнен, с
ограничени и болезнени движения в областта на глезена и стъпалото, поради което
временната нетрудоспособност е била продължавана до 03.01.2018 г.. Вещото лице
заключава въз основа на представената медицинска документация и извършения
преглед на ищеца, че на ищеца е причинено счупване на петата стъпална
метатарзална кост на левия крак, като медико-биологичната квалификация на
увреждането е трайно затрудение на движенията на левия крак. Вещото лице
заключава, че увреждането е резултат от тъпа травма и е възможно при твърдяното
събитие получаване на подобно счупване, като липсват медицински данни, които да
изключват начина, срока, обстановката на инцидента, за който се съобщава в
исковата молба. Вещото лице заключава, че лечението основно се е състояло в
имобилизация /обездвижване/ на подбедрицата и стъпалото на левия крак с гипсов
ботуш /гипс/, което според медицинската документация е продължило около 2
месеца. Вещото лице заключава, че след сваляне на гипса поради наличие на оток,
болки, ограничени и болезнени движения в
областта на стъпалото и глезена временната нетрудоспособност /болничните листи/
са били продължени, като са издадени общо 6 болнични листа с продължителност
164 календарни дни.
Въз
основа на обсъдените по – горе писмени и гласни доказателства и заключението на
изслушаната съдебно – медицинска експертиза, които кореспондират изцяло помежду
си, съдът приема, че по делото се доказа наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответната Община по реда на чл. 49 ал. 1 ЗЗД, а
именно наличието на непозволено увреждане, изразяващо се в увреждане на
здравето на ищеца, осъществено на 20.07.2017 г. около 21 часа в резултат на
попадане в немаркирана и необезопасена дупка на пътното платно в с. ***, което
пътно платно е част от общинската пътна мрежа на Община Червен бряг, като
увреждането на здравето на ищеца е пряка и непосредствена последица от стъпването
му в съществуваща дълго време преди това немаркирана и необезопасена дупка на
пътното платно. Съдът приема, че след като безспорно е собственик на пътното
платно на улицата около площад пл. „9-ти май“ в с. *** Община Червен бряг при условията на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОбС, чл. 8 ал. 3 от ЗП и §7 ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, за същата
съществува задължение на основание чл. 19, ал. 1 и чл. 31 от Закона за пътищата, чл. 39, ал. 1 от
Наредбата за общинските пътища, както на основание чл. 3 от Закона за движение по пътищата да ремонтира и поддържа общинската пътна
мрежа по такъв начин, че същата да е изправна, да са сигнализирани препятстванията по пътното платно, а движението по него да е организирано
така, че да обезпечи безопасността на участниците в движението. В случая е налице
бездействието на служители на
ответната Община или на
други изпълнители, на които тя е възложила поддържането на пътя, който не са отстранили съществуващата на пътното платно дупка, както и не
са сигнализирали за опасната неравност с цел организиране на движението около дупката по начин, осигуряващ нормалното преминаване на коли и пешеходци.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 изр. 1 ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида
на страданията и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството дали
същите ще се задълбочават за в бъдеще и какви са прогнозите за пълното му
възстановяване. При преценяване на обема на претърпените вреди съдът съобрази
събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на изслушаната
съдебно – медицинска експертиза относно състоянието на ищеца към момента на
увреждането, в периода след това и до датата на приключване на съдебното
дирене, както и последиците за здравето и личността му за в бъдеще. Безспорно
се установи от показанията на свидетелите, които кореспондират помежду с и с
представените по делото писмени доказателства и със заключението на вещото
лице, поради което съдът кредитира същите, че периодът на възстановяване на
ищеца е продължил около 6 месеца, в първите два от които левият крак на същият
е бил с гипсова имобилизация и обездвижен и се е нуждаел от чужда помощ за да
се обслужва в ежедневието си, а след това около 4 месеца ищецът е провел
рехабилитация и раздвижване извън населеното място, в което живее. Установи се,
че ищецът е ползвал около 6 месеца отпуск поради временна нетрудоспособност, а
след това се върнал на работа като при по-сериозно натоварване поради
естеството на работата му вечер чувствал болки в левия крак, който оттичал,
каквито оплаквания ищецът не е имал преди увреждането. Безспорно се установи по
делото от заключението на вещото лице, че при прегледа на ищеца през м. август
2018 г. същият е в добро състояние, като левият му крайник е възстановен без
отоци, атрофия или несиметричност в сравнение с десния. Въз основа на събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено по
делото, че в резултат на попадането в необезопасена и немаркирана дупка в
пътното платно на ищеца са причинени значителни болки и страдания в момента на счупването
на костта на левия му крак, които са продължили и след това макар и със стихващ
интензитет за период от около шест месеца, че е налице увреждане на здравето на
ищеца, представляващо причинено счупване на петата стъпална метатарзална кост
на левия крак, което увреждане е трайно затрудение на движенията на левия крак за
период от около шест месеца, че в продължение на първите два месеца от
лечението си ищецът не е можел да се придвижва и обслужва сам без чужда помощ,
през следващите четири е търпял болки при всяко движение и левият му крак му е
бил с оток, през следващите шест – седем месеца е търпял болки и кракът му
отичал при натоварване при работа, а към момента въпреки, че оздравителния
процес е приключил ищецът оплаквания от леки болки при претоварване. Съобразявайки
физически болки и страдания на ищеца в момента на извършване на увреждането,
болките и емоционалните му страдания в последвалия период, както и
обстоятелството, че ищецът въпреки изминалия едногодишен период чувства макар и
леки болки в крака след натоварване, съдът намира, че на основание чл. 52 ЗЗД
на същият следва да бъде определено обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в размер на 5 000 лв.. По делото не се събраха доказателства за емоционални и
физически болки и страдания на ищеца, които да обосновават по – висок размер на
обезщетението от определения от съда по – горе. При определяне на размера на обезщетението и преценката на причинната
връзка между вредите и увреждането, съдът съобрази и съдебната практика при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за
подобни увреждания на здравето, а именно: Определение № 1319 от
19.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5460/2015 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 129 от
1.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3389/2017 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 587 от
16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2018 г., III г.
о., ГК.
Съдът обсъди направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на
ищеца поради несъобразяване на движението му по пътното платно като пешеходец със съществуващата от дълго време дупка със
значителни размери и намира, че същото е недоказано от страна на ответника и
поради това неоснователно. Установи се, че индидентът е настъпил около 21 часа,
на смрачаване, като по делото не се събраха доказателства конкретната дупка да се е намирала на осветено място,
поради което съдът приема, че макар и дупката на пътното платно да е съществувала
от значително време преди инцидента и принципно да е била известна на
свидетелите и пострадалия, с оглед настъпването на инцидента в неосветената част на
денонощието не може може да се приеме, че е съществувала обективна възможност неравностите по пътната настилка да бъдат избегнати и при движението си ищецът да се предпази от падане при проявено по-голямо внимание. При тези правни изводи съдът намира, че не са налице основанията
на чл. 51 ал. 2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението.
Налице са основанията на чл. 52 вр. чл. 51 ал. 1 ЗЗД и на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 20.07.2017
г. до окончателното й заплащане. Искът за разликата до предявения размер от
26 000 лв. се явява недоказан и поради това неоснователен и следва да бъде
отхвърлен от съда със законните от това последици.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК с оглед изхода на процеса
ответната Община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът е заплатил държавна
такса в размер на 520 лв. по сметка на ПОС /освободен е от разликата до пълния
размер на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК/ и е направил разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 111,44 лв.. С оглед уважената част от
иска в полза на същият следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса и
за възнаграждение на вещо лице в размер общо на 218,77 лв., от които 197,60 лв.
за държавна такса и 21,17 лв. за вещо лице. Ищецът е представил договор за
правна помощ с характер и на разписка, от който се установява, че е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. в полза на адвокат П..
Съдът обсъди направеното от ответника възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и намира същото
за основателно. При съобразяване на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
действителната фактическа и правна сложност на спора, както и обстоятелството,
че делото приключи в едно открито съдебно заседание, съдът приема, че заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено по реда на чл. 78
ал. 5 от ГПК до размер от 900 лв., близък до минималния размер на адвокатското
възнаграждение от 860 лв. предвиден в Наредбата. С оглед уважената част от иска
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 171 лв..
Водим от горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда на основание чл. 49 от ЗЗД община ч. б., представлявана от Кмета инж. Д.В. да заплати на Д.Н.П., ЕГн ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 5, адвокат Т.П. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 20.07.2017 г. чрез попадане в необезопасена дупка на общинския път в с. ***, община Ч. б. и счупване на метатарзална кост на левия му крак, които вреди са настъпили в резултат на бездействието на служителите на ответната Община, на които е възложено да поддържат в изправно състояние процесния общински пътен участък, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата увреждането - 20.07.2017 г. до окончателното й заплащане.
Отхвърля иска за разликата над 5 000 лв. до предявения размер
от 26 000 лв. като неоснователен и недоказан.
осъжда на основание чл. 78 ал. 1 вр. чл. 78 ал. 5 от ГПК община
ч. б., представлявана от Кмета инж. Д.В.
да заплати на Д.Н.П., ЕГн ********** ***, със съдебен
адрес:***, офис 5, адвокат Т.П.
общо сумата от 389,77 лв. за направени по делото разноски за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: