Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Габрово, 30.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 105 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 9б, ал. 3 от Закона
за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и е образувано по жалба на „*****“ ЕООД – гр.
Пловдив против Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 13311 от 18.01.2022 година, издаден от главен специалист в
Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево, потвърден с
Решение 13311 от 21.04.2022 година на Директора на Дирекция
„Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е неправилен, необоснован,
незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно-производствените
правила. Оспорващото дружество изразява несъгласие с установените задължения за
такса битови отпадъци /ТБО/ за посочените в акта имоти, тъй като в акта не е
посочен размер на таксата за всяка една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ за всеки
от имотите, не е посочена базата, върху която са изчислени задълженията, което
представлява липса на ясни и точни мотиви, рефлектираща върху правото на защита
на дружеството. Навеждат се доводи, че за имот с партиден № 570F20974 за 2020 и 2021 година сметосъбиране и сметоизвозване
не е извършвано регулярно и по график, за което Община Севлиево е била сезирана
с жалба; на границата на имотите от години има незаконно сметище, което е
доказателство, че общината не извършва нито една от услугите по чл. 62 от ЗМДТ.
Прави се искане за отмяна на акта. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
Оспорващото дружество „*****“ ЕООД – гр. Пловдив се
представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален
представител - адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като
се заявява претенция за присъждане на сторените разноски, за които се представя
списък /л. 369/. В определения от съда срок страната представя писмени бележки
/л. 375-377/.
Ответната страна Директор на Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ в Община Севлиево се представлява в открито съдебно заседание
от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата,
по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването, съображения за което
са развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 379-380/; в депозирани по
делото молби се претендира присъждане на разноските в производството, за които
е представен списък /л. 352/; прави се и възражение за прекомерност на
претендираното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение /л. 372/.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорения Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №13311 от 18.01.2022
година, издаден от главен специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“
в Община Севлиево, издаден на основание чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, са установени задължения на оспорващото дружество
за 2020 и 2021 година за ТБО за посочени в акта 5 /пет/ недвижими имота, както
и начислена лихва към 18.01.2022 година, като в акта е посочен размер на
главница и лихва за всяко от задълженията /л. 76-77/.
По жалба на „*****“ ЕООД – гр.
Пловдив срещу горепосочения АУЗ е издадено Решение 13311 от 21.04.2022 година на
Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево, с
което оспореният акт е потвърден /л. 81-82/. В мотивите на решението в табличен
вид е посочена данъчната основа за всеки от имотите и годините, промил ТБО и кои
услуги не са включени, както и дължимият размер на ТБО, като е направен извод,
че размерът на ТБО и лихвите е правилно изчислен.
Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 340-342/, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено, поради което го кредитира с доверие, потвърждава размера на посочените в АУЗ суми за главница и лихва; за имот, находящ се на ул. „*******“ № 5, за който не е подадена декларация по чл. 15, ал. 4 от НОАМТЦУТОС, ТБО е за компонентите: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, а за останалите 4 имота – за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване.
Според свидетелските показания на Ч. Х. /протокол от о.с.з. на 03.10.2022 година на л. 335-337 от делото/, в имота на оспорващото дружество, който е застроен, имало поставен контейнер тип „бобър“, който следвало да се почиства 3 пъти седмично, но това не се спазвало – случвало се да не се почиства по цяла седмица, за разлика от съдовете за смет на съседното предприятие, които се почиствали редовно; налагало се свидетелят и работник от цеха, находящ се в имота, да чака автомобила за сметоизвозване, за да влезе и в имота на оспорващото дружество и почисти контейнера. За неуредиците със сметопочистването били подавани многобройни жалби до Община Севлиево. През декември 2020 година, след поредна жалба, контейнерът бил изнесен извън загражденията на имота, на главния път. Х. свидетелства и за нерегламентирано сметище до северната граница на имота на оспорващото дружество, съществуващо от повече от 4-5 години, по повод на което също били подавани многобройни сигнали; сметището се почиствало с различно старание, но никога напълно и винаги имало останали отпадъци.
