№ 425
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502896 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника - Застрахователно
дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати:
- на Е. Р. С., ЕГН **********, сумата от 90 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща
– Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от 05.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г., като е отхвърлил главния
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 110 000 лева;
- на М. Р. И., ЕГН **********, сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща
– Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от 05.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г., като е отхвърлил главния
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 110 000 лева;
- на Д. Р. И., ЕГН **********, сумата от 90 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща
– Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от 05.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г., като е отхвърлил главния
1
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 110 000 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е.
Р. С., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, да заплати сумата от 1 836.10 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на всеки разход, като е
отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер
от 1 874.10 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Е. Р. С., ЕГН
**********; М. Р. И., ЕГН ********** и Д. Р. И., ЕГН ********** да заплатят
на ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от
3 457.46 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е оставил без
разглеждане предявения от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
********* против Д. М. Ф. А. – К., ЕГН ********** регресен иск с правно
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, за разликата над сумата от 1 836.10
лева до пълния предявен размер от 1 874.10 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил
предявените от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********
против Д. М. Ф. А. – К., ЕГН **********, частичен иск с правно основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет заплащане на сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди като част от общо претендирана сума от 330 000
лева, както иск за сумата от 1 874.10 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.
М. Ф. А. – К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 4 186.22 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. В.И. И. – К., ЕГН **********, като
процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
сумата от 9 802.44 лева;
2
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 9 673.44 лева;
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част и в частта,
в която са отхвърлени регресните искове е обжалвано от ответника
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
установяват, че ищците са били изоставени от техния баща и не са имали
близки отношения и комуникация, поради което от неговата смърт не са
претърпели вреди – неимуществени и имуществени.
По отношение на предявените и отхвърлени регресни искове поддържа,
че ответникът по тях е осъден с влязла в сила присъда за причиненото ПТП,
при което е починал възходящият на ищците, избягал е от мястото на
произшествието, което е обстоятелство визирано от признаците на състава на
престъплението, като не е имало медицинска и друга причина да избяга, с
което е виновно е отклонил извършаването на проверка за алкохол в кръвта,
наркотично вещество или негов аналог.
Поискал е от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанационния съд и вместо това отхвърли предявените против него
преки и акцесорни искове.
При условията на евентуалност е поискал да се отмени решението на
първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени регресните искове и
поискал да се осъди ответника по тях да заплати под условие сумите, на които
възлизат обезщетенията на ищците по преките искове.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ищците, чрез техния процесуален представител са подали отговор в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който са оспорили основателността на
въззивната жалба и са поискали да се потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Поискали са ответника да заплати адвокатско възнаграждение на техния
процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Подпомагащата страна - Д. М. Ф. А. – К., ЕГН ********** е подал
отговор на въззивната жалба, с който е поискал да се потвърди решението на
първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени предявените против
него регресни искове.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
3
С решение № 8 от 02.01.2019 г., постановено по в.гр.д. № 2455/2018 г.
от Софийски апелативен съд е потвърдено решението на първоинстанционния
съд и Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е било
осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния
представителна ищците.
С решение № 81 от 30.07.2020 г., постановено по касационно гр.д. №
889/2019 г. от ВКС, ТК е отменено решение № 8 от 02.01.2019 г., постановено
по в.гр.д. № 2455/2018 г. от Софийски апелативен съд:
- в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния съд
за осъждането на ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва;
- в частта, в която е потвърдено решението на първоинстанционния за
отхвърлянето на предявените от застрахователя регресни искове – за
обезщетените неимуществени вреди;
Върховният касационен съд е оставил без разглеждане касационната
жалба по отношение на присъдените на ищците имуществени вреди и в
частта, в която е отхвърлен предявения регресен иск за сумата от 1 874.10
лева.
Върховният касационен съд е върнал делото на въззивния съд за ново
разглеждане на жалбата, подадена от ответника срещу решението на
първоинстанционния съд в частта, в която е осъден да заплати на ищците
обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и в
частта по предявения частичен регресен иск против деликвента.
Настоящият въззивен състав, съобразно указанията на ВКС и
ограничения предмет на проверка на решението на първоинстанционния съд,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
установено следното:
Ищците – Е. Р. С., ЕГН **********; М. Р. И., ЕГН ********** и Д. Р.
И., ЕГН ********** са предявили против Застрахователно дружество „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците са изложили твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба, че:
- низходящи са на Р. И. С., ЕГН **********, който е починал на *** г.
след увреждания, получени при ПТП от 05.10.2015 г.;
- ПТП е настъпило по вина на Д. М. Ф. А. – К., ЕГН **********, като
водач на лек автомобил, който е имал валидна застраховка „Гражданска
4
отговорност“ на автомобилистите при ответника;
- с влязла в сила присъда Д. М. Ф. А. – К., ЕГН ********** е бил
признат за виновен, че при управлението на застрахования автомобил е
допуснал нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на техния баща;
- претъпели са неимуществени и имуществени вреди от смъртта на
техния баща, с който са поддържали близки отношения.
Всеки един от ищците с предявените искове е поискал ответника да
заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 110 000
лева, ведно със законната лихва, считано от деня на ПТП, а не от деня на
смъртта на техния възходящ.
Ищците са поискали ответникът да заплати адвокатско възнаграждение
на техния процесуален представител, на основание чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, подал отговор на исковата молба / л. 29/ с който оспорил
основателността на исковете и поискал да се отхвърлят с доводи, че лекият
автомобил не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и поведението на водача на лекия автомобил не осъществява
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения,
които да са съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост
и обстоятелствата по делото, както и с поведението на починалия, който като
пешеходец не се е движил в края на пътния банкет, прилежащ на пътя.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е предявило
против Д. М. Ф. А. – К., ЕГН **********, като водач на лек автомобил, който
е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
частичен регресен иск, за сумата от 120 000 лева при обща претенция от
330 000 лева, като се е позовал на обстоятелството, че ответникът е избягал от
мястото на произшествието, с което виновно е отклонил извършването на
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Поискал да се присъдят направените по този иск деловодни разноски.
Ответникът по регресния иск - Д. М. Ф. А. – К., ЕГН ********** подал
отговор на исковата молба /л. 58/ с който оспорил неговата основателност и
поискал да се отхвърли с доводи, че като водач на лек автомобил, който е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника не е виновно отклонил извършването на проверка за алкохол,
наркотично вещество или негов аналог.
5
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Събраните по делото доказателства установяват, че на 05.10.2015 г.,
около 21:00 часа в гр. София, на пътя от „Златните мостове“ към кв. „Бояна“,
на около 1300 метра преди входа на мотел „Тихия кът“ е настъпило ПТП, при
което Д. М. Ф. А. – К., ЕГН **********, загубил контрол върху управлението
на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с рег. № ***, напуснал пътното
платно и блъснал движещия се по пътния банкет Р. И. С., ЕГН **********,
като след това е избягал от мястото на произшествието.
Р. И. С., ЕГН ********** е починал на *** г.
Ищците са низходящи на Р. И. С. и са еднокръвни братя и сестри.
С присъда от 20.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 3810/2016 г. от
Софийски градски съд, необжалвана и влязла в сила на 05.11.2016 г.,
подсъдимият Д. М. Ф. А. – К., ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че на 05.10.2015 г. при управление на лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“, с
рег. № *** е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. И. С., ЕГН
**********, след което избягал от мястото на произшествието –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „в“ от НК.
Лекият автомобил „Мерцедес“, управляван от Д. М. Ф. А. – К., ЕГН
********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Влязлата в сила присъда и заключението на вещото лице, извършило в
първата инстанция автотехническа експертиза /л. 74/ установяват описания
механизъм на настъпване на ПТП, който обосновава извода на въззивния
състав, че пострадалият с поведението си не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
6
В първата инстанция като свидетел разпитана М. Д. Н. /л. 86/, която
живее на съпружески начала с ищеца Д. Р. И..
Във въззивното производство при новото разглеждане на делото във
въззивната инстанция е разпитана като свидетел С. А. С. – П. /л. 39/.
В досъдебното производство ищците са разпитани като свидетели и
протоколите са приложени в том 2, л. 47, л. 50 и л. 53.
Показанията на ищеца М. Р. И. дадени пред разследващия полицай са
дадени под страх от наказателна отговорност, материализирани са в
съставения протокол за разпит, който е подписан от нея и разследващия
орган. Показанията разкриват действителните отношения между починалия Р.
И. С., ЕГН ********** и неговите деца, както и отношенията между децата
/ищците/, а те са, че:
- починалият е изоставил своите деца, които са от два последователно
сключени граждански брака;
- починалият е живял последните години в гр. ***, а ищците са
регистрирани и живеят в гр. ***;
- на никой от ищците не е бил известен адреса, на който е живял и е бил
регистриран техния възходящ;
- отсъстват каквито е да е било срещи между ищците и техния възходящ
дори на семейни празници, каквито са Коледа и Великден;
„….Имам двама братя – Д. и Е., като вторият от тях е от друга майка. С
брат ми Д. не се имаме, а с Е. не поддържаме абсолютни никакви отношения.
Него за първи път го видях на погребението на баща ми. Баща ми Р. И. С. го
помня от малка. ….Не знам кога е напуснал гр. *** и къде е отишъл да живее.
Не съм виждала баща ми от малка. Не мога да кажа от колко години не съм го
виждала. Никога не съм разговаряла с него по телефона. От много години не
съм имала абсолютно никакви контакти с него, поради което нямам представа
какво е било здравословното му състояние. За това, че баща ми е починал
7
разбрах от адвокат Й. М., на когото брат ми Д. е казал. На мен брат ми не ми
се обади, тъй като не се имаме. …Аз ходих на погребението. Там бяха и
двамата ми братя. Тогава за първи път от много години видях баща си, но
въпреки това успях да го позная….На погребението имаше и една адвокатка,
която се запозна с мен. На същия ден, след погребението, подписах
пълномощно на тази адвокатка, да ме представлява по делото за баща ми.….“
Показанията на свидетеля М. Р. И. имат характера на подписано от
нея извънсъдебно признание на неизгодни за нея факти и следва да се цени
като доказателство по делото.
Като доказателство по делото това признание предхожда показанията
на разпитаните по делото свидетели, а по своята автентичност е основание,
настоящият съдебен състав да не кредитира показанията на другите двама
свидетели.
Показанията на първия свидетел М. Д. Н. не следва да се кредитират,
тъй като фактическото съжителство и общите им деца с ищеца Д. Р. И.
обосновават извод за явна заинтересованост от изхода на делото.
Достоверността им е опровергана от извънсъдебното признание на ищеца М.
Р. И..
Показанията на разпитания пред настоящия съдебен състав свидетел
също не следва да се кредитират, тъй като са диаметрално различни по
общите факти за всички ищци, които са предмет на извънсъдебното
признание на ищеца М. Р. И..
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на
предявените искове, а при тяхната основателност до размера на
обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от ищците и до
основателността на регресния иск, предявен от застрахователя против
8
деликвента.
ПТП е настъпило на 05.10.2015 г. с участието на автомобил, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
на 04.05.2015 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на
Кодекса на застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г.
По главните /преки/ искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая лекият автомобил „Мерцедес“, управляван от Д. М. Ф. А. – К.,
ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на настъпване на ПТП, по силата на която
ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите
на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Ищците са от кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техния възходящ - баща.
Влязлата в сила присъда, постановена от наказателния съд, с която Д.
9
М. Ф. А. – К., ЕГН ********** е бил признат за виновен, че при
управлението на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. И. е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца – чл. 300 от ГПК.
Присъдата и заключението на вещото лице, извършило автотехническа
експертиза обосновават извод на настоящия състав, че поведението на водача
на лекия автомобил е виновно и противоправно.
Ищците, чиято тежест е да проведат пълно и главно доказване на
основателността на предявените искове не установиха по категоричен и
несъмнен начин претърпени от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта
на техния възходящ.
Събраните доказателства и извънсъдебното признание на един от
ищците за фактите, които са общи за всички ищци обоснова констатациите на
настоящия съдебен състав, че ищците са били изоставени от техния баща и е
настъпило дълбоко и непреодолимо отчуждение между бащата и неговите
деца - плод на два последователни граждански брака, така и дълбоко и
непреодолимо отчуждение между неговите еднокръвни децата.
Показанията на разпитаните по делото свидетели за близките
отношения между починалия и неговите деца, както и за близките отношения
между ищците, като братя и сестра не се кредитират по изложените по - горе
съображения.
Всеки един от предявените преки искове, имащ за предмет
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е изцяло неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
10
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи
за предмет присъждане на законната лихва върху всяко едно от
обезщетенията за неимуществени вреди:
Неоснователността на преките искове влече неоснователност и на
съединените акцесорния иск за заплащане на законната лихва, поради което
те също подлежат на отхвърляне.
Неоснователността на преките и акцесорните искове и тяхното
отхвърляне е основание да се остави без разглеждане предявения от
застрахователя против деликвента обратен частичен иск с правно основание
чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./ и съединения с него иск за присъждане на законната
лихва.
Настоящият състав споделя принципното становище, изразеното от
ВКС в постановеното от него решение № 81 от 30.07.2020 г. по касационно
гр.д. № 889/2019 г. от ВКС, ТК, че Д. М. Ф. А. – К., ЕГН ********** след
ПТП виновно е отклонил извършването на проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
С оглед на изложеното въззивната жалба, подадена от ответника – ЗД
„Бул Инс“ АД е основателна по отношение на очертания предмет на новото
въззивно производство, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати поотделно на всеки един от ищците
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до
посочените размери от 90 000 лв., 60 000 лв. и 90 000 лева и вместо това да се
отхвърлят искове до тези размери;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е отхвърлил предявените от ЗД „Бул Инс“ АД против деливента обратен
частичен иск с правно основание чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./, относно сумата от
120 000 лева, представляваща част от обща претенция от 330 000 лева и
съединения с него иск за присъждане на законната лихва и да се оставят без
11
разглеждане;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд, в размер на сумата от 9 673.44 лева; адвокатско
възнаграждение на адв. В.И. И. – К., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в
размер на сумата от 9 802.44 лева; деловодни разноски на Д. М. Ф. А. – К.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от
4 186.22 лева;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ищците са осъдени да заплатят на ЗД „Бул Инс“ АД деловодни разноски, в
размер на сумата от 3 457.46 лева и да се определи размера на деловодните
разноски, съобразно изхода на делото;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която всеки един от
преките искове е отхвърлен, за разликата над сумата от 90 000 лева за първия
ищец; за разликата над сумата от 60 000 лева за втория ищец и за разликата
над сумата от 90 000 лева за третия ищец не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът -
ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на ищеца Е. Р. С., на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за имуществени вреди,
общо в размер на сумата от 1 836.10 лева, ведно със законната лихва, считано
от деня на всеки разход е влязло в сила, тъй като въззивното решение,
постановено при първото въззивното производство не е подлежало на
касационен контрол.
По разноските:
С оглед изхода на делото и представените от ответника – ЗД „Бул Инс“
АД доказателства за направени деловодни разноски за всички съдебните
инстанции, както и направеното от ищците възражение за прекомерност
следва:
- ищецът Е. Р. С., ЕГН ********** да заплати на ответника деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, общо в размер на сумата от
12
14 990 лева;
- ищецът М. Р. И., ЕГН ********** да заплати на ответника деловодни
разноски, в размер на сумата от 13 160 лева;
- ищецът Д. Р. И., ЕГН ********** да заплати на ответника деловодни
разноски, в размер на сумата от 14 990 лева;
Неоснователността на предявените от ищците искове не предполага
присъждане на деловодни разноски и присъждане на адвокатско
възнаграждение на техния процесуален представител, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника
- Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е.
Р. С., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща
– Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от 05.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Р. С., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща – Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от
05.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г., до размер
на сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника
- Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на М.
Р. И., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща
13
– Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от 05.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Р. И., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
нейния баща – Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от
05.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г., до размер
на сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил ответника
- Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.
Р. И., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща
– Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от 05.10.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. И., ЕГН ********** против
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за
предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща – Р. И. С., ЕГН **********, настъпила на *** г. след ПТП от
05.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015 г., до размер
на сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил Е. Р. С.,
ЕГН **********; М. Р. И., ЕГН ********** и Д. Р. И., ЕГН ********** да
заплатят на ответника - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер
на сумата от 3 457.46 лева.
ОТМЕНЯ решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявените Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********,
против Д. М. Ф. А. – К., ЕГН **********, частичен иск с правно основание
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет
заплащане на сумата от 120 000 лева,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, като част от общо претендирана сума от 330 000 лева,
14
ведно със законната лихва и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без разглеждане предявените от Застрахователно дружество
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* против Д. М. Ф. А. – К., ЕГН **********
частичен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на сумата от 120 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди като част от общо
претендирана сума от 330 000 лева, ведно със законната лихва.
ОТМЕНЯ решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д.
М. Ф. А. – К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 4 186.22 лева.
ОТМЕНЯ решение № 1059 oт 19.02.2018 г., постановено по гр. дело №
1677/2017 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. В.И. И. – К., ЕГН **********, като
процесуален представител на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
сумата от 9 802.44 лева;
- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 9 673.44 лева;
Решението на първоинстанционният съд в ЧАСТТА, в която
ответникът - Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на ищеца Е. Р. С., ЕГН **********, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 1 836.10 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от деня на всеки разход е влязло в сила.
Решението на първоинстанционният съд в ЧАСТТА, в която е оставил
без разглеждане предявения от Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* против Д. М. Ф. А. – К., ЕГН ********** регресен иск с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, за разликата над сумата от
1 836.10 лева до пълния предявен размер от 1 874.10 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ищеца - Е. Р. С., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, , на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски за всички инстанции, общо в размер на
15
сумата от 14 990 лева.
ОСЪЖДА ищеца - М. Р. И., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, деловодни
разноски за всички инстанции, общо в размер на сумата от 13 160 лева.
ОСЪЖДА ищеца - Д. Р. И., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, деловодни
разноски за всички инстанции, общо в размер на сумата от 14 990 лева.
Решението е постановено при участието на Д. М. Ф. А. – К., ЕГН
**********, конституиран по молба на Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ЕИК ********* като подмагаща страна и ответник по предявените
регресни искове с правно основание чл. 274, ал. 1 от КЗ /отм./.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването, при наличието на предпоставките по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16