РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Пловдив, 22.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „Диана сервиз“ЕООД,ЕИК-*****,гр.***** чрез
пълномощника адв.Д.А. против решение № 260764/10.03.21г.,поправено по реда на чл.247
от ГПК с решение № 262581/01.12.21г.,постановено по гр.д.№ 8005/20г.на ПдРС,19-ти
гр.с.,с което са отхвърлени предявените от „Диана сервиз“ЕООД против „Поликарго
транс“ЕООД,ЕИК-*****,гр.**** искове по чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.372,ал.1,вр.с чл.367 от
ТЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 391,17лв.-
главница,представляваща част от стойността на осъществена транспортна услуга по
договор за превоз № 322/13.12.19г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждането на делото до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят счита решението за необосновано и неправилно поради нарушения
на материалния и процесуалния закон и на съществени процесуални правила по
съображения,изложени в жалбата.Твърди,че съдът не е взел предвид,че няма безспорни и
несъмнени доказателства ищецът да е уведомен от ответника за претендираната неустойка и
за извършеното прихващане от дължимото възнаграждение.Намира също,че съдът не е
обсъдил възраженията на ищеца за това,че претенциите на ответника са погасени,тъй като
не са направени в срока по чл.30 3 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) и че претендираното вземане на ответника е
1
спорно,неликвидно и неизискуемо,поради което с него не може да се извършва
извънсъдебно прихващане.Моли ПдОС да отмени решението на първоинстанционния съд и
постанови друго,с което да уважи предявените искове.Претендира разноски за двете
инстанции.Не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна - „Поликарго транс“ЕООД, ЕИК-*****,гр.**** чрез адв.Р.П.
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в
писмен отговор.Претендира разноски за въззивната инстанция.
ПдОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от страна,легитимирана да обжалва отхвърлителното
спрямо нея решение,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Пред ПдРС са предявени от „Диана сервиз“ЕООД против „Поликарго транс“ЕООД
искове с правна квалификация по чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.372,ал.1,вр.с чл.367 от ТЗ и чл.86
от ЗЗД.
Не се спори между страните,а и се установява от представените писмени
доказателства,че между тях са възникнали облигационни отношения-сключен международен
договор за превоз на товар № 322/13.12.19г. от Д. за Т.,с възложител „Поликарго
транс“ЕООД и превозвач „Диана сервиз“ЕООД,според който при тръгване от товарния
адрес в Д. на 19.12.19г.цената на транспорта е 3200 евро,а при тръгване на 20.12.19г.-3400
евро.Датата на разтоварване е определена до 06.01.20г.на митница (в Т.).Тръгването е
осъществено на 18.12.19г.при цена от 3200 евро.С договорът е уговорено също,че при
неспазване на срок за доставка,превозвачът понася последствията и поемане неустойките в
размер на 200 евро на ден просрочие,след доставния срок.Видно е от представените
писмени доказателства,че страните са кореспондирали помежду си по електронен път.
С имейл от 23.12.19г. ответникът е уведомил ищеца за промяна на срока на
доставката,като датата на разтоварване е променена от 06.01.20г.на 13.01.20г.Променена е и
цената от 3200 евро с още 500 евро навло заради чакане,т.е.общо 3700 евро или 7236,57лв.в
левова равностойност.Доколкото другата страна не е възразила,следва да се приеме,че е
налице предоговаряне по отношение на цената и срока на разтоварване.
Безспорно е също,че разтоварването е осъществено един ден след определения
срок-на 14.01.20г.,което се установява от кореспонденцията по имейл и от справката от
турския получател на товара от 04.06.20г.Не се спори и че е издадена данъчна фактура №
2544 от 17.01.20г.за сумата от 3700 евро,или 7236,57лв.На 18.02.20г. ответникът е заплатил
по банкова сметка на ищеца само част от дължимата сума-3500 евро в левовата им
равностойност от 6845,40лв.Остатъкът от 200 евро,в левова равностойност-391,17лв.не е
заплатил и именно тази сума се претендира от ищеца.
Ответникът твърди в писмения си отговор ,че тази сума е погасена от него чрез
прихващане,извършено на 21.01.20г.с Уведомление за дължими суми № 14/21.01.20г.,което
2
е изпратил на ищеца.Тази сума представлявала договорна неустойка за забава по процесния
договор за превоз,сключен между страните.Ищецът с молба от 07.12.20г.,депозирана преди
първото по делото съдебно заседание оспорва да е уведомен от ответника за претендираната
неустойка и за извършеното прихващане и се позовава на Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR),като възразява,че претендираното от
ответника вземане е погасено поради неспазване на срока,предвиден в Конвенцията.
Районният съд е очертал правилно спорните обстоятелства- дали от ищеца се
дължи неустойка в размер от 200 евро за настъпилото забавяне на доставката, уведомен ли е
същия своевременно за това и извършено ли е прихващане от ответника с тази сума срещу
задължението му за заплащане цената на транспорта,но е стигнал до извод за
неоснователност на претенцията,който настоящата инстанция намира за неправилен.Още
повече,че първостепенният съд въобще не се е произнесъл по едно от възраженията на
ищеца-относно погасяването на вземането на ответника за неустойка поради неспазване на
срока по чл.30 3 от цитираната по-горе конвенция.
Действително в процесния договор за превоз е уговорена неустойка за сметка на
превозвача при неспазване на срока за доставка в размер на 200 евро на ден
просрочие.Безспорно е,а и установено от доказателствата по делото,че доставката е
извършена с един ден закъснение-вместо на 13.01.20г.,на следващия ден-14.01.20г.
ПдРС е приел,че „доколкото не се оспорва между страните,че кореспонденцията
между тях се е осъществявала по електронен път,съдът намира за доказано, че ответника е
уведомил на 18.01.2020г.ищеца за начисленото задължение за неустойка и прихванал
същото срещу задължението на последния по издадената му фактура за стойността на
транспорта.“Според въззивната инстанция,макар ищеца да не е оспорил осъществяването на
кореспонденцията с ответника по електронен път,той изрично е оспорил с молбата си от
07.12.20г.да е получавал уведомление от ответника за претендираната от него неустойка и
извършено прихващане.Ето защо не може да се приеме за доказано това
обстоятелство.Нещо повече,по делото не са представени доказателства уведомлението за
дължими суми № 14/21.01.20г.,издадено от ответника,да е стигнало до адресата си- „Диана
сервиз“ЕООД.Още повече,че то не е под формата на имейл,за да се приеме,че е част от
електронната кореспонденция между страните.Отделно самото уведомление е с дата
21.01.20г.и няма как за него ищецът да е уведомен на 18.01.20г,както е приел районния съд.
Освен това въззивният съд намира за основателно възражението на ищеца,че
претендираната от ответника неустойка е погасена поради изтичането на срока по чл.30 3 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).Тази
конвенция,предвид предмета на процесния договор-международен превоз на стоки,е
приложима към настоящия случай.Това е видно и от приложеното по делото ЧМР,макар
същото да не следва да се коментира като доказателство по делото,доколкото е представено
в незаверен превод.
Съгласно чл.30 3 от Конвенцията забавата при доставянето може да даде основание
за обезщетение само,ако в срок от двадесет и един дни от деня на представяне на стоката на
3
разположение на получателя,е била отправена писмена рекламация до
превозвача.Доколкото неустойката за забава има обезщетителна функция,т.е.обезщетява
вредите от неизпълнението,то тя по своя характер представлява обезщетение по смисъла на
чл.30 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки.Следователно,ответникът като страна по договор за международен превоз на товар е
имал възможността да отправи писмена рекламация до ищеца (превозвача) в 21-дневен
срок,за да претендира заплащането на обезщетение за забавата при доставянето.По делото
нито има данни,нито се твърди от ответника да е отправял писмено такава рекламация,още
по-малко в определения в чл.30 3 от Конвенцията срок.
С оглед на горното настоящата инстанция намира претенцията на ищеца за
доказана по основание и размер.Същият не е бил уведомен за претендираната от ответника
неустойка и извършеното от него прихващане с останалата дължима част от уговореното
възнаграждение по договора,нито ответника е отправил писмена рекламация за забавата на
изпълнението в дадения в чл.30 3 от Конвенцията срок,с което е загубил възможността да
претендира обезщетение за забавата под формата на договорената неустойка.
По изложените съображения настоящата инстанция намира,че атакуваното решение
е неправилно и като такова същото следва да се отмени и вместо него следва да се постанови
друго,с което да се уважат изцяло предявените искове.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца всички направени от него
разноски пред двете инстанции.Същите са в общ размер на 644,60лв.,от които за първа
инстанция-619,60лв.,включващи ДТ,адв.възнаграждение и разноски по
обезпечит.производство,и 25 лв.за втора инстанция за ДТ.Не са представени доказателства
за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260764/10.03.21г.,поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 262581/01.12.21г.,постановено по гр.д.№ 8005/20г.на ПдРС,19-ти гр.с.,с което са
отхвърлени предявените от „Диана сервиз“ЕООД против „Поликарго транс“ЕООД,ЕИК-
*****,гр.**** искове по чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.372,ал.1,вр.с чл.367 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 391,17лв.-главница,представляваща
част от стойността на осъществената транспортна услуга по договор за превоз №
322/13.12.19г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на
делото до окончателното й изплащане,както и в частта за разноските,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Поликарго транс“ЕООД,ЕИК-*****,със седалище и адрес на
управление гр.*****,представлявано от управителя С. Т. да заплати на „Диана
сервиз“ЕООД,ЕИК-*****,със седалище и адрес на управление
гр.*****,ул.’’*****,представлявано от управителя В. К.,сумата от 391,17(триста деветдесет
4
и един лв.и 17 ст.)-главница,представляваща част от стойността на осъществена
транспортна услуга по договор за международен превоз № 322/13.12.19г.,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждането на делото-07.04.20г. до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „Поликарго транс“ЕООД,ЕИК-*****,със седалище гр.**** да заплати
на „Диана сервиз“ЕООД,ЕИК-*****,със седалище гр.***** сумата от 644,60лв.(шестотин
четиридесет и четири лв.и 60 ст.)съдебни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5