Свидетелят А. Б., главен експерт по опазване на околната среда в Община Севлиево /протокол от о.с.з. на 03.10.2022 година на л. 335-337 от делото/, заявява, че знае за подадени от оспорващото дружество сигнали по повод незаконното сметище; на границата на имота на оспорващото дружество имало общински имот, който Общината чистела ежегодно, през 2022 година дори 2 пъти, тъй като бил подаден сигнал до РИОСВ – Велико Търново. Свидетелят обяснява, че проблемът не е в липсата или обслужването на съдовете за смет, а в това, че голяма част от жителите на кв. Балабанца предоставят нерегламентирани услуги по извозване на отпадъци от почистване на домове и имоти в града, които впоследствие изхвърлят в квартала и така се е образувало сметището, макар да има регионално депо, което приема такъв вид отпадъци. Нерегламентираните сметища не са включени в договора с фирмата изпълнител на сметопочистването и сметоизвозването, а почистването им се възлага допълнително.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Таксата за битови отпадъци не е данък и нейната дължимост
не се поражда само и единствено от наличието на установената в закон правна
връзка между недвижим имот и съответния правен субект - чл. 11 от ЗМДТ, а се
изисква и фактическо престиране на услугата. С оглед на различното съдържание
на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ и на различните цели, които общината
преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания,
които определят кога услугите са предоставяни и кога се счита, че са ползвани.
ТБО се събира за предоставяне на три
самостоятелни компонента на услугата, както следва: 1. сметосъбиране и сметоизвозване,
2. почистване на територии за обществено ползване и 3. депониране на отпадъци и
обезвреждане на депа. Въз основа на съставена план-сметка за всяка отделна година
Общинският съвет на съответната община определя размера на ставката, която ще
се прилага за следващата при определяне на размера на таксата. Въпрос на
математическо изчисление е налагане на ставката върху основата за определяне на
конкретния размер на вземането. Липсата на посочване в акта на математическото
изчисление не обосновава извод за немотивираност, оттам и за незаконосъобразност
на същия. В процесния случай от ответната страна са представени доказателства,
които не могат да обосноват извода, че посочените в чл. 62 от ЗМДТ услуги са
реално предоставени. Заповедите на кмета по чл. 63,
ал. 2 във връзка с чл. 62 от ЗМДТ за 2020 и 2021 година /л. 42-45/, договорът
за възлагане извършването на услугите по чл. 62 от ЗМДТ /л. 99-102/, фактурите,
преводните нареждания и месечните протоколи за установяване на извършените
работи с наличното съдържание, което е твърде общо /л. 103-207; л. 276-329/, не
доказва престиране на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а представянето
на договор за експлоатация и стопанисване на Сепарираща инсталация – гр.
Севлиево /л. 208-223/ не може да обоснове предоставянето на услугата депониране
на отпадъци и обезвреждане на депа. Вярно е, че предоставянето на услугата поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване не следва да бъде
осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена
непосредствено около имота на всяко едно задължено лице, а в населеното място,
в районите, определени от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Фактът,
че имотът на ул. „*******“ № 5 се намира в гр. Севлиево, не може да предпостави
предоставянето на услугата при липсата на доказателства за нейното действително
предоставяне. Събраните по делото доказателства могат
да бъдат косвено доказателствено средство, единствено при събиране на преки
такива за престиране на услугите, за имотите, респ. района, в който се намират
имотите на оспорващото дружество, като в случая такива преки доказателства не
са представени. За доказване престирането на претендираните от общината услуги
ответната страна е следвало да представи писмени доказателства, касаещи
приемане на извършената работа за района, в който се намират процесните имоти, схема
за разположение на съдовете за битови отпадъци, пътни листи на превозните
средства, извозващи отпадъците, и на тези, извозващи отпадъците към депо и т.н.
Предвид представената по делото
Заповед № 0640 от 30.05.2013 година на Кмета на Община Севлиево /л. 85/ съдът
приема, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган.
По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав
намира, че процесният акт следва да отменен като незаконосъобразен относно установените
задължения за ТБО.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващото дружество разноски в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева - 50 лева дължима и внесена държавна такса /л. 19/ и 600 /шестстотин/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 23.05.2022 година /л. 370/, платено в брой, по отношение на чийто размер съдът намира възражението за прекомерност, направено от ответната страна, за неоснователно предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 13311 от 18.01.2022 година, издаден от главен специалист в Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ в Община Севлиево.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на „*****“ ЕООД – гр. Пловдив с ЕИК ******* сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени от страната разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: